РЕШЕНИЕ№260176
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 2009 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк” АД е предявил против И.И.С., Д. А.А. и Т.Й.С. пасивно
субективно и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
8244/26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15165/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII граждански състав, както следва:
за сумата от 4 479, 35 евро – представляваща главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ****от 29.10.2013 г. и Анекс № 1 от
15.06.2017 г.; сумата от 113, 62 евро, представляваща договорна лихва върху
просрочената главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г. и сумата от
85, 89 евро – неустойка за просрочена главница за периода от 17.11.2018 г. до
24.09.2019 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2019 г.,
до окончателното й изплащане.
При условията
на евентуалност е предявен осъдителен иск против И.И.С. с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 4 772, 80 евро, представляваща получена без наличие на
правно основание за това от страна на ответника – кредитополучател.
С Определение №
8252/06.08.2020 г., постановено по делото, производството по делото е
прекратено в частта му досежно предявените при условията на евентуалност от
“УниКредит Булбанк” АД против И.И.С., Д. А.А. и Т.Й.С. пасивно субективно и
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от
4 479, 35 евро – представляваща главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ****от 29.10.2013 г.; сумата от 113,
62 евро, представляваща договорна лихва върху просрочената главница за периода
от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г. и сумата от 85, 89 евро – неустойка за
просрочена главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата от 25.09.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че между него и И.И.С. в
качеството му на кредитополучател, Т.Й.С. – солидарен длъжник и Д. А.А. –
поръчител, е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
****г., по силата на който е отпуснат финансов кредитен ресурс от 6 000
евро със срок за погасяване до 29.10.2023 г. Твърди, че с подписване на Анекс №
1/15.06.2017 г. условията на договора са изменени, като срокът за издължаване
на кредита е продължен до 17.10.2028 г. Сочи, че дължимите месечни вноски за
периода от 17.11.2018 г. до 17.05.2019 г. в размер от 161, 74 евро, не са
заплатени в срок, поради което вземането по договора е обявено за предсрочно
изискуемо на 21/05.2019 г., за което кредитополучателят е уведомен с изпращане
на нотариална покана. Претендира заплащане на обезщетение за забава върху
просрочените плащания от 199, 51 евро. Така посочената сума била формирана от
неустойка върху просрочена главница от 85, 89 евро и възнаградителна лихва от
113, 62 евро. Сочи, че неустойката върху просрочената главница представлява
лихва по т. 11.2.2. от Анекс № от договора, която се начислява при непогасяване
на погасителна вноска на падежа или при обявяване на задължението за предсрочно
изискуемо, като неиздължената част от главницата се олихвява с лихва за
просрочие в размер от 10 %.
Възнаградителната лихва била определена на основание т. 11.2.1. от Анекс
№ 1 към Договора в размер, установен в т. 4 от Анекс № 1, а именно от 9, 45 %
към датата на сключване на анекса. Сочи, че в подписаните Общи условия подробно
е установена методиката за определяне на възнаградителната лихва, формирана от
базов лихвен процент и твърда надбавка, като съгласно Методиката на банката за
кредити от 23.07.2014 г. базовият лихвен процент се формира от два компонента –
пазарен лихвен индекс Euribor и премия. По
така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И.И.С. депозирал отговор на исковата молба, в който
излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, е претендираните парични
вземания не произтичат от договор за банков кредит от 29.10.2013 г., изменен с
анекс от 15.06.2017 г., тъй като сключеният анекс представлява нов юридически
факт и поражда ново правоотношение, поради обстоятелството, че със сключването
му е настъпила обективна новация. На следващо място сочи, че договорът за
кредит и анекса към него са недействителни на основание чл. 11 ЗПК във вр. с
чл. 19 ЗПК, тъй като посочените в тях размери на годишния процент на разходите
не са верни, тъй като в него не са включени разходите на потребите за заплащане
на застрахователна премия, такси и комисионна ангажимент. Твърди, че към
сключеното допълнително споразумение не е приложен подписан от потребителя
погасителен план, тъй като приложения по делото не носи негов подпис, в който
смисъл оспорва подписа, положен в погасителния план от 15.06.2017 г. Сочи, че
при недействителност на договора за кредит и на основание чл. 23 ЗПК подлежи на
връщане чистата стойност на договора за кредит от 4 870 евро, тъй като
заплатени суми за лихви, такси и комисионни следва да се съотнесат към
главницата. Твърди, че в установената в чл. 4.1. а от Договора възнаградителна
лихва е включена променлива компонента, поради което кредитополучателят за
периода от 29.10.2013 г. до 15.06.2017 г. е заплатил неоснователно увеличения
размер на възнаградителната лихва. Твърди, че с подписването на допълнителното
споразумение е премахната т.нар. променливата надбавка, но е установено
задължение за заплащане на лихва върху просрочената възнаградителна лихва,
което е довело до анатоцизъм. Оспорва настъпване на обективните предпоставки за
обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, както и че е бил надлежно
уведомен. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Ответната
страна Т.Й.С. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който излага, че се присъединява към изложените в отговора на исковата
молба на първия ответник възражения по отношение основателността на предявения
иск. Счита, че не следва да е обвързана от сключеното допълнително
споразумение, тъй като не е подписала погасителен план към него, което
представлява пречка за настъпване на изискуемостта на задължението, като
твърди, че банката не е отправила надлежно изявление за обявяване на
задължението за предсрочно изискуемо. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на исковете.
По делото, в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба и от
ответната страна Д. А.А., която се присъединява към доводите на първия
ответник. Твърди, че не е изразила воля да отговаря солидарно като поръчител,
тъй като в анекса липсва такова волеизявление. Твърди, че не е подписала
погасителен план към допълнителното споразумение, което на собствено основание
води до недействителност на поръчителство. Счита, че договорът за кредит е
недействителен, като при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, отговорност
носи единствено кредитополучателя, но не и поръчителя. Оспорва да са настъпили
предпоставките за обявяване на задължението по договора за предсрочно
изискуемо. Моли за отхвърляне на предя вените
искове.
По делото е
постъпило становище от третото лице – помагач на страната на ответника И.И.С. -
„Кардиф Животозастраховане“ – клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29 А, ет. 1 -3. Счита, че
не следва да участва в производството по делото в качеството му на трето лице –
помагач, доколкото за ответника не е настъпил покрит застрахователен риск, като
заявената от него застрахователна претенция е прекратена, поради непредставяне
на изисканите от страна на застрахования документи, доказващи продължителността
на временната неработоспособност.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията,
обективирани в Заповед № 8244/26.09.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
15165/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както следва: за сумата от
4 479, 35 евро – представляваща главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ****от 29.10.2013 г.; сумата от 113,
62 евро, представляваща договорна лихва върху просрочената главница за периода
от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г. и сумата от 85, 89 евро – неустойка за
просрочена главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2019 г., до окончателното й
изплащане.
Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок от страна на тримата
длъжници,
поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в
срок.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
По делото е представен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ****от 29.10.2013 г., сключен между ищеца
„УниКредит Булбанк” АД и И.И.С. – кредитополучател, Т.Й.С. – солидарен
длъжник и Д. А.А. – поръчител. В договора е установено, че в полза на
кредитополучателя И.И.С. се предоставя сумата от 6 000 евро, като е
установен годишен лихвен процент от 9, 45 % , формиран от базов лихвен процент,
формиран от тримесечен Euribor плюс фиксирана
надбавка от 9, 226 %. В договора е установен срок за усвояване от 29.10.2013 г.
до 29.11.2013 г. и краен срок за погасяване – до 29.10.2023 г., като
задължението е платимо на вноски – ежемесечно на 16-то число.
В договора е установен годишен процент на
разходите от 11, 2703 %, като са установени задължения за такса за
администриране на кредита при отпускане от 0, 90 %, такси за поддръжка и
обслужване на кредита от 1, 40 % и комисионна за ангажимент от 1, 20 %. В
разпоредбата на чл. 9.6. от Договора е установено, че към договора за кредит е
добавена застраховка „Кредитна протекция“, пакет „А“ на застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф – Общо застраховане, клон
България“, като кредитополучателят поема задължение да изплаща месечните премии
по застраховката. Установено е, че номерът на застраховката е идентичен с
номера на договора за кредит.
С разпоредбата на чл. 9.7. от Договора е
установено, че с първото усвояване на суми по кредита кредитополучателят се
задължава да погаси всички задължения на солидарния длъжник Т.Й.С. по договор
за кредит/кредитна карта, като остатъка по кредита – след рефинансирането,
кредитополучателят ще може да ползва след представяне на удостоверение, от
което да е видно, че посочените задължения са погасени.
В договора е установено, че последният се
обезпечава чрез поръчителство на Д. А.А., подписала договора за кредит.
Договорът е сключен при отнапред установени от
кредитора Общи условия.
По делото е представен Анекс № 1 от 15.06.2017
г. към Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ****от 29.10.2013
г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и И.И.С. – кредитополучател, Т.Й.С. –
солидарен длъжник и Д. А.А. – поръчител. С подписване на Анекса страните са
постигнали съгласие, че договорът за кредит се изменя и е със съдържание
съгласно установеното в Анекса, като съдържанието му заменя напълно и изцяло
съдържанието на договора за кредит. Страните са постигнали съгласие, че се
прекратява действието на приетите към договора за банков кредит Общи условия и
приемат да прилагат Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя
потребителски кредити на физически лица. С договора е установен размер на
кредита от 6 000 евро, при неиздължена просрочена и изискуема главница от 4 772,
80 евро и начислена просрочена и изискуема лихва от 103, 19 евро В разпоредбата
на чл. 9.1. от Договора е установено, че начислената лихва от 5, 99 евро е
еднократно погасена към датата на подписване на договора, като дългът е сведен
до 4 870 евро. Установен е годишен лихвен процент от 13, 55 %, формиран от
осреднен депозитен индекс към датата на договора от 0, 13 % и фиксирана
надбавка към референтния лихвен процент от 13, 42 %. Установен е годишен
процент на разходите от 9, 45 %, формиран от тримесечен Euribor – 0, 33 % плюс фиксирана надбавка от 9, 78 %. В разпоредбата
на чл. 5.7. от Договора е установено обезщетение (неустойка) за забава в размер
на законната лихва от 10 %. Страните са договорили - чл. 6.2. от Анекса, че към
момента на подписване на анекса сумите по кредита са изцяло усвоени, като е
установен краен срок за погасяване на кредита до 17.10.2028 г. Установен е
годишен процент на разходите от 10, 5542 %, като е установено, че при
формирането му са взети предвид разходи за лихви, такси, комисионни и
застрахователни премии. С разпоредбата на чл. 9.2. от Анекса е установено, че
към договора е добавена застраховка „Кредитна протекция“, пакет „А“ на
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф – Общо
застраховане, клон България“, като кредитополучателят поема задължение да
изплаща месечните премии по застраховката. Установено е, че номерът на
застраховката е идентичен с номера на договора за кредит.
С клаузата на чл. 17 от Анекса е установено,
че при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по Договора
или Общите условия, или при неплащането на която и да е цяла вноска по кредита,
цялата непогасена сума по кредита, ведно с неустойката за забава стават
автоматично и изцяло предсрочно изискуеми. Към Анекса са представени Общи условия.
Към Анекса е приложен
погасителен план, в който е посочен падеж на първата вноска – на 15.06.2017 г.
и на последната вноска – на 17.10.2028 г., с размер на погасителните вноски от 59,
90 лв. и на последната погасителна вноска от 59, 60 лв. Погасителният план е
подписан единствено от кредитополучателя, като от заключението на вещото лице
по приетата и неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза се
установява, че подписът на кредитополучател в погасителния план е положен от И.И.С..
Съдът намира, че с
подписване на Анекс № 1 от 15.06.2017
г. към Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ****от
29.10.2013 г.
не се достигнало до погасяване на задължението по договора за кредит и
възникване на ново задължение, поради настъпване на обективна новация, в който
смисъл съдът не възприема възраженията на ответните страни, релевирани в
отговорите на исковата молба и поддържани в хода на процеса, включително и
депозираните по делото писмени бележки.
С Решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., Т. К., ІІ т. о.
на ВКС е прието, че когато е налице съмнение, неяснота и двусмисленост в
договорните клаузи или е налице спор на страните по определени клаузи, съдът
установява действителната обща воля на страните чрез тълкуване, законността на
което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии - търси се
действителната воля, отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и в
смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на същия,
обичаите в практиката и добросъвестността.
При съобразяване на
посоченото разрешение и при тълкуване на волята на страните, съдът намира, че с
подписване на Анекса задължението по Договора за кредит е реструктурирано с
установяване на нов погасителен план, като е постигнато съгласие, че по
отношение на задълженията на страните следва да намерят приложение нови Общи
условия. Обективната новация по чл. 107 ЗЗД винаги предполага нов елемент в
състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото
отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до
поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет
или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено
изразено новационно намерение /animus novandi/. Не е налице новация по чл. 107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера
на договорната лихва и сроковете за плащане, които не са съществени елементи на
облигационното отношение. В случая със сключване на Анекса страните са
постигнали съгласие, че главницата се формира от останалата – непогасена към
момента на сключване на анекса непогасена главница, която е усвоена към датата на подписване на
анекса, ведно с просрочена и непогасена част от възнаградителната лихва. С
Анекса е установен нов годишен лихвен процент и годишен процент на разходите,
като е договорен нов краен срок за погасяване на задължението.
По въпроса за
характера на споразумение, с което страните изменят предшестващ дълг по размер,
като прибавят изтекли лихви и уговарят нов падеж, и съставлява ли то договор за
новация и настъпват ли последиците на чл. 107 ЗЗД - погасяване на старото
задължение и възникване на ново, в постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК - Решение № 130/24.03.2009 г. по т.д.
№ 650/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 138/22.08.2013 г. по т.д. № 27/2012 г.
на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 110/17.07.2015 г. по т.д. № 1568/2014 г. на І т.о.,
е прието, че изменението на договора по отношение размера на задължението,
сроковете за плащане и лихвата, не може да се приеме като намерение за новация,
водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно
задължение. Освен задължителните предпоставки за новиране по чл. 107 ЗЗД: 1. валидно
възникнало задължение, което се погасява, 2. валидно възникване на нов дълг, 3.
разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения
трябва да имат различен предмет, 4. намерение за новиране, 5. способност на
страните да новират, обективната новация предполага и нов елемент в състава на
облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно
отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи; новият елемент се
отнася до предмета на задължението - длъжникът поема нов дълг с нов предмет или
ново основание в замяна на старото задължение. Няма новация, ако в рамките на
общия размер на стария дълг, страните са изменили само размера на отделните
вноски, договорната лихва и сроковете на плащане - несъществени елементи на
задължението, промяната на които не внася изменение в старото облигационно
задължение, не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието -
старият дълг не е погасен.
С Решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г., Т. К., ІІ т. о.
на ВКС се приема, че реструктуриране /предоговаряне/ на дълга по
съществуващ банков кредит, включително разсрочването му за облекчаване на
съществуващия дълг, не води до новиране на задължението, ако страните не са
заявили изрично воля за подновяване; новацията по чл. 107 ЗЗД, разглеждана като
договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго
старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя
кумулативното проявление на три елемента - наличност на предшестващо
задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване,
която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин и не трябва
да се предполага или извежда по тълкувателен път; за да е налице обективна
новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си -
например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране на вещи, или по
каузата си - например дължима цена по договор за продажба да се оформи като
заем.
По така изложените
съображения следва да се приеме, че с подписване на Анекса от 15.06.2017 г. не
е възникнало ново задължение, а е установен нов размер на главницата, формирана
от непогасените задължения към датата на подписване на Анекса, което задължение
е разсрочено за погасяване с нов погасителен план, като е установен същият
лихвен процент, който обаче се формира по различен начин както и различен
годишен процент на разходите.
Със сключване на
договора страните са постигнали съгласие, че ответната страна Д. А.А.подписва
договора в качеството й на поръчител. Приложеният по делото Анекс носи
подписите на кредитополучателя, солидарния длъжник и поръчителя. Следователно следва
да се приеме, че с подписване на договора за кредит ответната страна Т.Й.С. в
качеството й на солидарен длъжник, а ответната страна Д. А.А.е поела задължение
в качеството й на поръчител. Солидарната отговорност на солидарния съдлъжник и
на поръчителя е възникнала с подписването на договора за кредит и подписване на
Анекса към Договора в посоченото им качество, като обстоятелството, че тези
страни не са положили подпис по отношение на погасителния план към Анекса не
опровергава извода, до който настоящия съдебен състав достигна. Това е така,
доколкото солидарния длъжник следва да се счита обвързан от разпоредбите на
договора и анекса към него с тяхното подписване, като в договора и анекса към
него се съдържат достатъчно данни за размера на задължението, начина на
неговото погасяване и съответното число от месеца, на което следва да бъде заплатена
погасителната вноска.
С договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма – арг. чл. 138
от ЗЗД. Посочената разпоредба и следващите от ЗЗД, както и ЗПК не обективират
необходимост на поръчителя да бъдат връчвани основния договор и приложенията
към него, т.е. това не е изведено от закона в условие за действителност на
вторичното обезпечително правоотношение, поради което съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната страна Д. А.А.. Съгласно чл. 142 от ЗЗД
поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи
на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора.
Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал
своето задължение.
По отношение на породеното между
страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, в редакцията му действаща към момента на
сключване на договора за кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
В отговора на
исковата молба ответните страни са релевирали възражение
за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11 ЗПК във вр. с чл.
19 ЗПК, тъй като посочените в тях размери на годишния процент на разходите не
са верни, тъй като в него не са включени разходите на потребите за заплащане на
застрахователна премия, такси и комисионна ангажимент. Следва да се посочи, че
съдът следи служебно за недействителността на договорното правоотношение,
поради което следва да се произнесе по този въпрос и без наличие на възражение
за това. В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, постановена с Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686
по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о., която задължава първоинстанционният и
въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския
договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни. В този смисъл са и разясненията, дадени с
т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о.
и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о.
Предвид възражението
на ответните страни за недействителността на договора за кредит следва да бъде
съобразена редакцията на Закона за потребителския кредит, действаща към момента
на неговото сключване – ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
Договорът за паричен
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Законът за потребителския
кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в
която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да
бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. „ж“ от
посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа
информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба
е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която
държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на
разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в
изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за
кредит.
Договорът за
потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй
като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на
потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него
се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване
на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че
всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс,
предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод
(възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се
включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя –
арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане
на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Съгласно § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая се
установява, че при сключване на договора за кредит от 29.10.2013 г. страните са
установили, че към договора за кредит е добавена застраховка „Кредитна
протекция“, пакет „А“ на застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон
България“ и „Кардиф – Общо застраховане, клон България“, като
кредитополучателят поема задължение да изплаща месечните премии по
застраховката. По делото е представена застрахователна полица от 30.10.2013 г.
по застраховка „Кредитна протекция“, пакет „А“, сключена с „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф – Общо застраховане, клон
България“ със застрахован И.И.С. с
покрити застрахователни рискове „смърт“ или „трайно намалена или загубена
работоспособност“ (л. 148 по делото). Следователно, доколкото задължението за
заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на
договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е
следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по
кредита.
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
размерът на годишния процент на разходите към договора за кредит от 29.10.2013
г. е 11, 2703 % и в него е включено единствено задължението за възнаградителна
лихва, като е установено, че при включване на задължението за заплащане на
застрахователна премия годишният процент на разходите се увеличава съответно с
0, 6227 % на годишна база и 0, 0519 % на месечна база. В този смисъл са
разясненията на вещото лице, дадени при приемане на заключението в открито
съдебно заседание.
Невключване на
застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на
разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, като с Определение
№ 531 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 2589/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС,
не е допуснатото до касационно обжалване решение, с което е разгледан сходен на
настоящия правен казус.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10
на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи
по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква
"г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР
подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се
окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф
1 от тази директива.
По така изложените
съображения и правоотношението по договора за кредит от 29.10.2013 г. следва да
се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Предвид недействителността на договора за кредит на същото основание
следва да се приеме за недействителен и Анекс № 1 от 15.06.2017 г., доколкото последният
няма самостоятелно правно действие и има субсидиарен характер спрямо договора
за кредит. В този смисъл е Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. №
3620/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, с което е оставено в сила въззивно
решение, достигнало до същия правен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК вр. чл.
280, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието, че при установена в хода на исковото производство
по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл.
23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на
основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането
за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД.
Следователно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да намери приложение и в настоящото
производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, но само по отношение на
кредитополучателя и солидарния длъжник, но не и по отношение на поръчителя.
Съгласно чл. 138, ал.
2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение
и щом договорът за потребителски кредит е недействителен, то същият не може да
породи действително задължение, за което отговорност да носи поръчителя. Сама
по себе си недействителността на договора за потребителски кредит не влече след
себе си недействителност и на договора за поръчителство, но последното не би
могло да породи своето действие, защото е налице необходимо условие
задължението, за което се поръчителства, да е действително. Като пряка
последица от недействителността на договора, задължението на поръчителя не би
могло да възникне.
Вземането на банката
по чл. 23 ЗПК не е в изпълнение на договора, който е обезпечен от поръчителя.
Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително
правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по
самия договор – това изрично е запретено от чл. 138, ал. 2 ЗЗД. Поръчителството
обезпечава чуждо задължение, има акцесорен характер, произхожда от факта, че
предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг и е функция
на друго главно правоотношение, макар, че може да се поръчителства за по-малко
и при по-леки условия от главния дълг. По правило поръчителят се задължава да
изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни, т. е. съществуването на
главната сделка е предпоставка и за съществуването на поръчителството.
В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 60729 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2021 г., IV
г. о., ГК, с което по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато до касационно
обжалване решение, с което е разрешен казус, сходен с процесния. Предвид така
изложените съображения предявения иск следва да се отхвърли изцяло по отношение
на поръчителя Д. А.А..
По отношение на отговорността на
кредитополучателя И.И.С. и Т.Й.С. следва да бъде съобразено заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита от 6 000
евро е усвоена от длъжника И.И.С. на 30.10.2013 г. чрез изплащането й по посочената
в договора банкова сметка.
***, че за периода от 29.10.2013 г. до 15.06.2017
г. по кредита е погасена сумата от общо
3 168, 54 евро, от която сумата от 84 евро – такса за управление първа
година, сумата от 54 евро – такса за администриране на кредит, сумата от
1 227, 20 евро – главница, сумата от 1 662, 74 евро – договорна лихва
за редовна главница и сумата от 140, 60 евро – договорна лихва за просрочена
главница. Вещото лице е установило, че за периода от 15.06.2017 г. до
12.08.2019 г. по кредита е погасена сумата от общо 1 279, 47 евро, от
която сумата от 293, 45 евро – главница, сумата от 848, 46 евро – договорна
лихва за редовна главница, сумата от 44, 15 евро – договорна лихва за
просрочена главница, сумата от 81, 15 евро – неустойка за просрочена лихва и
сумата от 12, 26 евро – неустойка за просрочена лихва. Вещото лице е определило
и задълженията за заплащане на възнаградителна лихва, като по поставени
служебно от съда въпроси е посочило, дали в периода на действие на договора и
анекса към него договорният лихвен процент е увеличаван едностранно от банката.
Съдът цени заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно дадено, като възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Ищецът претендира вземането на основание
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, но
доколкото следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК не следва да се
пристъпва към изследване на предпоставките за обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо, доколкото кредитополучателят и солидарният длъжник носят
отговорност за заплащане единствено на чистата стойност по кредита. Чистата
стойност по кредита следва да се определи като се вземе предвид установеното в
Анекса към договора за кредит задължение за неиздължена главница от 4 772,
80 евро, от което следва да се приспадне сумата за главница, определена от
вещото лице като заплатена за главница след сключване на Анекса от 15.06.2017
г. в размер на сумата от 293, 45 евро. Следователно размерът на непогасената
чиста стойност на кредита е от 4 479, 35 евро.
С оглед приложението на разпоредбата на чл. 23 ЗПК обаче следва от така посочената стойност от 4 479, 35 евро да бъдат
приспаднати всички заплатени суми за погасяване на задълженията за начислена
възнаградителна лихва, такси и обезщетения за забава. От заключението на вещото
лице се установява, че за периода от 29.10.2013 г. до 15.06.2017 г. по кредита са постъпили плащания за сумата от
84 евро – такса за управление първа година, сумата от 54 евро – такса за
администриране на кредит, сумата от 1 662, 74 евро – договорна лихва за
редовна главница и сумата от 140, 60 евро – договорна лихва за просрочена
главница, или сумата от общо
1 941, 34 евро. Установява се, че за периода от 15.06.2017 г. до 12.08.2019 г. са постъпили плащания за сумата от 848, 46 евро –
договорна лихва за редовна главница, сумата от 44, 15 евро – договорна лихва за
просрочена главница, сумата от 81, 15 евро – неустойка за просрочена лихва и
сумата от 12, 26 евро – неустойка за просрочена лихва или сумата от общо 986, 02 евро. Следователно от
дължимата чиста стойност по кредита от 4 479, 35 евро следва да бъде
приспадната сумата от 2 927, 36 евро (недължимо заплатена сума за периода от 29.10.2013 г. до
15.06.2017 г. в общ размер от
1 941, 34 евро и недължимо заплатена сума за периода от 15.06.2017 г. до
12.08.2019 г. в общ размер от
986, 02 евро). По така изложените съображения исковата претенция за главница
следва да бъде уважена до размер на сумата от 1 551, 99 евро, дължима от
кредитополучателя и солидарния длъжник, като последната се отхвърли за
разликата до пълния й предявен размер от 4 479, 35 евро. Следва да се
присъди и законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Предвид приложението на разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърли и иска за заплащане на договорна лихва.
С оглед частичната основателност на предявения
иск за главница и приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в производството по
реда на чл. 422 ГПК не се сбъдна вътрешно-процесуалното условие за разглеждане
на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство
по ч.гр.д. № 15165/2019 г. на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал заплащане на разноски от 843,
37 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде
присъдена сумата от 279, 75 лв.
В първоинстанционното производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в общ размер от 549, 06 лв., но при
определяне на отговорността за разноските следва да бъде съобразена единствено
дължимата държавна такса за разгледаните установителните искове от 183, 02 лв.
Ищецът е доказал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 945, 06
лв., но следва да се съобрази адвокатското възнаграждение до размера, в който е
поискан с исковата молба от 660, 35 лв. за разгледаните установителни искове.
Ищецът е доказал и заплащане на депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 200
лв. или сумата от общо 1 043, 37 лв., от които с оглед изхода на правния
спор следва да се присъди сумата от 346, 09 лв.
Разноските, дължими на ищеца следва да бъдат
възложени на ответните страни И.И.С. и Т.Й.С., по отношение на които
предявените искове са частично уважени.
С оглед изхода на правния спор следва в полза на
ответните страни да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В
заповедното производство ответните страни не са сторили разноски, доколкото към
депозираните възражения против заповедта за изпълнение е представено само
пълномощно.
В полза на ответника И.И.С. следва да се присъди
сумата от 801, 96 лв., определена с оглед отхвърлената част от предявените
искове от сумата от 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Следва в полза на ответната страна Т.Й.С. да се
присъди сумата от 801, 96 лв., определена с оглед отхвърлената част от
предявените искове от сумата от 1 200 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
В исковото производство ответните страни са
сторили разноски за съдебно-графологична експертиза от 150 лв. и
съдебно-счетоводна експертиза от 200 лв. Съдът констатира, че депозитът за
съдебно-графологична експертиза е неправилно внесен в размер на сумата от 150
лв., вместо действително дължими и изплатен на вещото лице размер от 130 лв.,
който следва да бъде съобразен при определяне на отговорността за разноските.
Последните следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна Д. А.А.,
доколкото тези разноски са включени в списъка с разноски на този ответник като
лично сторени от него. Следователно в полза на ответната страна Д. А.А. следва
да се присъдят разноски в общ размер от 1 530 лв., от които 330 лв. –
депозити за вещи лица и сумата от 1 200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Сторените разноски се следват в пълния им размер на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, доколкото предявените искове против този ответник са
отхвърлени изцяло.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, че И.И.С., ЕГН **********, с адрес ***9, и Т.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължат
солидарно на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 1 551, 99 евро, представляваща чистата стойност по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № ****от 29.10.2013 г. и Анекс №
1 от 15.06.2017 г., ведно със законна
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2019 г., до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 8244/26.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 15165/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата над 1 551, 99 евро до
пълния му предявен размер от 4 479, 35 евро, представляваща главница, както
и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 113, 62 евро, представляваща договорна лихва върху просрочената
главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г. и сумата от 85, 89 евро –
неустойка за просрочена главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, против Д. А.А., ЕГН **********, с адрес *** А, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 8244/26.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 15165/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както следва: за сумата от 4 479, 35 евро –
представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № ****от 29.10.2013 г. и Анекс № 1 от 15.06.2017 г.; сумата от 113, 62
евро, представляваща договорна лихва върху просрочената главница за периода от
17.11.2018 г. до 24.09.2019 г. и сумата от 85, 89 евро – неустойка за
просрочена главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН **********, и Т.Й.С., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, сумата
от 279, 75
лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 15165/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански
състав и сумата от 346, 09 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 2009/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на И.И.С., ЕГН **********, сумата от 801, 96
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2009/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Т.Й.С., ЕГН **********, сумата от 801, 96
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2009/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д. А.А., ЕГН **********, сумата от 1 530
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2009/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на „Кардиф Животозастраховане“ – клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Белчев“ №
29 А, ет. 1 - 3, в качеството му на трето лице – помагач на страната на
ответника И.И.С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните и на третото лице - помагач.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК