№ 235
гр. Севлиево, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. Ц.А
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100528 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Ц. С. Ц. ЕГН **********, с която по
реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД, за следните суми: 1 144,50 лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 06.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2023 г. до
окончателното плащане, 103,02 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 15.12.2019 г. до 15.11.2020 г., 313, 89 лв. – лихва за забава, начислена за
периода от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 187/2023 г. по описа на РС Севлиево.
Ищецът твърди, че на 06.11.2019 т. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон Бъдгария“ и Ц. С. Ц., ЕГН ********** бил сключен Договор за
потребителски кредит с номер CREX-17431877.
По силата на Договора кредитодателят предоставя на крелнтополучателя кредит
в размер на 1144,50 лева, от които сумата от 1050,00 лева се предоставяла с цел
финансиране покупката на стоки, а сумата от 94,50 лева се предоставяла с цел
заплащане на застрахователна премия по сключени договори за застраховка със
застраховано лице кредитополучателя. Съгласно чл. 1 от Договора кредитополучателят
се съгласил предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощените търговски партньори. В процесния случай това били: „Зора М.М.С.“
ООД относно частта от кредита, с която се финансира покупка на стоки и „Кардиф
Жнвотозастраховане, Клон България“ относно частта от кредита, с която се финансира
заплащане на застрахователна премия.
Ищецът сочи, че Крелитополучателят се е задължил да върне предоставения
1
кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 12 броя месечни погасителни вноски,
чиито размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница
от договора за кредит. Договореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 15,48%.
Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) бил 16,63%. Крелитополучателят,
ответник не изпълнявал изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните
вноски по кредита и преустановил плащанията. Падежът на първата просрочена
месечна погасителна вноска бил настъпил на 15.12.2019 г. Считано от следващия ден
длъжникът изпаднал в забава. В този случай съгласно чл.86 ЗЗД се дължало
обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащия
процент на законната лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпвал на 15.11.2020 г., с
което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение —
главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД)
от подаване на заявление то по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва.
Дължала се и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението. В процесния
случай претендираната лихва за забава била начислена само за част от периода, в който
длъжникът е бил в забава, а именно - от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г. , с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Излагат се съображения, че на 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ ЕИК ********* в качеството му на цедент и ищецът в
качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сьгласно който цедентът прехвърля на цесионера портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а. На 18.06.2020 г. било подписано Приложение
№ 1а, в което подробно били индивидуализирани и описани цедираните със същото
вземания. Сочи, че по силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендиранп в
настоящото производство, бил ищецът. Това обстоятелство било видно от
приложените като писмени доказателства Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 22.04.2020г., ведно с извлечение от Приложение № 1а от 18.06.2020 г.
Сочи се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Ц. С. Ц., за прехвърлянето на
вземанията спрямо него. Ищецът изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана
пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения в договора за кредит адрес.
Отделно посочва, че с исковата молба изпраща отново уведомление за цесията.
Искането към съда е уважи така предявените искова. Претендират се разноските
по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез назначения си особен
представител. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер.
Позовава се на настъпила давност по отношение на претендираните лихви и главница.
Искането към съда е да бъдат отхвърлени предявените искове.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по
заповедното производство по ч. гр. д. № 187/2023 г. по описа на Районен съд –
Севлиево. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
2
От представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит
CREX – 17431877 от 06.11.2019 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А., клон България“ КЧТ е предоставил на ответника потребителски кредит в размер
на 1050 лева за закупуването на климатик Fujitsu, при следните параметри: обща цена
на стоката: 1050 лв.; размер на кредита: 1144,50.; месечна погасителна вноска: 103,96
лв.; брой погасителни вноски: 12; обща стойност на плащанията: 1247,52 лв.; ГПР:
16,63%; лихвен процент: 15,48 %.
Видно от представения договор, размера на кредита от 1144,50 лв. се формира от
сбора на стойността на финансираните стоки/услуги: 1050 лв. цена на климатика и
94,50 лв. премия по застраховка „Сигурност на плащанията“, групова полица № 5/2008.
Видно от представения договор, падежът на последната 11-та погасителна
вноска е настъпил на 15.11.2020 г.
Представен е сертификат № CREX-17431877 от 06.11.2019 г. в уверение на това,
че Кардиф Общо Застраховане клон България и БНП Париба Пърсънъл Файненс срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно Общите
условия на застраховка „Защита на плащанията“ (представени по делото) Ц. С. Ц., като
е посочена застрахована стока: климатик, марка Fudjitsu на цена 1050 лв.
