РЕШЕНИЕ № 420
29.05.2018 г., гр. Пещера
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито заседание на двадесети март две хиляди и
осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Евгения Млячкова
разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 544 по описа на съда за 2017 г.
Производството е образувано по иск, предявен от
"Профи кредит България" ЕООД - гр. София срещу П.К.Т. и К.С.Т.,***,
за установяването по реда на чл. 422 от ГПК, че ответниците дължат на ищеца
солидарно сумата 3143,04 лв. главница по договор за потребителски кредит и
352,34 лв. неустойка по договора - предмет на заповед за изпълнение, издадена
от съда, срещу която двете длъжници са възразили. Претендират се и разноските по
заповедното и по исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2014 г.
дружеството ищец е сключило с П.Т. като кредитополучател и К.Т. като солидарен
длъжник договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството
отпускало на П.Т. в заем сумата 1500 лв., която следвало да се върне заедно с
възнаградителна лихва на 48 месечни вноски, всяка по 101,25 лв. Сумата била
преведена откредитодателя по банкова сметка ***. Т.. Преди сключването на договора,
на 16.06.2014 г., на П.Т. и бил предоставен т.нар. стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за кредита. Предвид факта, че
ответницата не е изпълнявала точно договора, а е направила само 16 пълни
месечни вноски, договорът за кредит, съобразно уговореното в него, е бил
"прекратен автоматично от страна на "Профи кредит България"
ЕООД" и задължението е било обявено за предсрочно изискуемо, за което на
15.01.2016 г. до ответниците било изпратено писмено уведомление.
Постъпил е отговор от П.Т. чрез нейния пълномощник. В
отговора се заявява, че с направените 16 вноски на обща стойност 1716,96 лв.
ответницата е изплатила всичко дължимо от нея и дори е надвнесла, и претендира
разликата да ѝ бъде възстановена. Според нея не се дължи връщане на нищо
друго освен получената главница от 1500 лв. по следните причини: за твърдението
на ищеца, че ѝ бил предоставен стандартен европейски формуляр, Т. научила
едва при връчването на исковата молба, а в действителност това не било вярно -
дори на пръв поглед се забелязва, че подписът и името в стандартния формуляр са
изписани от лице, различно от лицето, което е подписало самия договор; освен
това при сключването на договора не са ѝ предоставяни общите условия,
нито погасителен план, тя е подписала празна бланка, която впоследствие е била
попълнена от кредитодателя и ѝ е била изпратена обратно. Получена е 7 дни
след датата, посочена в договора, и така Т. е била лишена от част от 14-дневния
срок за отказване от договора.
К.Т. не е изразила становище по иска.
В хода на делото страните са заявили, че ще преговарят
за постигане на спогодба, но такава не е постигната.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява следното:
Между страните по делото - ищецът като кредитодател, П.Т.
като кредитополучател ("клиент") и К.Т., определена като
"солидарен длъжник", - е бил сключен писмен договор за потребителски
кредит с дата 18.06.2014 г. Текстът на договора съдържа уговорка за срока на
кредита - 48 месеца, размера на погасителната вноска, размера на общото
задължение за връщане, годишния лихвен процент и годишния процент на разходите,
както и датите на погасяване - 16 ден от месеца. Съдържа се още текст, че
общите условия за договорите за потребителски кредити са неразделна част от
този договор и са предадени при подписването на договора, а клиентът и
солидарният длъжник са запознати с тях и ги приемат, както и че са им
предоставени информация за кредита във формата на стандартен европейски
формуляр и разяснения на тази информация. Отделно по делото е представен и
стандартния европейски формуляр, съдържащ името П.Т. като "клиент" и
подпис, положен за нея.
Уговорен е срок за погасяване на задължението на 48
месечни вноски, всяка по 101,25 лв. с падежи между 16.08.2014 г. и 16.07.2018
г. Общите условия съдържат уговорки, според които при просрочие върху
просрочената сума се начислява лихва за забава в размер ОЛП+10% годишно, а при
просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни "настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление,
покана, предизвестие или други".
П.Т. е изплатила в пълен размер, но със закъснение
между 11 и 289 дни, първите 16 погасителни вноски и 96,96 лв. от
седемнадесетата. Платените вноски са прихванати изцяло към главницата и
възнаградителната лихва, каквито са те според погасителния план.
По делото са представени уведомления до двете длъжници
за това, че считано от 12.01.2016 г., кредиторът счита договора за прекратен, а остатъка от
задължението в размер 3441 лв. главница, 5,34 лв. лихва за забава и 486,10 лв.
неустойка поради прекратяване - за предсрочно изискуем. Няма доказателства
обаче за това, дали и кога уведомлението е връчено на адресатите.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 13.02.2017 г. и след издаването на заповедта двете длъжници в срок
са подали възражения.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Неоснователни са възраженията на ответницата за
недействителност на договора. С подписа си върху договора, както и върху
стандартния европейски формуляр, тя и солидарният длъжник са удостоверили, че
им е била предоставена изискваната от закона информация под формата на
стандартен европейски формуляр, включително информацията по чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК, която, дори да не е била оформена като погасителен план - ако се
приеме за вярно твърдението, че такъв не е бил предоставян, се съдържа изцяло в
самия текст на договора и в стандартния формуляр. Удостоверили са и че са
запознати с общите условия и ги приемат. П.Т. не е представила доказателства
било за това, че подписът под договора или под стандартния европейски формуляр
не е неин (а за договора не го и твърди), било за опровергаване на собственото
си писмено изявление, удостоверяващо, че са ѝ предоставени тези
документи. Макар тя да заявява, че видимо от пръв поглед подписът под
европейския формуляр се различава от нейния и следователно не е неин, това
твърдение не може да бъде прието за доказано - автентичност на подпис никога не
може да бъде установена с категоричност от пръв поглед и без специални знания.
Дори обаче да беше доказано, че не тя се е подписала върху формуляра, това би
било без значение, тъй като то не отменя удостовереното от самата нея и от
другата ответница с подписите им под договора, че стандартен европейски
формуляр им е бил предоставен.
По същите причини не може да се приеме за доказано твърдението
на Т., че договорът е сключен 7 дни по-късно от посочената в него дата или че
тя е подписала празна бланка (като не се посочва с каква цел би го направила
или каква сума и условия би очаквала да бъдат дописани в подписаната празна
бланка) - никакви доказателства не се сочат за това, а тежестта за доказване на
подобно твърдение за невярност на посочената дата или несъответствие на
собственото ѝ изявление с действителната ѝ воля се носи от нея. А
дори договорът наистина да беше сключен на по-късна дата, и това би било без
значение, след като изявления до кредитора за отказ от него в 14-дневен срок
след тази предполагаема дата също не са правени.
Изводът е, че договорът е действителен и
претендираната под формата на главница сума, сбор от погасителните вноски, вкл.
възнаградителната лихва, се дължи.
Относно предсрочната изискуемост на задължението съдът
намира, че тя не е настъпила. Въпреки уговорката, че с договора е уговорено
предсрочната изискуемост да настъпва по право ("автоматично"), според
приетото в практиката тя не следва да се счита за настъпила по право, а е
необходимо изрично изявление на кредитора до длъжника. По отношение на
банковите кредити това становище се съдържа изрично в мотивите на ТР № 4/2013 г., а според този състав на съда няма причина
да бъде различно при кредитите, отпускани от небанкови институции. По последния
въпрос практиката на съдилищата в страната не е единна, но немалка част от тях
приемат, че лицето, ползващо потребителски кредит от небанкова институция, не
може да бъде поставяно в по-неблагоприятно положение от потребителя на банкова
услуга, т.е. за настъпване на предсрочна изискуемост и тук би следвало винаги
да е необходимо изявление на кредитора до длъжника.
По делото е представено писмено уведомление до двете
длъжници, съдържащо такова изявление на кредитора, но няма доказателства то да
е достигнало до тях, в частност да е достигнало до П.Т. - не е представена
разписка за връчването му. Това означава, че изискуемостта на всяка месечна
вноска е настъпила едва на първоначално уговорения падеж, а изискуемостта на
последните четири вноски още не е настъпила към момента на устните състезания в
исковото производство. Общият размер на неплатените месечни вноски, чийто падеж
е настъпил, е 2738,04 лв. и само до този размер следва да се уважи искът. Не се
дължи начислената неустойка, тъй като не е налице уговореното условие за нея -
предсрочно прекратяване на договора от кредитора и настъпила изискуемост на
цялото задължение. Не е претендирана и не следва да се присъжда и уговорената
за времето до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК лихва за забава.
Законната лихва следва да се присъди не от момента на подаването на заявлението
по чл. 410 от ГПК, тъй като към този момент все още не цялата сума е изискуема,
а съобразно приетото в решение № 184 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 60361 / 2016 г. на IV гр. отд. на
ВКС - от падежа на последната изискуема вноска.
По отношение на К.Т. следва да се прилагат правилата
за поръчителите, тъй като независимо от използвания израз "солидарен
длъжник", без конкретизация, нейното положение по същество е на поръчител.
Не би следвало само поради избягването на израза "поръчител" в
договора да се стига до неприлагане (заобикаляне) на разпоредби на закона.
Конкретно в случая следва да намери приложение чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и К.Т. да
отговаря само за вноските с падеж, настъпил 6 или по-малко месеца назад от
13.02.2017 г., т.е. с падеж след 13.08.2016 г. - 20 вноски в общ размер 2025
лв.
Разноските следва да се разпределят между страните
съобразно с изхода на делото, като на ищеца се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК съразмерно на
сумата 100 лв. за целия предмет на спора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че
ответниците П.К.Т., ЕГН **********, и К.С.Т., ЕГН **********,***, дължат
солидарно на ищеца "Профи кредит България" ЕООД - гр. София, ЕИК
*********, сумата 2025 лв., представляваща главница (сбор от погасителни вноски
с падежи от 16.08.2016 г. до 16.03.2018 г.) по договор за потребителски кредит № ********** от 18.06.2014 г., заедно със законната
лихва, считано от 17.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за което
е издадена заповед за изпълнение №
79 от 14.02.2017 г. по ч.гр.д. 195/2017 г. на Пещерския районен съд, като
разликата над 2025 лв. до 2738,04 лв. главница заедно със законната лихва,
съответстваща на вноските с падежи от 16.12.2015 г. до 16.07.2016 г., се дължи само
от П.К.Т., а отхвърля иска по отношение на К.С.Т. за разликата над 2025 лв. до
2738,04 лв. и по отношение на двете ответници - за разликата над 2738,04 лв. до
пълния предявен размер на главницата от 3143,04 лв. и за претендираната
неустойка в размер 352,34 лв.
Осъжда П.К.Т. и К.С.Т. да заплатят
на "Профи кредит България" ЕООД общо сумата 206,69 лв.,
представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата 172,26 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда "Профи кредит
България" ЕООД да заплати на П.К.Т. сумата 86,67 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: