Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
856 Година 12.06.2019 Град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и девети май Година 2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1178 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Ищцата
Н.Н.С., като майка и законен представител на малолетното дете Д.М.С., твърди
в исковата си молба и уточняващата я такава,
че с решение № - г. по гр.д. № -/- г. на - се развела с ответника.
Родителските права върху роденото от брака им дете Д.М.С. били присъдени на
нея, а ответникът бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка от 75 лева.
Оттогава изминали повече от - години. Детето пораснало и тази сума била крайно
недостатъчна за месечни му нужди. Животът поскъпнал много. Работела като - на
минимална работна заплата и трудно посрещала нарастващите разходи по издръжката
на детето. То било ученик в -. Скоро навлизало в -. Настоящият му и неин адрес
бил -. Затова завеждала иска в -. От март 2017 г. до момента нямала преведена
нито една сума от ответника. Нетната й заплата от 01.01.2019 г. била 434.55
лева. С ПМС 170/17.08.2018 г. бил определен размер от 348 лева на линията на
бедност за страната за 2019 г. Тоест с детето живеели под прага на бедността.
Според проучването на - за основните резултати от наблюдението на
потребителските цени и издръжката на живота през декември 2018 г., за да се
живеело нормално, били нужни 602.52 лева месечно на човек. Искането е да се
увеличи размера на присъдената издръжка на малолетното дете по гр.д. № -/- г.
на - районен съд, като се осъди ответникът да му заплаща, чрез ищцата, като
негова майка и законен представител, по посочената в молбата от 07.03.2019 г.
банкова сметка, ***, считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване
на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира
разноски.
Ответникът М.Р.С. не е подал писмен отговор, а в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема
становище по предявения иск.
Д.
С.З., редовно призована, представя социален доклад, с който взема писмено
становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в
настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
Малолетното дете е родено на *** г. и към датата на
приключване на съдебното дирене е на възраст - (л. 7). Негови родители са
страните по делото. Сключеният от тях граждански брак е прекратен с развод по
взаимно съгласие с влязлото в сила на - г. решение по гр.д. № -/- г. на - (л.
3).
С утвърденото със същото споразумение, на ищцата са били предоставени за упражняване
родителските права върху това дете, а ответникът е бил осъден да му заплаща, чрез
нея, като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка от 75 лева, считано
от -- г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й (л.
3).
От присъждането на тази издръжка до приключване на съдебното
дирене е изминал значителен период от време от повече от - години. През същия е
ноторно известно, че икономическата обстановка в страната значително се промени,
доказателство за което е и увеличението на минималната работна заплата, която към
датата на присъждане на посочената издръжка е била 290 лева (ПМС № 300/10.11.2011
г.), а към датата на приключване на съдебното дирене по делото е 560 лева (ПМС
№ 320/20.12.2018 г.). За посоченият период и нуждата от по-висока по размер
месечна издръжка на малолетното дете несъмнено е нараснала, трайно и съществено,
както с нарастването на възрастта му, така и с оглед установеното от социалния
доклад обстоятелство, че това дете понастоящем е ученик в -, за което несъмнено
са необходими парични средства за учебници, пособия и помагала (л.
32). Понастоящем
присъдената на това дете издръжка е и под установения в чл. 142, ал. 2 СК
минимум. А всички тези обстоятелства са достатъчно основание съдът да приеме,
че предявеният иск за увеличение размера на тази издръжка е доказан напълно в
своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на
издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания,
какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. VIII
от ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на малолетното дете съдът
определи с оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид
възрастта му и обстоятелството, че е
ученик, а
възможностите на родителите му да му осигуряват
издръжка, съдът определи според техните доходи, имотно състояние
и квалификация. Тук съдът взе
предвид още, че при определяне на възможностите на дължащите издръжка родители
се вземат предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните
такива, които получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци,
такси, кредити, наеми и други разходи (ТР 34-1973-ОСГК). Защото поетите от родителите облигационни задължения
към трети лица, включително и за погасяване на теглени кредити, заеми, наеми и
прочие, не могат да се противопоставят на задължението им за издръжка на
ненавършилите пълнолетие техни деца, защото последното е безусловно (чл. 143, ал. 2 СК).
В
тази насока съдът взе предвид, че никой от родителите на малолетното дете няма и
друго ненавършило пълнолетие дете, на което също да е задължен безусловно да
осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От представеното от ищцата удостоверение
за доходите й и социалния доклад се установява, че същата има средно
образование и понастоящем работи като - по трудово правоотношение в -, от което
правоотношение е получила от август 2018 г. до януари 2019 г. брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 3110 лева или средно месечно брутно трудово
възнаграждение за същия период от 518.33 лева, като по делото няма данни същата
да получава и други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, нито да
притежава недвижими имоти и МПС (л. 4 и 32). Ответникът
не е представил доказателства за получаваните от него доходи и притежавани
имоти. По делото обаче няма и доказателства същият да е неработоспособен или с
намалена работоспособност. Поради това съдът намери, че той разполага с
възможности да осигурява издръжка на своето малолетно дете в границите на
дължимата се от него такава, обусловени от нуждите на това му дете, тъй като е
работоспособен (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни
доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното
дете, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е
необходима и достатъчна общо сумата от 420 лева месечно, от която ответникът, с
оглед обстоятелството, че е работоспособен, следва и може да поеме изплащането на
ежемесечна издръжка за това си дете в искания с исковата молба размер от 220
лева месечно, а останалата част от сумата, до необходимите за същото дете общо 420
лева месечно, следва да се поемат от ищцата по делото, като негова майка, ведно
с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС №
5/1970 г.). При това положение, предявеният иск за увеличение размера на
присъдената на това дете издръжка, следва да бъде уважен изцяло, като
основателен, до претендирания с него размер от 220 лева месечна издръжка, като
увеличението й се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба на
26.02.2019 г., в какъвто смисъл е и искането в нея, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл.
150 и чл. 146, ал. 1 СК).
Тъй като ищцата не дължи
държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата се за
същото
такава от
208.80 лева,
върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1
ТДТКССГПК), следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78,
ал. 6 ГПК). При този изход на делото, в тежест на ответника следва да
се възложат и сторените от ищцата разноски по делото, изчерпващи
се с платеното от същата адвокатско възнаграждение от 350 лева (л.
8), които
следва да й бъдат присъдени с настоящото решение, но до претендирания с
представения от пълномощника й списък на разноските размер от 300 лева (л.
36),
с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6,
ал. 2 и чл. 78,
ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответникът няма право на
разноски, а и по делото няма данни същият да е сторил такива (чл.
78, ал. 3 ГПК). В
заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по
делото на 12.06.2019 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315,
ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви Старозагорският
районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
размера на присъдената издръжка по гражданско дело № - по описа за - г. на -
районен съд, като:
ОСЪЖДА
М.Р.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, на
малолетното си дете Д.М.С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в
размер на 220 лева, считано от 26.02.2019 г. до настъпване на законни
основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА
М.Р.С. с п.с., да заплати на Н.Н.С. с п.с., сумата от 300 лева за разноски по
делото.
ОСЪЖДА
М.Р.С. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, сумата от 208.80 лева за дължима се за
производството държавна такса върху увеличения размер на издръжката на
малолетното дете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от 12.06.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: