РЕШЕНИЕ № 129
гр.
Кюстендил, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от седми
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН
В.-мл. съдия
При
участието на секретаря Л. Николова, като разгледа докладваното от младши съдия В.
в. гр. д. №156/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№1714/07.02.2020г. от Т.Й.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез процесуалния си
представител адв. Г., против решение от
22.01.2020г., постановено по гр.д. №806/2017г. по описа на Районен съд –
Дупница.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Т.Й.Н.,
ЕГН **********, че Е.В.П., ЕГН **********,
е собственик на основание покупко-продажба на: разкройващ циркуляр „Орца";
абрихт; банциг; фреза; бор апарат; лентов шлайф; щрайхмус; каросерия; литровици
/дървен материал/; метални ферми; дървообработващ струг; ръчен бор-апарат;
агрегат за ток; палатка - щабна /5x4 м./, намиращи се в стопанска сграда-цех,
собственост на Н. в бившата мелница в с. Пиперово и е осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху описаните вещи. Наред с това е осъден Н. да заплати на П. сумата 7 867
лв. за извършени подобрения на втория етаж на стопанска сграда - цех в бившата
мелница в с. Пиперево /ремонт на покрива, мазилка, плочки, зидария, подова замазка,
мазилка колони в общото помещение; всички претендирани дейности в офисното
помещение; дейностите в бояджийското отделение с изключение на аспирацията;
всички претендирани дейности в антрето/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Отхвърлен е искът за
разликата до претендираните 12 433 лв. и за дейностите почистване, избиване на
отвори, полипропилен, зидария в общото помещение, аспирация в бояджийското
отделение и всички претендирани дейности в стаята за почивка.
Отхвърлен е искът с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, предявен
от Н. срещу П. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца 6000 лв. - неплатен наем за втория етаж на стопанска сграда - цех в
бившата мелница в с. Пиперево за периода от м.01.2011 г. до м.12.2015 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата. Отхвърлен е искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен от Н. срещу П. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца 7 000 лв. – обезщетение за ползването на процесния етаж от сграда за
периода от 12.04.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Страните са
осъдени да платят разноски, съобразно уважените и отхвърлените части от
исковите претенции.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че П. не бил доказал да е собственик на
вещите по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Липсвали договори и
фактури в тази насока. Липсвали съдебни мотиви в подкрепа на извода, защо се
смята П. за собственик на вещите, както и защо Н. ги владеел без основание.
Видно било от данните по ДП №294/2016г. по описа на РУП Дупница, че
разкройващия циркуляр „Орца“ бил купен
от Н.. Това се потвърждавало от показанията на свидетелите Петров / по
досъдебното производство/ и Г. Н. и Павлов, последните дадени в съдебни
заседания по гр.д. Въззивникът смята, че ДРС погрешно не е кредитирал показанията
на Г. Н. и П., като противостоящ на това бил аргументът, че именно те двамата
са имали ежедневни възприятия за отношенията между страните. Иска се от съда да
се вземе предвид обясненията на Н. от ДП №294/2016г. по описа на РУП Дупница, по
което имал качеството обвиняем и съответно можел да представя защитна позиция.
В същите бил посочил, че част от машините били негова собственост и били
купувани с негови пари. Следвало да се вземе предвид и обясненията му, които
съответстващи изцяло на писмения му отговор. Липсвало изявление от Н., в което
същият да посочва машините да са изцяло собственост на П.. Противопоставя се на
вземането предвид на обясненията на Н.
като обвиняем от гражданския съд.
По отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД счита,
че подобренията са извършени от ищеца без разрешителни документи и поради това били незаконни. Те били
луксозни и в този смисъл ненужни за
здравината на сградата, а обслужвали нуждите на ищеца по този иск. Част от ремонтите
намира за незаконни и това създава затруднения за въззивника. Тези изводи се
подкрепяли от доказателствата по делото и от свидетелските показанията на св. К.
Последният бил изтъкнал, че помещението било
на плоча и мазилка и било в необходимото състояние за дърводелски цех.
