Решение по дело №95/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 95
Дата: 30 октомври 2019 г.
Съдия: Евгения Павлова Иванова
Дело: 20184300900095
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                           град Ловеч, 30.10.2019 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря   ХРИСТИНА ХРИСТОВА   като разгледа докладваното от съдията т. д. № 95 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.

Постъпила е искова молба от Н.Л.Ц., ЕГН ********** в качеството на пострадала при ПТП, настъпило на 11.12.2017г, чрез пълномощника си адв. Р.Р. ***, пощенски код 1164, мобилен телефон: ****** и електронен адрес срещу „ЗКОЛ", вписана в Търговския и фирмен регистър на РКпод № ****, със седалище и адрес на управление РК, *****, сграда СЕК, 3 и 4 етаж, представлявана от ККГ, ДГА и ХГГ, чрез „З. К. О. - КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван от П.Т.Е. с посочена цена на иска 30 000 лева за претърпените неимуществени вреди и посочено правно основание чл. 432, ап. 1 от КЗ и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Твърди, че на 11.12.2017 г, около 07:40 ч. докато е пресичала пешеходна пътека, находяща се в гр. Т., ул. „***" пред № **, Н.Л.Ц., ЕГН ********** е блъсната от лек автомобил марка „***", модел „***", per. № ***, управляван от Б. Б. Б., ЕГН **********., като вследствие на удара е със счупена дясна пубисна / срамна / кост.

Твърди, че настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на лек автомобил марка „***", модел „***", per. № ***, тъй като същият, след като не е взел предвид с достатъчна степен на внимание особеностите на динамичната пътна градска обстановка в т.ч. наближаващата пешеходна пътека, се е движел с несъобразена скорост, поради което сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на всяко предвидимо препятствие, което в конкретния случай е довело до невъзможност да бъде внимателен и предпазлив към пешеходец и да спре навреме, като по този начин не е успял да избегне сблъсъка с пресичащата в същия момент, на указаното за това място Н.Ц.. Излага, че с поведението си водача на цитирания лек автомобил кумулативно е нарушил законоустановените си задължения, произтичащи от императивните норми на чл. 20 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата и в подкрепа на изложеното и видно от съставения по повод посещение на местопроизшествието констативен протокол за ПТП с пострадало лице, по случая е образувано досъдебно производство № 377/2017г. по описа на РУ - Т..

Сочи, че след настъпване на произшествието, на 11.12.2017 г. в МБАЛ ЕООД - гр. Т., на Н.Ц. е извършено рентгеново изследване „снимка на таз" като амбулаторен пациент, изпратен от ортопедичен кабинет с направление № 6099 и в резултат на същото изследване й е поставена диагноза „Фрактура на дясна пубисна /срамна/ кост".

Излага, че в резултат на инцидента Н.Ц. е преживяла силни болки, вследствие на увреждането, дълго време не е могла да се придвижва самостоятелно, което само по себе си я е поставило в ситуация да разчита на своите близки, дори и за най-елементарните човешки потребности. Излага, че чувството на безпомощност у нея е съпътствано и с неприятното усещане, че постоянно трябва да ангажира някого с грижите за себе си и че близките й хора следва да се съобразяват с деликатното й здравословно състояние. Сочи, че следва да се отбележи, че тя съзнава, че предвид възрастта си, увреждане от такъв тип я е поставило за дълъг период от време в положение на обездвиженост, което при хората на нейните години може да доведе до влошаване на общото здравословно състояние, а и предвид обстоятелството, че при счупване от такъв вид не е ясно колко дълго и дали изобщо ще последва пълно заздравяне, като в този смисъл трябва да бъде посочено, че хората в такава възраст разполагат с по -малко възстановителни сили или все обстоятелства, с които тя е наясно, а това от своя страна само идва да влоши в още по - голяма степен и без това крехкото й душевното състояние.

Сочи, че в логическа кореспонденция с гореизложеното трябва да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че от настъпването на инцидента до настоящия момент Н.Ц. изпитва страх да се движи спокойно по иначе обичайния си преди инцидента пешеходен маршрут и всеки път, когато помисли да излезе извън дома си у нея изплуват спомени за инцидента, за последствията от него и за възможния отрицателен за здравето й резултат. Според нея няма и как да бъде иначе, след като произшествието е настъпило на пешеходната пътека, която Н. е пресичала всеки ден преди това и тя е наясно, че ако е възможно да понесе толкова значителните вреди за здравето си на най - безопасното за пресичане място, а именно пешеходната пътека, то тогава следва и извода, че дори и най -правомерното и внимателно поведение от нейна страна в качеството й на пешеходец, не би могло да повлияе на процесите довели до настъпването на инцидента и в този смисъл произшествието от 11.12.2017г. е променило живота на Н.Ц., като е оставило своето отрицателно влияние върху психиката на доверителя ми.

Твърди, че между собственика на лек автомобил марка „***", модел „***", per. № *** и ответника е налице сключен задължителен застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите" № BG***** със срок на действие от ****. до **** г, т е. в сила към датата настъпване на застрахователното събитие, а именно 11.12.2017г.

