Р Е Ш Е Н И Е
№ 176/21.3.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 870 по описа на съда за 2018 г. |
||
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на И.Ю.Т. с ЕГН ********** ***, Н.Т.Ж. с ЕГН ********** *** и А.Т.Г.
с ЕГН ********** *** против Заповед № 1246/17.08.2018 г. на Главния архитект на
Община Велинград, с която се оттегля и отменя невлязло в сила разрешение за
строеж на ограда № 175 от 06.08.2018 г. на собствения им имот УПИ ХI-3127 „За
търговска дейност“ в кв. 134 по плана на гр. Велинград.
В жалбата и уточняващата молба вх. № 5112/01.10.2018 г.
/л. 104/ се твърди, че обжалваната заповед е недопустима, а при условие на
евентуалност – незаконосъобразна, като са нарушени изискванията на чл. 62, ал.
1 и 2 от АПК. Иска се от съда да прогласи горната заповед за нищожна и да я
обезсили. Алтернативно моли да бъде отменена като незаконосъобразна. Представят
доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателите се явява адв. Л.,
който моли да бъде уважена изцяло подадената жалба и се отмени оспорената
заповед. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – главен архитект при Община
Велинград, редовно призован, се представлява от юриск. В., който по изложени
съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да постанови
решение, с което да потвърди обжалваната заповед като правилна и
законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
при спазване на материалните и процесуалните правила и съответствие с целта на
закона. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателите
адвокатски хонорар.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14 – дневен срок
от лице, в чиято полза е издадено отмененото със заповедта на Главния архитект
разрешение за строеж. В този смисъл жалбата е подадена против подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт, за който не е предвидено
задължително административно обжалване, като процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебния контрол, в предвидения за това срок и от лице, имащо
пряк и непосредствен правен интерес, и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Предмет на оспорване е Заповед № 1246/17.08.2018 г. на
Главния архитект на Община Велинград, с която се оттегля и отменя невлязло в
сила разрешение за строеж на ограда № 175 от 06.08.2018 г. на собствения им
имот УПИ ХI-3127 „За търговска дейност“ в кв. 134 по плана на гр. Велинград.
Същата е издадена на основание чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК, както и във връзка
с чл. 5, ал. 3 от ЗУТ, поради допусната непълнота в акта – „липса на съгласие
на всички заинтересовани лица, обричащо ИАА /като непълнота и грешка/ на
последващо обжалване и отмяна“.
Съдът обаче намира, че административният орган в случая
реално е извършил преразглеждане на акта, а не поправка на фактическа грешка
или отстраняване на непълноти, както е посочил в заповедта – чл. 62, ал. 1 и 2
от АПК. Очевидната фактическа грешка (ОФГ) представлява несъответствие между
действителната воля на органа и нейното изразяване, обективиране в акта. Това
могат да бъдат грешки в пресмятането, в имената и др., в т.ч. и при цифровото
изписване на относимите правни норми, т.е. формални грешки при ясно изразена
воля на административния орган. Целта на поправката на ОФГ е правилното
разкриване на вече формираната действителна воля на органа, а не промяната на
фактическите и/или правните изводи на издателя на акта. В този смисъл не може
да се квалифицира като ОФГ неправилното установяване на фактите или неправилното
прилагане на закона при формиране на волята на органа. Актът, с които се
допуска поправката или се отстраняват допуснати непълноти, не трябва да води до
промяна на правното или фактическото положение на страните в административното
производство, да не им вменява задължения и да не се предоставят права,
различни от тези в поправения акт. Поправянето на ОФГ и отстраняването на
допуснати непълноти не предполага изменение на разрешението за конкретния
случай и поради това би следвало след такова поправяне първоначалният
индивидуален административен акт и решението за поправяне да образуват едно
цяло - поправен административен акт.
С оглед на това, съдът намира, че независимо, че като
правно основание в оспорената заповед се сочи разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и 2
от АПК, административният орган е разпоредил отмяна на предходно издаден негов
административен акт, а не поправка на конкретна ОФГ или отстраняване на
допуснати непълноти, което е в пълно противоречие със законоустановената
компетентност на органа. В случая главния архитект реално е извършил
преразглеждане на акта на основание чл. 91 от АПК съгласно, който органът,
издал акта, може да го оттегли, да го отмени или да го измени, упражнявайки
правото си на отзив, но само в 7-дневен срок от получаване на жалба при
оспорване по административен ред, а в случая не е налице подобна хипотеза.
С процесия административен акт - Заповед № 1246/17.08.2018 г. на Главния
архитект на Община Велинград, на основание чл. 91 от АПК се оттегля и отменя
невлязло в сила разрешение за строеж на ограда № 175 от 06.08.2018 г. на
собствения им имот УПИ ХI-3127 „За търговска дейност“ в кв. 134 по плана на гр.
Велинград.
Видно от представеното по делото разрешение за строеж № 175/06.08.2018 г.
/л. 60/ същото е издадено на И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., които са и настоящи
жалбоподатели, за строеж на „Масивна ограда с височина Н до 2.20 м по северна,
западна и южна регулационни линии – всички изцяло в имота на възложителите, с
дължина 34 м, касаещ УПИ ХІ-3127 „За търговска дейност“ в кв. 134 по
плана на гр. Велинград. По делото не са представени доказателства против
посоченото разрешение за строеж да е подадена жалба по реда на чл. 216, ал. 1,
т. 2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ издадените разрешения за строеж и заповедите за
допълването им заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят
само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока
по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на ДНСК в 14-дневен
срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Уредбата е специална и
изключва приложението на разпоредби от АПК. Служебната проверка и контролът по
жалба на заинтересувано лице са два отделни способа за контрол по
законосъобразността на разрешението за строеж заедно с одобрените инвестиционни
проекти, когато такива се изискват. Условията и реда за тях са уредени в ЗУТ-
чл. 156 вр. чл. 149, ал. 5 ЗУТ и чл. 216 ЗУТ, като служебната проверка не
изключва контрола по жалба на заинтересувано лице. Разрешението за строеж влиза
в сила ако не бъде отменено при служебната проверка и/ или по жалба, респ. след
изтичане на сроковете за произнасяне и обжалване след уведомяването по реда на
чл. 149, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ. На влязлото в сила разрешение за строеж е придаден
засилен стабилитет, съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ и то не подлежи на отмяна, вкл.
и по извънредни способи.
Предвид на това съдът намира, че разрешението за строеж не подлежи и на
преразглеждане /отзив по реда на чл. 91 АПК. Този ред е неприложим и защото
обжалването на разрешение за строеж от заинтересувано лице не представлява
оспорване на индивидуален административен акт по административен ред. То се
развива не пред непосредствено по-горестоящ административен орган от общинската
администрация, а пред специализиран орган за контрол. Производството е
специално и се развива по реда на чл. 216 ЗУТ, в който са изчерпателно посочени
правомощията на контролния орган. На съдебен контрол подлежат неговите заповеди
по допустимостта и по основателността на жалбите, а не самото разрешение за
строеж. Специалният ред за отмяна на разрешение за строеж изключва приложението
на чл. 91 АПК, поради което отмяната на разрешението за строеж от органа, който
го е издал, е извън правомощията му и се явява нищожна, без правни последици.
В случая отменяйки издаденото разрешение за строеж, главният архитект на
община Велинград съществено е нарушил материалния закон, което води до извода
за нищожност на издадената от него Заповед № 1246/17.08.2018 г. Съгласно
константната съдебната практика, както и доктрина, нарушението на материалния
закон при издаване на индивидуалните административни актове води до извод за
тяхната унищожаемост. В случаите когато, административният акт изцяло е лишен
от законово основание и пълна липса на предпоставки на приложимата правна
норма, както и когато акт, с такова съдържание, не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон, от нито един орган, нарушението е толкова съществено,
че има за последица нищожността на административния акт /адм.дело № 5667/2013
г. на ВАС/.
В случая съдът приема, че като е постановил акт с правно основание чл. 91
от АПК спрямо разрешение за строеж, за което не е подавана жалба по
административен ред, административният орган грубо е нарушили материалния
закон. Такъв административен акт е лишен изцяло от законово основание и с
такова съдържание, не може да бъде издаден от никой административен орган.
Доколкото безспорно разрешенията за строеж подлежат на задължителен
административен контрол по реда на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, то издателят им
не може да се приеме, че е компетентен орган в производствата по чл. 91 от АПК,
т.е. главният архитект на Община Велинград не разполага с компетентност да
издава актове с правно основание чл. 91 АПК.
В настоящия случай отмененото с оспорената заповед разрешение за строеж не
е влязло в сила, но това не влияе върху факта, че по отношение на главния
архитект на общината липсва компетентност да отмени (оттегли) издадения от него
самия акт. Независимо от това, дали разрешението е влязло в сила или не към
датата на оспорената заповед, то главният архитект на община Велинград не
разполага с компетентност да го отмени нито по реда на чл. 91 от АПК, нито по
реда на възобновяването по чл. 99 от АПК.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че Заповед № 1246/17.08.2018 г. на
Главния архитект на Община Велинград, с която е отменено разрешение за строеж,
издадено от същия административен орган, е издадена при съществено нарушение на
материалния закон, до степен обосноваващ извод за нейната нищожност, и
постановена при липса на компетентност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира
за основателно своевременно направеното искане, за присъждане на направените по
делото разноски, като ще следва да се осъди главния архитект на община
Велинград да заплати на Н.Ж. и А.Г. сумата в размер на 620 лева, от които 20
лева - за внесена държавна такса, 600 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък за разноски. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото се претендира в минимален размер.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 1246/17.08.2018 г. на
Главния архитект на Община Велинград, с която се оттегля и отменя разрешение за
строеж на ограда № 175 от 06.08.2018 г. в имот УПИ ХI-3127 „За търговска
дейност“ в кв. 134 по плана на гр. Велинград.
ОСЪЖДА главният архитект на Община Велинград да заплати
от бюджета на община Велинград на Н.Т.Ж. с ЕГН ********** *** и А.Т.Г. с ЕГН
********** *** направените по делото разноски в размер на 620 /шестстотин и
двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №176/21.03.2019 г., постановено по адм.дело №870/2018 г. по
описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА община Велинград да заплати на Н. Ж., [ЕГН] и А. Г., [ЕГН] направените пред касационната инстанция
разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Решението е окончателно.