Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на дванадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1654 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с посочена цена на иска - 27 687,50
лева.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от ВППК”Обединение”, ЕИК : *********,
с.Лисец, Община-гр.Ловеч, представлявана от Председателя Петко Вълчев Митков,
чрез пълномощника си адв.С. *** против ответника “ЧЕЗ
Разпределение България”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление
: гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”№159, Бенч Марк Бизнес
Център, представлявано от всеки двама от членовете на УС заедно, в която твърди,
че ВППК „Обединение", ЕИК : ********* е титуляр по
партида с регистриран при ответника номер на бизнес партньор 10100441. Към същия са заведени
клиентски №210002422571, с включени два обекта, находящи се в с.Лисец, Община-гр.Ловеч, а именно : обект фурна, находящ се
на ул."Хаджи Димитър"№61, с аб.№51020008211 и аб.№**********, както и
обект млекопункт, находящ се на ул."Йордан Йовков"№13 /ЕТ
"Камарашев - Георги Цанков"/, с аб.№**********.
Пояснява, че през месец януари
По повод горното задължение
електрозахранването в посочените по-горе обекти е прекъснато, съответно : в първия обект - на
05.12.2012 год., във втория обект - през
месец
Счита, че съгласно разпоредбата на
чл.111, б.„в" от ЗЗД, тази сума е погасена по давност, тъй като до момента
електроразпределителното дружество не е предприело действия по принудително
събиране на начисленото от него задължение. В същото време обаче се е
възползвало от възможността да преустанови снабдяването с електроенергия в
посочените по-горе обекти, което възпрепятства ищцовата кооперация да използва същите по
предназначение.
Предвид на изложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящата искова претенция, поради което моли да бъдат призовани с ответника
на съд и след
като се увери в основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответното дружество, че ВППК „Обединение", ЕИК : *********, с.Лисец, Община-гр.Ловеч, представлявана от
Председателя Петко Вълчев Митков, не дължи сумата в размер на 27 687,50 лева,
от които 15 132,04 лева - главница и 12
555,46 лева - лихва, представляваща начислена цена за консумирана електроенергия,
начислена по номер на бизнес партньор 10100441, за периода както следва : главница - за периода
от месец август
Ако уважи горното искане, моли съда,
на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да осъди ответното дружество, да му плати и направените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен
отговор на исковата молба от ответника „ЧЕЗ Разпределение България”АД, чрез негивя пълномощник юрисконсулт
Лора Топалова, в който от името на доверителя си оспорва изцяло исковата молба.
Счита, че „ЧЕЗ Разпределение България”АД е предприело всички необходими и
надлежни действия за своевременно събиране на вземането си по процесните
фактури, като е образувало изпълнително дело №402/2015 год. по описа на ДСИ при
РС-гр.Ловеч, образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.08.2005 год.
Изтъква, че подаването на молба до съдебния изпълнител за образуване на дело с
посочен изпълнителен способ представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение, което прекъсва давността относно вземането. Позовава
се на ППлВС
№3/1980 год., според което всяко предприето от взискателя действие за
принудително изпълнение прекъсва давността, на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД,
докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен
процес, част от гражданския такъв, давност не тече, на основание чл.115, ал.1,
б.ж” от ЗЗД. Дори към настоящият момент изпълнителното дело да е прекратено,
прекратяването на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
не заличава ефекта на спряната давност, а след отпадането на причината поради
която давността е била спряна, давностният срок започва да тече отначало - Р
№700/2008 год., II Г.О. на ВКС. Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли
изцяло предявените искове, като присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищеца,
редовно призован, се представлява от адв.С., която от името на доверителя си поддържа
исковата молба и намира, че по делото са събрани писмени доказателства, от
които се установява безпорно, че иска е основателен и доказан. Моли съда да
уважи претенцията, с която е сезиран, като присъди на доверителя й сторените по
делото разноски, за които представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща свой представител в съдебно заседание.
