РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Перник, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500482 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.Н., като пълномощник на Ц. И., против
решение № 669/16.06.2022 г. по гр.д. № 5593/2021 г. по описа на Районен съд–Перник.
Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че
първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неизвършване на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и игнориране
на събраните по делото писмени доказателства, без посочване на причината за това.
Неправилно съдът бил приел, че след като процесния акт 14 е наличен на 18.06.2019 г. и е
представен по исковото производство, доверителката ми дължи главницата по
установителния иск в размер на 5 470 лева. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че едва в откритото съдебно заседание на 16.03.2022 г.
ответницата била уведомена от страна на ищеца Строй Билдинг 2012 ЕООД, че за
процесната сграда има издаден Акт 14 и по силата на който следва да заплати сумата от 5
470 лева, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2015 г., т.е. до
16.03.2022 г. ответника Ц. И. не е била уведомявана за издадения Акт 14/18.06.2019 г. и тя
не е изпаднала в забава за заплащане на претендираната главница от 5 470 лева. На
следващо място, във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е
1
приел, че погасяването на пет годишен давностен срок за построяване на сградата, касае
единствено притежателя на правото на собственост върху земята. От събраните по делото
писмени доказателства се установи, че учреденото през 2013 г. право на строеж не е
упражнено по смисъла на чл.67 от ЗС. От правна страна от значение било фактическото
изграждане на сградата, т.е. дали същата отговаря на изискванията за приемане, че е
изграден груб строеж, а не дали това е удостоверено със съответните актове. С въззивната
жалба се прави възражение и за това, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че с
получаването на исковата молба доверителката ми е уведомена за извършената цесия. От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че договорът за цесия от
04.06.2021 г. между ищците Строй Билдинг 2012 ЕООД и И. А. П. не е породил действие
спрямо доверителката ми, защото не е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.99 ал.4
от ЗЗД. Според задължителната съдебна практика /Тълкувателно решение № 142-7 от
11.11.1954 г. ОСГК на ВС/, за да има действие договорът за цесия по отношение на
длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това
уведомяване да е направено от цедента /стария кредитор/, като това задължение на цедента
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение,
тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Според цитираната
съдебна практика законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане
да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за
длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. В тази връзка
повереника на ответницата счита, че договора за цесия от 04.06.2021 г. между ищците Строй
Билдинг 2012 ЕООД и И. А. П. е недействителен. За да е действителен договорът за цесия
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което
трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания
води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание
на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет /Решение № 32/9.09.2010 г. на ВКС по
т.д. № 438/2009 г., II ТО, ТК/. Към датата на подписване на договора за цесия не е
възникнало задължението на доверителката ми към Строй Билдинг 2012 ЕООД за заплащане
на сумата от 5 470 лева, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот от
13.05.2015г. и същата не е в забава по него.
Претендират се и разноски.
От въззиваемите не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище по
същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Фактите са следните:
Между „Строй Билдинг 2012“ ЕООД и Ц. И. е сключен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 156 от
13.05.2015 г., по силата на който продавача продава на купувача право на строеж за
построяване на самостоятелен обект в пететажна сграда- апартамент № * Видно от
приложения по делото нотариален акт заплащането на цената по договора е уговорено на
части, като процесната сума се дължи „при снабдяване с акт 14“. „Строй Билдинг 2012“ се
задължило да въведе цялата сграда в експлоатация най- късно до 31.12.2017 г.
По заповедното производство, приложено по настоящето дело, е представен Акт 14 с
дата 18.06.2019 г. Няма данни същия да е съобщаван на ответната страна.
По заявление на „Строй Билдинг 2012“ ЕООД от 04.02.21 г. срещу Ц. А. И., е
издадена Заповед № 260777/24.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за заплащане на сумата 5470,00 лв. -
представляваща част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 156 от 13.05.2015 г.,
платима при снабдяване с акт 14 за сградата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
04.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски- сумата
111,96 лв.- държавна такса и 340,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
От постъпилото от ЧСИ С.Б. писмо се установява, че на 29.07.2021 г. на длъжника е
връчено съобщение по чл.410 ГПК, вместо покана за доброволно изпълнение на заповедта
по чл. 417 ГПК.
Против горецитираната заповед е постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК
предвид което районния съд дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК за
предявяване на иск за установяване на вземането. Последния е предявен в
законоустановения месечен срок.
Междувременно с договор за цесия от 04.06.21 г. първия ищец, като цедент,
прехвърлил безвъзмездно на втория ищец, като цесионер вземането си по описаната по-
горе заповед за изпълнение. От приложената, като писмено доказателство нотариална
покана е видно, че договора за цесия е съобщен от кредитора- цедент на Ц. И. на 30.06.21 г.
По правото:
Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК ВКС т.10.б.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, са налице в случаите на
настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на
длъжника след издаване на заповедта за изпълнение.
3
При универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта
за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на основание
чл. 227 ГПК.
При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.
Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
При горното, съдът счита, че така предявения субективно съединен установителен
иск е допустим, предявен от надлежни страни и следва да се разгледа откъм неговата
основателност.
По основателността:
Въз основа на сключения договор за покупко продажба, инкорпориран в нот. акт №
*** от *** между първия ищец и ответницата е възникнало облигационно отношение по
силата на което „Строй Билдинг 2012“ ЕООД е поел задължение да се снабди с акт 14 за
строената от него сграда, а И. се е задължила, при настъпване на този факт, да заплати
сумата от 5470 лв. В изпълнение на това, видно от писмените доказателства по делото,
„Строй Билдинг 2012“ ЕООД се е снабдил с Акт 14 с дата 18.06.2019 г. При това положение,
от този момент, за ответницата е възникнало задължението да плати исковата сума.
Неотносими към основателността на исковата претенция са възраженията по жалбата, в
смисъл, че акт 14 не бил съобщен на ответната страна, поради което тя не била изпаднала в
забава. В същност внимателния прочит на исковата молба установява обстоятелството, че
никъде цедента и/или цесионера не твърдят забава на процесната сума за главницата, а искат
установяване на нейната дължимост. Именно последната И. е оспорила с възражението по
чл.414, ал.1 от ГПК и с отговора на исковата молба. В т.5.г от ТР № 4/14 г. ОСГК е указано,
че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите. Поради това узнаването от страна на ответницата на
факта, че „Строй Билдинг 2012“ се е снабдил с акт 14 е свързано единствено с въпроса за
евентуалната забава, но не и с основателността на вземането. Със снабдяване с акт 14
вземането на първия ищец е било определено по основание и размер, поради което е
станало изискуемо.
Неоснователно е и твърдяното с жалбата, че въпреки издадения акт 14 постройката не
е завършена до степен на „груб строеж“. Законната дефиниция на понятието "груб строеж"
/карабина/ се съдържа в ЗУТ. Според §5, т.46 от Допълнителните разпоредби това е сграда
или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна
степен на изпълнение на довършителните работи. Видно от акта за приемане на
конструкция /акт 14/ същия е съставен от компетентни за това лица, при спазване на
установената от закона форма и правила, и в кръга на правомощия на съставителите. В този
4
смисъл с удостоверения № 20/СПУ 7884 от 09.11.20 г. и № 21/ТР-5413 от 14.10.21 г. гл.
архитект на Община Перник е посочил, че въпросната сграда съгласно §5, т.46 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ представлява груб строеж, като е изградена до покрив
включително. Тези удостоверения /с едно и също съдържание/ представляват по естеството
си стабилен административен акт, ползващ се със съответната удостоверяваща
доказателствена сила. Ответницата, която оспорва последната следва да проведе пълно и
главно доказване на своите твърдения. Доказателства в тази насока не са представени.
Междупрочем от снимковия материал депозиран от И. пред районния съд също е видно, че
процесната постройка е на груб строеж- с изградени стени и покрив.
Неоснователно е и възражението по жалбата, че по отношение на правото на строеж
учредено в полза на „Строй Билдинг 2012“ ЕООД е изтекла давността по чл.67 ЗС.
От обстоятелствената част по т.1 на ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1/2011 г. става ясно, че:
„Правото на строеж се учредява с договор или с административен акт, като по-често
срещаната хипотеза е договорът, който по общото правило на чл. 18 ЗЗД следва да бъде
сключен с нотариален акт. В съвременните условия се е наложила практиката собственикът
на земята да сключва договор за учредяване на право на строеж за част от предвидените за
изграждане обекти в бъдещата сграда със строител-предприемач, който поема задължение да
я построи и въведе в експлоатация. При неизпълнение на задължението за изграждане на
сградата в уговорения срок, собственикът на земята може да развали договора по съдебен
ред, с което ще отпадне правното му действие. Друго самостоятелно основание за
прекратяване на правото на строеж е погасяването му по давност. Собственикът на земята
може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за
собственост срещу суперфициаря, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в
петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив. При уважаването
на иска правото на строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума на
собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея - изградените обекти
или етажи, защото правото на строеж, сключено по единен договор със собственика на
земята, не може да бъде упражнено частично. Ако в петгодишния срок сградата не е
завършена до покрив, правото на строеж ще се погаси по давност изцяло, а не само за
незавършените обекти.
Ако договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален
и междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, тези от тях, които са
договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното
учредяване на правото на строеж, ще запазят правата си на основание чл.88, ал.2 ЗЗД. Те
обаче черпят права от първоначалния суперфициар и затова не могат да бъдат в по-
благоприятно положение от него. Последващото прехвърляне не обвързва собственика на
земята, затова правото на строеж трябва да се реализира в рамките на петгодишния срок от
учредяването на суперфицията. Ако този срок не е спазен и давността не е спирана и
прекъсвана, правото ще се погаси за всички обекти при позоваване на давността от
собственика на земята. Той ще придобие изградената част от сградата по правилото на чл.92
5
ЗС, а суперфициарят ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, защото е
придобил правото на строеж на валидно законно основание….Възможно е обаче неговият
интерес, за довършване на сградата да изисква да се запазят правата на тези, чиито обекти са
изградени, затова той може да упражни правото си за прекратяване на суперфицията на
основание чл. 67 ЗС само по отношение на лицата, чиито обекти не са построени“.
От всичко така изложено настоящия състав заключи, че правилно районния съд е
приел, че правото да се позове на погасителната давност по чл.67 ЗС за конкретния случай
не принадлежи на ответницата, а на собственика на земята. За И. е налице възможността да
иска неустойка за забавено изпълнение, каквато е предвидена в т.7 на договора за покупко
продажба инкропориран в № 188 от 13.05.2015 г., но не и да упражни чужди права.
На последно място, неоснователно е и въведеното с жалбата твърдение, че
въззиваемата не е обвързана с правните последици на договора за цесия, тъй като същия в
нарушение на чл.99, ал.3 ЗЗД не й е съобщен.
Видно от приложената като писмено доказателство по делото нотариална покана
съдържаща клаузите по договора за цесия е, че същия е съобщен от кредитора- цедент на Ц.
И. на 30.06.21 г. Това обстоятелство е удостоверено от нотариуса по надлежния ред и в
частта на заверката има характер на официален удостоверителен документ.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявения иск е доказан както по
основание, така и по размер.
По изложените съображения,с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от ищците разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивнния съд в размер на 630 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 669/16.06.2022 г. по гр.д. № 5593/2021 г. по
описа на Районен съд–Перник с което по ик с правно основание чл.422 ГПК е признато за
установено, че Ц. А. И. ЕГН ********** *** дължи на И. А. П. ЕГН********** ***, в
качеството й на цесионер по договор за цесия от 04.06.2021 г. сключен със “Строй Билдинг
2012” ЕООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник,
ул.“Златоград“ бл.3 ет.2 ап.36
сумите по издадения по чгд № 0509 / 2021 г. по описа на ПРС изпълнителен лист,
а именно :
сумата 5470 лв.- главница, ведно със законната лихва върху сумата, от 04.02.2021 г.
до окончателното й изплащане;
6
сумата 111.96 лв.- държавна такса и
сумата 340 лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. А. И. да заплати на “Строй Билдинг 2012” ЕООД и И. А. П. сумата
общо 630 /шестотин и тридесет/ лв. разноски за адв. възнаграждение пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7