№ 249
гр. Момчилград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100262 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане
по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се
твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл.98 „а“
от Закона за енергетиката продава ел. енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично
писмено приемане /съгл. Чл.35 ал.1 от ОУ/, които били одобрени от ДКЕВР
през 2008г. По силата на Общите условия се твърди, че ищецът е поел
задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект на
потребление, а именно: с ИТН 307 7081, находящ се в гр.Момчилград, като
за ответника бил открит клиентски номер- посочен конкретно, в
качеството му на битов клиент- № 1000 4324 20, съгласно нормата на чл.94
„а“ ЗЕ /не бил избрал доставчик/. Ответникът от своя страна се задължил да
заплаща своите задължения, свързани с снабдяването с ел.енергия в
сроковете и по начините, определени в ОУ. Посочено е, че съгласно ОУ, при
неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължи и обезщетение за забава
1
в размер на законна лихва за всеки просрочен ден. Ищецът твърди, че в
изпълнение на задълженията си по Общите условия е доставил до обекта на
ответника ел. енергия за периода от 18.06.2021г. до 17.08.2021г. на обща
стойност 125,12 лева, която не е била до момента заплатена. Лихвата за
забава в размер от 6,36 лева се сочи, че се дължи за периода от 05.08.2021г.
до 17.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното
плащане.
За неплатените задължения били издадени фактури, подробно описани в
приложения препис-извлечение от клиентска сметка от ищцовото дружество,
за процесният период, във всяка от които е бил посочен срок за плащане.
Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми,
поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 147/
2022г. на РС- Момчилград , била издадена заповед за изпълнение връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, с оглед на което съдът е дал
указания за предявяване на установителен иск, поради което в едномесечния
срок по чл.422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове.
Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение– 18.03.2022г. до окончателното погасяване, както и разноските за
настоящото и заповедното производство- в т.ч. и ю.к. възнаграждение.
В съдебно заседание не се представлява, като от процесуален
представител е постъпило писмено становище, с което се поддържа иска, и се
правят алтернативни доказателствени искания- при оспорване на исковата
претенция- за назначаване на съответни екпертизи. При липса на оспорване
иска да се уважи исковата претенция в пълен размер и претендира разноски /в
т.ч. и ю.к. възнаграждение/.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът,чрез особен представител-
адв.Д.Х., назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, е депозирал писмен отговор
на исковата молба. В съдебно заседание се явява, не се явява лично и се
представлява от особеният представител, който не оспорва, че сумата не е
платена. Моли съда да постанови решение при тези условия и съобразно
доказателствата по делото.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 147/2022г. на РС- Момчилград, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от 18.03.2022г. срещу ответника за следните суми: сумата в общ
размер на 131,48 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 125,12 лева, и
мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от
05.08.2021г. до 17.03.2022г. в размер на 6,36 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.03.2022г. до пълното и изплащане,
както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането представлява стойността на електрическа
енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 18.06.2021г. до
17.08.2021г. на основание Договор за доставена електрическа енергия на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД и чл.98 „а“ от Закона за
енергетиката- като ел.енергията е доставена по партидата на ответника с
посоченият клиентски № отнасяща се за обект на потребление, находящ се в
в посоченото по-горе населено място и адрес.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, с оглед на което от ищеца е предявен иск в едномесечния срок.
Общите условия на дружеството не са представени по делото, но
същите са общоизвестни на съда, които освен това са публикувани на сайта на
дружеството. Съгласно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, одобрени с
Решение № ОУ – 013/10.05.2008г. на ДКЕВР, на основание чл.21 ал.1 т.4 във
вр. чл.98 „а“ от ЗЕ в чл.1 т.4 от Общите условия като „потребител на
електрическа енергия за битови нужди“ е определено физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Елекроразпределение“
АД, който ползва ел. енергия за битови нужди. Съгласно чл.7 т.1 от Общите
условия, „ЕВН ЕС“ се задължава да снабдява при условията на
равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.11 т.1 от Общите условия,
клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел.
3
енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Според чл.27
ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
По делото като писмени доказателства са приети; Препис – извлечение
от сметка на ответника за стойността на електрическа енергия и мрежови
услуги, за доставена ел.енергия за периода от 18.06.2021г. до 17.08.2021г.
на обща стойност 125,12 лева, която не е била до момента заплатена, и за
Лихвата за забава в размер от 6,36 лева- дължима за периода от 05.08.2021г.
до 17.03.2022г.; и 2 броя фактури, с получател ответникът, като абонат със
съответният номер за доставена ел.енергия на обект, описан по-горе- и в
самата фактура- за начислена ел. енергия за периода в исковата молба, за
процесният недвижим имот на посочените стойности / главница и лихва,
описани подробно/.
Съдът е приел и представен в с.з. трето, неучастващо в производството
лице- Общинска администрация- Момчилград, писмени доказателства-а
именно Копие на декларация по чл.14 от ЗМДТ, от която е видно, че имотът
по адресът, посочен в исковата молба, фактурите и другите писмени
доказателства е деклариран от ответника и друго лице /вероятно негова
съпруга, като негов имот.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство- респ. изпълнена процедура по чл.47 ал.5
от ГПК и налични условия по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, имащо за предмет
същите вземания.
За успешното провеждане на предявените искове, дружеството– ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендираният размер, както и изправността си– че през процесния период е
доставял договореното количество електроенергия, респ., че ответникът е бил
потребител на услугите за посочения период, а ответникът- онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
4
правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия и
мрежови услуги. Съгласно чл.98 „а“ от Закона за енергетиката, продажбата на
електрическа енергия на клиентите, се осъществява при публично известни
общи условия, които влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Общите условия
на ищеца за периода, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.,
са общодостъпни, публикувани на интернет страницата на същия, както и в
един национален и един местен ежедневник.
От доказателствата по делото се установява, че за процесния период
ответникът е собственик или ползвател на недвижим имот, находящ се в
посоченото по-горе населено място, като от изложеното следва, първо, че
ответникът е клиент по смисъла на чл.1 т.4 от Общите условия и второ, с
оглед предназначението на присъединен към електроразпределителната
мрежа обект, същият е потребител на ел. енергия за битови нужди.
Съгласно чл.11 т.1 от Общите условия на „ЕВН Електроснабдяване“,
ответникът, като клиент на ищцовото дружество, дължи заплащане на
стойността на доставената на обекта му ел. енергия.
От писмените доказателства се установява, че в обекта, ползван от
ответника е монтиран електромер, и че ответникът е потребител на мрежата и
енергийните услуги и че е присъединен към разпределителната мрежа- в тази
насока са препис.извлечение от сметка и фактури, в които е описано, че
имотът е описан като обект на доставка, а ответникът има клиентски номер.
От приложени препис-извлечение от сметка на клиент и издадена
фактура/фактури, които са приети като доказателство по делото и неоспорени
от страните, се установява, че задълженията на абоната през процесният
период възлиза общо на 131,48 лева, от която 125,12 лева– главница, и 5,26
лева- мораторна лихва за посоченият период.
По делото се доказа, че ответникът не е заплатил цената на доставена
енергия, поради и което следва да се признае за установено, че същият
дължим исковата сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Поради неизвършеното плащане на дължимата
сума, която се явява предмет на настоящият иск, съдът намира, че същата към
настоящият момент се дължи, поради и което предявените искове- както
главният иск, така и аксесорният иск, се явяват основателни.
5
Съобразно това съдът приема, че исковата претенция е изцяло
основателна, поради и което исковата молба следва да бъде уважена изцяло в
частта за претендираната сумата в общ размер на 131,48 лева, от която
ГЛАВНИЦА в размер на 125,12 лева, и мораторна лихва за забавено плащане
на главницата в размер за исковият период в размер на 5,36 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлнението по чл.410 от ГПК в съда до пълното й изплащане.
В същото време съдът намира, че следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна сторените в настоящото производство разноски,
чийто размер съдът определя на 205 лева, от която 50 лева-
юрисконсултско възнаграждение и 75 лева- държавна такса за така
предявеният иск, както и 80 лева- възнаграждение за особен представител.
Следва ответникът да заплати и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер на сумата от 75 лева-разноски по делото, от които 25
лева-държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Цитираните разноски се дължат, т.к. заплащането на дължимата сума е
станала след завеждане на настоящите искове, поради и което при такъв
изход на делото съдът следва да се произнесе и за разноските. Съгласно т.12
от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите
на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителният иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника/респ. настъпването на условията по чл.47 ал.5 от ГПК,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада.
Ищцовата страна претендира сторени разноски в общ размер от
280 лева, от които 75 лева /25 лева- държавна такса и 50 лева–
юрисконсултско възнаграждение/- в заповедното производство, и 205 лева
/75 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, и 80
лева- възнаграждение за особен представител/ в настоящото исково
6
производство.
Съдът счита, че ответникът следва да заплати в пълен размер сторените
в заповедното производство разноски от 75 лева, и само част от
претендираните в настоящото производство разноски, а именно; следва
ответникът да бъде осъден заплати сумата от 75 лева- внесена държавна такса
и сума от 50 лева- представляваща ю.к. възнаграждение, т.к. е налице
признание на фактите по иска, както и заплащане на дължимата сума, а и в
съдебно заседание ю.к., като представител на ищцовото дружество не е
участвало, поради и което съдът определя възнаграждение за ю.к. в размер на
50 лева, като претендираната сума от 100 лева се намира за неоснователна.
Или, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в настоящото
производство в общ размер от 205 лева. При това положение, съдът намира,
че от установените разноски за заповедното и настоящото производство в
общ размер на 280 лева, на ищеца следва да му се присъди сумата в размер
на общо 280 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. А. Х. с ЕГН-
**********, че същият дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“*********“ 37, сумата в общ размер на 131,48 лева, от която
ГЛАВНИЦА в размер на 125,12 лева, представляваща ст-стта на
доставена ел.енергия за периода от 18.06.2021г. до 17.08.2021г., и Лихва за
забава в размер от 6,36 лева- дължима за периода от 05.08.2021г. до
17.03.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.03.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
55/18.03.2022г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 147/2022г. на РС-Момчилград.
ОСЪЖДА Б. А. Х. с ЕГН- **********, че същият дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********, сумата от общо 280 лева-
разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
7
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8