Съдът като прецени представените по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка
и обусловеност, доводите на ппроцесуалния представител на ищеца, по вътрешно
убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема
за установени следните факти :
Единственото
писмено доказателство, на което ищецът се позовава, за да докаже твърденията
си, наведени обстоятелствената част на исковата молба, е писмо
изх.№100000114511/11.01.2019 год., изпратено до Председателя на ВППК”Обединение”-с.Лисец
Петко Вълчев Митков, с което „ЧЕЗ Разпределение България”АД, го уведомява, че
във връзка с подадена от него жалба с вх.№100000114511/10.01.2019 год., относно
произход на задълженията му е предоставена справка - салдо към 30.11.2018 год.,
на клиент „ВППК Обединение Кооперация”, регистриран посредством бизнес партньор
№10100441. Видно от представената към това писмо справка - салдо към 30.11.2018
год. /главница, лихви, начислени до 30.04.2010 год./ са посочени дължимите суми
за дата от 15.08.2002 год. до 30.04.2010 год. възлизащи в размер на сумата 15 132,04
лева главница и 12 555,46 лева лихва или общият размер на задължението е 27 687,50
лева.
С
оглед своевременно направеното доказателствено искане на ответника, още в
отговора на исковата молба, съдът, на основание чл.192 от ГПК, е изискал
служебно от ДСИ при РС-гр.Ловеч пълен препис от изпълнително дело №402/2005
год. по техния опис. Видно от писмо изх.№10060/09.12.2019 год. ДСИ при
РС-гр.Ловеч е уведомил съда, че изпълнително дело №402/2005 год. по описа на
СИС-гр.Ловеч, със страни : „ЧЕЗ Разпределение България”АД и длъжник
ВППК”Обединение”-с.Лисец е прекратено на 12.12.2011 год. с арх.№208/12 год.
Същото е унищожено под №133/2018 год., съгласно изготвен списък на унищожените
изпълнителни дела с архив 2012 год.
При
наличието на тези писмени доказателства, неоспорени от страна на ответника в
хода на настоящия исков процес, съдът приема, че е сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по
отношение на ответното дружество, че ищеца не дължи сумата в размер на 27 687,50
лева, от
които 15 132,04 лева - главница и 2
555,46 лева - лихва, представляваща начислена цена за консумирана
електроенергия, начислена по номер на бизнес партньор 10100441, за периода
както следва : главница - за периода от месец август
В
настоящият казус при разпределение на доказателствената тежест на страните не
ищецът, а ответникът по установителен иск, че вземането не съществува, трябва
да докаже, че то е възникнало, а ищеца трябва да докаже, че е платил – Р
№1436-62-IV, Сб.214. В тежест на ответника е да докаже във връзка с
възражението на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане, наличието на обстоятелствата по чл.115 и чл.116 от ЗЗД, които спират и
прекъсват давността.
Съдът
приема, че исковата претенция е допустима, като възражението на ищеца по чл.120
от ЗЗД е основателно. Безпорно между страните е, че са възникнали договорни
отношения за доставка на ел.енергия, при които ищцовата кооперация се явява
потребител, а ответника дружество,
доставящо ел.енергия, които договорни отношения се уреждат от ЗЕ и Общите
условия. Вземанията за заплащане стойността на потребена ел.енергия са
периодични, независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт
/договорно правоотношение за продажба на ел.енергия между страните/ всяко от
тях е самостоятелно и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран
и в публично оповестените Общи условия за продажба на ел.енергия на
потребителите за бизнес партньор, приложими и в настоящия случай е, че „ЧЕЗ
Разпределение България”АД предоставя ел.енергия всеки месец, като задължение на
потребителя е да заплаща цената на доставената ел.енергия месечно. Касае се за
повтарящи се през определен период от време самостоятелни, еднородни задължения
с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с
предварително фиксиран размер, не променя периодичният характер на вземанията,
котио възникват за електроразпределителното дружество относно плащането на
цената за доставената ел.енергия. В този смисъл е и ТР №3818.05.2012 год. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2011 год. Следователно предявеното от ищеца главно
вземане съгласно изричната разпоредба на чл.111, б.”в”, предложение 3 от ЗЗД,
се погасява с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище и
в Р №168/22.12.2009 год. по т.д.№408/2009 год. на ВКС, ТК,което е постановено
по реда на чл.290 от ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично
посоченото в т.2 на ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа и се прекъсва с
предприемане на действия за принудително събиране, на основание чл.116, б.”в”
от ЗЗД. Дори и между страните да е имало образувано изпълнително дело №402/2005
год. по описа на СИС-гр.Ловеч с взискател „ЧЕЗ Разпределение България”АД и
длъжник ВППК”Обединение”-с.Лисец, то е прекратено на 12.12.2011 год. и
унищожено под №133/2018 год., съгласно изготвен списък на унищожените
изпълнителни дела с архив 2012 год., за което съдът съобразява писмо
изх.№10060/09.12.2019 год. на ДСИ при РС-гр.Ловеч. Тъй като изп.дело е
унищожено, то и справката от СИС-гр.Ловеч е твърде кратка и в нея не се сочи
нито размера на задължението на длъжника - главница и акцесорни вземания, нито
за кой период се касае това вземане и обхваща ли и посочените в петитума на
исковата молба суми по главница и лихва. Въпреки това, съдът намира, че считано
от датата на прекратяване на изп.дело 2011 год. до датата на подаване на
настоящата искова молба - 27.08.2019 год. е изтекла тригодишната давност и
вземането за главница в размер на сумата 15 132,04 лева за периода от
м.август 2002 год. до м.август 2004 год. /вкл./ е погасено по давност, предвид
възражението в този смисъл на ищеца, на основание чл.111, б.”в”, пр.3 от ЗЗД.
Нещо повече в конкретният казус се установя, че е изтекла дори общата
петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, с изтичането на която се
погасяват всички вземания.
Според
чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите
от това допълнителни вземания, поради което погасено по давност е и акцесорното
вземане на ищеца за лихва в размер на сумата 12 555,46 лева,
представляваща начислена цена за консумирана ел.енергия, начислена по номер на
бизнес панртньор 10100441 към м.април 2010 год.
Изцяло
голословни и не относими към предмета на спора са възраженията на ответника,
чрез неговия пълномощник, наведени в отговора на исковата молба, че изтеклата
погасителна давност не може да даде основание на съда да се произнесе по
съществото на въпроса за дължимостта на вземането по съображения, че с изтичането
на предвидената от закона погасителна давност за кредитора не се погасява
самото материално право, а само правото му да търси защита, тъй като в
настоящият казус правното основание на иска е отрицателен установителен иск и
то при въведено от ищеца възражение за изтекла погасителна давност по смисъла
на чл.111, б.”в” от ЗЗД, което възражение съдът е длъжен да обсъди, т.е.
предмет обсъждане е института на погаситкелната давност, а дължимостта на
вземането.
По
изложените дотук съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
от ищеца ВППК”Обединение” против ответника “ЧЕЗ Разпределение България”АД, иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи сумата в размер на 27 687,50 лева, от
които 15 132,04 лева - главница и 12
555,46 лева - лихва, представляваща начислена цена за консумирана
електроенергия, начислена по номер на бизнес партньор 10100441, за периода
както следва : главница - за периода от месец август
При
този изхода на процеса основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане
на сторените по делото разноски, което налага ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер общо на сумата 2 612,70
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на
ответника “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район
„Младост”, бул.”Цариградско шосе”№159, Бенч Марк Бизнес Център, представлявано
от всеки двама от членовете на УС заедно, че ищеца ВППК”ОБЕДИНЕНИЕ”, ЕИК : *********, с.Лисец, Община-гр.Ловеч,
представлявана от Председателя Петко Вълчев Митков, ЕГН-**********, не дължи сумата в размер на 27
687,50 лева, от които 15 132,04 лева -
главница и 12 555,46 лева - лихва, представляваща начислена цена за консумирана
електроенергия, начислена по номер на бизнес партньор 10100441, за периода
както следва : главница - за периода от месец август
ОСЪЖДА ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”№159, Бенч Марк
Бизнес Център, представлявано от всеки двама от членовете на УС заедно да
заплати на ищеца ВППК”ОБЕДИНЕНИЕ”,
ЕИК : *********, с.Лисец, Община-гр.Ловеч, представлявана от Председателя Петко
Вълчев Митков, ЕГН-********** сумата 2 612,70 /две хиляди шестстотин и
дванадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :