Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 18.12.2020 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на девети
декември през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 287/2020 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 04.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 36519/2019 г. г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявените от В.Г.Г. срещу Т.Е.ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал.1
т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му,
извършено със заповед от 25.04.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение, както и за
възстановяване на заеманата до уволнението му длъжност – консултант обслужване
на клиенти. С оглед изхода на спора са разпределени и разноските между
страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът, който е
подал настоящата въззивна жалба с искане да бъде отменено обжалваното съдебно
решение и да се постанови ново, с което исковете му да бъдат уважени. В тази връзка
въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
нарушенията, за които е наложено наказанието, са били индивидуализирани в
заповедта за уволнение, както и че му е бил даден подходящ срок да даде
обяснения на работодателя по реда на чл. 193 КТ. Освен това намира, че съдът е
направил неправилна преценка за тежестта на нарушението и съответно за
съответствието на наложеното наказание с него, както и че не е съобразил, че
поведението на работодателя е съставлявало преследване по смисъла на Закона за
защита от дискриминация.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се
иска неговото потвърждаване.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника, че
работодателят не му е дал достатъчен срок, за да представи обяснения по реда на
чл. 193 КТ. Въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд, че
предоставеното време за даване на обяснения е било достатъчно, за да може
работникът да организира и изложи пред работодателя защитата си. В тази връзка
от представените писмени доказателства се установява, че на работника е връчено
подробно изложено искане от работодателя за даване на обяснения във връзка
извършени дисциплинарни нарушения, като в тях е посочено времето, мястото и
лицето, което ги е осъществило. Същите нарушения са били констатирани още с
отчетите за резултатите от изпълнение на одобрения от страните План за
подобряване на ефективното изпълнение на работата, които са подписани от
работника и по делото не е било спорно, че той е запознат с тях и ги е
подписал. Това означава, че още преди да му е бил даден срок за обяснения
работникът е бил наясно, че работодателят е констатирал нарушения на трудовата
дисциплина от негова страна, както и какви точно са нарушенията му, съответно е
имал възможност и предварително да обмисли поведението си и да си даде сметка
за възникналото неизпълнение на служебни задължения. Освен това въззивникът не
твърди да е искал от работодателя да му даде допълнителен срок, за да може да
защити позицията. Той просто не е дал обяснения на работодателя като няма данни
за него да са били налице извънредни обстоятелства, които да извиняват пропуска
му.
Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът
неправилно е приел, че в заповедта за уволнение не са индивидуализирани
сочените от работодателя нарушения.
Видно от процесната заповед, всяко от нарушенията е индивидуализирано по
обективни признаци, като е напълно ясно точно кое поведение работодателят
намира за нарушение на трудовата дисциплина, кога и от кой е извършено то,
както и какво е наказанието за извършените нарушения и законовия текст, въз
основа на който е наложено.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че съдът е
мотивирал отхвърлителното съдебно решение въз основа
на недопустими доказателства, като така е стигнал до извода, че обясненията на
работника не са дадени в указания от работодателя срок. В тази връзка следва да
се има предвид, че въззивникът в нито един момент не е твърдял пред
първоинстанционния съд, че е дал обяснения в срок. Напротив, той е твърдял
именно, че не е дал такива обяснения. Съответно обстоятелството, че обяснения
не са били дадени от негова страна не е спорно между страните. Предвид това
фактът, че съдът е обсъдил в мотивите си и протокола, с който служители на
работодателя са удостоверели, че работникът е отказал да даде обяснения, не е
релевантен за правилността на съдебното решение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът е
допуснал процесуално нарушение като не е допуснал поискани от него
доказателства, касаещи извършената работа от други служители и оценката за нея.
Правилно съдът е приел, че сочените доказателства не са необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, доколкото отговорността на всеки
работник за изпълнение на неговите трудови задължения е лична и не зависи от
това как осъществяват трудовата си функция другите работници на работодателя.
Неоснователно е и възражението за това, че не му е
налагано наказание за некачествено изпълнение на работата, поради което съдът
не е следвало да обсъжда този въпрос в мотивите си. От представената заповед за
уволнение е видно, че същата касае и липсата на качествено изпълнение на
трудовите функции, както правилно е приел първоинстанционния съд. В тази връзка
правилни са и изводите на съда, че при системно извършване на нарушения от
значение е повторяемостта на поведението и липсата на промяна на поведението,
което накърнява отношенията между работника и работодателя.( решение № 29 от
10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. III Г.О. на ВКС.) Правилно в тази връзка съдът е ценил събраните по делото
гласни доказателства, от които е видно, че въззивникът не е имал отговорно
отношение към работата си и не е проявявал желание да промени поведението си в
посока да съответства на установените от работодателя вътрешен рид и качество.
Правилен се явява и изводът на съда, че в сферата на услугите, където
функционира работодателят, е изключително важно служителите да се грижат за
всеки клиент и да му предоставят висококачествено обслужване, като в противен
случай се достига до накърняване на репутацията на работодателя и съответно до
загуба на клиенти. С оглед изложеното въззивният съд намира за правилни
изводите на първоинстанционния съд, че осъществените от работника нарушения на
трудовата дисциплина са съществени и
тежки и определеното за тях наказание е справедливо и обосновано.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че
работодателят е издал процесната заповед за дисциплинарно уволнение защото той
е отказал да прекрати трудовия си договор по взаимно съгласие през ноември 2018
г., предвид което работодателят го е преследвал по смисъла на Закона за защита
от дискриминацията. На първо място съобразно пар.3 ДР на ЗЗДискр
преследване е налице когато има а). по-неблагоприятно третиране на лице, което
е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за
защита от дискриминация; б.). по-неблагоприятно третиране на лице, когато
свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще
предприеме действия за защита от дискриминация; в.). по-неблагоприятно
третиране на лице, отказало да дискриминира. Ищецът не е навел твърдения, че
спрямо него е налице една от посочените хипотези, като следва да се има предвид
и че по делото не е предявен иск по реда на чл. 71 ЗЗДискр.
На следващо място, от представените писмени доказателства се установява, че
трудовия договор с въззивника е сключен с клауза за изпитване за 6 месеца,
които не са изтекли към ноември 2018 г., поради което ако е имал намерение да
се освободи от служителя си, работодателят е можел просто да прекрати трудовия
договор и обективно не е необходимо да „подготвя“ дисциплинарно уволнение, в
каквато връзка са твърденията на въззивника предвид предходно наложени две
наказания, които не са във връзка с процесната заповед за уволнение.
С оглед изложеното съдът споделя подробно изложените от
първоинстанционния съд мотиви, предвид което на основание чл. 272 ГПК препраща
и към тях и намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, въззиваемият има право на направените
от него разноски, които съобразно представен списък по чл. 80 ГПК възлизат на
3851,26 лв. с ДДС. Срещу размера на възнаграждението в срок е направено
възражение за прекомерност, които съдът намира за основателно. Съобразно
фактическата и правна сложност на спора и чл.7, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
действащ към 18.11.2020 г. ( датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие) съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 610 лв. без ДДС или 732 с
ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 04.11.2019 г., постановено по гр.д. № 36519/2019 г. г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В.Г.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адв. Г.В.
да заплати на „Т.Е.“ ЕООД, ЕИК ******и със съдебен адрес:*** ***** сумата от 732
с ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.