№ 193
гр. Казанлък, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20245510200817 по описа за 2024 година
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, на 08.07.2020г., е издала електронен фиш
№********** за налагане на глоба, за това, че на същата дата в 12.59 часа било
извършено нарушение от Ч. Й. М. с ППС- лек автомобил „Ланчия Делта“, с
регистрационен номер ......, с обща технически допустима максимална маса
1890, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 4, в община Казанлък, за движение по
път I-5 км.182+979, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата
пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Деянието било установено с устройство №20801, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-5 км.182+979.
Нарушението е квалифицирано по чл.139,ал.5 и ал.6, във връзка с чл.102,ал.2
от Закона за движението по пътищата, за което на основание чл.179,ал.3, във
връзка с чл.187а,ал.1 от Закона за движението по пътищата, е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева на нарушителя Ч. Й. М..
В жалбата на последния се излагат съображения за
незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като въззивника не бил
извършил нарушението, за което е привлечен към административна
отговорност и били допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата
по изготвянето му.
В с.з. жалбоподателят не се явява, но се представлява. Процесуалният му
представител представя писмена защита, в която доразвива доводите в
1
жалбата си за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, чрез свой представител, в с.з. изразява
становище за неоснователност на жалбата. В придружително писмо към
преписката сочи аргументи в подкрепа на тази своя позиция.
Съгласно чл.102,ал.2 от ЗДвП: „Собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.“
По делото не се спори, че лек автомобил „Ланчия Делта“ с регистрационен
номер ......, с обща технически допустима максимална маса 1890, брой оси 2,
категория ППС:ЕВРО 4, се е движил в община Казанлък по път I-5
км.182+979, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата
пътна такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата.
За извършеното конкретно деяние нормата на чл.179,ал.3, във връзка с
чл.187а,ал.1 от Закона за движението по пътищата предвижда налагане на
глоба в размер на 300 лева, като правилно е била приложена санкционната
норма.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в електронния фиш и възприети от АНО, се
установява по категоричен начин от приложените по административно-
наказателната преписка писмени доказателства и от представените в съдебно
заседание такива. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и съдът ги приема за достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок за
обжалване по чл.59,ал.2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, а по същество същата е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.10,ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи
такса за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства.
Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
2
Съгласно чл.139,ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
В разпоредбата на чл.102,ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. С посочената разпоредба
законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на
превозното средство/но само ако е вписан в свидетелството за регистрация/,
чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна
такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл.167а,ал.3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките,съгласно
чл.189е, ал.8 от ЗДвП, в своята съвкупност представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в
разпоредбата на чл.189е,ал.8 от ЗДвП, а именно- контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: място, дата, точен час
на извършване на нарушението, регистрационен номер на пътното превозно
средство, както и данни,свързани с движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
В настоящия случай пътят, по който се е движело процесното ППС, е включен
в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по
чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, които зависят от категорията на ППС и
изминатото разстояние. От Решение №101 на МС от 20.02.2020г. на
Министерския съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние, се установява, че път I-5 е част
от този списък.
Нарушението е установено въз основа на генериран запис/доклад/
от електронната система по чл.167а,ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси
по чл.10,ал.1 от ЗП по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, който, както вече беше
отбелязано, заедно с приложените към него изображения във вид на снимков
материал, представляват годно доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство №20801,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
3
по чл.10,ал.1 от ЗП.
По този начин е установено нарушение по чл.102,ал.2 от Закона за движението
по пътищата, който задължава собственика да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,ал.1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.179,ал.3 от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба в
размер на 300 лева на собственик на пътно превозно средство, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата.
Електронен фиш №********** е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл.10,ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси.
Атакуваният електронен фиш е издаден по образец, утвърден от управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, но следва да се има предвид, че
същия се отличава както от административните актове по смисъла на АПК,
така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла
на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано
задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на
чл.189,ал.4,изречение второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване
между ЕФ и наказателно постановление не може да има нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може
да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на
наказателното постановление са приложими по отношение на електронния
фиш.
В случая обаче при издаването на обжалвания електронен фиш са били
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Съображенията на съда за това са следните:
В ЕФ не е описано какво точно нарушение е извършил
жалбоподателя. Не е посочено каква по размер е била дължимата такса и
каква такса е била платена за процесното ППС. По този начин са нарушени
процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да разбере
какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от друга страна съда е в
невъзможност да прецени дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН.
Недопустимо е тези конкретни елементи от фактическия състав на
конкретното нарушение да се извличат от приложените към
административно-наказателната преписка писмени доказателства /както се
твърди в електронния фиш- тол декларация и показания на устройството,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата/. Те трябва да са посочени в самия
електронен фиш, за да има конкретно, ясно и точно формулирано
обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за нарушител да
4
може да упражни процесуалните си права, включително и правото си на
защита.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че за извършеното нарушение на
чл.102,ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.179,ал.3,
във връзка с чл.187а,ал.1 от Закона за движението по пътищата, наЧ. Й. М. се
налага административно наказание- глоба в размер на 300 лева.
Предвидената санкция е абсолютно определена, т.е. с фиксирана стойност и
не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението, като размера на наказанието е еднакъв без да се прави разлика
например дали е налице липса на плащане или такова е направено, но е за
различен маршрут и това е станало поради грешка. Наложената глоба в размер
на 300 лева надвишава многократно дължимата тол такса и е повече от
очевидно, че санкцията е явно непропорционална и противоречи на целите на
европейското законодателство, както и на чл.12 от ЗАНН.
Санкцията, предвидена в чл.179,ал.3 от ЗДвП, е в изпълнение на задължението
на Република България за транспониране на Директива 1999/62 в
националното право и противоречи на чл.9а от Директивата, поради
нарушаване на изискването за пропорционалност, както основателно
възразява от процесуалния представител на жалбоподателя. Съгласно
правилото, че при нетранспониране в срок на директива или при неправилното
й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата, настоящият състав е
задължен да приложи пряко нормата на чл.9а от Директива 1999/62 като
определи наказание в съответствие с принципа за пропорционалност.
Изложеното по-горе навежда извод, че конкретното деяние не е с висока
степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран
размер глоба грубо нарушава принципа за пропорционалност, установен в
чл.9а от Директива 1999/62. Констатирането на горните факти и
обстоятелства, с ефект на смекчаващи, които характеризират конкретното
деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения, дават
основание на съда да приеме, че е приложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
От друга страна са налице и сочените от процесуалния
представител на жалбоподателя основания за прекратяване на
административно-наказателното производство, поради изтеклата обикновена
давност. Тъй като този извод беше оспорен от представителя на въззиваемата
страна в с.з., следва да се направи паралел между обикновената и абсолютната
давност за преследване. Срокът на последната/четири години и половина/ е
обвързан единствено с началния момент на започването на давността за
преследване- датата на довършване на престъплението/нарушението, а не с
датата на някое от действията, които я прекъсват. Чрез института на
абсолютната давност за преследване се създава гаранция срещу необосновано
бездействие на компетентния орган по реализиране наказателната, респ.
административно-наказателната отговорност на дееца за извършено от него
наказуемо деяние. Именно затова в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено,
че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
5
преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 от НК. Абсолютната давност за преследване обаче е
приложима само когато не е изтекла обикновената давност.
Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата,
чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца, а
давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението, респ. нарушението(чл.80, ал.3 от НК), и тече до
реализирането на наказателната/административно-наказателната отговорност
на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на
Наказателния кодекс намира приложение и в административно-наказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.
Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административно-наказателното производство не само относно абсолютната
давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния
казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл.34
от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронния фиш не е
нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се
отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл.85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административно-наказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система, съгласно чл.39, ал.4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване
на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административно-наказателно преследване, по силата на препращащата норма
на член 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК/ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно- 3 години.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от Наказателния кодекс, обикновената
погасителна давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След приключване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност, което в случая означава нова
тригодишна давност.
В процесния случай административно-наказателното преследване е възбудено
с изготвянето на ЕФ, което процесуално действие, както вече беше уточнено,
е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата
предметна и персонална насоченост. Съгласно същата норма след
приключването на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова
тригодишна давност. След издаването на процесния електронен фиш АНО е
предприел нужните действия за неговото връчване на административно-
6
наказателноотговорното лице, но същия е достигнал до адресата Ч. Й. М. едва
на датата 23.05.2024г. В този смисъл, от последното, прекъсващо давността
действие до датата на връчване на електронния фиш е изминал срок по-дълъг
от три години. Следователно изтеклата към 23.05.2024г. тригодишна давност
за преследване по чл.81, ал.2, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от
ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо нарушителя да
може да бъде завършено започналото административно-наказателно
преследване с реализиране на отговорността му за констатираното
административно нарушение.
Предвид посоченото настоящият съд намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да
бъде отменено, а производството по настоящото административно-
наказателно производство да бъде прекратено.
На основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс/АПК/. Жалбоподателят желае заплащане на 400 лева
възнаграждение за ангажирания от него адвокат.
Процесуалният представител на АНО в с.з. направи възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът не споделя това мнение, тъй като сумата от 400 лева е съобразена с
положените от адв.М. усилия- даване на съвети, изготвянето на жалба и
участието й в с.з., както и с минимално определения размер на
възнагражденията на адвокатите по такива дела, съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата. От друга страна- адвокатското възнаграждение е заплатено от
жалбоподателя предварително и в брой.
Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН,
Агенция „Пътна инфраструктура“- София следва да бъде осъдена да заплати
на Ч. Й. М. сума за ангажиране на негов процесуален представител в размер
на 400 (четиристотин) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.2,т.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за
пътищата №********** от 08.07.2020г. на Агенция „Пътна Инфраструктура“,
с който на Ч. Й. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. Г ул. „Ч., е наложено
административно наказание- глоба в размер на 300(триста) лева.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по АН дело
№817/ 2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, образувано срещу Ч. Й.
М. с ЕГН ********** и адрес: гр. Г ул.„Ч..
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ да заплати на Ч. Й. М. с ЕГН
********** и адрес: гр. Г ул.„Ч., направените от него по делото разноски за
7
адвокатско възнаграждение в размер на 400(четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8