О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ-то ТО, 5 състав, в закрито заседание на първи
октомври през две хиляди и осемнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
мария райкинска
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3408 по описа на Софийски градски
съд за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът
Сдружение „А.У.в Б.“ твърди в исковата си молба, че на 13.11.2008 г. Г. И.П.
учредил фондация с наименование „Ж.П.Б.“. Фондацията целяла да подпомага деца и
младежи без родители или с един родител. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Устава
фондацията осъществявала дейност в тясно сътрудничество с А.У.в Б., гр.
Благоевград. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Устава, средствата на фондацията се
разходвали по решение на първия пожизнен Председател, а след приключване на
неговия мандат – от Управителен съвет по приети годишни и тримесечни разчети,
като разходването се извършвало за
отпускане на стипендии на студенти в А.У.в Б. или за подготвителни курсове за
прием в него. Първи пожизнен председател бил учредителят Г. П.. Управителният
съвет на фондацията се състоял само от членове на Съвета на настоятелите на А.У.или
лица, които го управляват. Председателят на Управителния съвет бил и управител
на фондацията. Първият председател на УС се избирал след решение на Съвета на
Настоятелите на А.У..
Според ищеца, цитираните разпоредби от
Устава установяват, че учредителят е предвидил специално запазено право на
управление в полза на А.У.след своята смърт, по смисъла на чл. 36 ЗЮЛНЦ. Между
университета и фондацията съществувала тясна връзка и прекратяването на
университета било предвидено като основание за прекратяване на фондацията – чл.
42 от Устава.
Ищецът сочи още, че Г. П. починал на
14.03.2014 г. и оставил саморъчно завещание. В завещанието било посочено, че: На тази фондация съм пожизнен председател и
след моята смърт, съгласно устава, наследник остава А.У.в гр. Благоевград, на който
желая да просъществува много, много години и да се
споменава името на сина ми, на когото се учредява стипендия, на която е патрон
и носи неговото име „Ж.П.Б.“ за студенти и курсисти в този университет. Именно
на тази фондация завещавам притежаваното от мен имущество в този момент,
както и на имуществото, което не се споменава изрично в това завещание, но което
е придобито от мен след написване на това завещание. На стр. 8 от
завещанието било записано следното изявление „Желая за осигуряване на доброто управление и стопанисване на
имуществото, А.У.в Б. да запази като свое структурно звено фондацията, успешно
да използва недвижимото имущество и парични средства с оглед да се гарантират
ресурси и права за придобиване на дългосрочни ползи…“ От този текст ставало
ясно, че Г. П. е предвидил учредената от него фондация да се обособи като
структурно звено към А.У.и пряко да обслужва дейността на университета, като
подпомага финансово студентите. На стр. 20 от завещанието било написано, че „Обръщам се към настоящото и бъдещо
ръководство на А.У.в Благоевград, на който с безгранична вяра и убеденост за
честно продължение на дейността на фондация „Ж.П.Б.“ след завършване на моя
жизнен път, завещавам почти цялото имущество на семейството ми, ще има голямата
възможност да продължи да следва точно и неотклонно поставените на фондацията
цели с умение и упоритост, каквито са традициите на американското общество в
сферата на благотворителността“, което показвало желанието на Г. П. цялото
притежавано от него имущество да премине от фондация „Ж.П.Б.“ в А.У..
Ищецът сочи, че на 07.06.**** г. Г.Х.П.
учредил фондация с наименование „Ж.П.Б. ****“ На 15.09.**** г. било вписано
вливане на фондация „Ж.П.Б.“ във фондация „Ж.П.Б. ****“. Съдът вписал
прекратяване без ликвидация на фондация „Ж.П.Б.“ чрез вливането й във фондация
„Ж.П.Б. **** г. при условия на универсално правоприемство.
Според ищеца това вписване било недопустимо, тъй като в договора между двете
фондации било посочено, че макар да се извършва вливане, фондация „Ж.П.Б. ****
г.“ не е правоприемник на фондация „Ж.П.Б.“. Макар да било поискана поправка на
очевидна фактическа грешка, съдът не допуснал такава.
Ищецът моли да бъде постановено решение,
с което да бъде признато недопустимо вписване на вливане при универсално правоприемство, а при условия на евентуалност – вписване на
несъществуващо обстоятелство.
В допълнителна молба от 29.01.2018
г. ищецът е пояснил правния си интерес от иска с обстоятелството, че има
запазено право на управление на фондация „Ж.П.Б.“, както и с обстоятелството,
че А.У.е наследник (правоприемник) на имуществото на Г. П. и на фондация „Ж.П.Б.“,
поради което извършеното вливане в друга фондация обуславя правния интерес от
атакуване на извършеното вписване чрез предявените искове, чийто резултат е насочен към спиране разпореждането с активи
на фондацията от страна на приемащата фондация
„Ж.П.Б. ****“, а оттам и към възстановяване на собствеността върху
имуществото на фондация „Ж.П.Б.“ в полза на А.У.в Б. и обособяването на
фондацията като структура към университета. Правният интерес бил свързан с
възстановяване контрола върху фондация „Ж.П.Б.“ и продължаване на нейната
дейност в съответствие с волята на учредителя Г. П., отразена в неговото
завещание. Само чрез заличаване на вписването ищецът можел да си осигури
упражняване на запазените в негова полза права на управление на фондация „Ж.П.Б.“.
Ответникът фондация „Ж.П.Б. ****“ е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявения иск. Поддържа, че
ищецът няма правен интерес от предявения иск, тъй като не е наследник на Г. П..
Г. П. завещал имуществото си на фондация „Ж.П.Б.“, а не на А.У.. Университетът не
притежавал никакви права върху имуществото на Г. П.. За ищеца не били
възникнали и никакви права на управление, които да са нарушени. Ищецът не
излагал ясни твърдения какви биха били положителните промени за него при
евентуалното им уважаване.Ответникът е изложил и становище за неоснователност
на предявения иск. Ищецът се позовавал на Устав, който не действал. Приживе Г. П.
бил приел нов Устав, който действал считано от 07.02.2014 г. до вливането на
фондацията във фондация „Ж.П.Б. ****“. Не само се твърдели бъдещи и имагенерни права, но и те се извличали от несъществуващ в
правния мир акт. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба. В нея сочи, че правният му интерес от иска бил свързан с
обстоятелството, че е завел друго дело –
т.д. № 3404/2014 г. на СГС, VІ-7 състав, предмет на което била валидността на
извършени от Г. П. изменения в Устава на фондация „Ж.П.Б.“ през 2014 г., което
било спряно до приключване на настоящото дело. Отново поддържа, че е наследник
на имуществото на покойния Г. П.. Поддържат се и вече изложените в исковата молба
и уточнението й твърдения. Прави уточнение в петитума,
като искането е за признаване недопустимост на вписване на вливане при
универсално правоприемство на фондация „Ж.П.Б.“ във
фондация „Ж.П.Б. ****“ и че е извършено недопустимо
вписване, а при условия на евентуалност и вписване на несъществуващо
обстоятелство, а именнно прекратяване на фондация „Ж.П.Б.“.
Ответникът фондация „Ж.П.Б. ****“ е
депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа вече
направените възражения.
Ответникът фондация „Ж.П.Б.“ (чиято правосубектност се поддържа в настоящото производство и за
неговите цели – със заличаване на юридическото лице от съответния регистър то
губи своята процесуална правосубектност, но в рамките
на производството по иска по чл. 29
ЗТР, тя се счита запазена до решаване на спора за законосъобразността на
извършеното заличаване) не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът,
при така изложените твърдения и възражения, както и въз основа на
доказателствата по делото, в изпълнение на служебното си задължение да следи за
допустимостта на иска, намира че предявените евентуално съединени искове по чл.
29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуално недопустими поради липса на правен интерес, предвид
следното:
Иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ може да предяви
всяко лице, което има правен интерес от него. Правният интерес би бил налице,
ако при заличаване по смисъла на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ на обстоятелството, което се
твърди да е несъществуващо или чието вписване се твърди да е недопустимо или
нищожно, би настъпила някаква промяна и в правната сфера на ищеца.
В случая ищецът обосновава правния си
интерес с две основни групи твърдения: а) че има запазено право на управление
на прекратената фондация „Ж.П.Б.“, съобразно нейния Устав и б) че е наследник
на Ж.П.и на имуществото на фондация „Ж.П.Б.“. При заличаване на вписването
относно вливането на посочената фондация при универсално правоприемство
във фондация „Ж.П.****“ и относно прекратяване на фондация „Ж.П.Б.“, ищецът би
възстановил упражняването на правото си на управление на прекратената фондация
и би се ползвал от имуществото й.
От представения от ищеца Устав на фондация
„Ж.П.Б.“ от 2008 г. се установяват твърденията му, че след смъртта на Ж.П.фондацията
се управлява от Управителен съвет, чиито членове се избират измежду членовете
на Съвета на настоятелството на А.У.. Предвид направеното от ответника
възражение, че не това е последният действащ Устав на фондацията и направеното
искане да се изиска ф.д. № 821/2008 г. на СГС, съдът е изискал от регистъра на
сдруженията с нестопанска цел при СГС само заверен препис от последният обявен
Устав на фондация „Ж.П.Б.“ по ф.д. № 821/2008 г. видно от него, същият е приет
от учредителя Ж.П.от 07.02.2014 г. видно от чл. 29 и сл. от Устава след смъртта
на учредителя фондацията се управлява от Управителен съвет, състоящ се от три
конкретно посочени лица, сред които не е А.У.или членове на неговото
настоятелство. Последващите членове на УС се избират
от действащия УС. Следователно, дори т.нар. от ищеца запазено право на
управление да е могло да обоснове някакъв правен интерес у него от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, то такъв е съществувал само до изменението на първоначалния Устав на
07.02.2014 г. Към настоящия момент дори вливането на фондация „Ж.П.Б.“ при
универсално правоприемство и прекратяването й да
бъдат заличени от регистъра, от това не биха настъпили никакви правни последици
в правната сфера на ищеца. Ето защо, твърденията му за запазено право на
управление и неговата липса към момента не установяват никакъв правен интерес
от иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
По отношение твърдението, че А.У.е
наследник на Ж.П.и на имуществото на фондация „Ж.П.Б.“, то тези обстоятелства
са ирелевантни за правния му интерес от иска.
Заличаването на прекратяването на фондация „Ж.П.Б.“ поради вливане по никакъв
начин не влияе върху качеството наследник на Ж.П.на ищеца, ако той е такъв.
Твърдението, че ищецът е наследник на имуществото на фондация „Ж.П.Б.“ пък е
очевидно невярно, тъй като Ж.П.не може да се разпорежда с нейното имущество за
след смъртта си. Имуществото на фондацията може да бъде „наследено“ едва при
нейното прекратяване и видно от чл. 42 от последния Устав, ако след
ликвидацията остане имущество, то се предава на лице, определено от
Управителния съвет. Ето защо, не е налице някакво сигурно бъдещо „наследяване“
от страна на А.У.на фондация „Ж.П.Б.“.
В Устава на фондация „Ж.П.Б.“ от 2014 г.
липсват и клаузи, по силата на които А.У.да получава имущество на фондацията и
при нейното съществуване и дейност. Такова имущество, под формата на стипендии,
биха получавали студенти на А.У., не и самият университет (чл. 11 от Устава).
Предвид изложеното, двата евентуално
съединени искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се явяват предявени от лице без правен
интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване и
упражняване правото на иск у ищеца. Поради това исковете са недопустими и
производството по тях следва да бъде прекратено изцяло.
Воден от изложеното и на основание чл.
130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо, поради липса на правен интерес от исковете, производството по
т.д. № 3408/2017 г. по описа на СГС, VІ-5 състав, образувано по искове с правно
основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ на Сдружение с нестопанска цел „А.У.в Б.“ против
фондация „Ж.П.Б.“ и фондация „Ж.П.Б. ****“.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: