№ 2448
гр. Варна, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20243110101306 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Х. В., ЕГН
**********, адрес: гр. ***** срещу ДГ ***** "Г.П.", Булстат *****, седалище
и адрес на управление: гр.*****, съединени в условията на първоначално
обективно евентуално съединяване на следните искове:
- конститутивен иск за признаване на уволнението му за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед РД *****., с която на основание чл.
330, ал. 2, т 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т.3 и т.7 КТ е прекратено трудовото
правоотношение – дисциплинарно уволнение, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител детска
градина ” при ответника;
- осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение
за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за
периода от 05.12.2023 г. до 05.06.2024 г., в размер на 12 766.26 лева, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор № *****г.
за неопределено време, е заемал длъжността Старши учител детска градина
до 05.12.2023г. Размерът на брутното му трудово възнаграждение възлизал на
2127.71 лева. Със Заповед № РД ***** г., трудовото му правоотношение е
прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1,
т.3 и т.7 КТ - поради дисцилинарно уволнение. Счита, че е налице
незаконосъобразност на уволнението, доколкото не са налице законово
предвидените предпоставки за прекратяване на трудовото му
1
правоотношение на това основание. Твърди, че не е извършила соченото
нарушение на трудовата дисциплина, не е проявявала грубо и агресивно
поведение спрямо децата в смесена група „Месечника", не е наказвала дете в
ъгъла на стаята и не е нарушавала задълженията си по длъжностна
характеристика и Етичния кодекс за работа с деца в ДГ № ***** „Г.П.".
Твърди, че в представения от длъжностни лица на Община Варна запис, не
разпознава гласа си, нито глас на дете от групата. Сочи, че непосредствено до
стаята, в която работи с децата, се намира още една стая, в която се провеждат
занимания с други деца в детската градина и от коридора пред стаите не е
възможно да се извърши запис и да се установи по безспорен начин кои
гласове са записани. Навежда доводи, че извършването на такъв запис е
незаконно и противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на
Република България. Твърди се, че заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение е немотивирана. Работодателят не е спазил разпоредбата на
чл. 189, както и чл. 193 КТ. Поради незаконосъобразното прекратяване на
трудовото правоотношение е останал без работа, поради което претендира и
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода, през който е останал без работа.
Така обосновава незаконосъобразност на уволнението и моли за
постановяване на положително решение по предявените от него искови
претенции.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените
срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите: не
оспорва факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение
по силата на трудов договор от 2011г., като ищцата заемала длъжност -
старши учител детска градина, прекратено с обжалваната заповед. Твърди, че
в съответствие с предоставената от закона възможност е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца. За проявеното от нея агресивно поведение спрямо
децата била подадена жалба в Община Варна, от родител, който
непосредствено е възприел поведението й, вкл. е извършил аудиозапис. На
28.11.2023г. е извършена проверка от експерти от Община Варна, чрез
посещение в детската гадина и е съставен Констативен протокол № *****г., с
който била запозната и ищцата. В резултат на извършената проверка била
дадена препоръка на директора да предприеме незабавни действия по
изискване на писмени обяснения от учителя г-жа Д. В. и да предприеме
дисциплинарни санкции по КТ. В изпълнение на дадените с констативния
протокол препоръки, на 28.11.2023г. от ищцата били поискани писмени
обяснения по повод допуснато от нея нарушение на 24.11.2023г. Ищцата
представила писмени обяснения. Оспорват се твърденията на ищцата за
извършени нарушения на конституционните й права, с оглед направения от
родител аудиозапис. Сочи се, че за времето от постъпването й на работа
/2011г./ до прекратяване на трудовото правоотношение /2023г./, ищцата е
допускала системни нарушения при изпълняване на служебните си
задължения, трудовата дисциплина, правилника за вътрешния ред в детското
заведение и етичния кодекс, за които е била уведомявана и е давала писмени
обяснения. Със Заповед №РД 02-310/02.08.2013г. на ищцата било наложено
наказание - предупреждение за уволнение, за установено непрофесионално
отношение към дете, за неспазване Правилника за вътрешния трудов ред и др.
За времето от постъпване на работа до прекратяване на трудовия договор,
срещу ищцата били подавани редица жалби и сигнали от родители на деца.
Със Заповед № РД 02-041/15.01.2019г. на ищцата било наложено наказание -
2
предупреждение за уволнение, отново за неспазване на Правилника за
вътрешния трудов ред и дисциплина, за неспазване на Правилника за
устройството и дейността на детското заведение, Правилника за осигуряване
на безопасни условия за възпитание, обучение и труд и длъжностната
характеристика Заповедта е издадена при спазване на чл. 193; 194 и чл.189
КТ. Главният иск, а съответно и евентуалните за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за обезщетение са неоснователни и моли за
отхвърлянето им.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 1*****, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че в периода
2011г.-05.12.2023г. са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал
длъжността „старши учител детска градина" и трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед РД *****г., на основание чл. 330, ал. 2, т 6 във вр. с
чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ – дисциплинарно уволнение.
В производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ - трудов спор за законността
на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да
установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да
прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя
е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата
молба от ищеца, са неоснователни.
Произнасянето на съда относно съществуването на правото на
работодателя да наложи на служителя си дисциплинарно наказание, се
предпоставя от преценката за законосъобразност на самата процедура по
налагането му.
Именно поради тази причина, в началото на изложението, съдът дължи
произнасяне по възраженията на ищеца, относими към процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че производството е
било опорочено, то не е необходимо и въпросът извършено ли е процесното
нарушение от служителя да бъде изследван от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на
работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение
на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва
да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на
обясненията - средство за защита, чрез осъществяването на което се събират
от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства,
което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено
нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената
покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата. В практиката на
ВКС - например решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г., III
ГО, решение № 290 от 31.03.2012982/2013 г. по описа на ВКС, III ГО, е
прието, че във връзка със задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е
необходимо и достатъчно в съдебния процес да се установи, че същият е
поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение
3
на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на обясненията,
който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени
средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се
счита за изправен по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 КТ. Субектът
на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на
въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът
или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да
даде обяснения. След като такива обяснения са поискани, следва да се
приеме, че задължението по чл.193 КТ е изпълнено.
В случая е установено, че искането за писмени обяснения от
работодателя с изх.№ РД-05-034/28.11.2023г. е редовно връчено на ищцата на
28.11.2023г., което е удостоверено с подписа й.
С достигането до работника или служителя на искането за обяснения е
изпълнено изискването на чл.193, ал.1 ГПК. По делото са представени
постъпили писмени обяснения от служителя с вх.№127/01.12.2023г..
Доколкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложено за тежко
нарушение на трудовата дисциплина и Етичния кодекс за работа с деца в
Детска градина № ***** „Г.П." - гр. Варна, изразяващо се в агресивно
поведение спрямо децата в смесена група Месечинка, извършено на
24.11.2023г., както и системно нарушаване на трудовата дисциплина с
визираните в заповедта прояви, то видно от представеното искане, изисканите
обяснения покриват констатираните нарушения.
Съобразно разпоредбата на чл.195, ал. 1 КТ заповедта за дисциплинарно
наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и
законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и
време на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна
защита срещу уволнението, нарушението следва да е описано по начин,
указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.
Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването
на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, както и с цел
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговоря на
изискванията на чл.195 КТ /решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1068/09 г., IV ГО; решение № 278 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1276/10 г., IV ГО, решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/09
г., IV ГО/. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да
бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му.
Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно наказание могат да се
съдържат само в заповедта за налагането му, но не съществува забрана това
да бъде направено и чрез други документи, към които заповедта препраща,
независимо дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези
документи трябва да са известни на работника или служителя, или да са му
били връчени, най-късно със заповедта за налагане на наказанието.
Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от документите,
към които препраща тя, да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която е уволнен, а съдът да може да извърши проверка и,
въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.
4
Дисциплинарните нарушения може да бъдат индивидуализирани и в друг акт
на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието, на който е
станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за уволнението е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал.1 КТ, когато препраща към друг
конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия случай конкретните дати, в които са извършени конкретни
нарушения са посочени в издадената заповед. Описани са извършените
нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание. С оглед изложеното
по-горе се налага извод, че изискванията на чл.195 ГПК за мотивиране на
заповедта за уволнение са спазени, съдържат се данни за времето, мястото и
продължителността /периода/ на извършване на твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. №
1808/2010 г. на ВКС, IV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. №
6*****/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО и др., при трудов спор за законността на
наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на
работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да
ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това
същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е
извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За
установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички
доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие,
което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или
осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може
да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства,
изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от
характера на нарушението.
Неоснователни са възраженията на ищцата, че не е извършила сочените
в издадената заповед нарушения.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
извършването на дисциплинарно нарушение. Разпитаните по делото
свидетели В. Димитрова и Р. К. потвърждават агресивното поведение на
ищцата спрямо децата в поверената й група на 24.11.2023г..
Свидетелката Димитрова излага случващи се системни нарушения на
професионалната етика и трудовата дисциплина от ищцата.
Извършените нарушения се подкрепят и от ангажираните по делото
писмени доказателства, сред които Констативен протокол №*****г. за
извършена проверка по жалба, както и преписки по жалби от родители, вкл.
КП от 27.01.2023г. 09.03.2023г. и 02.10.2023г., искане РД 05—
006/02.10.2023г. и протоколи от 02.-03.10.2023г./л.79-80/, както и други
сигнали и протоколи, относими към срока по чл.194,ал.1 КТ.
Приложена е и жалбата, инициирала проверката, за която е съставен КП
№ *****г..
Предписанията от проверяващите сигнала служители на Община Варна,
Дирекция Образование и младежки дейности са за предприемане от страна на
директора на детската градина на дисциплинарни санкции спрямо ищцата.
Наложеното дисциплинарно наказание уволнение е съответно на
5
извършеното дисциплинарно нарушение по чл.190, ал. 1, т.3 и т.7 КТ. Имайки
предвид и спецификата на изпълняваната длъжност - работа с много малки
деца - от 3 г. до 7 г. възраст, където изискването за висок морал, спокойна
обстановка и липсата на напрежение и недоверие в колектива е безспорно, то
тежестта на извършените нарушения съответства на наложеното наказание.
С оглед на тези съображения съдът преценява, че заповедта за
уволнение е издадена при спазване изискванията на текстовете на КТ,
посочени по-горе, поради което искът с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1
КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ, обуславя
неоснователност на исковете по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 КТ.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ответника следва да му бъдат заплатени от ищеца. Техният
размер възлиза на 1040 лв. /заплатени възнаграждение за един адвокат и
депозит за призоваване на свидетел/.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за
разглеждане на иска в настоящия случай не следва да се определя.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. Х. В., ЕГН **********, адрес:
гр. ***** срещу ДГ ***** "Г.П.", Булстат *****, седалище и адрес на
управление: гр.*****, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 за признаване
на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед РД *****., с
която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т.3 и т.7 КТ е
прекратено трудовото правоотношение – дисциплинарно уволнение, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „Старши учител детска градина” при ответника
и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради уволнението за периода от 05.12.2023 г. до 05.06.2024 г., в
размер на 12 766.26 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Х. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на ДГ ***** "Г.П.", Булстат *****, седалище и адрес на управление: гр.*****
сумата от 1040 лева, представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат и депозит за призоваване на свидетел, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му /28.06.2024г./, на
основание чл. 315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6