От заключението на ССЕ, което съдът кредитира, се установява, че размерът на
усвоения паричен кредит по процесния договор е 1144,50 лв., като няма извършени от
ответника плащания по погасяване на задълженията по договора. Вещото лице е
посочило, че дължимият размер на главницата е 1144,50 лв., а на договорната лихва е
103,02 лв., размерът на законната лихва за забава е 313,89 лв. В заключението е
посочено, че след датата на извърпената цесия – на 26.05.2020 г. по сметка на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е постъпила сума от 150 лв., с която е погасена
законна лихва, остава задължение за законна лихва в размер на 163,89 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно
изготвено.
От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания се
установява, че на 22.04.2020 г. между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на
купувач, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България“ КЧТ, в качеството на
продавач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България“ КЧТ, като продавача, е
прехвърлил на купувача – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземания, сред които и
вземането по процесния договор за кредит, изрично обективирано в приетото по
делото Приложение№ 1 към договора за цесия.
От представеното по делото уведомление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс,
С.А.“ до ответника, се установява, че последният е бил уведомен за извършената цесия,
видно от представеното известие за доставка, получено лично от ответника.
По делото са приети три броя епикризи на ответника, съобразно които, същият е
бил лекуван през 2020 г. неколкократно в Държавна психиатрична болница – Севлиево.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, попадащ
в легалната дефиниция по чл. 9 ЗПК, а именно - договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са
потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен
в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички
3
необходими реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.
1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
От представения договор за кредит и заключението на ССЕ се установява, че в
общия размер по кредита от 1144,50 лв. се включва освен стойността на стоката, за
чието закупуване същият се отпуска – 1050 лв., и сума, представляваща
застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 94,50
лв., която ищецът твърди да е заплатил в полза на застраховател.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
16,63 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“,
които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Застрахователната премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и задължителното за националните
съдилища разяснение дадено в т. 55 от Решението от 21.03.2024 г. по дело C-
714/2022 г. на СЕС, че, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се
приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това
обстоятелство.
4
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на
ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката
на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за
нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в
частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения смисъл – решение №
50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV Г0/.
От процесуалния представител на ответника беше направено искане за събиране
на доказателства относно психическото състоя ние на ответника, като от приобщените
по делото епикризи не се установи същият да е поставен под запрещение или да са
налице данни за необходимост от учредяване на настойничество или попечителство, с
оглед на което и доколкото други възражения в законоустановения срок не са
направени във връзка със сключване на процесния договор, не следва да бъдат
обсъждани приетите по делото епикризи, касателно облигационните правоотношения
между страните.
От страна на процесулания представител на ответника е заявено възражение за
давност, което съдът намира за неоснователно. Приложение в случая намира общата 5-
годишна давност, доколкото не се касае за периодични вземания, а връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части.
Давността в случая тече от предоставяне на кредита – 15.12.2019 г. Доколкото от
страна на съда са формирани изводи за недействителност на договора, то уговорените
падежи на вноските, съответно – крайният срок на договора, не могат да бъдат взети
предвид за определяне началния момент на давността.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
5
След удължаване на процесния давностен срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност, се налага извод, че петгодишната погасителна давност за
процесното вземане не е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 20.02.2023 г. По изложените съображения възражението за
давност е неоснователно.
При това положение ищецът има вземане към ответника за сумата от 994,50 лв.,
формирана след приспадане на извършеното от ответника плащане в общ размер на
сумата от 150 лв., съобразно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Искът за главницата над тази сума до пълния предявен размер от 1144,50 лв. и
искът за възнаградителна и мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева, което в настоящият
случай съдът определя в размер на 100 лв. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер на 649 лева. В общата сума
на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство
в общ размер на 46,50 лв., тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 против Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.
***********, положителни установителни искове предявени по реда на чл. 422 ГПК,
че Ц. С. Ц. дължи на ищцовото дружество сумата от 900 лв. /деветстотин лева/
главница във връзка с договор за кредит CREX-17431877 от 06.11.2019 г. сключен от
длъжника с БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ведно със законна
лихва от 20.02.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 187/2023 г. на РС Севлиево, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главницата за разликата над сумата от 900 лв. до
пълния предявен размер от 1144,50 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за
следните суми: 103,02 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
15.12.2019 г. до 15.11.2020 г., 313, 89 лв. – лихва за забава, начислена за периода от
20.02.2020 г. до 20.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., ЕГН ********** да заплати на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
6
46,50 лв. /четиридесет и шест лева и петдесет ст./ – разноски за заповедното
производството и сумата 649 лв. /шестотин четиридесет и девет лева/ – разноски за
исковото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7