№ 12895
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110107764 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът С. Т. Т. дължи на ищеца "*** сумата от
12169,31 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия за обект на
потребление с аб. № **********, гр./с. ***, 400, начислена за периода от 26.05.2017 до
25.05.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** на 30.05.2019г., ведно със
законна лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
3718,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2019 г.
до 08.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47989/2022г.
по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на "****, с клиентски номер ********** във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб. №
**********, гр/с. ***,400, както и че за периода от от 26.05.2017 до 25.05.2018г. до имота е
доставена електрическа енергия на претендираната стойност, за която е издадена фактура №
********** на 30.05.2019г. Твърди, че съгласно Общите условия на дружеството клиентът
изпада в забава след настъпване на падежа на фактурата, без да е необходима изрична
покана. Твърди, че с влязло в сила Решение на Апелативен съд Варна е признато за
установено със СПН, че ответникът безспорно дължи посочената сума, като същата не била
заплатена от ответницата. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47989/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу
1
дължимостта на които ответницата е възразила в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и
разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата
оспорва предявените искове. Не оспорва, че с решение на ВОС е отхвърлен предявеният от
нея отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 12169,31 (дванадесет
хиляди сто шестдесет и девет лв. и тридесет и една ст.) лева, представляваща главница за ел.
енергия, начислена от ищцовото дружество за периода от 26.05.2017 до 25.05.2018г., за
обект на потребление, заведен с абонатен номер аб. № **********, гр/с. ***, 400, за което е
издадена едностранно съставена от ** фактура № ********** на 30.05.2019г. Твърди обаче,
че решението се базирало на противоречива експертиза, като липсвало категоричност в
заключението на вещото лице, поради което същото не било правилно. Прави възражение за
погасяване на задължението по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи че ответникът е потребител на
услугите на ищцовото дружество за посочения клиентски номер, че сумата е начислена на
валидно правно основание, респ., че ответникът е използвал електрическа енергия в
посочения размер, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението на
за забава.
В тежест на ищеца с оглед направеното възражение за давност е да докаже
обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за процесните
вземания.
По делото е представена фактура № ********** от 30.05.2019г., издадена от ищеца
„***, и с получател ответникът С. Т. Т., съгласно която за периода от 26.05.2017г. до
25.05.2018г. за обект № ********** с адрес: с. ***, 400, е начислена служебно електрическа
енергия на стойност от 12169,31 лв., с падеж на плащане, отбелязан на фактурата – на
10.06.2019г.
Съгласно ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, при които ищецът
продава енергия, приети по делото, се установява, че срокът за плащане на фактурата е
задължителен неин реквизит (чл. 18а ОУ) , като неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му да заплати дължима сума в срок (чл. 26, ал. 6
ОУ).
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно и неподлежащо
на доказване между страните е отделено обстоятелството, че с влязло в сила решение №
1084/17.06.2021 г., постановено от Варненски окръжен съд, 4 състав, по в гр.д. № 807/2021
2
г., е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ответницата не дължи на ищеца сумата от 12169,31 лв., представляваща главница за ел.
енергия, начислена от ищцовото дружество за периода от 26.05.2017 до 25.05.2018г., за
обект на потребление, заведен с абонатен номер аб. № **********, гр/с. ***, 400, за което е
издадена едностранно съставена от *** фактура № ********** на 30.05.2019г.
Посоченото решение е влязло в сила на 01.06.2022г., когато е постановено определение
№ 443 от 01.06.2022г. по гр.д. № 4498/2021г. на ВКС, IV ГО, с което не е допуснато
касационно обжалване на решението на ОС-Варна, препис от което определение е
представен по делото.
От мотивите на постановеното решение на ВОС и определение на ВКС следва, че за
имота, за който е издадена процесната фактура, е съществувало облигационно
правоотношение по продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия по чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, че титуляр на партидата на имота с аб. № ********** , гр/с. ***,
400, е ответникът С. Т. Т., а ищецът е доставял електрическа енергия до този имот като
краен снабдител. Установено е и че при извършена на 25.05.2018г. проверка на адреса от
служители на ответника електромерът, измерващ електрическата енергия на адреса, не е
съответствал на техническите изисквания, като в съдебното производство чрез изслушване
на съдебно-техническа експертиза е установено, че това несъответствие се дължи на
неправомерно софтуерно въздействие върху електромера с цел да се натрупва в
невизуализиран за инспекторите тарифен регистър – 1.8.4 електрическа енергия, която да се
потребява, но да остане неотчетена, като едновременно с това е отречена възможността на
служители на дружеството-продавач да осъществяват промяна на съдържанието на
тарифните регистри и на активността на същите. Установено е още, че е технически
възможно за посочения във фактурата период от 26.05.2017г. до 25.05.2018г. да е било
доставено и консумирано количеството електрическа енергия, посочено във фактурата от
66674 кВтч., което остойностено по цени на ел. енергия, одобрени от КЕВР за периода, се
равнява на сумата по фактурата от 12169,31 лв., която се дължи на основание чл. 183 и сл.
ЗЗД. По тези мотиви предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен с решение,
като с влизането му в сила са се преклудирали оспорванията на факти, настъпили преди този
момент.
При така събраните доказателства, съдът намира следното:
Влязлото в сила решение по гр.д. № 807/2021 г. на ВОС, с което между същите страни
е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за същото вземане, предмет на
настоящия положителен установителен иск, е формирало сила на пресъдено нещо, която
следва да бъде зачетена в настоящото производство на основание чл. 297 ГПК, съгласно
която разпоредба влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и
за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно въпросите
относно съществуването на облигационно правоотношение по продажба на електрическа
енергия между страните за процесния обект и период, както и въпросите относно
изпълнението на задължението на ищеца да достави електрическа енергия в посочения
3
размер и на посочената стойност, обективирани във фактурата с № ********** от
30.05.2019г., са разрешени със сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена в
настоящото производство, като в резултат на това съдът не може да пререшава правния спор
като изследва отново спорните между страните факти, част от основанието на процесното
вземане, настъпили преди влизане на решението на ВОС в сила, нито да формира различни
от направените в това решение изводи. Единствената преценка, на която има право
държавният орган с оглед на зачитането на силата на пресъдено нещо, това е преценката
дали вече е възникнала сила на пресъдено нещо, валидно ли е възникнала и още ли важи,
като в случая тези факти са установени по делото.
По тази причина всички възражения на ответника, обосновани с липсата на
доказателства за реално доставена електрическа енергия в посочения във фактурата размер и
за съответния период от една година, са преклудирани от силата на пресъдено нещо на
посоченото решение и съдът не следва да се произнася по тях.
Поради същите съображения съдът е обвързан да приеме за доказана доставката на
електрическа енергия на посочената стойност за процесния период по съществуващо между
страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, респ. че за
ответника е възникнало задължение за плащане на нейната цена в размер на 12169,31 лв. за
периода от 26.05.2017г. до 25.05.2018г.
С оглед извода за основателност на предявения иск следва да бъде разгледано
своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на вземането за главницата
по давност. В случая се касае за служебно начислена електрическа енергия, поради което
давността за вземането е започнала да тече след индивидуализирането на вземането по
основание и размер, което е станало с издаването на фактурата на 30.05.2019г. Давността за
посоченото вземане е 5-годишна, тъй като не се касае за периодично вземане, и същата не е
била изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.08.2022г. Дори да се приеме обаче че се касае за периодични задължения с падеж края на
всеки месец, включен в периода, които се погасяват с кратката 3-годишна давност, следва да
се вземе предвид обстоятелството, че през 2019г., преди да изтече давността за най-старото
задължение за периода от м.05.2017г., ответникът е предявил отрицателен установителен
иск, с който цели да отрече вземането за целия период. Това е така, защото съгласно чл. 116,
б. "б" ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за
прихващане или задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната.
Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на
предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да
се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът
бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет
години (чл. 117 ЗЗД). По този въпрос е формирана практика на ВКС, намерила израз в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. №
720/2022 г. на ВКС, ІV г. о.
4
В случая предявяването на отрицателен установителен иск за вземането е прекъснало
течението на погасителната давност и същата не е текла до влизане в сила на решението, с
което е отхвърлен искът, т.е. до 01.06.2022г., от който момент до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2022г., от който момент се счита
предявен положителният установителен иск, който се разглежда в настоящото производство,
не е изтекла новата 5-годишна погасителна давност за вземането (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
С оглед изложеното направеното възражение за давност е неоснователно и при липса
на твърдения и на доказателства за извършено плащане на процесното вземане от страна на
ответника, предявеният иск за главницата се явява изцяло основателен и следва да се уважи
за сумата от 12169,31 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателен е и предявеният иск за установяване на мораторна лихва върху
дължимата главница, доколкото се доказа, че ответникът не е платил на падежа, посочен във
фактурата (10.06.2019г.) задължението си и дължи мораторна лихва за процесния период от
11.06.2019г. до 08.07.2022г. Определен по реда на чл. 162 ГПК размерът на дължимата лихва
за забава за посочения период се равнява на сумата от 3799,83 лв., която е по-голяма от
размера на предявения иск, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса същият
следва да се уважи изцяло за предявения размер от 3718,42 лв.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски за заповедното производство в размер на 317,75 лв. –
държавна такса за заповедното производство и разноски за исковото производство в размер
на 317,76 лв. – държавна такса за исковото производство. И в двете производства ищецът е
бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на делото по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.) на сумата от 50 лв. за заповедното
производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото
производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за
заповедното производство са в общ размер от 367,75 лв., а за исковото производство – в
размер на 417,76 лв., които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***,
общ. *** дължи на „***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, сумата
от 12169,31 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия за обект на
потребление с аб. № **********, гр./с. ***, 400, начислена за периода от 26.05.2017 до
5
25.05.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** на 30.05.2019г., ведно със
законна лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
3718,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2019 г.
до 08.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47989/2022г.
по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. *** да заплати на „***, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 367,75 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата
от 417,76 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6