№ 3799
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110204097 по описа за 2024
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Ц. (подадена чрез адв. Х.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 5207894, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н. С. Ц. е наложена „глоба” в размер
на 100 (сто) лева за това, че на 09.07.2021г., в 11:56 часа в гр. София, бул. „Н. Й. Вапцаров“
до № 53, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Драган Цанков“, при
ограничение на скоростта 40 км/час, въведено с пътен знак B-26 в населено място, лек
автомобил „****“ с рег. № ***** се движил със скорост от поне 61 км/час - нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че с обжалвания Електронен фиш е
неправилно приложен материалният закон и е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Заявява се, че Електронният фиш бил издаден след като е изтекъл
преклузивен 1-годишен срок от извършване на нарушението. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН
не следвало да се образува административно – наказателно производство и издаденият
Електронен фиш следвало да се отмени на това основание. Освен това в жалбата се твърди,
че в атакувания Електронен фиш не било посочено какво е техническото средство за
измерване, с което се твърди, че е установено нарушението – дали е стационарно, мобилно
или мобилно, монтирано в служебен автомобил. В случай, че средството е мобилно, не
ставало ясно от кого е извършено заснемането и дали са спазени процедурите по
1
поставянето и експлоатацията му. Според жалбоподателя в Електронния фиш не са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. В жалбата се твърди още, че на посочените в Електронния фиш дата и място не
било установено управление на автомобила, нито било указано къде и в какъв срок
нарушителят може да обжалва Електронния фиш. Претендира се за нарушено право на
защита, както и за нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от страна на наказващия орган. Поради
това се иска СРС да отмени Електронен фиш Серия К № 5207894 като незаконен, издаден в
нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Н. С. Ц., редовно призован с призовка,
получена на 08.04.2024г., не се явява лично в съдебно заседание на 22.05.2024г. Макар да е
редовно призован за съдебното заседание на 22.05.2024г., пред СРС не се явява и адв. Х. и
съответно и двамата не вземат становище по спора в рамките на съдебното производство
пред СРС.
По делото е депозирана молба от адв. Х. с вх. № 167213/22.05.2024г., в която се
посочва, че защитата поддържа жалбата. Според адвоката констатациите от Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 09.07.2021г.
противоречали на останалите писмени доказателства от преписката. Не била ясна и датата
на издаване на Електронния фиш, тъй като той нямал номер и дата. От снимковия материал
не можело да се установи точното местонахождение на техническото средство, нито датата и
часа, когато е направена снимката. Поради това не можело да се направи извод, че снимката
на автомобила, управляван от жалбоподателя, е направена именно с въпросното техническо
средство. В молба с вх. № 167213 от 22.05.2024г. се твърди, че мястото, отразено в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система (бул. „Н. Й.
Вапцаров“ № 53) не съответства на координатите, вписани в снимката. Според адв. Х. при
установяване на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство е следвало
административното наказание да се наложи по реда на ЗАНН чрез съставяне на АУАН и НП,
като в тази връзка се цитира Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на Общото събрание
на колегиите на ВАС, постановено по тълк. дело № 1/2013г. В останалата част в молбата се
преповтарят аргументите и исканията от жалбата. Моли се за присъждане на разноски при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна СДВР - редовно призована - не изпраща представител пред СРС
в съдебно заседание на 22.05.2024г. и не взема становище по казуса.
По делото има депозирани (неподписани) писмени бележки с вх. № 134879 от
23.04.2024г. от юрк. Страхинов – пълномощник на СДВР. В тях се посочва, че жалбата е
неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди се, че при издаване на процесния
Електронен фиш са спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
Посочва се, че от приложените доказателства се установява, че на 09.07.2021г. в 11:56 часа,
на посоченото в Електронния фиш място, при ограничение на скоростта 40 км/час,
2
процесното МПС се е движило с 61 км/час, като нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, заснемащо нарушения на ЗДвП и работещо в
отсъствие на контролен орган на автоматичен режим. В писмените бележки се казва още, че
техническото средство е преминало първоначална и последваща метрологична проверка.
Цитира се чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска СРС да кредитира снимковия материал като годно
веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Претендира се
правилно да е приложен чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Прави се извод, че Електронният фиш е
законосъобразен, а административното наказание е правилно индивидуализирано в
законоустановения му размер. Цитира се §6, т.65 от ДР на ЗДвП и се посочва, че доказано
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.21, ал.2
от ЗДвП, като конкретното превишение на скоростта е с 21 км/час, а формата на вина е пряк
умисъл. Обръща се внимание на обществената опасност на деянието и се иска цялостно
потвърждаване на Електронния фиш, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В писмо на ОПП-СДВР с вх. № 90650 от 19.03.2024г., с което е изпратена
административно – наказателната преписка на СРС, се посочва, че издаденото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M изтича на 24.02.2020г.,
но съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен
тип, се считат за одобрен тип. С това писмо се прави и изрично възражение за прекомерност
на претендираните от другата страна разноски. Посочва се, че собственикът не е подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****“ с рег. № ***** е собственост на Н. С. Ц.. Същият има
множество предходни нарушения по ЗДвП.
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден Протокол
№ 9-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 23.10.2020г.
Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/час при
скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол № 9-38-20 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 23.10.2020г. (лист 10 от делото)
тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с идент. №
653/14.
3
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-35776 от 12.07.2021г. и Ежедневна форма на отчет от 09.07.2021г.
(лист 12 и лист 16 от делото) за времето от 11:00 часа до 13:00 часа на 09.07.2021г.
техническо средство TFR1-M с № 653 е било позиционирано в гр. София, бул. „Н. Й.
Вапцаров“ до № 53, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се в
населено място от бул. „Черни връх“ към бул. „Драган Цанков“, при ограничение на
скоростта 40 км/час, въведена с пътен знак В-26. За времето от 11:00 часа до 13:00 часа на
09.07.2021г. с посоченото по-горе техническо средство били установени общо 85 нарушения,
заснети с клипове от № 23925 до № 24009, като един от тях бил клип № 23966 (лист 7 от
делото).
На 09.07.2021г. в 11:56 часа в гр. София, бул. „Н. Й. Вапцаров“ до № 53, с посока на
движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Драган Цанков“, лек автомобил „****“ с рег. №
***** се движел със скорост от поне 61 км/час (след приспаднат толеранс от 3 км/час в
полза на водача от реално измерената скорост от 64 км/час), при ограничение на скоростта в
населено място, въведена с пътен знак В-26, а именно 40 км/час. Скоростта, с която се
движел автомобилът била установена и заснета с автоматизирано техническо средство и/или
система (АТСС) от вида TFR1-M с № 653, клип № 23966.
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 653
(клип № 23966) срещу Н. С. Ц. (като собственик на заснетия автомобил) е съставен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 5207894. С него от СДВР наложили на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП на Н. С. Ц. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Електронният
фиш е връчен на Н. С. Ц. на 18.02.2024г. и е обжалван с жалба, подадена директно в СРС на
26.02.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : разписка за връчване на
Електронен фиш (лист 5 от делото); снимков материал – клип № 23966, на техническото
средство и на пътния знак (лист 7, лист 13, лист 14, лист 86, лист 90 и лист 102 от делото);
справка за собствеността на МПС с рег. № ***** (лист 8 от делото); Заповед на Министъра
на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 9 от делото); Протокол № 9-38-20
от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 23.10.2020г. (лист 10 от
делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-35776 от 12.07.2021г. (лист 12 от делото); извадка от информационната система на
ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5207894 (лист 15 от делото); Ежедневна форма
на отчет от 09.07.2021г. (лист 16 от делото); писмо от МВР – Главна дирекция „Национална
полиция“ с рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020г. (лист 17 от делото); справка за
нарушител/водач (лист 18-20 от делото); Протокол за извършено обучение (лист 21 от
делото); писма от Български институт по метрология с вх. № 125431 от 16.04.2024г. и с вх.
№ 117118 от 09.04.2024г. - с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
4
№ 10.02.4835 с приложения (лист 30-47 и лист 50-84 от делото); писма от ОПП-СДВР с вх.
№ 127738 от 17.04.2024г., с вх. № 138745 от 25.04.2024г. и с вх. № 150082 от 08.05.2024г.
(лист 85, лист 89 и лист 101 от делото); писмо от Столична община с вх. № 131031 от
19.04.2024г. с приложена схема (лист 95-97 от делото).
Всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират от съда, тъй
като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е.
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 5207894 и разписката на лист 5 от делото са еднопосочни писмени доказателства с
достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че обжалваният Електронен
фиш е връчен на Н. С. Ц. на 18.02.2024г.
Справката за нарушител/водач и справка за собствеността на МПС с рег. № ***** са
издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира и установява, че Ц. има предишни нарушения по ЗДвП,
както и че е собственик на лек автомобил „****“ с рег. № *****.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Протоколът за извършено обучение (на лист 21 от делото) представлява обективно и
достоверно писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно друго
доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става
ясно, че то е било позиционирано в служебния автомобил. От снимките, приложени на лист
14, лист 86, лист 90 и лист 102 от делото се доказва, че на процесното място, ден и час е
имало пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта 40 км/час. Посредством снимка
- клип № 23966 (лист 7 от делото) се установява марката и регистрационният номер на
автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението, както и конкретно
измерената скорост на движение. Този снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира. Доколкото клип № 23966 е направен на 09.07.2021г. в 11:56 часа и попада в
часовия диапазон от 11:00 часа до 13:00 часа, в който техническо средство TFR-1M с № 653 е
било позиционирано в гр. София, бул. „Н. Й. Вапцаров“ до № 53, за да контролира скоростта
5
на движение на МПС-та, движещи се с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул.
„Драган Цанков“ (според Протокола на лист 12 от делото и Ежедневната форма за отчет на
лист 16 от делото), съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото
средство, описано в Ежедневната форма на отчет, Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-35776 от 12.07.2021г. и
Протокол № 9-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
23.10.2020г. Доколкото между снимката - клип № 23966 (от една страна) и Ежедневната
форма на отчет и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (от друга страна) има припокриване относно времето, мястото, номера на
техническото средство, ограничението на скоростта, а същевременно клип № 23966 попада
сред номерата на изображенията, направени на 09.07.2021г. от 11:00 часа до 13:00 часа на
процесното място, за съда не възниква съмнение, че клип № 23966 е направен именно с
техническо средство TFR-1M с № 653 на процесните място, ден и час. Неоснователно е
възражението, че нямало съвпадение относно мястото на нарушението между Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-35776 от
12.07.2021г. и снимката на лист 7 от делото. Видно и от двете писмени доказателства
мястото е бул. „Н. Й. Вапцаров“.
Настоящият съдебен състав дава вяра на Ежедневната форма на отчет от 09.07.2021г.
и на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-35776 от 12.07.2021г., тъй като тези писмени доказателства са годни, информативни,
относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-35776 от 12.07.2021г. се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил с рег. № СА 6403 ММ техническо средство, броят и
номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и
индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на превозните средства -
40 км/час, въведено с пътен знак В-26. От това писмено доказателство се установява също
така, че АТСС е вид TFR1-M № 653 и че е преминало метрологична проверка, обективирана
в Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г. От Ежедневната форма на отчет от 09.07.2021г. се
установява, че от 11:00 часа до 13:00 часа АТСС TFR1-M № 653 е било позиционирано в гр.
София, бул. „Н. Й. Вапцаров“ до № 53, за да контролира скоростта на движение на МПС-та,
движещи се от бул. „Черни връх“ към бул. „Драган Цанков“ при ограничение на скоростта
40 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място. Доколкото в същия смисъл данни се
съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-35776 от 12.07.2021г., в който документ е отразен същият период на работа на
АТСС (от 11:00 до 13:00 часа), същото място, посока на движение и ограничение на
скоростта като тези, посочени в Ежедневната форма за отчет, СРС приема, че писмените
доказателства, приложени на лист 12 и лист 16 от делото са еднопосочни, достоверни,
информативни и следва да се поставят в основата на фактическите и правни изводи на съда.
За наличието на пътен знак В-26, указващ за ограничение на скоростта 40 км/час към
09.07.2021г. на процесното място данни се съдържат не само в Ежедневната форма на отчет
6
и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-35776 от 12.07.2021г., но и в снимките на лист 14, лист 86, лист 90 и лист 102 от
делото, както и схемата, предоставена от Столична община (лист 96-97 от делото).
Писмата от ОПП-СДВР с вх. № 127738 от 17.04.2024г., с вх. № 138745 от 25.04.2024г.
и с вх. № 150082 от 08.05.2024г. и приложените към тях снимки на пътния знак (на лист 85-
86, лист 89-90 и лист 101-102 от делото), както и писмото от Столична община с вх. №
131031 от 19.04.2024г. с приложената към него схема (на лист 95-97 от делото) са
непредубедени, достоверни и еднопосочни писмени доказателства. Те намират опора в
Ежедневната форма на отчет от 09.07.2021г., Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-35776 от 12.07.2021г. и снимката – клип №
23966 относно ограничението на скоростта на процесното място. Поради това съдът им се
доверява и приема, че ограничението на скоростта е 40 км/час, въведено пътен знак В-26.
От писмата от Български институт по метрология с приложено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (с приложения) и от Протокол № 9-38-20 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 23.10.2020г. се установява, че
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип TFR-1M, вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 с идент. № 653 към
09.07.2021г. е одобрено съобразно нормативните изисквания техническо средство. Доколкото
срокът на валидност на одобряването на това техническо средство е бил до 24.02.2020г., но
то е преминало и последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол
в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” на 23.10.2020г., на
основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията СРС приема, че то следва да се счита за
одобрен тип средство за измерване, което е технически изправно и към 09.07.2021г., а
направените с него измервания следва да се приемат, че са в съответствие със Закона за
измерванията. В този смисъл са писмата от Български институт по метрология с вх. №
125431 от 16.04.2024г. и с вх. № 117118 от 09.04.2024г., както и писмото от МВР – Главна
дирекция „Национална полиция“ с рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020г., които като
еднопосочни, достоверни и съобразени със закона (с чл.30, ал.5 от Закона за измерванията)
също следва да се кредитират.
От гореизложеното следва, че въпросното техническо средство е било годно към
процесната дата да установи нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани
технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът да
посочи, че доколкото от Протокол № 9-38-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 23.10.2020г. се вижда, че въпросното техническо средство има
идент. № 653/14 и този номер 653 е вписан и в Ежедневната форма на отчет, в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-35776 от
12.07.2021г., а също и в снимковия материал – клип № 23966, то това означава, че именно
провереното на 23.10.2020г. техническо средство тип TFR-1M е било използвано и при
заснемане на процесното нарушение. Всичко това показва, че техническото средство, с което
е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
7
нормативната уредба, счита се за одобрен тип към 09.07.2021г. и изготвените с него писмени
доказателства (снимките, приложени по делото) имат доказателствена сила.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Той е бил връчен на Ц. на 18.02.2024г. и е обжалван от него с жалба, подадена
директно до СРС на 26.02.2024г. Това означава, че жалбата е депозирана в преклузивния
процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът/ползвателят на същото. Описано е самото нарушение. То
съответства на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е
наложената на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/ като е
указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното
нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки. Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, основаващи се на това, че в
атакувания Електронен фиш не било посочено какво е техническото средство за измерване, с
което се твърди да е установено нарушението /дали е стационарно, мобилно или мобилно,
8
монтирано в служебен автомобил/, не ставало ясно от кого е извършено заснемането и дали
са спазени процедурите по поставянето и експлоатацията му. В чл.189, ал.4 от ЗДвП няма
подобни изисквания относно съдържанието на Електронния фиш, поради което и липсата на
тези обстоятелства в Електронния фиш не представлява съществено процесуално
нарушение.
Съдебният състав не споделя и възражението на жалбоподателя, че били нарушени
правата на наказаното лице, тъй като в Електронния фиш не било посочено пред кой и в
какъв срок може да се обжалва Електронният фиш, тъй като това също не е част от
задължителното съдържание на Електронния фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, а и в
закона (чл.189, ал.8 от ЗДвП и чл.59 от ЗАНН) тези обстоятелства са посочени и доколкото
незнанието на закона не извинява незнаещия – непосочването на родово и местно
компетентния съд, както и срока за обжалване на Електронния фиш не представлява
съществено процесуално нарушение.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
АТСС, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
9
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на административно-
наказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез
издаване на Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол
било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва
се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
Към датата на нарушението /09.07.2021г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено в действащата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от лист 12 от делото
10
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
35776 от 12.07.2021г. съдържа всички реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко
: Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на
техническото средство е 09.07.2021г., а датата 12.07.2021г. е датата на регистриране на
документа под № 4332р-35776. Посочени са имената и подписите на лицата, които са
позиционирали техническото средство, респ. са приели и проверили въпросния Протокол. В
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система са посочени
номерата на първото и последното изображение, както и общият брой на констатираните
нарушения. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
13 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
11
Именно поради изложеното по-горе съдебният състав не споделя тезата на
жалбоподателя, че следва да се преценяват сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН в хода на едно
административно – наказателно производство, което е образувано с издаване на Електронен
фиш. Друг е въпросът, че от извадката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 5207894 (на лист 15 от делото) е видно, че Електронният фиш е
бил съставен /издаден/ на 26.08.2021г., т.е. след по-малко от 2 месеца от датата на
извършване на нарушението – 09.07.2021г. В случая е погрешно да се твърди, че
Електронният фиш е издаден на датата, на която е бил връчен на Ц., респ. грешно е да се
преценява изтеклият период от време от датата на извършване на нарушението до датата на
връчване на Електронния фиш на дееца и този срок да се съпоставя с чл.34 от ЗАНН. В
случая следва да се съобрази единствено дали от датата на нарушението /09.07.2021г./ до
връчването на Електронния фиш /18.02.2024г./ е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от
ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. По конкретното дело този срок не е изтекъл, тъй като от
09.07.2021г. до 18.02.2024г. са минали по-малко от 2 години и 8 месеца. Към момента на
постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец август 2024г./ не е изтекъл
и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Поради това СРС не счита, че са налице основанията за прекратяване на административното
производство.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прие, че Електронният фиш не следва да се
отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 23966) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 64 км/час. Вземайки предвид
възможността за грешка в рамките на 3 км/час при скорост до 100 км/час съдът приема, че
конкретно заснетият автомобил се е движил с поне 61 км/час. В тази връзка съдът се позова
на представения по делото Протокол № 9-38-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 23.10.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 23966) измерената скорост е 64 км/час, докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 61 км/час, която се
явява по-благоприятна за жалбоподателя по размер от действително измерената скорост от
64 км/час.
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 23966, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-35776 от 12.07.2021г. и
схемата, изпратена от Столична община се установява, че на процесното място е било
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 и то е било 40 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил „****“ с рег. № *****
се е движил на 09.07.2021г. в 11:56 часа на процесното място с поне 61 км/час (след
12
приспадане на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при
измерване на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 40 км/час в
населено място, въведено с пътен знак, то следва да се приеме, че от обективна страна
доказано е извършено нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се
превишава скоростта, въведена с пътен знак.
Превишението на разрешената скорост от 40 км/час (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 21 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП се реализира при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при наличие на знак за ограничение на скоростта, не следва да управлява
МПС със скорост над тази, посочена на пътния знак (в случая 40 км/час) и че щом е
измерена скорост от поне 61 км/час значи е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № *****.
Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, то в конкретния случай правилно е била ангажирана
отговорността именно на Н. Ц., тъй като жалбоподателят е физическото лице – собственик
на лек автомобил „****“ с рег. № ***** (според справката, приложена на лист 8 от делото).
В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на Електронния фиш, жалбоподателят е следвало в
14-дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни
за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП наказващият орган е изпратил Електронния фиш на Н. С. Ц. като лице по чл.188, ал.1
от ЗДвП /доколкото заснетото МПС е собственост на жалбоподателя/. В Електронния фиш
изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата - предмет на
настоящото производство и то директно до съда, т.е. Ц. не се е възползвал от предоставената
му законова възможност да обори презумпцията на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това
следва да бъде ангажирана административната отговорност на Н. С. Ц. за извършеното с
неговия автомобил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 21 до
30 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 100 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 21 км/час над ограничението от 40
км/час – след приспаднатия толеранс от 3 км/час) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на Н. С. Ц. (като собственик
13
на МПС-то, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се
определи глоба в размер на 100 лева. Точно фиксираният в закона размер на
административното наказание за това нарушение не позволява на съда да прави преценка на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от
напред в закона и е в твърд размер, който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на
глобата. Поради това Електронният фиш се явява законосъобразен и в частта относно
наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушителят има извършени и
други /предишни/ нарушения по ЗДвП. Процесното нарушение е типичен пример на
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС счита, че деянието не
представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК,
който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 и чл.81 от ГПК за да се произнесе съдът
по въпроса с разноските следва да има направено искане от съответната страна за
присъждането на такива разноски.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
В случая разноски не следва да бъдат присъдени и в полза на СДВР, тъй като според
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
обжалвания Електронен фиш се присъжда възнаграждение (в размер, определен от съда),
ако въззиваемата страната е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В случая в съдебно заседание на 22.05.2024г. пред СРС, НО, 10
състав въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В писмо с вх. № 90650 от 19.03.2024г. (приложено на лист 6 от
делото) не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР. Единственият документ, в който има отправено до съда такова искане, са писмените
бележки с вх. № 134879 от 23.04.2024г. (приложени на лист 92-93 от делото). Те, обаче, не са
подписани от лицето, посочено за техен автор. Поради това СРС, НО, 10 състав приема, че
не е сезиран с годно и допустимо правно искане от процесуален представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се цитира точка 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.
дело № 6/2012г. на ОСГТК, според която претенцията за разноски по чл.80 от ГПК (което
означава и по чл.143 от АПК, и по чл.63д от ЗАНН) може да бъде заявена валидно най-
късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
14
съответната инстанция, т.е. в случая до приключване на съдебните прения пред СРС, НО, 10
състав на 22.05.2024г. Видно от материалите по делото в случая до приключване на
съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 22.05.2024г. няма валидно заявено искане от
процесуален представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, тъй като
единственото налично такова искане е било направено в писмен вид, но доколкото не е
подписано от юрисконсулт на СДВР, настоящият съдебен състав счита, че то не
представлява „валидно“ заявена претенция за разноски от въззиваемата страна. Поради това
не следва да се присъждат разноски в полза на СДВР.
Водим от изложеното СРС прие, че искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение (инкорпорирано в неподписаните писмени бележки с вх. № 134879 от
23.04.2024г.) следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като се явява процесуално
недопустимо и невалидно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5207894, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП на Н. С. Ц. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането (инкорпорирано в неподписаните писмени
бележки с вх. № 134879 от 23.04.2024г.) за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15