Излага, че причинените неимуществени вреди на Н.Л.Ц. са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на лек автомобил марка „***", модел „***", per. № ***, който е бил застрахован при ответника.

Изтъква, че с цел доброволно уреждане на отношенията със „ЗКО" КЧТ на 27.03.2018г. предявили писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но на 02.04.2018г.  бил изпратен отговор от ответника, в който били изискани документи, част от които нямат връзка с настоящия инцидент и не са необходими за произнасяне по претенцията. Сочи, че в крайна сметка „ЗКО" КЧТ преценила, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че представените от тяхс документи са напълно достатъчни да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.

Твърди, че предвид гореизложеното за Н.Л.Ц. се породил правен интерес да предяви настоящия иск за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото ПТП. Сочи, че действително неимуществените вреди е много трудно да бъдат измерени и да имат паричен еквивалент, но с оглед материалната отговорност, която носи „ЗКОЛ", вписана в Търговския и фирмен регистър на РКпод № ****, представлявана чрез „ЗКО" КЧТ в качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния за настъпване на ПТП водач и съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, счита, че общия размер на обезщетението, което се дължи от ответника е в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането /11.12.2017г/ до окончателното й изплащане.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, дължимата сума моли да бъде преведена по банкова сметка ***а, удостоверение за наличие на банкова сметка.

*** „ЗКОЛ", вписана в Търговския и фирмен регистър на РКпод № ****, със седалище и адрес на управление РК, ***, сграда СЕК, 3 и 4 етаж, представлявана от ККГ, ДГА и ХГГ, чрез „ЗКО" КЧТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П.Т.Е., да заплати 30 000 / тридесет хиляди / лева за претърпениете неимуществени вреди, както и на основание чл. 84 от Закона за задълженията и договорите законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане - 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението, направените разноски по производството, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Прави доказателствени искания и представя доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от З.К.О., с адрес на управление гр. ****, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № *** представлявано от П. Н., паспорт №***** със седалище: бул. „****" №**, Т. Т., ** етаж, **** Н., К., в качеството му на временен ликвидатор чрез „З. К. О." КЧТ, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П. Т.Е. - управител, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Д.С.. Твърди, че ищцата е предявила своята претенция за изплащане на обезщетение на основание застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите № BG/**** за лек автомобил марка „***", модел „***", ДК № **** за вреди от процесното пътнотранспортно произшествие от 11.12.2017 г., причинени от водача Б. Б. Б. при управление на МПС, но не е доказала възникването на отговорността на „ЗКО" КЧТ и своето право за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие. Сочи, че не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „***", модел „***", ДК № **** в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди, че липсват категорични данни за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на водача на лек автомобил марка „***", модел  „***", ДК № **** и настъпването на твърдения вредоносен резултат. Твърди, че е налице случайно деяние.

Сочи, че в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица липсват данни за посока, скорост, траектория на движение на участниците, за пътна обстановка, хоризонтална и вертикална пътна маркировка и др, а освен това протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Счита, че когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Твърди, че в рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. Излага, че в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт - така Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., Т. К., I Т. О. на ВКС. Сочи, че в конкретния случай липсват данни длъжностните лица да са възприели непосредствено механизма на ПТП, поради което счита, че в тази си част протоколът представлява частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, поради което той не обвързва ответното дружество, тъй като не е подписан от негов представител. Оспорва описания в Констативния протокол механизъм на ПТП.

Твърди, че от представените към исковата молба документи е видно, че Н.Л.Ц. е предприела пресичане на пътното платно внезапно и без да съобрази поведението си с посоката, скоростта и траектория на движение на приближаващия лек автомобил марка „***", модел „***", ДК № **** в нарушение на разпоредбите на чл. 113 от ЗДвП, чл. 114 от ЗДвП и чл. 5 от ЗДвП и като не е спазила горепосочените разпоредби, изцяло е причинила, евентуално съществено е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Същевременно счита, че липсват данни за наличие на виновно и противоправно поведение от страна на Б. Б. Б. и с оглед на това счита, че е налице случайно деяние и евентуално прави възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат в размер над 50 %.

Излага, че при преценката на това, дали ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат следва да се отчете дали е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина (така т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС). Сочи, че е налице принос за настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с поведението си пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата, а дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Излага, че поведение, при което се поема или се игнорира неоправдано един предвидим и реално очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие, (така т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 по ТД №1/2014 г.).

Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил.

Относно размера на претендиралото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата.

Поради гореизложеното счита, че искът за изплащане обезщетение следва да се отхвърли изцяло, а разноските да се възложат върху ищцата.

Оспорва и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД и след като предявеният главен иск е неоснователен, неоснователен е и акцесорният иск за законна лихва. Евентуално твърди, че лихва се дължи не от датата на ПТП, а от датата на изтичане на срока по чл. 497 КЗ и доколкото към извънсъдебната претенция не е представена банкова сметка, ***страхователно обезщетение, същият не е поставен в забава.

Излага, че при отхвърляне на процесния иск, моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Евентуално, моли, в случай че искът бъде частично уважен, разноските да бъдат присъдени при условията на компенсация.

В случай, че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г., моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.

Прави искане за спиране на производството.като излага и мотиви за това: на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Моли на основание чл. 43 от КМЧП и по реда на Европейска конвенция за обмен на правна информация между държавите да бъде изискана информация от Министерството на правосъдието на Р. Кипър с цел установяване на съдържанието и тълкуването на приложимото право към спирането на висящи съдебни производства, в случай на обявяване на застрахователно дружество в принудителна ликвидация.

Относно представените от ищцата писмени доказателства не възразява срещу приемането на представените доказателства и желае да се ползва от тях, не възразява срещу доказателствените искания, като прави свои доказателсвени искания.

В законоустановения срок е подадена допълнителна искова молба от Н.Л.Ц., ЕГН ********** чрез адв. Р.Р. срещу „ЗКОЛ", вписана в Търговския и фирмен регистър на РКпод № ****, със седалище и адрес на управление РК, Н., сграда СЕК, 3 и 4 етаж, представлявана от ККГ, ДГА и ХГГ, чрез „ЗКО" КЧТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван от П.Т.Е.. Твърди, че  поддържа изцяло изложеното в исковата молба, както и направените доказателствени искания.

Сочи, че в отговора на исковата молба ответника твърди, че не са доказали възникването на отговорността на „ЗКО" КЧТ и правото да получат застрахователно обезщетение. Счита това твърдение за противоречащо с представените по делото доказателства, а от друга страна именно във връзка с доказване на факта, че ответника носи отговорност за обезщетяване на вредите причинени на ищцата са ангажирали доказателства и са направили доказателствени искания. Оспорват изцяло твърдението на ответника, че лисвали данни за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на водача на автомобила и вредоносния резултат, както и че било налице случайно събитие.

Оспорва изцяло твърдението на ответника, че ищцата предприела пресичане на пътното платно внезапно и без да съобрази поведението си с посоката, скоростта и траекторията на движение на лекия автомобил. Сочи, че видно от приложените доказателства по делото, ищцата е предприела пресича на обозначените за това места, а именно на пешеходна пътека и единствената причина за настъпване на инцидента е движението с несъобразена/ превишена скорост от страна на водача на лекия автомобил. Сочи, че освен това нарушение, водача на лекия автомобил е извършил друго такова, а именно напуснал е мястото на инцидента като не е съобщил на органите на МВР за настъпилия инцидент, с оглед, на което е затруднил в максимална степен разследването.

Относно твърдението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, счита същото за изцяло недоказано, тъй като липсват каквито и да е било данни за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ от страна на ищцата.

Относно оспорването на изложеното в исковата молба по отношение на вида, медико-биологичния характер и степента на увережданията, считат, че същите са неоснователни и недоказани. Твърди, че видно от представените по делото доказателства, че всички твърдяни от тях увреждания са установени от извършените прегледи. Счита, че всички тези оспорвания и твърдения на ответника са изцяло недоказани и по никакъв начин не кореспондират със събраните до натоящия момент доказателства. Твърди, че видно от представените до настоящия момент медицински документи и тези които представят с настоящата, ищцата все още не се е възстановила напълно и вече повече от година същата изпитва болки и страдания вследствие на настъпилия инцидент, по вина на застрахования при ответника.

Относно твърденията, че претендираните размери на обезщетенията били завишени, счита че същите напълно отговарят на претърпените вреди от нея, както и на съдебната практика в тази насока. Във връзка с доказателствената тежест да установят същите по размер, са направили доказателствени искания.

Относно оспорването на дължимостта на законната лихва, както върху имуществените, така и върху неимуществените вреди, счита, че същите са напълно неоснователни и противоречащи на закона и съдебната практика в тази насока на ВКС, която има задължителна сила за другите съдилища. Сочи, че съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при вреди от непозволено увреждане, какъвто и настоящия случай, длъжника се смята в забава и без покана и в тази връзка е и съдебната практика до този момент, която е еднозначна и категорична.

По доказателствените искания на ответника: Относно направеното искане за разпит на водача на лекия автомобил, възразява, тъй като от същия по никакъв начин няма да се установи механизма на ПТП, а още по-малко възражението за случайно събитие или принос на пострадалата.

Относно искането за допускане на автотехническа експертиза, не възразява, като моли да бъде задължен ответника да заяви дали оспорва факта, че за лек автомобил марка „***", модел „***", per. № *** и ответника е налице сключен задължителен застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите" № BG**** със срок на действие от 07.11.2017 г. до 06.11.2018г., те. в сила към датата настъпване на застрахователното събитие, а именно 11.12.2017 г. В случай, че ответника не оспори това обстоятелство, моли да се отдели същото за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство по делото. В случай, че оспори наличието такъв застрахователен договор, моли на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК да бъде задължен да представи застрахователна полица № BG**** със срок на действие от **** г. до **** г. в оригинал.

В зависимост от становището на ответника, моли да й бъде дадена възможност да сочи и други доказателства, също така моли в проекта на доклад на основание чл. 146 ГПК да й укажете необходимостта от ангажиране на доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства.

Възразява срещу направеното искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като ответника не е посочил кой изрично предвиден в закона случай е налице според него.

На следващо място твърди, че не са представени доказателства, от които да е видно, че е открито производство по несъстоятелност в Република България срещу „ЗКОЛ", действаща на територията на Република България чрез „ЗКО" КЧТ, ЕИК ****, за да е налице основание за спиране.

На следващо място твърди, че не е налице акт на компетентния съд в РКза откриване на производство по несъстоятелност на застрахователя, не е установено с надлежен документ да е образувано дело по несъстоятелност и съответно не е постановено решение на съда за откриване на производството по несъстоятелност. Сочи, че при справка в Търговски регистър, воден от Агенция по вписванията, не се установява по партидата на клона на застрахователя да е вписано решение за откриване на производство по несъстоятелност на съда.

Счита, че на следващо място в настоящия случай не е приложимо законодателството на РК, за да може ответника да черпи права и да се позовава на същото. Сочи, че разпоредбите на чл. 624 ал. 2 във връзка с ал. 3 от Кодекса за застраховането предвиждат, че ако Комисията за финансов надзор е уведомена за откриване на производство по несъстоятелност от компетентния орган на друга държава членка, комисията взема мерки за уведомяване на обществеността, като уведомяването включва информация за административния или за съдебния орган, който е компетентен за несъстоятелността в съответната държава членка, за приложимото законодателство и за назначения синдик. Твърди, че комисията за финансов надзор не е уведомила обществеността за приложимото законодателство, в случай че бе приложимо това на страна различна от Република България би го посочила изрично, тъй като това обстоятелство засяга много широк кръг от права на голям брой потребители на застрахователна услуга. Твърди, че е назначен само временен ликвидатор на застрахователя, но не и синдик, съответно постоянен ликвидатор.

На следващо място възразява срещу направеното искане на основание чл. 43 КМЧП, тъй като ответника чрез клона си в България може да предостави информацията необходима за установяване на съдържанието и тълкуванието на приложимото право в качеството си на страна в процеса. Също така счита, че към настоящия момент не е налице обявяване на ответника в принудителна ликвидация, с оглед, на което това искане се явява преждевременно, в случай, че изобщо се стигне до такова обявяване.

Сочи, че на последно място, следва да се има предвид, че процедурата по отнемане на лиценз, която е приключила, предхожда производството по ликвидация и по своята същност не представлява откриване на производство по ликвидация спрямо застрахователното дружество. Излага, че назначаването на временния ликвидатор е от значение за представителната власт по отношение на дружеството с отнет лиценз, но също не се приравнява на решение за откриване на производство по ликвидация и в тази връзка цитира практика на ВКС.

     В съдебно заседание за ищцата се явява пълномощника адв. М.И., който поддържа исковата молба, като твърди, че фактът за настъпване на ПТП е доказан, както и, че има сключен договор „Гражданска отговорност” между изявършителя и ответното дружество. Счита, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен посредством съдебно-техническата експертиза и са доказани вредите, които са причинени на ищцата-болки и страдания. Моли да му бъдат  присъдени съдебно-деловодните разноски по представен списък.

   Ответникът редовно призован не изпраща представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; Писмен отговор от МБАЛ ЕООД - гр. Т.; Книга за рентгенови изследвания в МБАЛ ЕООД - гр. Т.; Искане за образно изследване и резултати от същото; Рентгенова снимка на таз; Удостоверение за наличие на банкова сметка; ***но обезщетение от името на Н.Л.Ц., Известие за доставяне и системен бон; Писмен отговор на „ЗКО" КЧТ; решение от 10.08.2018 г. за назначаване на временен ликвидатор, заверен превод от разпоредбите на чл.220 от Закон за дружествата /Кипър/ и чл.315 от закон за застрахованет, презастраховането и други свързани въпроси/К./, досъдебно производство №377/17 г.на РП-Т., заключенията на вещите лица Н.К. и д-р М.Г., от показанията на разпитаните свидетели М.Ц. Ц. и Б.Б.Б., от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

             

 

 

 

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.12.2017 г. и приобщеното към делото досъдебно производство №377/17 г.на РП-Т., съдът установява, че то е образувано за това, че на 11.12.2017 г, около 07:00 ч. В гр.Т. обл.Ловешка на ул.”****” пред дом №** при управление на МПС лек автомобил лек автомобил марка „***", модел „***", peг. № ***, собственост на Б. И. Б. от гр.Т. нарушил правилата за движение чл.20 ал.2 изр.2 отсъщия закон като водач на посоченото МПС не е направила всичко възмогсо за да намали скоростта или да спре превозното средство в случая, когато е възникнала опасността за движението-пресичащ пешеходец през пътното платно и чл.119 ал.1 от същия закон при приближаване към пешеходна пътека на ул.”***” пред дом с №-** не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека пешеходещ и по непредпазлидсот /не предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати/ причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на тазовата кост в дясно на Н.Л.Ц. ***. В хода на разследването се установява, че процесното МПС по време на ПТП е управлявано от Б. Б. Б., ЕГН **********. Приложен е талон за изследване за проверка за употреба на алкохол на пострадалата Ц., като в него е отбелязано, че при проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 в 10,55 часа на 11.12.2017 г. е отчетен положителен резултат 1,51 промила.  ПРи изпробване със същия тест пробата на Б. е била отрицателна.  При разпит пред дознателя К. М.пострадалата Ц. е заявила, че като тръгнала да пресича пешеходната пътека се огледала и не видяла да идва кола от никоя страна, но като стигнала дясната лента усетила изведнъж, че не що я ударило в дясната страна в областта на таза и от удара падрала на пътя до колата. Твърди, че след това тя видала, че от колата, която страла излязъл шофьорът Б., когото познава. Признава, че станала сама и го помолила да я закара до хотела в с.Ч., където работи като камериерка. Твърди, че по пътя нищо не я боляло, но като слязла до портала на хотела усетила болка в десния крак. Признава, че  вечерта е употребила алкохол-две чаши бяло вино на гладно и затова дрегера е отчел употреба на алкохол на сутринта. Признава също, че дори не е повярвала, че има счупен таз, тъй като нищо не я боли и може да ходи, поради ковето отказала да остане на лечение в болницата и си останала в къщи. Заявява, че Б. й купил лекарствата, които са й били предписани. Пострадалата е била разпитаана отново на 22.02.2018 г. от същия полицай М., пред когото отново е потвърадила своите показания, като е признала, че Б. е ходил два пъти у тях, за да й носи храна и лекарства, като й е оставил и 100 лв. От следствените органи е разпитан и свидетеля Т., който е заявил, че е работил като шофьор на буса, с който са извозваи персонала на хотел „***” с.Ч., където е работила и пострадалата. Същият заявява, че процесната сутрин, когато е станало ПТП е видял лично Ц., като му направило впечатление, че тя е пияна и напълно неадекватна. От заключението на назначената съдебно-медицинка експертиза по писмени данни на л.26 от дознанието, съдът установява, че при ПТП на Н.Л.ц. е причинено травматично счупване на двете рамена на дясната срамна кост, повреда, която обуславя затруднеине на движенията на снагата за около 2 месеца и към момента на произшествието в кръвта на пострадалата има наличие на алкохол 2,11 промила, което отговаря на втора степен на алкохолно опиване, което се характеризира със зсачителна емоционална неустойчивост, понякога опазна за околните, неясен говор, несигурна походка, нарушение на психиката, ориентировката и понякога немотивирани действия. Според вещото лице изпиването на две чаши бяло вино предната вечер не би дало никакво отклонение от нормата на дрегера на сутринта, а това количество алкохол отговаря на скорошна употреба на най-малко 200 мл концентрат не по-късно от 2 часа преди изследването. Видно от протокол за разпит на свидетел от 14.08.2018 г. пострадалата Н.Ц. е заявила, че е запозната с правата си като свидетел и потвърждава дадените от нея показания на 11.12.2017 г., като желае наказателното производство да бъде прекратено. Заявява, че е запозната с разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК, а именно, че наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това за престъпления по чл.343 ал.1 б.”б” от НК когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години. При разпита на Б. Б. пред разследващия полицай, същият заявява, че когато възприел пешеходката да пресича, тя не се огледала, а направо тръгнала  притичвайки да пресича, и се движела диагонално на пътното платно извън пешеходната пътека. Признава, че като натиснал спирачката, колата започнала да спира, но тъй като пътя бил заледен, колата е поднесла и Н. само се облегнала на предния капак, като дори не е падала. Признава, че я закарал до работното й място  в с.Ч., и тя не се оплаквала, че нещо я боли, дори сама слязла от колата. По досъдебното производство е изготвено мнение от 17.10.2018 г. за прекратяване на ДП на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.9 от НПК.

               От изготвеното по настоящето дело заключение на вещо лице Н.К. по назначената от съде съдебно-техническа експертиза, съдът установява, че механизма на настъпилота на 11.12.2017 г. ПТП е следният: автомобилът с предна дясна част/предна броня, преден капак/ удря в дясната част на тялото пешеходката, след което поради ниска предна част на автомобила, тя се казва на предния му капак, като тялото й се прегъва г-образно и главата й досига до задния десе край на същия, но не и до предното панорамно стъкло. След употребата на спирачки /в огледния протокол са посочени спирачни следи, вероятно оставени от автомобила на Б./ автомобилът започва да се движи равнозакъснително, ппри което тялото на пострадалата пешеходка се свлича и изпада на пътното платно, пред установилият се на място лек автомобил. Вещото лице е посочило, че според водача на автомобила пешеходката дори не е падала на земята. Според вещото лице мястото на настъпване на инцидента е на 7,30-7,40 м след Ор1 или на 0,1-0,3 м. от началото на пешеходната пътека, посока гр.П. и на около 2,60- 2,70 м. от десния край на ПП десен бордюр. В т.3 като причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка , вещото лице е отразило, че тя е закъсняла реакция на водача, която не му е позволила да устаноли автомобила преди удара и при така избраната скорост на движение, в тъмната част на денонощието, осветеност на фарове и заледено пътно платно. Според вещото лице състоянието на пострадалата- вероятно опиянение под влияние на алкохол също би могло да допринесе за настъването на ПТП.  В заключението е посочено, че скоростта на автомобила преди удара е била около 40 км./ч, а по врееме на удара е 18,5 км./ч. като опасната зона за спиране автомобила в конкретната ситуация е 33,2 м. Експертът е уточнил, че лекият автомоли в момента, в който пешеходкщата е стъпила на платното за движение се е намирал на 39,1 м. от М.У. Според вещото лице ппредвид установената скорост на движение и разстоянието от мястото на ПТК към момента, в който пешеходката е стъпила на платното за движение, ударът е бил предотвратим за водача на МПС чрез своевременно аварийно спиране.

  От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена компетентно от вещото лице д-р Г., съдът установява, че в следствие на претърпяното ПТП на 11.12.17 г ищцата е получила травматично счупване на дясното рамо на срамната кост без разместване на фрагментите, повреда, причинила на същата затруднение движението на долните крайници за около 2-3 месеца, като лечението е било консервативно постелен режим и обезболяващи. Вещото лице е посочило, че възстановителния период е за около 2-3 месеца, като в конкретния случай не са настъпили усложения, освен твърденията й, че има болки. В съдебно заседание пояснява, че е възможно впоследтвие при разваляне на времето и при преумора да търпи болки на мястото на травмата.

         Съдът е допуснал до разпит свидетели, от показанията на които да се установи какви болки и страдания е търпяла ищцата. Свидетелят М. Ц. Ц. е син на пострадалата и съдът цени показанията му при условията на чл.172 от ГПК при възможна заинтересованос. Той заявява, че живее с пострадалата в едно жилище. Твърди, че след ПТП тя е имала счупен таз и е лежала на легло 2 месеца. Твърди, че за нея се е грижил той, заедно със съпругата си. Заявява, че е имала счупен десен крак.. Твърди, че е ходила с патерици, но не е била гипсирана.. Твърди, че е пиела обезболяващи, които той и съпругата му са купували- не може да уточни какви са били тези лекарства. Твърди, че на 4-5 месец вече се е придвиждала с патерици и я било страх да отиде до магазина. Сочи, че се е оплаквала от болки в крака. Твърди, че преди инцидента тя е била жизнен човек, а сега се е затворила и си стои в къщи.

          Другият свидетел Б.Б. е водача на МПС, което е причинило ПТП и неговите показания съдът цени също с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост. Този свидетел твърди, че тя внезапно е тръгнала да пресича тичайки. Сочи, че я удря при задействане на спирачките, но тя не пада на платното, а се ударила само на предния капак на колата. Твърди, че колата е поднесла, тъй като е бил заледен пътя. Заявява, че тя е поискала да я закара до работното й място в с.Ч. и не се е оплаквала от болки. Твърди, че при по-близък контакт е установил, че тя лъха на алкохол. . Твърди, че докато са пътували 15-20 минути до работното й място е говорила несвързано, поради което у решил, че тя е била пияна.  Твърди, че по-късно е отишъл до болницата и неин колега му е казал, че и тя ще бъде закарана там, защото се оплаквала от болки. Твърди, че докато дойде полицията за алкохолна проба, той е бил до нея и за тези 3 часа не е установил, тя да е употребила алкохол. Твърди, че е ходил при Н. в домът й да й носи лекарства и хранителни плодукти, но тя не е носила патерици. Само се е оплаквала, че я боли.

                По делото на л.6 от гр.д.№109937/18 по описа на СГС е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.12.2017 г., където е отразено, че автомобил с рег №*** марка *** модел *** има застраховка „ГО” в ЗД „О.” полица №**** валидна до 6.11.2018 г. Съдът е задължил ответника да представи в оригинал тази полица, но до приключване на устните състезания ответникът не я представя. В този случай и на основание чл.190 ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК съдът приема, че е налице застраховка „ГО” в ЗД „О.” полица №**** валидна до 6.11.2018  г. и тя се отнася за процесния период от време.

              От приложеното по делото копие от претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.380 от КЗ се установява, че на 27.03.2018 г. ищцата чрез пълномощник адв.Р. Стоянов е отправила искане за заплащане на обезщетение вразмер на сумата 30 000 лв. от ЗД „О.”. Ответникът с писмо изх.№ЗК 2265/2.04.2018 г. е изискал от ищцата да представи към претенцията си копие от влязло в сила наказателно постаноление, решение на съд или прокуропрско постановление с цел изясняване на вината за реализиране на ПТП, ведно с извършените по досъдебното проризводство укспертизи, огледи и др., допълнителни медицински документи, удостоверение за банкова сметка ***, по която следва да се изплати застрахователното обезощетение на основани чл.380 от КЗ, както и алтеративно да представи нот.заверено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл.338 ал.1 от КЗ ведно с удостоверение за нейната банкова сметка.

           Ищцата не е представила на застрахователя исканите документи, като в исковата молба твърди, че част от тях не са били нужни и в крайна сметка не й е изплатено обезщетение.

             

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове от увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на лек автомобил марка марка „***", модел „***", per. № *** , управляван от Б. Б. Б. ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.12.2017 година, до окончателното плащане на сумата. Искът е допустим, доколкото ищцата е  инициирала рекламационно производство по реда на чл.498 от КЗ, но липсва произнасяне и заплащане на същата в тримесечния срок, тъй като са изискани с писмо изх.№ЗК 2265/2.04.2018 г. допълнителни доказателства от застрахователя, измежду които и удостоверение за банкова сметка, ***елното обезщетение на основание чл.380 от КЗ.

             Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

                   

Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от застрахователното събитие. При действието на чл. 432 ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител  на вредите.

             В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като ответникът е бил задължен да представи полица №**** валидна до 6.11.2018  г. но той не е сторил това.

За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени и в настоящото производство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че лекият автомобил е бил управляван от Б. Б. Б. и причина за настъпването на ПТП-то е нарушението от страна на водача на чл. 20, ал.2 от ЗДвП  - като водач на МПС при избиране  на  скоростта  на  движение, не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя и превозното средство – заледена пътна настилка и чл. 119 от същия закон – при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ПТП е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В този смисъл е налице противоправно поведение, като вината предвид нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД на делинквента се предполага до доказване на противното. От събраните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.  Безспорно се установява и настъпилата вреда, в резултата на причиненото от Б. ПТП.

             

 

 

 

Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.

            Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.

В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищцата е получила травматично счупване на дясното рамо на срамната кост без разместване на фрагментите, повреда, причинила на същата затруднение движението на долните крайници за около 2-3 месеца, като лечението е било консервативно постелен режим и обезболяващи. Възстановителния период е за около 2-3 месеца,  според експертизата, като в конкретния случай не са настъпили усложения, освен твърденията на ищцата, че има болки. От показанията на разпитаните свидетели, а и от обясненията на пострадалата пред разследващите органи се установява, че непосредствено след ПТП тя не е усещала болки, поради и което е отказала болнично лечение. Нейният син св.Ц. заявява, че тя е лежала в къщи, търпяла е болки и след като е започнала да излиза от къщи е усещала страх и се е затворила, а преди е била по-жизнена.

 С оглед възрастта на ищцата, както и данните за доброто й здравословно състояние, възможността да се грижи изцяло за себе си,  съдът счита, че изпадането й изведнъж в състояние, което не позволява не само да се води предишния пълноценен живот, но и да се разчита на чужди грижи и помощ дори за придвижване на близки разстояния около дома е довело до състояние на душевен и физически дискомфорт за около 2-3 месеца. При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 10 000 лева. Следва да се има предвид обаче факта, че тя е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в качеството си на пешеходец при преминаване на пешеходна пътека е нарушила разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗдвП, а именно:преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразила с прибижаващото ППС. Този извод съдът прави от признанията на самата ищца пред разследващите органи по дп.№377/17 г. по описа на РУ на МВР-Т. л.43, където тя казва, че преди да пресече се е огледала, но не видяла да идва кола от никоя страна. С оглед събраните по делото доказателства и най-вече назначената съдебно техническа експертиза се установява, че участъкът от пътя, където е настъпило ПТП е прав, било е рано сутринта в тъмната част от деня и следователно автомобилът е бил с включени фарове, поради което няма как приближаването му с около 40 км./ч да не бъде забелязано от пешеходец. Следва да се отбележи и факта, че ищцата към момента на ПТП е била употребила алкохол- надлежно установен с дрегер 1,51 промила и то в 10,55 часа т.е. близо 3 часа по-късно, което води до извода, че към момента на произшествието тя е била втора степен на алкохолно опиване, което се характеризира и с нарушения на психиката, ориентировката и понякога води до немотивирани действия. Този факт не се оспорва от ищцата, тъй като самата тя признава, че е употребила алкохол, а и свидетелските показания са в тази насока- лъхала на алкохол и говорела несвързано. В казуса поведението на пострадалата пешеходка не е тъждествено по степен с това на водача на ППС. За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Пешеходците пресичат пътното платно задължително само на пешеходните пътеки, като при това законодателят е въвел задължение за тях, прогласено в разпоредбата на чл.113 т.1 от ЗДвП- да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Затова и с ТР №2/22.12.2016 г. ВКС ОСНК в т.6а възприема тезата, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното плтно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Приема се в това ТР, че ще е налице съпричиняване на вредоснония резултат от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното плано, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите когато водач на МПС е нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът от своя страна е нарушил правилата на чл.113 и чл.113 от ЗДвП”. Такъв е и настоящият казус, наред с нарушенията на ЗДвП извършени от водача на МПС, ищцата също не е спазила разпоредбата на чл.113 т.1 от ЗДвП, но нарушенията на правилата на движение, които застрахованият при ответното застрахователно дружество деликвент е извършил превишават по тежест това на ищцата. Наред с това вменената от закона отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците. Следователно при тези мотиви съдът счита, че допуснатото от страна на пострадалата съпричиняване на вредоносния резултат е 1/20. При отчитане на тази степен и с оглед възприетия от съда справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв. на ищцата следва да се присъди сумата 8 000 лв.

             

 

 

 

Предвид тези съображения, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 8000 лева, като бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата по посочената от нея банкова сметка ***, а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 30 000 лв., искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва. Спорен е моментът от коя дата се дължи тази лихва- ищцата претендира присъждане на лихвата от датата на увреждането на основание чл.84 от ЗЗД, а ответникът признава, че я дължи на основаие чл.497 от КЗ, доколкото ищцата не е представила банкова сметка, ***ателното обезщетение и не е изпаднал в забава. Съгласно чл.497 ал.1 т.2 застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всики доказателства по чл.106 ал.3 и т.2- изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 от КТ. За да се достигне до точния разум на закона и до нормативната воля на законодателя, изразена в разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ във вр. с чл.496 ал.1 от КЗ следва да се извърши логическо, систематическо, историко-политическо и телеологическо тълкуване, както предписва правната норма на чл.46 ал.1 от ЗНА. Съгласно мотивите към законопроекта на КЗ завеждането на застрахователната претенция, която трябва да бъде писмена и да съдържа точни данни за банковата сметка, по която да се преведе застрахователното плащане е свързано с обезпечаване на навременното изпълнение на задължението на застрахователя, като ще намали риска от получаване на  застрахователното плащане от трети лица от името на оправомощеното лице, които могат да злоупотребят с платените средства. В случая сме изправени пред хипотеза, когато ищцата, в качеството й на увредено лице не е представила доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ, включително и точни данни за банкова сметка. ***ъм исковата молба вх.№107659/10.08.2018 г.л.13. Тъй като се касае за претенция по сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, то съгласно чл.108 ал.3 от КЗ, когато не са представени всички доказателства по чл.106, се прилага срокът по чл.496 ал.1 от КЗ, като този срок е не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Съгласно чл.496 ал.2 т.2 б.б” от КЗ, в срока по ал.1 лицето, пред което е предявена претенцията трябва да даде мотивиран отговор по нея, когато основанието на претенцията не е било напълно установено или б.”в” размерът на вредите не е бил напълно установен, какъвто е и настоящият казус. Ответното застрахователно дружество с писмо изх.№ЗК2265/2.04.2018 г. е изискало допълнителни доказателства, за да се произнесе по претенцията, включително и банкова сметка. ***, в качеството й на увредено лице не е изпълнила указанията на ответника, като не е представила банкова сметка ***.380 ал.3 от КЗ изпада в забава като застраходателят не й дължи лихва по чл.409 от КТ . Следователно ответникът дължи законната лихва за забава, считано от 10.08.2018 г. т.е. от датата на предявяване на иска, в какъвто смисъл са и възраженията на ответника в отговора на исковата молба, като претенцията на ищцата за присъждане на лихвата от датата на увреждането-11.12.2017 г. на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД следва да бъде отвърлена като неоснователна.

            При този изход на  

 

 

 

производството на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и впредвид факта, че ищцата е освободена от заплащане на ДТ и разноски по делото, на нея разноски не й се дължат. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, ищцата не е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което съгласно чл.38 ал.2  ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на сумата 730 лв. на основ. чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно уважената част на иска. На ответника също следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК съответно на отхвърлената част от иска, което е определено по реда на чл.37 от ЗПП в размер на сумата 220 лв. както и на основание чл.78  ал.3 от ГПК съответната част от сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на сумата 73,33 лв за вещо лице или общо 293,33 лв. Не би могло да се извърши компенсация измежду горепосочените суми, касаещи разноските за двете страни, тъй като адвокатското възнаграждение следва да се заплати лично на упълномощения от ищцата адвокат, а дължимата на ответника сума ще следва да се заплати от ищцата, а не от нейния пълномощник. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на ДТ и разноски по делото на основание чл.78 ал.6 вр. с ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЛОС общо сумата 400 лв., представляваща дължимата от ищцата ДТ 320 лв. съобразно уважената част от иска и разноски 80 лв. за експертизи също съобразно уважената част от иска. Останалата част от разноските за назначените съдебни експертизи следва да останат за сметка на съда на основание чл.83 ал.3 от ГПК, тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

             

 

 

 

ОСЪЖДА ЗКО" КЧТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван от П.Т., на основание по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.497 ал.1 т.2 от КЗ с  да заплати на Н.Л.Ц., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8000 лева /осем хиляди лева/ по посочената от нея банкова сметка ***21073627520, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 11.12.2017 година ПТП- претърпените от нея болки и страдания, вследствие на нанесените й телесни увреждания- фрактура на дясна пубисна кост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2018 година до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от сумата 30 000 лв., както и за присъждане на законната лихва от датата на увреждането-11.12.2017 г. на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД като неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ..

ОСЪЖДАЗКО" КЧТ ЕИК ****, с горните данни, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв..М.К.И. ЕГН ********** сумата от 730 /седемстотин и тридесет лева/ лева съобразно уважената част от иска.

             

 

 

 

ОСЪЖДА ЗКО" КЧТ ЕИК ****, с горните данни на основание чл. 78, от ГПК, да заплати по депозитната сметка на Ловешки окръжен съд, сумата от 80 лева /осемдесет лева/ възнаграждение за вещи лица.

            ОСЪЖДА ЗКО" КЧТ ЕИК ****, с горните данни, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд сумата от 320 лева /триста и двадесет лева/ държавна такса върху присъденото обезщетение.

ОСЪЖДА Н.Л.Ц., ЕГН ********** с горните данни да заплати на ЗКО" КЧТ ЕИК **** сторени разноски по делото в размер на сумата общо 293,33 лв,/ двеста деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки,/ от които 220 лв. юрисконсултско възнаграждение и 73,33 лв. депозит за вещо лице.

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: