Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. Велико Търново, 31.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И.изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №660 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във р. с чл. 171 т.5 буква б от ЗДвП.
Образувано е по жалба на А.А.Д. *** чрез пълномощника К. против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.5 б."б" от ЗДвП, наложена му със констативен протокол № 002812/22.8.2018г. издаден от Инспектор ПНП ППС при ОДПГ ЕООД гр.В.Търново Н.Г..
В жалбата се правят оплаквания за съществено нарушение на процесуалните норми, които са накърнили правото му на защита. Оспорва извършването на нарушение по ЗДвП, такова не е описано и в съставения протокол. Налице е нарушение на изискването за форма, доколкото в административният акт не е посочено мястото на извършване на нарушението, общо е посочено като вход към Бърза помощ, без да е конкретизирано, при условие, че такава улица няма в гр.В.Търново. Налице е и противоречие в мотивите, тъй като в титулната част е посочено като правно основание чл.168, ал1 във вр. с чл.171, т.5 б „б“ от ЗДвП и Глава Трета от Наредбата за реда за спиране престой и паркиране на ППС на територията на гр.В.Търново, а в диспозитива на акта е посочен само чл.171, т. 5, б“б“ от ЗДв П във вр. с чл. 6, ал1 от ЗДвП и чл.25, ал 1 т.5 от Наредбата. Освен това административният акт е издаден в пряко противоречие с материалния закон, доколкото не е налице нито една от хипотезите на чл.171, т. 5, б“б“ от ЗДвП. Твърди се, че автомобилът не е пречел на движението на други МПС и не е създавал опасност за движението. От съда се иска да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание се явява и поддържа така подадената жалба. Не оспорва компетентността на органа, издал акта, а само констатацията, че е извършил нарушение. Претендира направените по делото разноски.
Ответник жалба Инспектор ПНП ППС при ОДПГ ЕООД гр.В.Търново Н.Г., редовно призован не се явява. Представлява се от Г., която заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че ИАА е издаден от компетентен орган, надлежно и поименно упълномощен служител на дружеството ОДПГ ЕООД, от Кмета на Община В.Търново, при което последното се явява служба по контрол съгласно изискването на чл. 168 от ЗДвП . От приложения по делото снимков материал се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на ЗДвП относно паркирането на МПС, доколкото е паркирал в зона на действие на пътен знак ДВ 27 и допълнителна табела В 17. Твърдението, че не е уточнено мястото на извършването на нарушението е несъстоятелно, тъй като „Вход на болница“, определено не е улица, но тъй като същата не е означена, няма по какъв друг начин да се индивидуализира мястото на извършване на нарушението.С оглед на горното моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на производството доказателства намира от фактическа страна за установено следното:
На 22.08.2018г. в 10, 35 часа е паркиран неправилно в нарушение на пътен знак В 27 и допълнителни табели Т 17 паяк и Т 17 – пропуск лек автомобил марка ***с ДК№ ***. , за което от ответник жалба е съставен констативен протокол № 002812 от същата дата. От него е депозирана и докладна записка и представен снимков материал стр 29 от делото. По делото е приложена декларация от собственика на автомобила Б.А. за предоставяне на автомобила на жалбоподателя. По делото е представена Заповед № РД 22 1490 /17.9.2014г. на Кмета на Община В.Търново, с която ОДПГ ЕООД е определено на основание чл.167, ал 2 , т1 и т2 от ЗДвП и Решение № 141/7.6.2000г. на Общински съвет В.Търново за Служба за контрол по смисъла на ЗДвП . Със заповед № РД -22-1688/4.10.2017г. на Кмета на Община В.Търново поименно Н.Г. от Инспектор звено ПНП ППС е определен за длъжностно лице, което да прилага ПАМ- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, както и длъжностната характеристика на това лице. Със заповед № 443/29.12.2017г. на Изпълнителен директор на МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов в качеството му на собственик на паркинг на ул Ниш № 1 е определено , че само автомобили , които се използват от болницата и от нейни служители могат да бъдат паркирани на територията й след издаване на специален служебен пропуск.
След рапатрирането на автомобила , жалбоподателят е заплатил дължимата за това такса, видно от фискален бон стр 7 от делото, след което автомобилът е бил освободен. В законоустановеният 14 дневен срок на 7.09.2018г. е подадена жалба чрез ответник жалба до компетентния за това Административен съд Велико Търново.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има интерес от оспорването,тъй като е бил упълномощен водач на репатрирането МПС и в законоустановения срок.
За да се прецени законосъобразността на наложената принудителна административна мярка е необходимо да се изясни дали същата е административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред и в случай че това е така дали като индивидуален административен акт ПАМ е законосъобразна, както и дали отговаря на изискванията за законосъобразност на конкретния вид ПАМ.
Характерът на административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните последици настъпили за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът прави извод, че същата има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата – настоящият жалбоподател. С волеизявлението се разпорежда преместване на управлявания от жалбоподателя автомобил, без негово знание, като за последния възниква задължение да заплати определена сума за преместването.
Съгласно чл. 171, т.5 б."б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.
В закона не е посочено изрично кой е административният орган,
оправомощен да приложи ПАМ от вида на процесната, при което следва да се
приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл.
168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл.
168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. В случая видно от приложената заповед
на Кмета на Община В.Търново , ОДПГ ЕООД е определено като служба за контрол по
смисъла на чл.167, ал1 и 2 от ЗДвП, а Г. поименно е определен да прилага ПАМ от вида на процесната. В този
смисъл Решение № 6363 от
30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2015 г., VII о., Решение № 14570 от
27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2018 Решение № 1845 от 12.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 11191/2016 г Следователно мярката е приложена
от компетентно длъжностно лице.
При осъществяването на административната принуда не се констатираха процедурни нарушения, които да са ограничили правото на защита на страната. Спазено е изискването на чл. 168, ал. 2 от ЗДвП като укажат местонахождението на преместеното МПС. Други конкретни оплаквания за процесуални нарушения не са направени, и поради факта, че не е засегнато съществено правото на защита на жалбоподателя, който го е реализирал в пълен обем и в срок чрез съдебното оспорване на мярката.
Не са налице нарушения по чл. 59, ал.2 от АПК относно изискването за форма, тъй като оспорваният акт има мотиви- изложени са фактическите и правни установявания на административния орган. Твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя между посоченото правно основание в титулната част и диспозитива не е налице. Правилно съгласно установената фактическа обстановка е посочено правното основание за репатриране на автомобила чл.171 т.5 б“б“ от ЗДвП и чл. 25 от приетата Наредба на Общински съвет Велико Търново. Актът е издаден в писмена форма и връчен на жалбоподателя.
Спорът по делото касае материалната законосъобразност на извършеното "репатриране" на автомобила, управляван от жалбоподателя., без знанието и съгласието на водача му.
С оглед на цитираните разпоредби, установената фактическа обстановка и приложените по делото снимки се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил паркиран след поставеният знак В 27 и допълнителна табела Т17. Жалбоподателят не излага доводи досежно тези факти, а единствените оплаквания , че нарушението не е извършено се обобщават в това, че в ИАА не е посочено мястото на извършване на нарушението. В разпоредбата на чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП са уредени три отделни хипотези за прилагането на ПАМ „преместване на ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, свързани с наличието на различни материалноправни предпоставки, обуславящи прилагането на мярката, а именно: 1/ при паркиране на ППС в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на ППС; 2/ когато ППС създава опасност за другите участници в движението и 3/ когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Установените по делото факти
безсъмнено сочат в случая на наличието на хипотезата на чл. 171 т. 5 б. „б“
предл. първо ЗДвП: паркирано в нарушение на правилата за движение превозно
средство на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудителното преместване на ППС. Това е достатъчно, за да обуслови
прилагането на процесната ПАМ, тъй като кумулативно са налице и двете изискуеми
от нормата материалноправни предпоставки. Съгласно чл. 6 т. 1 предл. трето ЗДвП
участниците в движението, каквито по смисъла на пар. 6 т. 28 ДР ЗДвП са и водачите
на ППС, са длъжни да съобразяват поведението си с пътните знаци. Между
регламентираните в чл. 47 ал. 3 ППЗДвП забранителни пътни знаци е знак В27,
означаващ „Забранени са престоят и паркирането“. В случая не се спори, че става
въпрос за паркирано пътно превозно средство по смисъла на чл. 93 ал. 2 ЗДвП.
Паркирането му в непосредствена близост до знак В27 недвусмислено сочи на
извършено нарушение на правилата за движение. Съгласно
чл. 80 ал.1-4 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
(Наредба № 18), пътен знак В27 "Забранени са престоят и паркирането"
и В28 "Забранено е паркирането" се използват за въвеждане на забрана
за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни
средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават
видимостта и широчината на платното за движение. Началото на зоната на действие
на пътен знак В27 и В28 може да се сигнализира с допълнителна табела Т3.1 или
Т3.2, като ясно от приложения снимков материал се вижда, че жалбоподателят е
бил в зоната на действие на този знак, като това обстоятелство се оспорва от него само с аргумента, че
липсва вертикална и хоризонтална маркировка, което не отговаря на истината.
Другото твърдяно нарушение на материалните норми от жалбоподателя е
непосочване на мястото на извършване на нарушението, който признак е
съставомерен само досежно извършените административни нарушения по ЗДвП по
силата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В конкретния случай посочването на входа на
„Бърза помощ“ към МОБАЛ В.Търново е достатъчна индивидуализация на мястото,
доколкото в двора на МОБАЛ липсват наименования на улици. Така посоченото място
комбинирано със снимковия материал, в достатъчна степен конкретизират мястото
на нарушението, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
ПАМ е наложена и в съответствие с
целта на закона, която съгласно чл. 22 ЗАНН е да се предотвратят или, както е в
случая, да се преустановят административните нарушения и съответно да се
предотвратят и отстранят вредните последици от тях.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че ПАМ е наложена от компетентен орган, при спазване
на предвидената форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон с оглед целта на закона, поради което същата се
явява законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата да бъде
отхвърлена.
При този изход
на делото жалбоподателят следва да заплати разноски в производството в размер на
200 лева- адвокатско възнаграждение.
С оглед на
изложеното, осми състав на Административен съд Велико Търново т
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Д. *** чрез пълномощника К. против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.5 б."б" от ЗДвП, наложена му със констативен протокол № 002812/22.8.2018г. издаден от Инспектор ПНП ППС при ОДПГ ЕООД гр.В.Търново Н.Г..
ОСЪЖДА А.А.Д. *** да заплати на ОДПГ ЕООД сумата от 200 (двеста) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му - пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: