№ 2714
гр. София , 18.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря к.д.н
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110133114 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 12141/10.06.2021 г.,
с която от името на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* против СТ. АЛ.
Ч., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 23015887/26.02.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. АЛ. Ч., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 2322,03 лв., представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 56, находящ се в ............. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2021 г. до
окончателното изплащане; 2/ сумата от 311,04 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 08.02.2021 г.,
1
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 40,45
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в ............. за
периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане; 4/
сумата от 6,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 03.03.2018 г. – 08.02.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение. На 09.03.2021 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 13.05.2021 г.
Исковата молба е подадена на 10.06.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се твърдения, че ответникът е
използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасил
задължението си.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на
задълженията на интернет страницата на дружеството. Моли се за уважаване в
цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове
като частично погасени по давност. В тази връзка се сочи, че предявените искове
са погасени по давност за периода до 26.02.2018 г. Исковете се оспорват само като
погасени по давност.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи от доказване в
производството всички факти и обстоятелства от фактическия състав на спорното
право, в това число, че през процесния период между ищеца и ответника са
съществували договорни отношения, с предмет доставка на топлинна енергия, че
ответникът е бил клиент на топлинна енергия през заявения в исковата молба
период, че в процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна
енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно
2
на претендираната сума, че ищецът е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за
плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им потребител на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираните в отговора на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
3
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
4
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
5
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи от доказване в
производството всички факти и обстоятелства от фактическия състав на спорното
право, в това число, че през процесния период между ищеца и ответника са
съществували договорни отношения, с предмет доставка на топлинна енергия, че
ответникът е бил клиент на топлинна енергия през заявения в исковата молба
период, че в процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна
енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно
на претендираната сума, че ищецът е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил паричните си задължения. По делото не са наведени
твърдения и не са представени доказателства, от които да може да се направи
извод, че ответникът е извършил плащания по претендираните от ищцовото
дружество вземания за главница за доставена и потребена топлинна енергия в
процесния имот, през заявения в исковата молба период.
Предвид горното, предявеният иск за главница за стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
6
56, находящ се в ........ за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение на възражението за погасяване по давност на сумите
начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
7
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2018 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по
издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата
на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г. /приложими за
претендираните в настоящото производство вземания за стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в процесния имот/, то съдът приема, че вземанията за
част от процесния период, а именно за период 01.05.2017 г. – 31.12.2017 г., са
погасени по давност, доколкото изискуемостта на вземането за месец декември
2017 г. е настъпила на 15.02.2018 г., т.е. до подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда е изтекла предвидената в закона кратка тригодишна давност за това
вземане /изискуемостта на вземането за месец януари 2018 г. е настъпила на
20.03.2018 г. – съобразявайки разпоредбата на чл. 72, ал. 1, изр. 3 ЗЗД вр. чл. 72,
ал. 2 ЗЗД, т.е. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, не е изтекла
предвидената в закона кратка тригодишна давност за това вземане, респективно
същото не е обхванато от погасителната давност/.
8
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, се налага
извод, че погасени по давност са вземанията за период 01.05.2017 г. – 31.12.2017
г., респективно непогасени са вземания за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г.
като от събраните по делото писмени доказателства, в това число приобщените
към доказателствения материал счетоводни документи, се установява в
производството, че общият размер на дължимите суми за доставена до
топлоснабдения имот топлинна енергия за така посочения период е 1866,64 лева
/като са отчетени и сумите по изравнителни сметки, касаещи процесния период,
които са обхванати от погасителната давност, т.е. не са включени в дължимия
размер, респективно, които не са обхванати от погасителната давност и са
включени в горепосочената сума/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказани до размера от 1866,64
лева и за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен до този
размер, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2322,03
лева и за периода 01.05.2017 г. – 31.12.2017 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
311,04 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 08.02.2021
г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия,
настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен
дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
9
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Същевременно обезщетение за забава се дължи само върху вземанията за
главница за доставена топлинна енергия, които не са обхванати от погасителната
давност, а именно за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г. От събраните по делото
доказателства се установи в производството, че сумата, дължима за потребена в
процесния имот топлинна енергия през периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г. е в
размер от 1866,64 лева.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 1866,64 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 20.03.2018 г. до 08.02.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2018 г. –
08.02.2021 г. и с оглед спазване принципа на диспозитивното начало в граждански
процес, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
лихва за забава върху главницата за стойността на доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия, се явява основателен и доказан за периода
15.09.2018 г. – 08.02.2021 г., и за сумата от общо 455,29 лева /изчислена по реда
на чл. 162 ГПК, посредствем лихвен калкулатор на НАП/. От ищеца се претендира
сума в по-малък общ размер, поради което предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи в полза на
ищцовото дружество сумата от 311,04 лева, представляваща лихва за забава за
периода 15.09.2018 г. – 08.02.2021 г., дължима върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, се явява основателен и доказан за пълния предявен
размер и следва да бъде уважен.
10
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от името на
ответника с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображение и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 26.02.2021 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 40,45 лева за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
Между страните не е спорно, че съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената
за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, както и че
фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД точно и в уговорените
срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот.
От страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 40,45 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
По отношение на вземанията за главница за цена на услуга дялово
разпределение е приложима общата 5-годишна давност, която не е изтекла към
момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /26.02.2021 г./. Следователно
11
възражението е неоснователно и не следва да се уважава.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
6,69 лева, представляваща лихва за забава за периода 03.03.2018 г. – 08.02.2021 г.,
дължима върху главницата за цената на услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 101,72 лева,;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. 12106/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 53,60 лева; 3/ за юрисконсултско
възнагражение в заповедното производство по гр. д. № 12106/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът СТ. АЛ. Ч., ЕГН **********, с адрес: ......., следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ........, сумата от 85,74 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 12106/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
12
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът СТ. АЛ. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ......., следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
........, сумата от 166,94 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 33114/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
От името на ответника не са направени искания за присъждане на разноски
в заповедното производството по ч.гр.д. № 12106/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав и не са представени доказателства за извършването на такива, поради
което и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
производството по ч.гр.д. № 12106/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника не са направени искания за присъждане на разноски
в исковото производството по гр.д. № 33114/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав и не са представени доказателства за извършването на такива, поради
което и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
производството по гр.д. № 33114/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Топлофикация
София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: .......... против
ответникът СТ. АЛ. Ч., ЕГН **********, с адрес: ......., иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че СТ. АЛ. Ч., ЕГН **********
дължи в полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1866,64
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к.
Младост – 1, бл. 40, вх. А, абонатен № 80183 за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2021 г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
13
парично задължение от 09.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12106/2021 г. по описа на СРС,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1866,64
лева до пълния предявен размер от 2322,03 лв. и за периода 01.05.2017 г. –
31.12.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Топлофикация
София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: .......... против
СТ. АЛ. Ч., ЕГН **********, с адрес: ......., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че СТ. АЛ. Ч., ЕГН
********** дължи в полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 311,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018 г. – 08.02.2021 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12106/2021 г. по описа на СРС,
160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Топлофикация
София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: .......... против
СТ. АЛ. Ч., ЕГН **********, с адрес: ......., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че СТ. АЛ. Ч., ЕГН ********** дължи в полза
на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, сумата от 40,45 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к.
Младост – 1, бл. 40, вх. А, абонатен № 80183 за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2021 г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12106/2021 г. по описа на СРС,
160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Топлофикация София ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: .......... против СТ. АЛ. Ч., ЕГН
**********, с адрес: ......., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че СТ. АЛ. Ч.,
ЕГН ********** дължи в полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********
сумата от 6,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
14
лихва за периода 03.03.2018 г. – 08.02.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12106/2021 г. по описа на СРС,
160 състав.
ОСЪЖДА СТ. АЛ. Ч., ЕГН **********, с адрес: ......., да заплати в полза на
Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 166,94 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 33114/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА СТ. АЛ. Ч., ЕГН **********, с адрес: ......., да заплати в полза на
Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 85,74 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 12106/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач -„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15