№ 2744
гр. Варна, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20233110108682 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Г. П. М., ЕГН: **********, адрес:
гр. *****, чрез адв. М. Ц. от АК - Варна, съдебен адрес: гр. ***** срещу О.В. с адрес гр.
*****, искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 16 000лв., представляваща част от обезщетение в общ размер на 30 000 лева за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травма на левия крак
/множество счупвания на подбедрицата закрито в ляво/, претърпени в резултат на стъпване
върху неравност по стълби срещу *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 03.05.2023г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата в общ размер от 1635.32 лева, представляваща имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на заплатени разходи за лечение и медикаменти, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 05.07.2023г. до изплащане на сумата.
В о.с.з. на 12.04.2024г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в
размера на предявения осъдителен иск за неимуществени вреди чрез неговото увеличаване
от сумата в размер на 16 000 лева, заявена като частична от общ размер 30 000 лева, на
сумата в размер 24 000 лева, заявена като частична от общ размер 30 000 лева.
В исковата молба ищцата твърди, че на 03.05.2018г. около 23:20ч. при движение в
гр. Варна по стълбите срещу ***** преминала през неравност, причинена от счупени и
липсващи плочки. Паднала на земята, в резултат на което претърпяла травма на левия
глезен. Почувствала силни болки и невъзможност да извършва активни движения с левия
крак. Била откарана и приета по спешност в клиниката по ортопедия и травматология при
МБАЛ Света Анна – Варна АД. Направена била рентгенография, от която се установили
множество счупвания на подбедрицата, с фрактура в областта на лява глезенна става и с
оток на меки тъкани, малеоларна фрактура в областта на лява глезенна става с дислокация
на фрагментите. Била й поставена гипсова имобилизация. На 04.05.2023г. било проведено
оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Направени били репозиции и фиксация на фрактурата чрез 1/3 тубларн плака, а на втори
етап - чрез медиален достъп синтезата на медиалния малеол по метода на вебер чрез 2К.
игли и телена бримка. Поради тежката травма и оперативното лечение, се наложло да бъде
хоспитализирана за 6 дни в лечебното заведение. На 10.05.2023г. била изписана за домашно
лечение, с окончателна диагноза: множество счупвания на подбедрицата закрито в ляво.
1
Бяли назначени контролни прегледи на 18.05.2023г. и на 08.06.2023г. за проследяване на
оздравителния процес, както и препоръки - превръзки през 3 дни с Braunovidon, сваляне на
конци на 14-ти следоперативен ден, продължаване на антибиотична терапия с 30 дни,
ненатоварване на оперирания крайник за срок от 3 месеца, постепенно натоварване на
оперирания крайник и последваща рехабилитация. В резултат на злополуката и към
настоящия момент, ищцата изпитва силни болки, неподвижна е и в невъзможност да се
обслужва сама, като и е необходима чужда помощ. Всичко това създало на ищеца много
болки и неудобства, наложило се да направи и разходи в размер на 1635.32 лева за
медицинско изделие; потребителска такса; проходилка и медикаменти. О.В. отговаря за
поддържането на стълбите и тротоарите в рамките на града и неизпълнението на това
задължение ангажира отговорността на ответника. Имайки предвид интензивността и
продължителността на болките си, ищцата намира за адекватно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът О.В. оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва, че на посочената дата и място е съществувала неравност на
стълбите. Сочи се, че искът за неимуществени вреди е твърде завишен с оглед критерия за
справедливост. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между бездействието
на О.В. и документираните травматични увреждания на ищеца. Навежда доводи, че ищцата
е допринесла за злополуката поради допусната груба небрежност. Моли се за отхвърляне на
предявените искове, а в условията на евентуалност за присъждане на претендираните
имуществени вреди и обезщетение за неимуществени вреди съобразено с принципа за
справедливст.
В проведените открити съдебни заседания, страните поддържат заявените с
исковата молба и отговора по нея становища.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Епикриза, ИЗ № *****, издадена от Клиника по Ортопедия и травматология
при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, на името на Г. П. М. се установява, че е постъпила в
болничното заведение на 04.05.2023г., 00:05ч. и е изписана на 10.05.2023г., 14:00ч. с
Окончателна диагноза: S82.70 Множествени счупвания на подбедрицата, закрито в ляво.
Проведено е оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула.
Представени са Фактура № **********/04.05.2023г., ведно с фискален бон; Талон
за медицинско изделие изх.№ *****; Талон за платена такса от дата 10.05.2023г., ведно с
фискален бон; Квитанция № 76/10.05.2023г.; Рецептурни бланки; Фискални бонове 2 бр.;
Фактура № **********/06.06.2023г.; Фискален бон от дата 06.06.2023г. /л.8-17 от делото/ на
обща стойност 1635.32 лева за извършени разходи във връзка с отстраняване последиците от
злополуката.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице, след запознаване с медицинската документация и проведен
клиничен преглед на ищцата установява, че на 03.05.2023год. Г. П. М. е получила
двуглезенно счупване в областта на лявата глезенна става. Описаното травматично
увреждане е резултат на внезапно, форсирано извиване на левия долен крайник при
фиксирано стъпало и може да бъде получено по описания в исковата молба начин.
Описаното счупване е довело до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник
за период не по-малък от 4 месеца, като и към настоящия момент пострадалата се придвижва
с помощно средство /бастун/, налице са ограничения в сгъване и разгъване на лявото
стъпало. Непосредствено след получаване на такива травматични увреждания е налице
нарушена функция на левия долен крайник, невъзможност за самостоятелно предвижване в
пространството, необходимост от помощ от друго лице за извършване на ежедневните
нужди. Налага се, във връзка с вида на травмата, извършване на оперативно лечение -
метална фиксация, като този период е не по-малък от 2-3 месеца. Към настоящия момент е
налице затруднение в предвижването без помощни средства, ограничения в сгъване и
разгъване на лявото стъпало.
2
От заключението по допуснатата СПЕ се установява, че към момента на
проведеното психологично изследване са налице нарушения в емоционалното и социално
функциониране при ищцата. Нарушенията се установяват по отношение на нежеланието на
ищцата да излиза самостоятелно от дома си, което налага да бъде с придружител дори и за
да отиде до магазин, за да закупи необходими в ежедневието неща, което се явява нарушение
на способностите да се справя с ежедневно-битови задачи. Към настоящия момент, след
проведеното психологично изследване се установяват критерии, отговарящи на капсулирани
стресови разстройства, като с препоръчителен характер е ищцата да посети специалист
психиатър.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като пълни, обективни и
компетентно дадени, мотивирано защитени.
За установяване относно обстоятелствата, при които са настъпили вредите и за
състоянието на пътната настилка; претърпените болки и страдания, резултат от настъпилата
на 03.05.2023г. злополука, в полза на ищцата са събрани гласни доказателства.
Св. М.А. /без родство/ познава ищцата над 20 години, съседи са от 2000 г. в гр.
*****. Знае, че миналата година Г. е претърпяла инцидент. На 03.05.2023г. ищцата
празнувала с други близки рождения ден на дъщеря си. На 04.05.2023г. св. й се обадила, тъй
като имали среща, но тя не дошла. Г. казала, че е в болница, тъй като паднала по стълбите
пред входа. От съседа Драго също знае за инцидента с Г.. Той присъствал на злополуката и
помогнал да качат ищцата в линейката. Св. посетила Г. след като излязла от болницата. По
молба на близките й помагала на Г. в ежедневието. Г. не можела сама да става от леглото.
Плачела от болки. Кракът много я болял. Близо месец св. й помагала. Ищцата започнала да
използва помощни средства, за да се придвижва – проходилка, а след това бастун. Преди
инцидента Г. не е ползвала помощни средства за придвижване, заедно излизали, ходели до
Морската градина на разходка всяка седмица. След инцидента начинът на живот на ищцата
се променил, много отслабнала, не се разхождала, тъй като не можела да върви, изпитвала
болки. Стълбите, на които паднала Г. били неподдържани, плочките били разлепени и
изпочупени. Св., както и други хора също са падала на стълбите. Подавали сигнали до
общината, но нямали отговор. И други хора са падали на това място.
Св. Р.Г. /дъщеря на ищцата/ в показанията си установява, че миналата година на
03.05.2023г. вечерта, майка й претърпяла инцидент, паднала по стълбите пред блока /гр.
*****/. Стълбите били счупени и нямало улично осветление. Преди това, ищцата била на
заведение, където празнували рождения ден а св.. Ищцата не е употребявала алкохол,
тръгнала да се прибира с внучка си, но паднала по стълбите. Обадили се на св. и тя веднага
тръгнала за мястото на инцидента. Когато пристигнала, съседът Драгомир вече се бил
обадил за линейка. Левият крак на майка й бил подут. С линейката я закарали до болницата,
където останала за оперативно лечение. Престоят в болницата бил пет дни. След
изписването й от болницата, ищцата имала нужда от грижи. Св., съпругът й и съседка се
грижили за нея, помагали й в ежедневието. Майка й не можела да ходи сама до тоалет, да се
къпе и да се преоблича. Повече от три месеца имала нужда от постоянна чужда помощ. След
това ползвала проходилка. От травмата ищцата изпитвала силни болки, които търпи и към
момента. Преди да падне по стълбите майка й имала активен живот. След падането се
променил начинът й на живот. Сега стояла само вкъщи, страх я било да излезе. Преди
инцидента не е ползвала помощни средства за придвижване. Стълбите, на които станал
инцидентът били счупени, плочките били натрошени и криви. На св. е известно, че
живущите във входа са подавали сигнали до общината, че стълбите са опасни.
Установява се, че на 03.05.2023г. в 22:52 часа е подаден сигнал на тел.112, за
настъпилия инцидент с ищцата.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск с правно основание 49 вр. чл.45 ЗЗД в тежест на
ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти, на
които се позовава, включително, че на посочените ден, час и място е настъпил твърдяния
инцидент, настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с виновното и
противоправно поведение /бездействие/ на служители на ответника, както и размера на
3
настъпилите вреди. Ответникът носеше доказателствена тежест за установяване на
наведените правоизключващи възражения.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Александрова, като дадени от
незаинтересовано от изхода на спора лице и под страх от наказателна отговорност, както и
отнасящи се до пряко и непосредствено възприети факти и обстоятелства.
Показанията на св. Георгиева следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 ГПК
с оглед всички други данни по делото и като се има предвид възможната им
заинтересованост в полза на ищцата, тъй като е дъщеря на същата. Показанията на този
свидетел съответстват на показанията на св. Александрова, приетите по делото писмени и
веществени доказателства, и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебни
експертизи, в частта относно претърпяната злополука, получената травма и обстоятелствата
при които е станала, поради което и настоящия състав на съда кредитира показанията на
свидетеля Георгиева в тази част.
Съдът намира за доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели и
изслушания запис от тел. 112, че ищецът е претърпял инцидент на 03.05.2023г. в гр.Варна,
като при движение по стъпала, подход към тротоара срещу *****, стъпил на неравност и
паднал, при което е получил нараняване изразяващо се в травма на левия крак /множествени
счупвания на подбедрицата, закрито в ляво/.
Съгласно чл. 31, ал.1 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, като лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда - чл. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 5, ал.1 и 2 ЗП пътищата имат следните
основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни принадлежности, а според §1,
т.2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени и тротоарите. От анализа на цитираните разпоредби следва, че поддръжката на
конкретния път, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и поддържане на тротоара е в
тежест на настоящия ответник – О.В., нейна собственост /чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата,
вр. чл. 3, ал.2, т.1 ЗОС/, част от който път е и тротоарът/подходът към него чрез стъпала/,
находящ се в гр. Варна, кв. Младост срещу бл. 131, вх.1.
От показанията на свидетелите става ясно, че стъпалата, както към момента на
настъпване на инцидента, така и понастоящем, са неподдържани. Доказва се, че към
03.05.2023г. плочките са били нестабилни и необезопасени. Мястото не е било
сигнализирано и не е била осигурена възможност за безпрепятствено преминаване на
пешеходците. Неподдържаното състояние на тротоарната настилка в района на инцидента се
потвърждава от събраните гласни доказателства. От изложеното следва, че увреждането на
ищцата, настъпило вследствие падане на процесния тротоар, се намира в причинно-
следствена връзка с бездействието от страна на служителите на общината, на които е
възложена дейността по поддържане на пътищата в града.
По посочените съображения съдът намира предявения иск за доказан по своето
основание.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, по реда чл.52
ЗЗД, съдът следва да определи обезвреда на същите по справедливост. Съгласно посочената
норма и трайно установената съдебна практика по същата обезщетението за неимуществени
вреди се определя след преценка на вида и характера на увреждането, начин на
причиняването му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния процес,
причинените морални страдания. В настоящия случай от СМЕ и гласните доказателства се
установява, че ищецът е претърпял счупване на левия крак. Проведена е оперативна намеса.
В резултат от инцидента е увреден ляв долен крайник. Налице е тежко счупване с
разместване на фрагментите. Счупването на лявата подбедрица е обусловило трайно
затруднение в движенията на ляв долен крайник, като към настоящия момент е налице
ограничено сгъване и разгъване на лявото стъпало, както и е налице затруднение в
придвижването без помощни средства.
Във връзка с установената увреда и към момента на проведения клиничен преглед
е налице трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, като е твърде вероятно
4
това затруднение да остане завинаги. Ищцата изпитва неудобства от невъзможността да
използва пълноценно левия си крак в ежедневен битов порядък.
В момента на увреждането, а и след това, ищцата е изживяла физически и
емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и емоционални смущения са
естествена последица от причинената й телесна повреда. Всеки човек, претърпял физическа
травма, изразяваща се в контузни рани и счупване на доминантен крайник, изживява
негативни емоции, включително и твърдяните и доказани от ищеца болки и страдания.
Касае се за травматични увреждания, с характеристиките на средна телесна
повреда. Травмата е наложила извършването на оперативна интервенция и болничен
престой.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
уврежданията са се отразили негативно на качеството на живот на ищцата. В продължителен
период от време тя е била напълно зависима от чужда помощ и не е могла самостоятелно да
задоволява основните си физиологични потребности. Поради невъзможността да се движи
самостоятелно и да използва левия си крак, М. се е нуждаела от непрекъснати грижи. Това
състояние е продължило и след изписването от болничното заведение, тъй като и тогава
тя не е била напълно възстановена и е трябвало да разчита на ежедневната помощ на своите
близки.
Наред с физическите увреждания Г. М. е преживяла и психически страдания
вследствие на процесната злополука. От заключението на съдебно-психологичната
експертиза се установява, че към настоящия момент са налице нарушения в емоционалното
и социално функциониране при ищцата.
В съответствие с установените конкретно претърпени болки и страдания от
физическо естество, а също изживения стрес и търпените неудобства от ищеца, обемът и
интензитетът на търпените от него болки и страдания, както и неясната прогноза за пълно
оздравяване, настоящият съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение
за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е такова в претендирания размер,
поради което заявеният частичен иск е основателен. Следва да се присъди законна лихва от
деня на увреждането.
Съдът намира за неоснователно възражението на О.В. за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата.
При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания
възлиза на 24 000 лева.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че
вследствие на процесния инцидент ищцата е направила разходи за лечение и медицински
консумативи в общ размер от 1635.32 лева. Същите включват стойността на болничния
престой и закупените медикаменти, консумативи и медицински изделия. Описаните разходи
са във връзка с получените травми. Предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена
дължимата по делото държавна такса за разглеждане на предявените искове в размер на
1025.41 лева и изплатените в полза на вещите лица възнаграждения в общ размер на 500
лева.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в производството, което съдът определя на 2560 лева /чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В. с адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. ***** сумата от 24 000 лева /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща
частичен иск от сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от травма на левия крак /множество счупвания на подбедрицата
закрито в ляво/, претърпени в резултат на стъпване върху неравност по стълби срещу *****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
03.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата в общ размер от 1635.32
лева /хиляда шестстотин тридесет и пет лева и 0.32 ст./, представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на заплатени разходи за лечение и медикаменти, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 05.07.2023г. до изплащане на сумата, на
основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В. с адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Варна сумата от 1525.41 лева, представляваща
дължимата държавна такса и възнаграждение за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА О.В. с адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Д. Ц. от АК
Варна, ЛН ***** адрес на кантора: гр. *****, сумата от 2560 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6