Добавя се, че П. бил посочил, че подобренията били осъществени при вече
действащ етаж като дърводелски цех, т.е. явявали се ненужни ремонтите.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2
от ЗЗД. Според въззивника било погрешно да не се кредитират показанията на Г. Н.,
дадени по делото и се добавя, че житейски било достоверно наличието на договор
за наем на символичната цена от 100 лв. месечно с оглед роднинската връзка
между страните по спора към момента на съществуващи договорни отношения. Добавя
се, че след влошаване на отношенията им Н. изпратил на П. нотариална покана,
съгласно която последният му дължал 60 месечни наема по 100 лв. всеки, а за
бъдещ период по 500 лв. месечно. Тази
покана не била оспорена по съдържанието й. В.л. по делото била определила
справедлива пазара цена в размер на 460 лв. месечно за конкретния имот. В тази връзка се прави
извод, че поради добрите им роднински им отношения в минал
момент наемната цена била символична – 100 лв./ месечно, а впоследствие –
увеличена. На тази база въззивникът намира че било доказано съществуването на
наемно правоотношение между страните, добавяйки, че в показанията си по
досъдебното производство е обоснована невъзможността му да отдаде помещението
под наем другиму, поради действията на П.. Добавя, че никъде не е заявявал по
ДП, че е предоставил помещението безвъзмездно на П..
По насрещния иск по чл. 59 от ЗЗД - безспорно било по делото, че ответникът по
иска държал инструменти в помещение на Н., добавя се, че съгласно експертиза от
в. л. Ш. за претендирания период наемната цена била общо в размер на 6440 лв. и за този размер е следвало съдът да
уважи претенцията му.
По насрещния иск с основание чл. 240 от ЗЗД
неправилно бил уважен само частично. От разпита на Г. Н. и П. безспорно се
установявали всички, дадени от Н. на П. суми.
На тази база се иска от въззивния съд да
отхвърли иска по чл. 108 от ЗС, предявен от П., с изключение на вещите, които Н.
е признал, че не са негови: абрихт, банциг, фреза, бор апарат, лентов шлайф,
щрайхмус, каросерия, литровици, метални ферми и дървообрaботващ
струг. Наред с това да бъде отхвърлен искът с правно основание чл.59 ЗЗД за
подобрения в имота. Иска се да бъдат уважени изцяло насрещните искове,
осъждайки П. да плати на Н. 6000 лв. неплатен наем за периода 01.2011г. до
12.2015г., ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата; 6440 лв. – обезщетение
за ползване на помещение за периода 12.04.2016г. до 12.06.2017г. /14 месеца по
460 лв. наем месечно/, ведно със законна лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като разликата до 7000 лв. да бъде
отхвърлена. Иска се още да бъде уважена претенция по чл. 240 от ЗЗД за сумата от 2950 лв. –
заем на ответника по иска ведно със законна лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като бъде изменено решението като бъде уважена и разликата над присъдените
1500 лв. до пълната претенция от 2950 лв. Претендират се и разноски за двете
инстанции.
Съобщение с препис от
първоинстанционното решение и въззивната жалба е изпратена на въззиваемия П.. В
законоустановените срокове не са постъпили жалба против решението или писмен
отговор по въззивната жалба.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се адв. Г. –
представител на въззивника Н., въззиваемият П. и представителя му – адв. Р..
Адв. Г. иска отмяна на атакуваното
решение на ДРС и отхвърляне на предявения от П. иск по чл.108 от ЗС, с
изключение на вещите, които Н. е признал, че са на П.. Иска се и отхвърляне на
иска по чл. 59 от ЗЗД, но да бъде уважен иска срещу П. за плащане на сумата от
6 000 лв., представляваща неплатен наем от 01.2011г. до 12.2015г., сумата от
6440 лв. – обезщетение за ползване на помещението за периода 12.04.2016г. до
12.06.2017г. , съгласно приеттото по делото заключение на в.л. за месечни наем.
Иска се и уважаване на претенцията по чл. 240 от ЗЗД за разликата от
присъдените 1500 лв. до изцяло предявения иск от 2950 лв., както и разноски за
две съдебни инстанции, съгласно приложен списък на разноски. Адв. Р. претендира постановяване на решение, с което
да се остави в сила обжалваното решение на ДРС. Намира оплакванията във
въззивната жалба за неоснователни, а решението – за правилно. Не се претендират
разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата и отговорът по нея са подадени в срок,
от надлежни страни, процесуално допустими са, заплатена е дължимата държавна
такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
С
нотариална покана от П. до Н., връчена на 06.04.2016г. е поискано връщане на
посочените в исковата молба вещи. Същите от данните по делото се установи, че
се намират в цех, собственост на Н.,***. В поканата се сочи отказан достъп до
помещението, така че П. не можел да
вземе вещите си.
С
нотариална покана от Н. до П., която е връчена на последния на 12.04.2016г.се твърди,
че движимите вещи са оставени в залог, който да послужи като обезпечение на
заем предоставен от Н. на П. и същият бил в размер на 5000 лв.; на следващо
място в поканата се твърди дължимост и неплатен наем помещението, където се
намират вещите за периода 01.2011г. до
12.2015г. в размер на 6 000 лв. поискано е в едноседмичен срок да се осъществи
следното: връщане на сумата по заема; плащане на дължимия наем и вземане на
описаните вещи.
По делото са назначени и приети три
експертизи. От съдебно-оценителната експертиза, изпълнена от в. л. Ш. е
определено, че справедливата месечна наемна цена на помещението в с. Пиперево е
в размер на 460 лв., като за претендирания период – от 12.04.2016г. до
12.06.2017г. сумата е в размер на
6 440 лв. Извършена е и съдебно-техническа експертиза от в.л. У.,
според която общата стойност на машините, находящи се в процесното помещение в
с. Пиперево, е в размер на 9 020 лв. При последно назначената и приета
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в. л. Сотирова, е определено, че
стойността, с която се е повишила цената на имота, в следствие на извършените
подобрения е 8 750 лв.
По
делото са разпитани свидетели:
Свидетелят И.К. сочи, че Н. е
собственик на процесната сграда в с. Пиперево, а П. изградил дърводелски цех в
нея. Дал в заем 3000 лв. на П., за да купи последният разкройващ циркуляр. Бил
е свидетел, че П. купил банциг от Г. В..
Знае П. да е предлагал пари за наем на Н.,
но последният отказал, поради близките си отношения. Счита, че преди ремонта на
помещението то не можело да се ползва. Знае, че Е. е направил външни стълби,
ел. инсталация, купил бил и циркуляр. При втория си разпит по делото /от 10.01.2020г./ Куйов добавя, че П. е
правил подобренията в сградата със знанието на Н. и по това време все още били
в добри отношения. Пачаръззов бил ремонтирал покрива на помещението и К.му дал
прозорци.
Свидетелят П. заявява, че е
участвал с труд в ремонта на покрива, понеже била поискана помощта му от П..
Били слагани карбонит и плоскости. Н. знаел за ремонта и посещавал помещението,
не е бил против ремонта. Свидетелят знае, че П. е правил замазки, развалял е
мазилки и е променял стени в помещението.
Свидетелят Г.Н. – брат на
въззивника, казва в съдебно заседание, че П. е правил ремонт във въпросното
помещение – отворил е прозорци, преграждал със стени за офис и баня, ремонтирал
покрива и добавил външно стълбище. Намира, че последните две са незаконни.
Счита, че помещението е могло да се ползва и в състоянието му преди ремонта.
Твърди, че брат му – Т.Н., е закупил разкройващия циркуляр за сумата от 6000 лв.
Това станало посредством техен общ приятел А.и циркулярът бил докаран от
Благоевград. Твърди, че Н. е давал пари на П., за да оборудва помещението с
машини. Щрайхмусът бил купен от П. и Н., като си разделили разходите за него. Н.
бил купил и автомобилът марка „Форд“ модел „Фиеста“, за който платил 600 лв.
Отделно от това Н. бил дал пари и за л.а.
марка „Роувър“. Знае, че П. е предлагал да плаща наем на Н., но реално
не плащал. При повторния си разпит
заявява, че помещението било годно за работа и преди направения ремонт. Кабели
за помещението на стойност 500 лв. били платени от брат му – Н.. Стая за
почивка, с тоалетна и баня, за работниците, била направена от П.. Това му било
заплатено от Н.. Не знае дали П. е плащал наем на Н.. Твърди, че Н. е дал
парите за закупуването на леките автомобили. Разкройващият циркуляр също бил
купен от Н.. Последният дал пари и за материалите за аспирация и осветление в помещението.
Свидетелят П. заявява, че
работи в цеха за коли на Н.. Твърди, че ремонтът на помещението над сервиза за
коли е правен от П., а Н. му давал пари за това. Смята, че помещението е можело
да се ползва за дърводелски цех и без направения ремонт. Добавя, че автомобилите
„Форд“ и „Роувър“ били купени от Н.,
както и че последният е купил за 6 000 лв. машина, докарана от А.П. от
Благоевград, която била качена в дърводелския цех.
По
делото е приложено и ДП №294/2016г. по
описа на РУП- Дупница. В него, на л.15 и л.19, се съдържат обяснения от Т.Н.. В
тях се сочи, че е предоставил таванско помещение на П. безвъзмездно, като не е
изисквал от него да прави ремонт. Не оспорва, че машините, находящи се в
помещението са собственост на П., но иска да му бъде върната сумата от 5 000
лв., които бил дал на бившия си тъст. Двукратно – на л. 15 и л.19 от ДП №294/2016г. по описа на РУП- Дупница Н. е
заявил, че машините са на П.. Сочи се, че след ремонта на покрива на помещението,
същият протекъл.
От
правна страна съдът установи следното:
Исковете са допустими. Въззивната жалба е неоснователна.
По иска с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността – ищецът следва да докаже, че е собственик, в случая, на движимите вещи,
владението на ответника и липсата на правно основание за владението. По делото
са налице обяснения, находящи се на л.15 и л.19 от ДП №294/2016г. по описа на РУП- Дупница. В него Т.Н.
не оспорва, че машините, находящи се в помещението са собственост на П..
Отделно от това в същото обяснение е посочил, че задържа вещите, до
издължаването на заем от 5000 лв. от П.. Тези частни свидетелстващи документи
имат материална доказателствена сила за изявленията, които са неизгодни за
издателя на документа, както и формална доказателствена сила, т.е. относно
авторството на документа. От тези изявления във формата на частни документи
съдът прави извод, че собствеността на претендираните движими вещи е на Е.П.. Следва да се отбележи, че двете първото
обяснение е снето на 02.03.2016г., а второто – на 22.03.2016г., т. е. с пауза
от три седмици помежду, през което време преценката на Н. чия е собствеността
на вещите не се е променила. Действително, свидетелите Г. Н. и П. заявяват в
съдебно заседание, че част от вещите – разкройващият циркуляр, е закупен от Т.Н..
Съдът обаче преценява техните обяснения с оглед нормата на чл. 172 от ГПК –
т.е. съвкупно с всички останали доказателства по делото, тъй като по отношение
на тях има предпоставки за заинтересованост от изхода на делото – Г. Н. е брат
на въззивника, а Павлов работи при същия. Наред с това житейски е нелогично да
се задържат свои вещи, посредством, което да мотивираш другиго за връщане на
заем. Относно владението – по делото се установи а и Н. признава, че
осъществява владение върху вещите и дори претендира обезщетение за това, че
същите се намират в негово помещение и не може да реализира за това приход от
наем. Липсват доказателства, подкрепящи твърдението в нотариалната покана
изпратена от Н. до П., че вещите са оставени в залог, обезпечаващ връщането на
заем. Няма данни да е сключен договор за залог. По тази причина липсва и правно
основание за осъществяване на владението върху вещите от въззивника. Налице е
договор за послужване, при който е предоставено безвъзмездно помещение, в който
са съхранявани движими вещи, а от друга страна – твърди се договор за паричен
заем, по който се иска връщане на заетата сума. Поради това не намират
приложение нормите на чл. 90 от ЗЗД – възражение за неизпълнен договор и чл. 91
от ЗЗД – право на задържане. На тази база, правилен е изводът на ДРС, че искът с правно основание чл. 108 от
ЗС следва да бъде уважен за всички изброени движими вещи. По оплакването на въззивника, че по делото липсвали договори и фактури, за да
се направи извод, че П. е собственик на движимите вещи настоящата инстанция ще
посочи, че договорът за покупко-продажба на движимите вещи от посочения вид е
реален и за да е действителен не е необходима форма /фактури и договори/, а
собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните
или когато бъдат предадени на купувача. От това следва, че липсата на фактури и
договори не обуславя извод на недоказаност
П. да е собственик на изброените движими вещи. По оплакването на
въззивника, че от данните в ДП може да
се направи извод, че относно циркуляра собствеността е на Н. следва да се
изтъкне че именно в ДП №294/2016г. по описа на РУП- Дупница Н. е
съставил два частни документа с неизгодни за себе си факти, а Й. Н. К. – баща
на Т.Н. също в обяснения на л.16 е заявил, че машините са на П.. Действително в
по-късен момент, при разпитите като обвиняем на 27.06.2016г. и 14.07.2016г. Н.
сочи, че циркулярът е негов – платен с негови средства, но съдът отчита, че до
момента на това твърдение са изминали четири месеца след като на два пъти той
сочи, че всички машини са на П. и това се потвърждава и от обясненията на
въззивника на л.16 от ДП.
По
иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД
От свидетелските показания се установява
безпротиворечиво, че П. е извършил ремонтни дейности, представляващи подобрения
в имот, който е собственост на Н.. От това следва, че П. е направил
подобренията в чуждия имот в качеството си на държател. Съгласно трайната
съдебна практика, включително цитираното от ДРС решение №81 от 10.02.2010г. на
ВКС по гр.д. №3445/2008г. IV г.о. на ГК, така и в решение №2407 от
15.12.2016г., постановено по гр. д. № 3264 по описа за 2016 г. на Апелативен
съд – София, шести състав, то се дължи по-малката измежду сумите: разноските направени от държателя за
осъществяване на подобренията и сумата, с която се увеличила цената на имота.
Както правилно районният съд е указал в тежест на ищеца е установяването на
двете стойности. От назначена по делото експертиза се установява, че стойността
на ремонтните дейности е 12 433 лв., а подобренията са увеличили стойността
на имота с 8 750 лв. Настоящата инстанция намира за правилно обстоятелството,
че ДРС кредитира свидетелските показания в насока, че подобренията в стаята за
почивка, извършени от П., са вече платени от Н.. Сумата, с която се е увеличила
стойността на имота – 8 750 лв. следва
да се намали със сумата, с която се е увеличила стойността на имота,
поради ремонта на тази стая. В случая – стойността на ремонта на тази стая е
равен на стойността, с която се е увеличила цената на имота / вследствие на
ремонта/ - 883 лв. С толкова следва да
се намали общата увеличена стойност на имота -8 750 лв., за да се формира сумата от 7867 лв.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2
от ЗЗД
За да е основателен този иск следва
ищецът да докаже наличието на договор за наем, сключен с ответника, изпълнение
на задължението си по договора за наем – че е предал имота, а ответникът има
тежестта да докаже, че е платил наемната цена. От данните по делото съдът
достига до извода, че такъв договор не е сключван между страните по спора. На
първо място ще се изтъкне, че в обясненията на Т.Н., дадени по ДП №294/2016г. по описа на РУП- Дупница, същият
сочи, че е предоставил помещението безвъзмездно за ползване на бившия си вече
тъст. Както се посочи по-горе това обяснения представлява частен свидетелстващ
документ, имащ формална доказателствена сила, а доколкото удостоверява
неизгодни за издателя му факти – и материална доказателствена сила, макар и
необвързваща съда. На следващо място съдът цени обясненията на свидетеля К.,
който е незаинтересовано лице, сочещ, че П. е предлагал пари за наем на Н., но
последният е отказал, заради близките си отношения. Действително в обясненията
на свидетеля Георги Н. се съдържа твърдение, че е съществувала уговорка П. да
плаща на Н. месечен наем в размер на 100 лв. Съдът, обаче, не кредитира
показанията на Г. Н., тъй като същият е брат на въззивника и съобразно нормата на чл. 172 от ГПК намира
същите за некореспондиращи на останалия доказателствен материал. По идентични
съображения районният съд правилно е преценил, че този иск следва изцяло да
бъде отхвърлен. По оплакването в жалбата, че именно заради близките родствени
връзки П. е дължал символичния наем от 100 лв., като за сравнение се дава, че
след развалянето на отношенията Н. се изпратил нотариална покана, където вече
счита за справедлив наем от 500 лв., съдът ще посочи, че дори и житейски да е
логично тъстът да плаща наем в намален размер, то факта на сключването на този
договор не бе доказан, а твърдението на брата на въззивника е изолирано на фона
на останалите свидетелски показания и обясненията на самия Т. Н., инкорпорирани
в началната фаза на досъдебното производство, които са променени /при разпита
му като обвиняем/, но едва няколко месеца по-късно.
По
насрещния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
За да е
основателен този иск ищецът по него следва да докаже, че ответникът е ползвал
имота и какъв е размерът на пропуснатата полза. Видно от съдебно оценителната
експертиза, назначена и приета по делото, наемната цена за целия претендиран от
въззивника период – 12.04.2016г. – 12.06.2017г. е в размер на 6 440 лв. Не е
налице, обаче, първата предпоставка – ползването на имота. Този извод следва от
фактите по делото – претенцията на Н. е с начален момент получаването на
нотариалната покана от П. – 12.04.2016г., наред с това в ДП
№294/2016г. по описа на РУП-Дупница се съдържат данни че преди тази дата
– най-късно на 23.03.2016г. П. е правил опити да прибере движимите вещи от
помещението на бившата мелница в с. Пиперево – виж л.27 от ДП. Това не се
случило, поради отказа на Н. да предаде владението на вещите на П. под условие
– издължаване на заем и задържането на вещите в залог. Заради отказа да предаде
вещите на Н. му е съставен полицейски предупредителен
протокол на следващия ден – 24.03.2016г. по този начин Н. едновременно иска две
несъвместими неща – освобождаването на помещението, но и не позволява изнасянето
на вещи от него. Както се посочи по-горе – договор за залог не е сключван и Н.
не може да упражни право на задържане. Ето защо неоснователна се явява
претенцията за неоснователно обогатяване на база ангажиране на процесното
помещение, тъй като Н. сам се е поставил в ситуация да не може да ползва
помещението.
По
насрещния иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД
Ищецът следва да докаже, че е сключил договор за
заем, условията по тях, обстоятелството, че е предал заемната сума, поемане от
заемателя на задължение да я върне. Решението се обжалва в частта, с която е
отхвърлена претенцията за разликата между уважената част от 1500 лв. до пълната претенция от 2950лв. По насрещния иск претенцията е била за 5000
лв., от която с първото решение на ДРС са уважени 2050 лв.- относно суми дадени
от Н. на П. в заем: 1000 лв. за л.а. марка „Роувър“ и за кабели за ел.
инсталация – за 1050 лв. Тази част не е обжалвана и съответно е влязла в
сила. От останалата част от иска в размер
на 2950 лв. ДРС е уважил за 1500 лв. е
за пари дадени в заем за закупуване на л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“ – 600
лв. и 900 лв. представляващи половината стойност от машина щрайхмус.
Неуважената част от иска и обжалвана пред въззивния съд в размер на 1 450 лв. –
от нея 300 лв. са за машина „Абрихт“ и 200 лв. за банциг, а останалите за строително–ремонтни дейности.
От свидетелските показания на П. и Г.Н. се установява, че Т.Н. е закупил л.а.
марка „Форд“, модел „Фиеста“, като Н. сочи, че стойността й е 600 лв. и съдът
правилно я е присъдил. В обясненията на П. се съдържа твърдение, че е заплатил
този автомобил, но не се привеждат никакви доказателства и затова ДРС правилно
е осъдил П. да плати тази сума, както и 900 лв. за щрайхмуса. Претенцията на
въззивника за л.а. „Роувър“ и за кабелите за ел. инсталация е удовлетворена в
общ размер на 2050 лв. с решение №194 от
25.04.2018г., постановено по гр.д. №806 по описа за 2017г. на ДРС, което в тази
му част не е обжалвано и съответно е влязло в сила. Извън посочените липсват
доказателства Н. да е дал средства в заем на П. за закупуване на машина
„Абрихт“ - 300 лв. и 200 лв. за банциг.
Недоказани останаха и твърденията Н. да
е давал средства за ремонтни дейности до пълния обжалван размер.
На база изложеното съдът ще потвърди
изцяло атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, но поради липса на представени доказателства
от въззиваемата страна да са платени такси или хонорар, то никоя от страните
няма да бъде осъдена да заплати разноски на другата.
По
обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение на основание
чл. 283 от ГПК подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му чрез
Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд при спазване на предпоставките
на чл. 280 от ГПК, с изключение на иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД, тъй
като представлява граждански иск, чийто предмет е под 5000 лв. – ограничение по
чл. 280, ал. 3 , т. 1, предл. първо от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №55/22.01.2020г.,
постановено по гр. д. №806/2017г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: