№ 246
гр. Варна, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900449 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „УниКредит Булбанк" АД, гр. София,
срещу Б. Г. В. и В. Д. В. двамата с адрес: с. Житница, община Провадия, за приемане за
установено, че ответниците в качеството им на солидарни длъжници дължат на „УниКредит
Булбанк" АД на основание Договор за банков револвиращ кредит №
0014/329/16022018/16.02.2018г. от 16.02.2018г. и Анекс № 1 от 22.02.2018г. към него, сума в
общ размер от 47 557,78 лева /четиридесет и седем хиляди петстотин петдесет и седем лева
и седемдесет и осем стотинки/, от които: • 41 600,00 лева /четиридесет и една хиляди и
шестстотин лева/ - главница, ведно със законна лихва върху главницата считало от
22.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; • 1 498,59 лева /хиляда
четиристотин деветдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - лихва върху редовна
главница за период от 20.09.2018 г. до 25.04.2019 г.; • 1 999,40 лева /хиляда деветстотин
деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ - лихва върху просрочена главница за
периода от 20.09.2018 г. до 21.10.2019 г; • 2 293,79 лева /две хиляди двеста деветдесет и три
лева и седемдесет и девет стотинки/- наказателна лихва при просрочие, дължима за периода
от 20.09.2018 г. до 21.10.2019 г.; • 166 лева /сто шестдесет и шест лева/ – периодична такса,
начислена на 20.02.2019 г., както и сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че вземането на „УниКредит Булбанк" АД в качеството
му на Кредитор произтича от Договор за банков револвиращ кредит №
0014/329/16022018/16.02.2018г. от 16.02.2018г. и Анекс № 1 от 22.02.2018г. към него,
сключен с „Паунка 04" ООД, ЕИК: *********, в качеството на кредитополучател и Б. Г. В. и
В. Д. В. в качеството им на „солидарни длъжници", с който банката предоставила на
1
кредитополучателя револвиращ кредит с разрешен размер до 50 000 лева и краен срок на
издължаване 16.02.2021 г. Кредитополучателят преустановил изплащането на задълженията
си по договора за кредит, като пропуснал да заплати в пълен размер осем вноски за главница
и лихви за период от месец септември 2018 г. до месец април 2019 г. вкл. С оглед на това
банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на
25.04.2019 г., за което длъжниците били надлежно уведомени чрез уведомления, връчени
чрез ЧСИ. „УниКредит Булбанк" АД се снабдила със Заповед за изпълнение от 29.10.2019 г.
по ч. гр. дело № 1438/2019 г., Районен съд - гр. Девня, и изпълнителен лист срещу „Паунка
04" ООД, Б. Г. В. и В. Д. В. за сумите, предмет на настоящия иск. Претендират се: - лихва
върху редовна главница по т. 11.2.1., вр. с т. 4.1. от Договора за кредит представляваща
сбора от приложимия за съответен период на олихвяване променлив лихвен индекс и
надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на 7.603 %; - лихва върху
просрочена главница по т. 11.2.2, вр. с т. 4.2. от Договора за кредит представляваща
променлив годишен процент, който за срока на просрочието се формира като сбор от
приложимия към датата на просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т. 4.1. и надбавка за
просрочие от 2 %; - наказателна лихва при просрочие по т. 11.2.3, вр. с т. 4.3. от Договора за
кредит представляваща фиксиран годишен процент, който се начислява върху наличния
кредит, при просрочие на лихва или главница и/или лихва, едновременно с лихвата за
редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. Лихвите представлявали единно уговорено
договорно обезщетение за неизпълнение – т. 4.3. от Договора. Периодичната такса,
начислена на 20.02.2019 г., се претендира на основание чл. 5.1.2 от Договора за кредит и
представлявала комисиона за управление на кредита съгласно т.9.2. и т.9.2.2. от Общите
условия. Твърди се, че претендираната главница е в размер на 41 600 лева и включва
неплатени на падежа 8 бр. вноски в размер на 19 133,32 лева и сума в размер на 22 466.68
лева – предсрочно изискуема главница, считано от 25.04.2019 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали идентични по съдържание
отговори на исковата молба, в които излагат становище за неоснователност на предявените
искове и молят за тяхното отхвърляне с присъждане на разноски. Твърдят, че не дължат на
„УниКредит Булбанк" АД каквито и да било суми, а приложенията към исковата молба не
доказват релевантните към спора факти. Сочат, че задължението следва да се установи към
датата на постановяване на решението в настоящото производство. Оспорват претенцията
по размер като поддържат, че следва да се вземат предвид събраните суми по изпълнително
дело № 9/2020 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., peг. № 711 на КЧСИ. Оспорват, че е настъпила
предсрочната изискуемост на процесния кредит като поддържат, че същата не настъпва
автоматично по силата на уговореното в договора за кредит, а е необходимо кредиторът да е
упражнил правото си да направи вземането предсрочно изискуемо и да обяви на длъжника
предсрочната изискуемост. Дори да се приемело, че при връчване на уведомленията чрез
ЧСИ Д. П.-Я. са били спазени разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 ГПК, то предсрочната
изискуемост би настъпила най-рано на 30.09.2019 г., не на 25.04.2019 г., както се твърди в
исковата молба.
2
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените твърдения. По
отношение на предсрочната изискуемост допълва, че крайният срок за издължаване на
всички суми по договора за кредит е 13.02.2021 г.
Ответникът В. Д. В. е подал допълнителен отговор, в който акцентира, че размерът на
дължимите акцесорни вземания за лихви зависи от датата на настъпване на изискуемостта
на вземането за главница, която е останала неуточнена.
В писмено становище по съществото на спора ищецът поддържа предявените искове
и моли за тяхното уважаване.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на ищеца пледират
отхвърляне на предявените искове поради ненастъпила предсрочна изискуемост на
задължението.
І. По допустимостта на исковете.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1438/2019 г. на Районен Съд – Девня, на 21.10.2019
г. ищецът е подал чрез куриер заявление вх. № 8098/22.10.2019 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите и на основанията посочени в исковата молба, по
което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 937/29.10.2019 г. в производството по
ч.гр.д. № 1438/2019 г. по описа на РС – Девня. Видно от писмо изх. № 13491/29.04.2022 г. от
ЧСИ Д. П. – Я. и приложените към същата покани за доброволно изпълнение, съобщенията
до длъжниците Б. Г. В. и В. Д. В. ведно със заповедта са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което заповедният съд на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указания на
заявителя за предявяване на иск относно вземането. Заявителят е уведомен на 03.06.2022 г.
Искова молба е подадена на 03.06.2022 г. чрез куриер, т.е. в преклузивния едномесечен срок
по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Процесуалната легитимация на страните съответства на изложеното
в исковата молба. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки. Ето защо, съдът
намира исковете за допустими.
ІІ. По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство Договор за банков револвиращ кредит №
0014/329/16022018/16.02.2018 г., се установява, че „УниКредит Булбанк" АД се е задължила
да предостави на „Паунка 04" ООД, ЕИК: *********, в качеството на кредитополучател
револвиращ кредит с разрешен размер до 50 000 лева и краен срок на издължаване
16.02.2021 г. Видно от т. 9.3 и 9.4 от договора за кредит ответниците Б. Г. В. и В. Д. В.,
които към датата на поемане на задължението са единствени съдружници и управители в
„Паунка 04" ООД, са встъпили във всички задължения на кредитополучателя по договора за
кредит като „солидарни длъжници". Съгласно т. І от договора, кредитополучателят има
право да усвоява и погасява многократно (рееолвира), изцяло или частично възстановените
суми по предоставения кредит, до максимално разрешения размер в рамките на срока на
усвояване. Предвидено е още в т. 10.6, че при установени неизпълнения по договора,
3
съответно обстоятелства поставящи под съмнение възможността да се обслужват
задълженията точно, кредиторът има право едностранно да определи нов погасителен план
и нов краен срок за издължаване на кредита. Съгласно т. 4.1 от договора кредитът се
олихвява с променлив годишен лихвен процент (лихва върху редовна главница) за периода
на кредита 16.02.2018 – 16.02.2021 г. в размер на сбора от приложимия за съответен период
на олихвяване променлив лихвен индекс (едномесечен Софибор) и надбавка в размер на
7.603 %. С Анекс № 1 от 22.02.2018 г. надбавката е намалена на 6,248 %. В т. 4.2. от
Договора за кредит е предвидено просрочената главница за срока на просрочието да се
олихвява със лихва в размер на сбора от приложимя годишен лихвен процент (ГЛП) за
редовен дълг по т. 4.1. и надбавка за просрочие в размер на 2 %. Наред с така предвидената
наказателна надбавка върху уговорената възнаградителна лихва, която се начислява върху
просрочените суми, в т. 4.3. от договора за кредит страните са договорили и наказателна
лихва при просрочие представляваща фиксиран годишен процент, който се начислява върху
цялата неиздължена главница за периода на просрочието или срока на забавата, както е
посочено в т. 11.2 от договора.
Договорът е сключен при Общи условия на „УниКредит Булбанк" АД за кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност, в редакция към 13.02.2017 г., надлежно приети и
подписани от кредитополучателя и солидарните длъжници. Същите установяват случаите на
неизпълнение от страна на длъжниците (Раздел ІХ от ОУ), в които съгласно т. 17 от
договора за кредит банката има право по своя преценка на да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем в т.ч. на неплащане на падежа на което и да е изискуемо задължение
по договора (т. 28.15 от ОУ). Видно от представеното в заповедното производство
извлечение от счетоводните книги на „УниКредит Булбанк" АД, банката е отчела кредита
като предсрочно изискуем на 25.04.2019 г.
По делото е прието като доказателство уведомление, предоставено за връчване на
ЧСИ Д. П. - Я. с молба 14149/31.05.2019 г., с което кредиторът „УниКредит Булбанк" АД е
известил кредитополучателя и солидарните длъжници, че поради нарушение на сключения
между "Паунка 04" ЕООД и „Уникредит Булбанк" АД Договор за банков револвиращ кредит
№ 0014/329/16022018 от 16.02.2018г. и Анекс № 1 от 22.02.2018г. към него, изразяващо се в
непогасяване в срок на падежирали вноски, кредитът е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем. Отправена е покана солидарните длъжници по договора да погасят доброволно
дължимите суми главница в размер на 41 600,00 лева и лихви в размер на 3 556,98 лева в
седемдневен срок от получаване на уведомлението, както и предупреждение, че при
неиздължаване в предоставения срок банката ще пристъпи към принудително събиране на
вземанията си. Установено е в заповедното производство, че ответниците имат постоянни и
настоящи адреси в с. Житница, община Провадия, от преди сключване на договора за
кредит, които не са променяни. Видно от представените и служебно сбраните настоящото и
в заповедното производство доказателства, изявлението на кредитора до Б. В. е връчено по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление на 11.06.2019 г. като срокът по
чл. 47, ал. 5 от ГПК е изтекъл на 25.06.2019 г. Изявлението на кредитора до В. В. също е
4
връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление на 06.06.2019 г. като
срокът по чл. 47, ал. 5 от ГПК е изтекъл на 20.06.2019 г. Връчването е извършено на
настоящите и постоянни адреси на ответниците, като по отношение на Б. В. е предприето и
връчване чрез работодател, което е било неуспешно. Правени са опити за връчване и на
други предполагаеми адреси на длъжниците, установени посредством сведения от съседи,
които отново са били неуспешни.
За доказване усвояването на кредита и размера на дължимите суми по делото е
изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира като
обосновано, изчерпателно и безпристрастно. Според експертизата, процесният кредит е
усвоен на 19.02.2018г., на която дата разплащателната сметка на „Паунка 04" ООД е
заверена със сумата 50 000 лева. За периода 23.03.2018 - 20.08.2018 г. са извършени
погасявания от кредитополучателя на главница в размер на 8400,00 лв., лихва върху редовна
главница е погасявана в периода от 20.02.2018 до 20.09.2018 г. като общата погасена
сума е 1447,60 лева. Просрочието по главницата е налице от вноска с падеж 20.09.2018 г.
Към датата на предсрочната изискуемост (25.04.2019г.), обявена от кредитора, просрочени
са 8 падежирали вноски. Считано от 16.03.2019 г. банката е приложила чл. 10.6 от договора
и е определила нов погасителен план. Задълженията на ответниците при съобразяване
посочената от ищеца дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита –
25.04.2019 г., са в размери както следва: главница – 41 600 лева; лихва върху редовна
главница – 1 498,57 лева за периода 20.09.2018 - 25.04.2019 г.; лихва върху просрочена
главница – 321,15 лева за периода 20.09.2018 - 25.04.2019 г., а за периода 20.09.2018 -
22.10.2019 г. – 1 990,12 лв.; наказателна лихва – 1 253,77 лева за периода 20.09.2018 -
25.04.2019 г., а за периода 20.09.2018 - 22.10.2019 г. – 2 293,77 лева. Вещото лице е
направило и възложените му изчисления във варианти 2 и 3 при съобразяване на датите на
настъпване на предсрочната изискуемост спрямо всеки от ответниците, които не се
отразяват на размера на главницата. Така във вариант 2 по отношение на ответника В. В. се
установяват: лихва върху редовна главница – 1 686,43 лева за периода 20.09.2018 -
20.06.2019 г.; лихва върху просрочена главница – 593,99 лева за периода 20.09.2018 -
20.06.2019 г. и наказателна лихва – 1 577,33 лева. Във вариант 3 по отношение на ответника
Б. В. се установяват: лихва върху редовна главница – 1696,33 лева за периода 20.09.2018 -
25.06.2019 г.; лихва върху просрочена главница – 627,48 лева за периода 20.09.2018 -
25.06.2019 г. и наказателна лихва – 1 606,22 лева. Представен е и вариант 4 на задълженията
при съобразяване на крайния падеж по договора за кредит – 16.02.2021 г., т.е. без да е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Във всички варианти вещото лице е
установило и наличие на неплатено задължение за периодична такса в размер 166 лева с
падеж 20.02.2019 г.
Въз основа на така установените по делото факти съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за установяване съществуването на вземане, обективирано в заповед
5
за изпълнение, по който ищецът носи тежестта да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по твърдяния договор за кредит; предоставянето на
кредита на кредитополучателя и размера на усвоената сума; обявяването и датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита за всеки от съдлъжниците; размера на
претендираните вземания за главница, лихви и такси по предоставения кредит; солидарност
на задълженията.
От събраните по делото доказателства – писмени – договор за кредит, анекс към
същия и общи условия, надлежно подписани от страните и неоспорени по отношение на
тяхната истинност, и заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, по несъмнен начин се установява сключването на договора за кредит и
усвояването от кредитополучателя на предоставената от банката парична сума.
Установено е, че непогасената част от главницата, както и претендираната
периодична такса, са в размер на търсените от ищеца суми. Размерът на задълженията за
договорни лихви е обусловен от датата на настъпване на падежа на задълженията в т.ч. в
хипотезата на обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита. Това следва от
разрешението дадено с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2017 г., ОСГТК, съгласно което размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Правото на кредитора да обяви вземането си произтичащо от договор за кредит за
предсрочно изискуемо представлява преобразуващо субективно право, което се упражнява с
едностранно волеизявление на неговия носител, доколкото не е налице правна норма, която
да предвижда осъществяването му с държавен акт (напр. съдебно решение).
Волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да бъде отправено към
лицето, в отношенията с което се цели настъпването на исканата правна промЯ., в случая
ответника. Актът, чрез който се извършва упражнението на преобразуващото субективно
право, е нов юридически факт. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. (така ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
За да бъде изискуемо изцяло задължението на банката спрямо всеки от един от
солидарните длъжници, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението
следва да бъде обявена надлежно на всеки един от тях, тъй като уговорената солидарност на
задължението между двама или повече длъжници не предполага действие на обявената от
банката предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия
солидарно отговорен длъжник, ако по отношение на него няма редовна процедура по
обявяване на предсрочната изискуемост (така Решение № 171 от 16.03.2021 г. на ВКС по т.
д. № 1273/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 30 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 739/2019 г., I
т. о., ТК).
6
Съдът приема, че банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви
кредитния дълг за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен в
договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва,
представляващи случай на неизпълнение по смисъла на т. 17.1 от договора за кредит и
Раздел ІХ от Общите условия, като в случая забавата за плащане на главницата е осем
падежирали вноски – от септември 2018 до април 2019 г. вкл. Получаването на изявленията
за обявяване на предсрочната изискуемост от всеки от солидарните длъжници предхожда
инициираното на 21.10.2019 г. заповедно производство.
Ето защо, претенциите за лихви върху редовна и върху просрочена главница са
основателни до съответната дата на настъпване на предсрочната изискуемост. Същите са
установени по размер от приетото по делото заключение на вещо лице, от което по
отношение на лихвата върху редовна главница съдът приема за относим вариант 1, тъй като
този вариант съответства на периода на заявената искова претенция – 20.09.2018 -
25.04.2019 г. Макар ищецът да има право да претендира договорна лихва до установените в
настоящото производство дати на настъпване на предсрочната изискуемост, т.е. и след
датата 25.04.2019 г., с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може
да присъди нещо, което не е поискано. Що се отнася до лихвата върху просрочена главница,
съдът приема същата за установена в размерите посочени във варианти 2 и 3 от
заключението, съответно за В. В. и за Б. В., доколкото същите са съобразени с датите на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита за всеки от ответниците.
По отношение на претендираната наказателна лихва при просрочие по т. 4.3 от
договора за кредит в размер на 5 % годишно върху непогасената част от главницата,
начислена за периода от 20.09.2018 г. до 21.10.2019 г., съдът намира, че същата има характер
на неустойка за забава. Краят на периода, за който се претендира неустойката, е след датите
на настъпване на предсрочната изискуемост за всеки от съдлъжниците, съответно 25.06.2019
г. за Б. В. и 20.06.2019 г. за В. В.. Съгласно разясненията дадени в мотивите към т. 2 от
цитираното по-горе Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017
г., ОСГТК, за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД
на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В
случая банката претендира уговорено мораторно обезщетение, което е в по-малък размер от
законната лихва за периода до подаване на заявлението, поради което претенцията в тази
част също е основателна и ще се уважи до размера, изчислен от вещото лице във вариант 1
от заключението, а именно: 2 293,77 лева.
Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на лихва за забава върху исковата сума за главница от датата на предявяване на
иска – 22.10.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване
7
на задължението.
ІІІ. Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора ищецът има право на съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л.
162) и представените по делото доказателства, ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 994,51 лева и съдебно-счетоводна експертиза в размер на 700,00 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на 2 348,08 лева, възнаграждение за особени
представители в размер на 4 500,00 лева или общо сторените от ищеца разноски са в размер
на 8 542,59 лева. Съразмерно на уважената част от исковете дължимите от ответниците
разноски са в размер на 8 296,15 лева.
Ответникът следва да заплати съразмерно на уважените претенции и сторените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на
951,16 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 492,04 лева (т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съразмерно на уважената част
дължимите от ответниците разноски в заповедното производство са в размер на 2 372,72
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че: Б. Г. В. , ЕГН:
**********, и В. Д. В., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Житница, община Провадия,
ДЪЛЖАТ солидарно на „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя" № 7, на основание Договор за банков
револвиращ кредит № 0014/329/16022018/16.02.2018г. от 16.02.2018г. и Анекс № 1 от
22.02.2018г. към него, следните суми: • 41 600,00 лева – главница, ведно със законна лихва
върху главницата считано от 22.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; •
1 498,59 лева – лихва върху редовна главница за период от 20.09.2018 г. до 25.04.2019 г.;
• 2 293,77 лева – наказателна лихва при просрочие, дължима за периода от 20.09.2018 г. до
21.10.2019 г., като отхвърля иска за разликата до 2 293,79 лева; • 166 лева – периодична
такса, начислена на 20.02.2019 г.; • Б. Г. В. дължи сумата от 627,48 лева лихва върху
просрочена главница за периода от 20.09.2018 г. до 21.10.2019 г., като отхвърля иска за
разликата до 1 999,40 лева; • В. Д. В. дължи сумата от 593,99 лева лихва върху просрочена
главница за периода от 20.09.2018 г. до 21.10.2019 г., като отхвърля иска за разликата до 1
999,40 лева, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 937/29.10.2019 г. в
производството по ч.гр.д. № 1438/2019 г. по описа на РС – Девня въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката, на основание чл. 430, ал. 1 и 2
от ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК. Задължението на
ответниците за лихва върху просрочена главница за периода от 20.09.2018 г. до 21.10.2019 г.
е в условията на солидарност до сума в размер на 593,99 лева.
8
ОСЪЖДА Б. Г. В., ЕГН: **********, и В. Д. В., ЕГН **********, двамата с адрес: с.
Житница, община Провадия, ДА ЗАПЛАТЯТ на „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя" № 7, сумата
8 296,15 лева, представляваща сторени пред Варненски окръжен съд съдебно-деловодни
разноски и сумата 2 372,72 лева, представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. 1438/2019 г. по описа на РС – Девня съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9