РЕШЕНИЕ№ 261225
гр. Пловдив, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав, в публичното заседание на петнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 15906 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, против Е.А.Д. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед №
5265/08.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 9065/2018 г. на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 2 961, 77
лв. – главница, дължима по договор за заем № ****-******/**.**.**** г., предсрочно
изискуема, считано от 20.09.2016 г., сумата от 882 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 20.08.2016 г. до 20.02.2018 г. и сумата от 493, 95 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 20.09.2016 г. до 11.05.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.06.2018 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за потребителски заем № ****-*****/**.**.**** г. е
предоставил на длъжника сумата от 3 432 лв. срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да погаси заема на 24 равни месечни вноски – всяка в размер
от 202, 37 лв. Във вноската било включено задължението за главница, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите от 42, 87 % и годишния
лихвен процент от 33, 04 %. Длъжникът преустановил плащането по договора за
кредит на 20.08.2016 г., към която дата били погасени 5 месечни вноски. На
основание чл. 5 от договора вземането било обявено за предсрочно изискуемо,
поради неплащане на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората
месечна вноска, а именно от 20.09.2016 г. При условията на евентуалност счита,
че предявените искове следва да бъдат уважени, поради настъпване на падежа и на
последната погасителна вноска по погасителния план – на 20.02.2018 г. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни
искове, ведно със законните последици.
В законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначение на основание чл. 94 ГПК адвокат на ответната страна Е.А.Д. – адв. С.В..
В отговора за изложени доводи за неоснователност на предявените искове. сочи
се, че процесният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
от ЗПК. Поддържа се, че договорът е нищожен, породи сключването му в нарушение
на императивните изисквания, установени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 до т. 12, чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 до т. 9 ЗПК.
Посочва, че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането е
този, в който последната е обявена на длъжника. В случая по делото не било
представено уведомление до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
Счита, че заявеното в исковата молба евентуално основание, на което се
претендира вземането – настъпил падеж на вноските, е недопустимо, доколкото
производството е по реда на чл. 422 ГПК и заповедта е издадена на основание
настъпила предсрочна изискуемост на вземането. По така изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №
5265/08.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 9065/2018 г. на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 2 961, 77
лв. – главница, дължима по договор за заем № ****-******/**.**.**** г., предсрочно
изискуема, считано от 20.09.2016 г., сумата от 882 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 20.08.2016 г. до 20.02.2018 г. и сумата от 493, 95 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 20.09.2016 г. до 11.05.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.06.2018 г., до
окончателното й изплащане.
Против заповедта за изпълнение
е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи
доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
От договор за потребителски заем № ****-*****, сключен
на **.**.**** г. между Е.А.Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, се
установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по
силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя
сумата от 3 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя
да върне сумата от 3 856, 88 лв. на 24 равни месечни погасителни вноски от
по 202, 37 лв., с падеж на първата вноска на 20.03.2016 г. и на последната
вноска – 20.02.2018 г. Установено е задължение за заплащане на такса ангажимент
от 150 лв. и застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ в размер от 432 лв. В договора е установен е фиксиран годишен
лихвен процент от 33, 04 % и годишен процент на разходите от 42, 87 %. В договорът за кредит е обективиран
погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска
и нейния размер.
Договорът е сключен при отнапред установени Общи
условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя
– длъжник. В чл. 1 от Общите условия е посочено, че договорът за заем влиза в
сила с полагането на подписите на заемателя и на оторизиран представител на
заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата сметка на и
предоставена от кредитополучателя. В Общите условия е установено, че длъжникът
заплаща и такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора, която такса се заплаща към момента на усвояване на кредита и
се удържа от общия размер на кредита. Установено е, че размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ подлежи на заплащане директно ма
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, която сума подлежи на връщане на
равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.
Представен е застрахователен сертификат № **** - *****,
издаден от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане – клон България“ в полза на застрахования потребител – Е.А.Д. и
подписан от последната, по предоставен застрахователен пакет „Защита на
плащанията“ и „Злополука“. В клаузата на чл. 7 от Общите условия по застраховка
„Защита на плащанията“ е установено, че еднократната застрахователна премия се
финансира от договорителя и се изчислява като процент върху сумата на
отпуснатия кредит, умножена по продължителността на кредита в месеци.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от
сключен между р „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника – ответник,
договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните
облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна
вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и
правото на отказ от договора - чл. 11 от Общите условия.
По така
изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит
отговаря на формално установените изисквания по Закона за потребителски кредит
за минимално необходимо съдържание.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера
на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит, условията към него,
застрахователния сертификат и Общите условия. Вещото лице, при работата си с
представените в производството по делото писмени документи, е установило, че договор за потребителски заем № ****-*****/**.**.****
г. е написан със
серифен шрифт Garamond, с големина от 7,
6 до 7, 8
пункта. Установено е, че сертификат № ****
– ****лащанията
на кредитополучателите на „Кредит Класик“ са изписани на безсерифен шрифт Arial от
7, 0 до 7, 2 пункта, а Общите условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията по кредитни карти“ са изписани на безсерифен шрифт Arial от
7, 2 пункта.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя на отказ от договора.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, изследвала договора за заем в оригинал, се
установява, че последният е написан със серифен шрифт Garamond, с големина от 7, 6 до 7, 8
пункта.
Следователно в случая е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 10. ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски
кредит следва да бъде написан с размер шрифт – не по-малък от 12, при
установено съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което води до
невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договора без
затруднение. По така изложените съображения и правоотношението по договора за кредит
следва да се обяви за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищецът претендира вземането на основание настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, считано от
20.09.2016 г. В исковата молба кредиторът е изложил твърдения за настъпил падеж
на всички задължения по договора за кредит, поради изтичане на уговорения срок
за изпълнение на задълженията по кредита на погасителни вноски, които
претендира да бъдат присъдени на соченото основание, при условията на
евентуалност.
От представения по делото договор за потребителски
паричен кредит, в който е обективиран погасителен план се установява, че
падежът на последната вноска по договора е настъпил на 20.02.2018 г. – преди
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от който
момент следва да се счита предявена и исковата молба по чл. 422 ГПК – арг. чл.
415, ал. 4 ГПК.
В случая в производството по делото не са налице данни
за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит,
чрез изпращане на уведомление до длъжника, преди депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 1.1. от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от
дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се
отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. В т.1.2. от цитираното тълкувателно решение е прието, че предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно доколкото в хода на производството по
делото е настъпил падежът и на последната погасителна вноска по договора за
кредит, това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена на
25.01.2016 г., като по банковата сметка на кредитополучателката Е.А.Д., открита
при „Алианц България“ АД, след удържане на такса ангажимент от 105 лв.
кредитната сума от 3 000 лв., е преведена сумата от 2 895 лв. Установено
е, че общата стойност на кредита е в размер на сумата от 3 432 лв., тъй
като към главницата от 3 000 лв. е прибавена сумата от 432 лв. за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“. Вещото лице е установило, че размерът на
задължението за главница е от 2 961, 77 лв., като е погасена сума за
главница от 470, 32 лв.
Съдът като съобрази заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което заключение цени като
безпристрастно и компетентно дадено, намира, че заемната сума по договора за
кредит е усвоена от страна на потребителя чрез изплащането й на 25.01.2016 г.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказтелствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Следователно и предвид установената недействителност
на договора за кредит по делото подлежи на връщане единствено чистата стойност
на кредита, която е получена от длъжника без наличие на валидно правно
основание за това. По делото се установява, че главницата е формирана освен от
заемната сума от 3 000 лв., от която се приспада сумата от 105 лв. –
представляваща такса ангажимент, и от сумата от 432 лв. представляваща
застрахователна премия.
Вещото лице е установило, че след приспадане на
финансираната от кредитодателя такса ангажимент, в полза на кредитополучателя,
по банковата му сметка е преведена сумата от 2 895 лв., която сума формира
чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК, и която трябва да бъде
съобразена, след приспадане на погасените от длъжника суми, разпределени към
задължението за главница.
Следователно не подлежи на връщане по реда на чл. 23 ЗПК сумата начислена към главницата, формирана от такса ангажимент от 105 лв. и
застрахователна премия от 432 лв. Това е така, тъй като начислената от страна
на кредитодателя такса се причислява към разходите по кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК. Договорът за кредит представлява двустранна сделка, която
е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11,
т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл.
19, ал. 1 ЗПК. Към разходите по кредита следва да се причисли и задължението за
заплащане на застрахователна премия. Включване
на застрахователната премия при формиране на процентното съотношение на
годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил
сумата от общо 470, 32 лв., която сума е разпределена за погасяване единствено
на задължението за връщане на предоставения за ползване финансов ресурс. Това е
така, тъй като съдът при съобразяване на съдебно-счетоводната експертиза,
посочила как заплатената сума е съотнесена за погасяване на съответните вноски,
установи, че месечно за погасяване на вноските за главница е приспадана сума в
размер по-малък от 120, 63 лв. – частта от вноската, формираща задължението за
връщане на чистата стойност на кредита (сумата от 2 895 лв. разделена на
24 вноски). Следователно с оглед установяване на подлежащата на присъждане в
полза на кредитора сума, следва от чистата стойност на кредита от 2 895
лв., да се приспадне погасената сума от 470, 32 лв., като предявеният иск се
уважи за сумата от 2 424, 68 лв. и отхвърлен до пълния му предявен размер
за сумата от 2 961, 77 лв.
С оглед частичната основателност на иска за присъждане
на главница, следва да се присъди законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, което
представлява законна последица от уважаване на предявения иск.
Предвид приложимостта на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят и предявените искове за
сумата от сумата от 882 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2016 г.
до 20.02.2018 г. и сумата от 493, 95 лв. – мораторна лихва за забава за периода
от 20.09.2016 г. до 11.05.2018 г.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 9065/2018 г. на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 136, 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 76, 44 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 131, 72 лв. и
депозит за вещо лице в размер на 150 лв. – определен от съда и неправилно
внесен от ищеца в по-голям размер от 200 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
претендира юрисконсутско възнаграждение в минимален размер. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът
на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде определен за сумата от 100 лв. Следователно общият размер
на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 381, 72 лв., от които
с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от
213, 37 лв.
В полза на ответната страна се следват разноски, но не
подлежат на присъждане, тъй като такива не са сторени.
В
производството по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, част от
депозита по която, в размер от 200 лв., е внесен от
бюджета на съда, поради което и с оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
внесе по сметката на съда сумата от общо 88, 20 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК, че Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, следните суми: сумата от 2 424, 68 лв., представляваща чистата стойност на основание чл. 23 ЗПК по договор за
заем № ****-******/**.**.**** г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.06.2018 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена Заповед № 5265/08.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9065/2018 г. на Районен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над
2 424, 68 лв. до пълния му предявен размер от 2 961, 77 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за заем № ****-*****/**.**.**** г. ОТХВЪРЛЯ
предявените от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, против Е.А.Д. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата
от 882 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 20.02.2018 г.
и сумата от 493, 95 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 20.09.2016 г.
до 11.05.2018 г., за които е издадена Заповед № 5265/08.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9065/2018 г. на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Е.А.Д. да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
сумата от 76, 44 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
9065/2018 г. на Районен съд – Пловдив и сумата от 213, 37 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 15906/2018
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 8820 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 15906/2018 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П / АННА ДЪБОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.