О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 474
08.12.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на осми декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №458 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.С.В. ***,
чрез адв. У., против Решение № 1228р-6370/05.06.2020г. на Директора на ОДМВР
Стара Загора.
Оспорващият твърди, че получил
визираното решение на 15.06.2020г. и в срок го обжалвал. С това решение се
обявявало за невалидно издаденото на В. СУМПС и поради това той не бил доволен
от това. Същото било незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закона и процесуалните правила.
От фактическа страна оспорващият
твърди, че бил правоспособен водач на МПС от 29.06.2007г., когато издържал
изпита за правоспособност за категория В. Въз основа на изпитния протокол му
било издадено СУМПС, съгласно действащите към онзи момент условия и правила в
Наредба № I-157/2002г. за условията и реда за издаване на
СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, а през 2017г. подменил
свидетелството, поради изтичане на срока на валидността му с ново за същия
срок. След получаване и събиране на някаква информация ОДМВР Стара Загора
решило да възобнови производството по издаване на подновеното свидетелство и го
обявило за невалидно.
От правна страна се твърди, че
съгласно ЗБЛД, СУМПС било индивидуален административен удостоверителен документ
за правоспособността за управление на МПС, като едновременно същото било
въздигнато от закона и за документ за самоличност на българските граждани, т.е.
то имало двояка функция.
Цитират се текстове от европейски
нормативи, създаващи общи положения относно регламентацията на свидетелства за
правоуправление на превозни средства, като се извежда извода, че при
подновяване на СУМПС не се изисквало представяне на документа за образование, а
само спазване на изисквания за минимални медицински стандарти и постоянно
пребиваване на територията на страната членка. Цитираната европейска директива
била транспонирана в ЗДвП /§35, т.3/ и в чл.51 от ЗБЛД, където тези два
минимални стандарта също се установявали и те следвало да бъдат налични
кумулативно. Сочи че, че единият от критериите-придобити умения за право
управление на МПС от съотв. категория, се изследвал само при първоначалното
издаване на свидетелството, като българският законодател приемал, че вече
придобитите умения не подлежали на последваща проверка. Изтичането на
определения срок на валидност на свидетелството за управление обаче само по
себе си не съставлявало основание да се приемало, че водачът губел своите вече
придобити умения да управлява превозно средство, само се изисквало подновяване
на данните за физическата пригодност на водачите.
Вярно било обстоятелството, че
законодателят ни въвеждал и изискване за придобита образователна степен, но
това било налице след като вече оспорващият придобил правоспособността на водач
на МПС, което задължавало администрацията да поднови срока на вече издадено
свидетелство. Коментира се и, че европейските норми имали превес над вътрешното
законодателство, а в тях не съществувало визираното изискване за образователен
ценз, следователно нямало пречка СУМПС да бъдело подновено. По тези съображения
се иска отмяна на процесното решение на ответника.
Жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. У., който поддържа оспорването на доверителя си по
наведените в жалбата съображения. Представя допълнително и писмено становище с
доводи по същество на спора.
Ответният орган, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като съобрази събрания пред него
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол № 1018/29.06.2007г. за
провеждане на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС
категория В /л.75/, М.С. издържал проведения от изпитната комисия изпит за
придобиване на въпросната правоспособност. Със заявление по образец /л.58/ и
входирано под № 50988 /16.07.2007г./ С. подал такова за издаване на СУМПС. Удостоверява
си от данните на л. 53-57 от делото, че към 2007г. С. представил на ОДМВР към
подадено от него заявление за издаване на СУМПС удостоверение за завършен курс
по първа долекарска помощ при ПТП, карта за медицински преглед изх. №
1376/21.06.2007г., издадена от МСЦ Поликлиника – Казанлък, платежни документи и
удостоверение / нечетлив номер/ от 14.01.2003г. Съгласно разписка към
заявлението С. получил издадения документ на 26.07.2007г., като се
удостоверява, че СУМПС било с № *********.
Под вх. № 389/5/6 от 03.04.2017г. С. ***
заявление по образец за издаване на СУМПС, като към него били приложени :
декларация по чл.159 от ЗДвП и чл.13, т.6 от Наредба № I-157/2020г.
/л.68-69/, карта за медицински преглед
/л.73/ и платежен документи /л.74/. От данните от документа на л.72 от делото
се удостоверява, че С. притежавал издадено СУМПС с № ********* и контролен
талон № 3209729 и че имал придобита правоспособност за управление на МПС от
категория В въз основа на протокол № 1018/29.06.2007г. От документа на л.71 се
удостоверява, че по така подаденото заявление било издадено СУМПС с №
*********, получено от заявителя на 04.05.2017г., а предходно издаденото
свидетелство с № ********* било върнато и унищожено.
С докладна записка рег. № 1006р-1186 от
30.01.2020г. на пол. инсп. Б. от ОДМВР Пазарджик, сектор ПП, отправена до
Началник сектор „ПП“ последният бил уведомен, че в сектор ПП била получена
информация /анонимно/, че лицето М.С.В. *** било неграмотно, учил до втори
клас, но в същото време бил правоспособен водач, като така анонимният
информатор изразявал съмнение, че лицето било представило неистински документ –
диплома за завършено образование. Сочи се още в докладната записка, че по този
повод била извършена справка ва АИД-БДС, където се установило, че на С. било
издадено СУМПС № *********, което било унищожено поради изтичане срока на
неговата валидност и било налично валидно такова с № *********, издадено от
ОДМВР Стара Загора. Прави се предложение за иницииране на проверка и преписката
да бъдела изпратена по компетентност в ОДМВР. Върху документа се обективира
резолюция „запознат, дата 28.01.2020г. и подпис“.
Удостоверява се също така, че с писмо
/л.49/ на Началник сектор ПП при ОДМВР Стара Загора е поискано от Началника на
РУО Стара Загора да изпрати информация дали на лицето М.С.В. с ЕГН:**********
било издавано свидетелство за основно образование от ОУ „ Христо Ботев“, с.
Горно Ботево, обл. Стара Загора Серия Е – 04, № 070395 и рег. №
23-4/16.06.2004г., приложено към писмото. В подаден отговор на Директора на ОУ
“Хр. Ботев“, с.Горно Ботево до Началника на РУО Стара Загора /л.47/ се
удостоверява, че свидетелство са така посечени серия и номера не било издавано от ОУ „Хр. Ботев“, с.
Горно Ботево на името на М.С.В. с ЕГН **********. В регистрационната книга за
издадени документи с рег. № 23-4/16.06.2004г. било издадено свидетелство за
основно образование серия Е-04, №070392 на името на К. Т. А., като в книгата на
подлежащите на задължително обучение деца не бил записан ученик с името и ЕГН,
за който се търсело информация. Отговорът бил изпратени за сведение на Началник
сектор ОП при ОДМВР Стара Загора, като съпроводителното писмо било регистрирано
под № 34900-4162 на 26.02.2020г. и върху него се обективира резолюция със
съдържанието „Ст. инсп. А., 27.02.2020г. и подпис.“.
До Директор на ОДМВР Стара Загора била
подадена докладна записка от Началник отд. „ОП“ относно възобновяване на
административното производство по издаване на СУМП № *********, като върху нея
се обективира резолюция „да“ от дата 12.03.2020г. До М.С. било изпратено
уведомление от 17.03.2020г. относно постъпило писмо на РУО, което послужило за
възобновяване на производството по издаване на СУМПС и била дадена възможност в
7 дневен срок от уведомяването да представи възражения. Същото било получено
лично от С. на 18.05.2020г. /л.43/. На 26.08.2020г. С. подал такова възражение
/л.42/. На 05.06.2020г. Директорът на ОДМВР Стара Загора издал решение, с което
на осн. чл.99, т.2 от АПК и във връзка с докладна записка от 11.03.2020г. на
началник отдел „ОП“, допуснал възобновяване на производството по издаване на
СУМПС С *********, издадено на М.С.В., като постановил и отмяна и обявяване
невалидност на въпросното СУМПС. Това решение било съобщено на С. на
15.06.2020г. /л.41/, а жалбата подадена чрез органа на 30.06.2020г. и заведена
под вх. № 349000-13355.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът намира следното :
Съдът е длъжен да следи за допустимостта
на оспорването през цялото развитие на процеса, като при извършената и към този
момент проверка за наличие на задължителните положителните/отрицателни процесуални
предпоставки, приема извод, че жалбата следва да се остави без разглеждане на
основание чл.159 т.1 от АПК, а образуваното по нея производство следва да се
прекрати.
За да има валидно възникване на право на жалба и то да може да бъде
упражнено надлежно, процесуалния закон установява определени процесуални
предпоставки. Тяхното наличие /за положителните/, съотв. липса /за
отрицателните/, определят и допустимостта на образуваното съдебно производство
по оспорване на конкретен индивидуален административен акт. Една от тези
процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/, която
е от категорията на абсолютните и за която Съдът следи служебно, е наличието
на годен за оспорване пред съд
административен акт. По арг. на чл.21 от АПК се следва и кои актове подлежат на
съдебно обжалване по реда на АПК, това са индивидуални, общи и подзаконови
нормативни актове, доколкото те не се изключват от приложното поле на действие
на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не се установява
изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на
административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване
актове.
В
случая и като се отчита правната същност на постановеното и оспорвано решение,
следва да се приеме извод, че то няма характера на индивидуален административен
акт по см. на чл.21, ал.1 – ал.4 от АПК, поради следните съображения:
Решение
рег.№ 1228р-6370/ 05.06.2020г. на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора е издадено в производство по реда на Глава
седма, Дял втори от АПК, по инициатива на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Мотивите на
горестоящия административен орган – Директора на ОД на МВР – Стара Загора, за да
допусне отмяна/невалидност на издаденото на оспорващия СУМПС с № ********* от 28.04.2017г.
и възобновяване висящността на административното производство по издаването му
са поради наличие на ново обстоятелство от съществено значение за издаването на
акт – чл.99, т.2 от АПК.
Съгласно чл.103, ал.3 от АПК законодателят изрично предвижда
възможност да се обжалва от засегнатата страна единствено отказа да се
възобнови едно административно производство, като по аргумент на противното се следва
извода, че положителният акт на горестоящия орган, с който се постановява
възобновено производството по издаването му, не подлежи на самостоятелен
съдебен контрол. Това е така, защото актът по възобновяване сам по себе си се
явява част от процедурата по издаване на новия административен акт и е такъв по
см. на чл.21, ал.5 от АПК, който не прегражда пътя на защита на засегнатото
лице по отношение на новия акт, който ще се постанови от компетентния
административен орган, след възобновяване на административното производство.
Именно в този смисъл е и разпоредбата на чл.104 от АПК,
според която на обжалване пред съда, съотв. пред горестоящия административен
орган, подлежи издаденият след възобновяване на производството нов
административен акт, съответно отказът за издаването на такъв. В тази връзка,
макар и да има определен срок за оспорване на посоченото решение, това не е коректно.
Едва при евентуалното оспорване на ново постановения административен акт, на проверка за законосъобразност ще подлежи и
актът, с който е допуснато възобновяване на административното производството,
вкл. наличието или липсата на визираното основание по чл.99 от АПК,
компетентността на издателя и на инициатора на производството, и спазването на
сроковете за издаване.
Така в определение №1305/28.01.2020г., по а.д.
№12761/2019г., седмо отд. на ВАС, се сочи, че „С отмяната на влезлия в сила
административен акт се възобновява висящността на административното
производство по неговото издаване. Поради това евентуалното не произнасяне на компетентния орган /т.е. този който
притежава материално-правното правомощие да постанови акт от категорията на
процесния/ след отмяната на влезлия в сила административен акт е мълчалив отказ
да бъде издаден нов акт, който подлежи на оспорване. В рамките на оспорването
на новия административен акт, респективно на мълчаливия отказ да бъде издаден
такъв, следва да бъдат преценени евентуалните пороци, допуснати в
производството по възобновяване.“.
Като съобрази горното, Съдът намира жалбата на М.С.В. ***
за недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване.
По тези съображения оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
Предвид
установената недопустимост на жалбата, следва Съдът да отмени определението си
за даване ход на делото по същество, вместо които да постанови акт, с който да
остави без разглеждане жалбата на оспорващия и да прекрати производството.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 09.11.2020г., с което е
приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на М.С.В. ***, подадена чрез адв. К.У.
против Решение с рег.№ 1228р-6370 от 05.06.2020г. на Директора на ОД на МВР –
Стара Загора, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 458/2020г.
по описа на Административен съд - Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: