№ 13583
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110141469 по описа за 2023 година
Предявени са от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . и ., със седалище и адрес на
управление: гр. ПЛОВДИВ, ул. . № 37, чрез юрисконсулт . с електронен адрес: *****@***.**
против Ж. Г. Я. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.. 4, ет.6, ап.12, действаща чрез
особения представител, назначен по делото адвокат П. М. със съдебен адрес: гр. София,
бул. . № 148, ет. 6, ап. 22, иск с правна квалификация чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 093,68
лева (хиляда деветдесет и три лева и 68 стотинки), представляваща главница за стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 09.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 71,39 лева
(седемдесет и един лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
02.12.2021 г. до 08.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се явява енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като
притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за
обособената територия на гр. Пловдив. Сочи, че продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, съгласно чл. 150 от ЗЕ,
които общи условия били публикувани на сайта на дружеството и влизали в сила без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че ответницата, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Пловдив, ул. Ген. . № 112, ап. 10, ИТН
1962549, кл. № **********, има качеството на клиент на топлинна енергия (ТЕ) и съгласно
1
чл. 34, ал. 1 от Общите условия (ОУ) е длъжна да заплаща месечните дължими суми за
доставената ТЕ и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че е подал заявление по чл. 410 от
ГПК за претендираните суми, което е било уважено от съда, но след предявено възражение
срещу заповедта от страна на длъжника ищецът е предявил настоящия иск. Моли съда да
уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК оспорва исковата молба. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна, тъй
като не е доказано наличието на облигационно отношение между страните. Счита, че няма
доказателства за твърдяното качество на потребител на топлинна енергия на ответника.
Оспорва писмените доказателства. Счита, че исковата претенция е недоказана и следва да се
отхвърли.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е предявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, като в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 66271/2022 г. на СРС,
120 състав, като със заповедта са присъдени претендираните главници и лихви за период от
1.10.2021 г. до 30.4.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
за лицето не е установена месторабота, поради което съдът е дал указания на заявителя за
предявяване на установителен иск за вземането, което обуславя правния интерес на ищеца от
водене на настоящото производство.
По делото е изискана декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответника на
13.08.2012 г. пред Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“. От същата се
установява, че ответникът е декларирал придобиването на имот, находящ се в гр. Пловдив,
ул. Ген. Д. Николаев № 112, ЖСК „Ген. .“, вх. В, блок „Б“, ап. 30, с Нотариален акт за замяна
на недвижими имоти № 17 от 13.06.1990 г., срещу друг имот, находящ се в гр. Пловдив,
подробно описан в нотариалния акт.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът приема като
неоспорена от страните и компетентно изготвена. Същата установява, че през процесния
период в абонатната станция на сградата, където се намира процесният топлоснабдяем имот
има монтиран общ топломер, от който се отчита доставеното количество топлинна енергия
до абонатната станция. В имота на ответницата не е имало монтирани отоплителни тела и
топлоразпределители, има щранг лира по данни на фирмата за дялово разпределение.
Поради негодни за употреба водомери за топла вода, за жилището се начислява служебно
топлинна енергия за подгряване на топла вода на база 140 л за денонощие за брой обитател
на имота, съгласно НТ. През процесния период не е бил осигурен достъп за отчет на уредите
в имота. Общият размер на дължимите суми за имота през процесния период възлизат на
1073.33 лв., в това число за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – 204.71 лв.,
сума за топлинна енергия, доставена в имота – 103.77 лв. и за топла вода – 681.47 лв.
2
Счетоводната експертиза, приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена
от страните, установява, че за процесния период дължимите суми за реално потребена
топлинна енергия е в размер на 1073.38 лв., за услуга дялово разпределение – 20.30 лв.,
законната лихва за забава върху така установената сума е 71.39 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че са установени както наличието на
облигационно правоотношение между страните, съгласно Закона за енергетиката, което
правоотношение се осъществява при общи условия на доставчика на топлинната енергия.
Възражението на ответната страна, че не е доказано, че ответникът е потребител на
топлинна енергия и че между страните няма възникнало облигационно правоотношение е
неоснователно, предвид, че се установи, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабдяем имот, придобит чрез замяна с друг имот, собственост на лицето. Ответникът
не е възразил срещу Общите условия на ищцовото дружество, поради което същите са
влезли в сила по отношение на него и го обвързват. Чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката
предвижда, че топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като те влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. При така установените факти, съдът счита, че се доказва исковата претенция
изцяло за претендираните главница и лихви и следва да бъдат уважени.
При този изход от спора, само ищецът има право на разноски. Ищецът е направил
разноски в заповедното производство в размер на 25 лв., юрисконсултското
възнаграждение в размер на 50 лв., а в исковото производство ищецът е направил разноски
за държавна такса от 75 лв., 416.00 лв. за депозит за особен представител, както и 500 лв. за
две експертизи. Следва да се определи възнаграждение на юрисконсулта на дружеството-
ищец в размер на 150 лв., с оглед на това, че делото не е с фактическа и правна сложност,
приключено е в две открити съдебни заседания.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от
., с адрес ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. . № 37, и Ж. Г. Я. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.. 4,
ет.6, ап.12, действаща чрез особения представител, назначен по делото адвокат П. М. със
съдебен адрес: гр. София, бул. . № 148, ет. 6, ап. 22, по предявения иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че
ответницата Ж. Г. Я. с ЕГН: ********** дължи на ищеца „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 1093,68
лв. (хиляда деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница за
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до
30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр.Пловдив, ул. Ген. . № 112, ап. 10, ИТН 1962549, кл. №
3
**********, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 71,39 лв. (седемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 02.12.2021 г. до 08.11.2022 г.
ОСЪЖДА . ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.. №33, ВХ. Г, АП. 13, да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., с адрес ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. . № 37, сумата от
75 (седемдесет и пет) лева за разноски в заповедното производство, както и сумата от 1141
лв. (хиляда сто четиридесет и един лева) за разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4