№ 3643
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110102175 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „А 1 България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш”, № 1 срещу Н. Л. Ф., ЕГН ********** с
настоящ адрес **** за сумите, както следва: 127,01лева, представляваща сбор от дължима
цена за ползвани електронни съобщителни услуги по Рамков договор №
*********/06.08.2014г., от която 45,39лева по партида със системен номер М4187385 за
периода 21.07-20.09.2018г. /по фактури за периода 24.08.2018г.- 15.10.2018г./ за
предоставена комплексна мобилна телефонна услуга за номер **********, 81,62лева по
партида със системен номер М4278883 за периода 21.07-20.09.2018г. /по фактури за периода
24.08.2018г.- 13.11.2018г./ за предоставена комплексна мобилна телефонна услуга за номер
**********; 907,19лева, сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната по партида със системен номер М4278883, формиран, както следва: 4,98лева-
сбор от три месечни абонаментни такси за допълнителен пакет мобилен интернет на
мобилна услуга номер **********, 112,47лева- сбор от три месечни абонаментни такси за
мобилна услуга номер **********, 789,74лева- пропорционална отстъпка от цената на
устройство SAM Galaxy S8+ Orchid Grey по повод ползване на мобилен номер **********;
671,68лева, представляваща сбор от дължими лизингови вноски по договор за продажба на
изплащане от 23.12.2017г. на устройство SAM Galaxy S8+ Orchid Grey сключен по партида
със системен номер М4278883, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 26.08.2021г. до окончателното погасяване на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 7182/21.12.2021г. по ч.гр.д. № 16445/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 06.08.2014г. с ответника е сключен рамков договор с № *********, по които
предоставяните услуги са отчитани по партида с № М 4187385 и № М4278883.
По партида с № М 4187385 е предоставяна услуга комплексна мобилна телефонна
услуга на мобилен номер ********** уговорена с приложение № 1 към договора от
1
16.09.2016г. по тарифен план Мтел безкрай 2XL. Срокът на договора е бил уговорен на
24месеца при промоционална месечна абонаментна такса /МАТ/ от 20,39лева дължима за
срока на договора, а след изтичането му, ако условията не бъдат предоговорени при МАТ от
33,99лева. Твърди, че по този договор задължението на ответницата е в размер на 45,39лева,
от която 32,84лева е за дължима МАТ и 12,55лева, такса за събиране на дължими суми
начислена еднократно с фактура от 24.08.2018г. Твърди, че таксата е начислена на
основание ценова листа-ценоразпис, обявен на интернет страницата на дружеството и
представлява 8% от неплатени просрочени суми в размер на 130,74лева по фактури за
съответните услуги или закупени устройства към момента на издаване на фактурата. Твърди,
че дължимостта й следва от разпоредбите на чл.3.2 от договора, чл. 4.7 от Приложение № 1
от 16.09.2016г. и чл.4.10 от Приложение № 1/23.12.2017г. към договора.
По партида с № М4278883 е предоставяна услуга комплексна мобилна телефонна
услуга на мобилен номер ********** уговорена с приложение № 1 към договора от
23.12.2017г. по тарифен план Мтел без граници 3XL с екстра нет и Mtel Now. Срокът на
договора е бил уговорен на 24месеца при МАТ от 44,99лева. Твърди, че по този договор
задължението на ответницата е в размер на 81,62лева, от която 61,48лева е за дължима МАТ
и 20,14лева, такса за събиране на дължими суми начислена еднократно с фактура от
24.08.2018г. на основание ценова листа-ценоразпис, обявен на интернет страницата на
дружеството и представлява 8% от неплатени просрочени суми в размер на 209,69лева по
фактури за съответните услуги или закупени устройства към момента на издаване на
фактурата. Твърди, че дължимостта й следва от разпоредбите на чл.3.2 от договора, чл. 4.7
от Приложение № 1 от 16.09.2016г. и чл.4.10 от Приложение № 1/23.12.2017г. към договора.
На 23.12.2017г. към този договор е сключен договор за лизинг № ********* с предмет
апарат SAM Galaxy S8+ Orchid Grey. Продажната цена на устройството е 1007,53лева,
разсрочена на 24вноски, с първоначална вноска платена при сключване на договора и
23броя последващи, всяка от по 41,98лева. Задължението на ответницата по този договор
твърди, че възлиза на сумата от 671,68лева като сбор от 8-ма до 23-та лизингови вноски.
Поради неизпълнение договорните задължения на абоната, по договора по партида №
М4278883 е била начислена неустойка в общ размер на 907,19лева, формирана като сбор от
следните задължения: 4,98лева формирана като сбор от три месечни абонаментни такси без
ДДС, всяка от по 1,66лева за допълнителен пакет мобилен интернет на мобилна услуга
номер **********, 112,47лева- формирана като сбор от три месечни абонаментни такси без
ДДС за мобилна услуга номер **********, всяка от по 37,49лева и 789,74лева, формирана
пропорционално от отстъпката от цената на устройство SAM Galaxy S8+ Orchid Grey по
повод ползване на мобилен номер **********, която била в общ размер от 1289,74лева.
Твърди, че посочените неустойки са дължими поради прекратяване на договора по
вина на абоната предвид допусната забава в плащането на дължимите суми повече от
124дена съгласно чл. 54.12 ОУ и считано от 02.10.2018г. Съгласно чл.6.3.1 от Приложение
№ 1/23.12.2017г. за номер ********** в такива случаи, абонатът дължи неустойка в размер
на месечните абонаментни такси дължими за абонамента по техния стандартен размер без
отстъпка, като нейният размер не може да превиши трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В този случай, като допълнение към неустойката, абонатът дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства закупени и/или предоставени на лизинг,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. За събиране на
вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът
възразил. За установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване
на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма
на защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който исковете
се оспорват по основание и размер. Оспорва да е потребявала твърдяните услуги, както и да
е давала съгласие да заплаща същите на посочените цени. Оспорва дължимостта на таксите
за услуги по ценова листа на оператора, като твърди, че ищецът не е предоставил конкретна
услуга, за която те да са дължими, а начинът на определянето им ги характеризира като вид
неустойка. Счита клаузата регламентираща тяхната дължимост за нищожна. Оспорва и
размера на задължението, послужил като база за тяхното начисляване.
Оспорва неустойката от 789,74лева, като твърди, че между страните няма уговорка за
нейната дължимост. Посочва, че в договора за лизинг има уговорена единствено лихва за
забава. Липсвала информация устройството да се предлага и продава на преференциална
цена, както и за размера на направената отстъпка сочена в размер от 1289,74лева. Оспорва
клаузите за неустойка като твърди да са с неравноправен характер, накърняващи добрите
нрави, противоречащи и заобикалящи закона. В евентуалност се сочи неустойката да е
прекомерна. Счита, че задължаването на потребителя да плаща неустойка покриваща
неполучени отстъпки е неравноправна клауза като надхвърляща предвидимите вреди за
доставчика. Оспорва дължимостта на законна лихва върху неустойките. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва представените от ищеца писмени
документи. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В съдебно заседание с писмено становище чрез процесуален представител исковата
молба се поддържа.
Ответникът се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа
отговора.
В проведеното на 07.11.2022г. о.с.з. процесуалният представител на ответницата е
направил изявление, че не оспорва: че мобилните услуги са предоставени за ползване; че са
правилно отчитани и че цената за тях е правилно определена; че процесните договори са
дигитално подписвани. Единствено се твърди, че при подписване на договорите,
ответницата не е била запозната с тяхното цялостно съдържание, с което са били нарушени
правата й на потребител.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата,
по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 16445/2021г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която ответницата е възразила в срок. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е
предмет на установяване в настоящото производство, при уточнението, че не всички суми
по заповедта са въведени в предмета на иска по чл. 422 ГПК.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да
бъдат установени като настъпили следните факти: валидно сключени между страните-
Рамков договор № *********/06.08.2014г. и към него- приложение № 1 от 16.09.2016г. със
системен партиден номер М 4187385 и приложение № 1 от 23.12.2017г. със системен
партиден номер М4278883 с предмет предоставяне на услуги посочени в приложенията и
договор за лизинг № ********* с предмет апарат SAM Galaxy S8+ Orchid Grey; че в
3
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между
страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ответника, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; че е изправна
страна по договора за лизинг, т.е предоставил е държането на вещта срещу уговорена
преференциална цена от 1007,53лева; че отстъпката от цената на лизинговото устройство е в
размер на 1289,74лева; осъществяване на предпоставките даващи му основание едностранно
да прекрати договорните отношения с ответника и момент на това прекратяване; наличие на
уговорени неустойки и размер на претенцията за тях; договаряне размера на неустойката в
съответствие с типични разходи и обичайна печалба;факти обосноваващи
прекъсване/спиране протичане на давностния срок.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 06.08.2014г. между страните е сключен договор за мобилни услуги.
На 16.09.2016г. към него е сключено приложение № 1 за телефонен номер
********** с избран тарифен план Мтел безкрай 3 XL за срок от две години при стандартен
месечен абонаментен план от 33,99лева с промоционална отстъпка от месечната
абонаментна такса от 40%, важима в рамките на срока на действие на приложение № 1, т.е
до 16.09.2018г. /т.5.2.2/.
На 23.12.2017г. към рамковия договор е сключено приложение № 1 за телефонен
номер ********** при тарифен план Мтел без граници 3 XL Нет Коледа 2017 за срок от две
години /до 23.12.2019г./ при месечна абонаментна такса от 44,99лева и включен
допълнителен пакет мобилен интернет при месечна абонаментна такса от 1,99лева и
телевизионен пакет Mtel Now при месечна абонаментна такса от 9,98лева. Като приложения
към договора са подписани ценоразпис за ползваните допълнителни електронни
съобщителни услуги, списък на телевизионните програми включени в пакета. С отделна
декларация, абонатът е потвърдил, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ, които са
му били и предоставени от оператора, ведно с преддоговорна информация по чл. 4 от ЗЗП, в
т.ч относно правото на отказ от договора и стандартен формуляр за упражняване правото на
отказ от договора.
В чл.6.3 е регламентирана отговорност за вреди във вид на неустойки, в случай че
достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът прекратен по инициатива или по вина на
абоната преди изтичане срока на ползване. При тези случаи абонатът дължи неустойка в
размер на месечните абонаментни такси дължими за абонамента по техния размер без
отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване, като когато абонатът е физическо
лице максималният размер на неустойката не може да надвиши трикратния на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. Като допълнение към тази неустойка, абонатът дължи и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства закупени или предоставени на лизинг, съответстваща на оставащия срок на
ползване на съответния абонамент. В случая отстъпката предоставена от пазарната цена на
крайно устройство, закупено в пакет с услугите по това приложение е посочена да е в размер
на 1289,74лева /т.6.3.2/.
На същата дата /23.12.2017г./ е сключен и договор за продажба на изплащане на
мобилно устройство SAM Galaxy S8+ Orchid Grey с номер на услугата **********. С
приемо- предавателен протокол от същата дата е удостоверено, че ответницата е получила
устройството. Съгласно т. 3 от договора, закупуването на вещта по договора е обвързано от
ползването на електронни съобщителни услуги предоставени въз основа на договор за
услуги сключен с продавача. Цената на устройството е 1007,53лева, чието плащане е
уговорено да се извършва на 24броя вноски, всяка от по 41,98лева, включваща главница и
годишна лихва от 4,95%, първоначалната от които се дължи при сключване на договора.
4
Дължимите месечни вноски се отразяват във фактурите издавани от продавача по договора
за услуги. В т.12.3 е предвидено, че при неплащане в срок на най- малко две последователни
месечни вноски, всички суми дължими до края на договора стават изискуеми от датата на
издаване на фактура за тях определена за издаване на месечните фактури.
По делото са представени ОУ на оператора за взаимоотношенията между него и
абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на А1 България ЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE, ценоразпис на А1 за клиенти по договор, както и фактури
обективиращи задълженията на абоната.
С отговора ответникът е оспорил автентичността на следните документи: договор №
*********/06.08.2014г., приложение № 3/23.12.2017г. към договор №
*********/06.08.2014г., допълнение от 23.12.2017г. към приложение №1 към договор №
*********/06.08.2014г. и приемо- предавателен протокол от 23.12.2017г. за закупено крайно
устройство, като е твърдял, че посочените документи не носят негов подпис. По повод на
оспорването ищецът е уточнил, че тези документи по естеството си представят електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ /приобщен и на електронен носител/ и
подписването им е извършвано дигитално. В рамките на предоставената на ответника
възможност, последният не е оспорил факта, че документите на ел. носител са идентични на
тези представени по делото на хартиен носител, нито е твърдял наличие на преправки и
добавки по тях. Съгласно изричната уговорка в рамковия договор от 06.08.2014г., т.5.4 при
подписване на договора и/или приложенията към него с дигитален подпис, страните се
съгласяват значението на подписите им да се приравни на саморъчно положените. Съгласно
чл. 13, ал. 1 и ал. 4 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.
10 от Регламент № 910/2014 и при съгласие на страните може да се придаде на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, страните по договора изрично са се
съгласили, че дигиталният подпис има сила на саморъчен подпис. Следователно, по тяхната
изрична воля на електронния документ е придаден вид на подписан такъв, от което следва,
че той притежава доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК.
Предвид оспорване автентичността на горните документи, по делото е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК. От изслушаното заключение на в.л. по допусната
съдебно- почеркова експертиза, което като дадено от лице с нужната компетентност и
неоспорено от страните, бива кредитирано от съда в цялост. В.л. дава експертно заключение,
че подписите във всички оспорени документи са изпълнени от ответника. Следователно,
оспорването на автентичността им е неуспешно проведено, което налага съдът да приеме, че
документите са истински и техен автор е именно ответникът.
На следващо място, възраженията на ответника са били, че така както са били
представени за подпис са го лишили от възможността да се запознае с тяхното съдържание и
съответно да направи информиран избор по встъпване в договорно правоотношение с
посочените параметри. Тези възражения са неоснователни. След като е направил избор и е
изявил волята си подписвайки договорите и приложенията им, извън хипотезите на порок
при волеобразуването /какъвто не се твърди/, същият не може да оспорва валидността на
облигацията твърдейки, че не е бил запознат със съдържанието на договорните клаузи. Още
повече, че с изрична декларация е удостоверил получаването на приложимите ОУ и
преддоговорна информация по чл. 4 ЗЗП.
Следователно, процесните договори за мобилни услуги и лизинг са валидно
сключени. По своята същност договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни
съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за
уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията между страните се регламентират
от общите правила за договорните задължения с предмет натурална престация. Договорената
цена се дължи при реално извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят
декларира, че е запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод
5
договорните отношения. В настоящия случай от ищцовото дружество са представени
фактури и приложения към тях, от които са видни вида, количеството и стойността на
потребените услуги в периода 21.07.2018г.- 20.09.2018г. за номер ********** и в периода
21.07.2018г.- 20.09.2018г. за номер **********. При липсата на оспорване на представените
извлечения от електронната система на оператора на мобилна комуникационна мрежа, в
които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е
извършена реална доставка на посочените мобилни услуги. Задълженията на мобилния оператор
са определени в сключените с ответника потребителски договори и по същество се свеждат
обобщено до това операторът за поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по
начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва
тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/ и пр. разписани в чл. 41 ОУ и сл. Това означава, че мобилният
оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността
да интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Ответникът не е
твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги и в заключение, сумите са начислени за
осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях.
При определяне на тяхната стойност съдът съобрази, както представените по делото
фактури, обективиращи тяхната стойност, така и факта, че ответникът не е оспорвал
правилното им начисление като вид, количество и размер. Ето защо, претенцията за сумата
от 32,84лева, като стойност на месечна абонаментна такса за потребени услуги за номер
********** и от 61,48лева като стойност на месечни абонаментни такси за номер
********** при липса на твърдения, респ. доказателства за погасяване на това задължение
се явява доказана по основание и размер. Това налага съдът да вземе отношение по
направеното правопогасяващо защитно възражение за изтекла погасителна давност. На
първо място, протичането на давностния срок е свързано с настъпил падеж на задължението,
т.е неговата изискуемост- на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В чл. 26.4 и чл.
26.5 ОУ е разписано, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, неполучаването на която не е освобождава от задължение за плащане на
дължимите суми. За таксуващия период, за който ще се издава фактурата, операторът следва
да е уведомил абоната при сключване на договора. Срокът, който се предоставя за плащане е
15дни от издаването на фактурата, като съгласно чл. 30б ОУ, абонатът има право да
получава детайлизирани сметки за ползваните услуги заедно с фактурата или достъп до
информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги, в т.ч. с
посочване срок на плащане. В случая, в процесните фактури е посочен срок на плащане, с
изтичане на който абонатът изпада в забава, по първата от който той е 13.09.2018г.
Съобразно разрешението дадено с ТР 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, вземането на мобилния
оператор представлява "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради
което и същото се погасява с изтичането на три годишна давност. В случая заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено на 26.08.2021г., поради което и към тази дата не е изтекъл
тригодишният давностен срок по отношение на процесните вземания, изискуемостта на
първото, от които е настъпила на 15.10.2018г., вкл. при съобразяване пар. 13 от ПЗР към
ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г./ предвиждаща, че от
13.03.2020г. до 20.05.2020г.вкл., т.е общо 69дни, давностните срокове по чл.110 и чл. 111
ЗЗД са спрели да текат.
Сумите от 20,14лева и 12,55лева са начислени с фактури от 24.08.2018г. и съобразно
твърденията на ищеца /уточняваща молба от 24.03.2022г./ представляват еднократно
начислени такси за събиране на дължими суми на основание ценова листа- ценоразпис,
обявен на интернет страницата на дружеството и представляват 8% от неплатени
просрочени суми по фактури за съответните услуги или закупени устройства към момента
на издаване на всяка от фактурите. Обосновава дължимостта им с разпоредбите на чл.3.2 от
6
договора, чл. 4.7 от Приложение № 1 от 16.09.2016г. и чл.4.10 от Приложение №
3/23.12.2017г. към договора. Посочените разпоредби регламентират условията за ползване
на предоставяни от оператора услуги, като тези които не са посочени в приложение към
договора, се таксуват съгласно действащия ценоразпис на оператора публикуван на
интернет сайта на оператора и/или в приложение № 3. В представения ценоразпис на А1 за
клиенти е видно, че тази такса е такава за събиране на дължими суми и е в размер на 8% от
неплатените просрочени суми по фактури за съответните услуги и/или закупени устройства.
Т.е дължимостта й е свързана с допусната забава в изпълнение задълженията на абоната, а
размерът й е величина определяема съобразно размера на задължението, чието плащане е
просрочено. Прочитът на тази уговорка обосновава отричане твърдението на ищеца, тези
такси да са стойност на потребени услуги. С оглед начина на уговарянето им и определяне
на техния размер, следва да се определят като неустоечни клаузи с компенсаторен характер.
Тази клауза настоящият състав преценява, че е нищожна като уговорена в нарушение на
добрите нрави. Въпреки че изрично в чл. 27.1 ОУ към договора е предвидена дължимост на
неустойка за забава, посочената такси също има такива характеристики, защото с тях се
цели обезщетяване на кредитора за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
доказват, обезпечавайки го така изцяло. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС,
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е конкретна за всеки договор и се
извършва към момента на сключването му, като се съобразяват примерно изброени
критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/, размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др., вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението- съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Уговарянето на тази неустойка изначално няма обезщетителна роля, а цели само санкция на
потребителя и извличане на допълнителна парична облага за кредитора, която не му се
следва.
В заключение, сумите от 20,14лева по партида със системен номер М4278883 и
12,55лева по партида със системен номер М4187385 са недължими.
По договора за лизинг от 23.12.2017г. неплатените задължения са в размер на общо
671,88лева- вноски от 8-ма до 23-та. По този договор ответникът като лизингополучател е
получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство SAM Galaxy S8+ Orchid
Grey при обща лизингова цена от 1007,53лева, платима на 24вноски от по 41,98лева всяка. С
подписването на приемо- предавателния протокол от същата дата, оспорването на чиято
автентичност съдът прие за неуспешно, ответникът е декларирал получаването на вещта,
поради което и съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение.
Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това
ползване. Наличието на финансово- кредитния елемент по придобиването на вещта от
лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под
формата на възнаграждение за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките
на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до неговата
недействителност. Договорът валидно обвързва страните по него, поради което и при липса
на твърдения за плащане, дължимите лизингови вноски начислени до соченото
прекратяване на облигационната връзка са на общо основание дължими. Осма и девета
вноски са текущо начислени в месечните фактури по договора за услуги, така както
разписва чл. 6.2 от договора, а останалите от десета до двадесет и трета са начислени общо.
Това е сторено от оператора по аргумент, че предвид неизпълнение на задължение по
плащане на задълженията на ответника на две последователни вноски е упражнено правото
7
по чл. 12, ал. 3 ОУ. Доколкото в случая претенцията на лизингодателя се съразмерява с
дължимата до края на договора лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата
вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че претенцията се явява
доказана в своето основание. В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена в
целия й размер, при липса на доказателства за извършено плащане на така установеното
задължение, а и неоснователност на възражението за погасителна давност по изложените
вече горе съображения.
На следващо място, предмет на претенцията са неустойки за предсрочно
прекратяване на договорните отношения между страните по вина на абоната по партида със
системен номер М4278883, формиран, както следва: 4,98лева- сбор от три месечни
абонаментни такси за допълнителен пакет мобилен интернет на мобилна услуга номер
**********, 112,47лева- сбор от три месечни абонаментни такси за мобилна услуга номер
********** и 789,74лева- пропорционална отстъпка от цената на устройство SAM Galaxy
S8+ Orchid Grey по повод ползване на мобилен номер **********.
Твърди се, че посочените неустойки са дължими поради прекратяване на договора по
вина на абоната предвид допусната забава в плащането на дължимите суми повече от
124дена съгласно чл. 54.12 ОУ и считано от 02.10.2018г.
Съгласно чл.6.3.1 от Приложение № 1/23.12.2017г. за номер ********** в такива
случаи, абонатът дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси дължими за
абонамента по техния стандартен размер без отстъпка, като нейният размер не може да
превиши трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, като допълнение към
неустойката, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства закупени и/или
предоставени на лизинг, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на
посочената договорна неустойка е допусната забава в изплащане на дължимите суми
продължила повече от 124дена, което съгласно чл. 54.12 ОУ е основание за едностранно
прекратяване на договорното правоотношение, което като факт настъпва автоматично.
Принципно, установено е, че ответникът не е заплащал дължимите в полза на ответника
суми за ползвани услуги. Направено е възражение обаче за нищожност на тази клауза, за
което всъщност предвид естеството на спорното право, съдът следи и служебно. Характерът
на неустоечната клауза е гаранционно- обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да
определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на
насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани. От представените по делото
писмени доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на
плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в издаваните
фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му договора.
Размерът на неустойката не е изначално определен, но е определяем и зависи от остатъчния
период на договора следващ неговото едностранно прекратяване, лимитиран с максимален
размер.
Ответникът притежавайки качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, приложими в случая са нормите на ЗЗП и в частност
тази на чл. 143 ЗЗП. Последната дава дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Както се посочи при преценка
действителността на неустоечната клауза за нищожна съобразяват се постановките на т. 3 от
8
ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. В доп. споразумение операторът е уговорил максимален
размер на дължимата неустойка размер съизмеряващ се със сбора на три месечни
абонаментни такси. Едностранното прекратяване лишава доставчика от очакван фиксиран
по размер приход, което засяга съществено неговия интерес. Затова и предвидимите за
търговеца вреди не могат да се простират до края на уговорения срок, но несъмнено
обхващат период на търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент.
Ето защо, с договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента,
кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и клаузата
регламентираща нейната дължимост е действителна. Претенцията за неустойка от 4,98лева и
112,47лева следва да бъде уважена в цялост.
По отношение на неустойките явяващи се разлика между стандартната цена на
предоставени устройства и дължимата преференциална такава по договорите заявена в
размер на 789,74лева, съдът приема следното: Както се посочи, в доп. споразумение от
23.12.2017г. в случай на прекратяване договора през първоначалния срок по вина или по
инициатива на потребителя, е регламентирана дължимост и на неустойка съизмеряваща се
със съответстваща на оставащия срок на договора за абонамент ползвана отстъпка от
пазарната цена на закупени или предоставени на изплащане устройства.
Следва да се отчете, че неустоечните клаузи имат за цел да компенсират вредите,
които доставчикът като добросъвестна страна понася от едностранно предсрочно
прекратяване на договор с фиксиран срок на ползване на мрежата му.
В доп. споразумение от 23.12.2017г., общата стойност на вещта с абонаментния план
е определена на 1007,53лева, а отстъпката от пазарната цена е 1289,74лева. Този вид
неустойка е уговорен като допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване
съизмерима в максимален размер на тримесечни абонаменти такси по договора без ДДС.
Уговарянето й в размер на отстъпката от пазарната цена на устройството, без абонаментен
план съответна на оставащия срок от договора, съдът приема, че обуславя извод за
необосновано висока неустойка по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, поради което и
прилагането на такава клауза спрямо потребителя ще следва да се отрече. Безспорно,
операторът е договарял тази цена на устройството, защото е очаквал дългосрочното
обвързване с потребителя и потребяване от него на услуги за определен период от време.
Вярно е, че без отстъпките в цените нито потребителя, нито доставчикът биха се съгласили
на дългосрочното обвързване, но прекратяването осуетява само очакваните от търговеца
приходи в намаления им размер. Процесната клауза е договорена в допълнителното
споразумение касаещо обвързване по дългосрочен абонамент за ползване на мобилни
услуги, чието предсрочно прекратяване води реално до негативните последици за оператора
измерими с неустойката в трикратния размер на уговорените месечни абонаментни такси,
чието уговаряне съдът прие за действително. Допълнителното обезщетение към него, обаче
не може да бъде оправдано с предвидимия размер на вредите на доставчика.
От друга страна, формулировката на процесната клауза, не създава яснота за
определения или определяемия размер, като не е посочена конкретната ставка и начало на
периода, съотносими към текста съответстваща на оставащия срок на договора. В договора
за мобилни услуги не е посочена пазарната цена, на която вещта се предлага, било то и от
оператора, въз основа на която потребителят да направи информиран избор дали да встъпи в
дългосрочно обвързване с посочените параметри. Посочена е единствено стойност на
отстъпката, което като практика може да се определи и като заблуждаваща такава.
Понастоящем претенцията възлиза на 78 % от договорената цена на устройството към
момента на сключване на договора с потребителя, по който начин клаузата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в противоречие и на добрите нрави,
излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, постигайки и заобикаляне на
9
първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/ така решение по в.т.д.
№ 1968/2021г. и решение по в.т.д. № 1768/2022г. на ВОС.
С оглед на гореизложеното и предявения иск за сумата от 789,74лева, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична основателност на исковете
поставя въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва
да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото
производство от 200лева юк. възнаграждение и 115,88лева ДТ. Съобразно отправеното
искане, на ищеца следва да бъдат определи разноски за юк. възнаграждение в размер на
200лева, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Или общият размер на разноските е 315,88лева.
Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 163,59лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Сторените там разноски, при съобразяване частта на вземането по
заповедта предмет на установителния иск, са в общ размер на 76,40лева, от които 34,12лева
платена ДТ и 42,28лева юк. възнаграждение. Съобразно уважената част на претенциите, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 39,57лева.
Предвид изхода от спора и направено от ответника искане, в тежест на ищцовото
дружество следва да се възложат сторените от ответника разноски. Представен е списък, по
който се претендират 250лева депозит за в.лице и адв. възнаграждение при условията на чл.
38 ЗАдв. В полза на адв. М. Ц. от АК Варна следва да се определи адв. възнаграждение по
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 350лева, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съобразно
отхвърлената част на претенциите е 168,74лева. Съразмерно отхвърлената част на
претенциите в полза на ищцата следва да се присъдят разноски от 120,53лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „А 1 България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район Илинден, ул. „Кукуш”, № 1 съществува вземане срещу ответника Н. Л. Ф., ЕГН
********** с настоящ адрес **** за сумите, както следва: 94,32лева, представляваща сбор
от дължима цена за ползвани електронни съобщителни услуги по Рамков договор №
*********/06.08.2014г., от която 32,84лева по партида със системен номер М4187385 за
периода 21.07-20.09.2018г. /по фактури за периода 24.08.2018г.- 15.10.2018г./ за
предоставена комплексна мобилна телефонна услуга за номер ********** и 61,48лева по
партида със системен номер М4278883 за периода 21.07-20.09.2018г. /по фактури за периода
24.08.2018г.- 13.11.2018г./ за предоставена комплексна мобилна телефонна услуга за номер
**********; 117,45лева, сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната по партида със системен номер М4278883, формиран, както следва: 4,98лева-
сбор от три месечни абонаментни такси за допълнителен пакет мобилен интернет на
мобилна услуга номер ********** и 112,47лева- сбор от три месечни абонаментни такси за
мобилна услуга номер **********; 671,68лева, представляваща сбор от дължими лизингови
вноски по договор за продажба на изплащане от 23.12.2017г. на устройство SAM Galaxy S8+
10
Orchid Grey сключен по партида със системен номер М4278883, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.08.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7182/21.12.2021г. по ч.гр.д. №
16445/2021г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 789,74лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната по
партида със системен номер М4278883- пропорционална отстъпка от цената на устройство
SAM Galaxy S8+ Orchid Grey по повод ползване на мобилен номер **********; за разликата
над присъдената сума от 94,32лева до 127,01лева, от която 12,55лева представляваща такса
за събиране на дължими суми по партида със системен номер М4187385 и 20,14лева
представляваща такса за събиране на дължими суми по партида със системен номер
М4278883, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Л. Ф., ЕГН ********** да заплати на „А 1 България“, ЕИК
*********, сумата от 163,59лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски
пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Л. Ф., ЕГН ********** да заплати на „А 1 България“, ЕИК
********* сумата от 39,57лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. №
16445/2021г. по описа на ВРС, съразмерно уважената част на иска съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А 1 България“, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Д. Ц. от АК
Варна, в качеството й на пълномощник на ответника по настоящото гр.дело сумата от
168,74лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА„А 1 България“, ЕИК ********* да заплати на Н. Л. Ф., ЕГН
********** сумата от 120,53лева, представляваща направени в производството, съразмерно
отхвърлената част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11