гр. Пловдив,29.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева,
като разгледа АНД № 4436/2018г. по описа на ПРС, VІІІ
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 337334-F367371/15.05.2018г., издадено от Директор на Дирекция ,,Контрол‘‘ при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,*******” ЕТ, ЕИК: *********, на основание чл.180, ал.2,
вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 991,67 /деветстотин деветдесет и един лева и
шейсет и седем стотинки / лв. за нарушение на чл.86,
ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 във вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
В жалбата си търговецът излага
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли същото да
бъде отменено. Алтернативно се излагат аргументи за
маловажност на нарушението. В съдебно заседание
жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт Е.,
която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок
и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява допустима,
а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна
Съдът установи следното:
В наказателното
постановление е посочено, че при проверка от органи на НАП – Пловдив, сред
които Ж.А.Г., било установено, че данъчно задълженото по ЗДДС лице ЕТ „******"
не е начислило ДДС в размер на 991.67 лв. по облагаема доставка на стойност –
5 950.02 лв., в това число данъчна основа – 4 958.35 лв., извършена
за данъчен период 01.01.2017 г. - 31.01.2017 г., когато лицето не било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно. С представени документи от
задълженото лице с писмо с вх. №
94-00-66032/28.09.2017г., съгласно връчено ИПДПОЗЛ №
П-16001617104796-040-001/11.07.2017 г. /изх. № 94-00-6603/11.07.2017 г./ било установено, че за периода от 01.11.2015г. до 31.10.2016 г. задълженото лице е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000
лв. /50 359.42 лв./, формиран от доставки на
извършени услуги с фадрома, документирани с издадени фактури и получени суми по
банковата сметка на фирмата. Предвид това ЕТ „*****" следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.11.2016 г. включително.
Заявление за регистрация по ЗДДС не било подадено до тази дата, като към
30.11.2017 г. облагаемият оборот на търговеца паднал под 50 000 лв., а именно –
възлизал на 45 406.06 лв. и за ЕТ„*****"
отпаднало задължението за регистрация по ЗДДС.
Установено било, че за
периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация /28.11.2016 г./,
ако лицето е беше подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС до датата,
предхождаща датата, на която за фирмата е отпаднало задължението за
регистрацията по ЗДДС /30.11.2017 г./, ЕТ „****" е следвало да начислява
ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
В тази връзка, за периода
01.01.2017 г. - 31.01.2017 г. била извършена облагаема доставка на услуга с
фадрома по фактура № 108/31.01.2017 г. на стойност 5 950.02 лв. и
не бил начислен ДДС в размер 991.67 лв. Приходите от продажбата на услуги били
получени по банковата сметка на фирмата през месец 02.2017 г., видно от представените
банкови извлечения на проверяваното лице.
Заключено било, че ако
лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за
извършените от него облагаеми доставки, като отрази така издадената фактура в дневника за
продажби за месец 01.2017г., и включи размера на данъка в справката-декларация
за данъчен период месец 01.2017г., които е следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно: до 14.02.2017 г. включително. Визирано е в
наказателното постановление и че на основание чл. 67,
ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не
е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка бил определен по формулата в
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Тези констатации били направени на 28.09.2017 г. в ТД на НАП - Пловдив
при извършване на проверката за установяване на факти и обстоятелства и било
прието,че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за което срещу ,,****” ЕТ бил съставен АУАН №
F367371 от 19.12.2017г. от Ж.Г. – и. по п. при ТД на
НАП гр. Пловдив. Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис
на управителя на нарушителя на 19.12.2017г., който го
подписал с възражението, че е извършил нарушението без умисъл и че не е искал
да ощети бюджета.
В срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН в ТД НАП – Пловдив не
постъпили възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения
акт било издадено и обжалваното наказателно постановление като в него била
дадена и същата правна квалификация на фактите, както тази в АУАН.
В качеството на свидетел
е била разпитана актосъставителят Г., която е потвърдила констатациите по акта. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
логични и съответни на приетите писмени доказателства.
На базата на гласните и
писмените доказателства по делото съдът намира, че в случая е налице установено
категорично виновно осъществяване от жалбоподателя на състава на разпоредбата
на чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС във вр. чл.86,
ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, във вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Според императивната
разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС санкция за неначисляване на ДДС в
предвидените срокове се налага и когато лицето не е начислило данък, тъй като
не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок. В конкретния случай се установява именно такова поведение на ,,******” ЕТ, който съобразно чл.3, ал.2 от ЗДДС е лице,
осъществяващо независима икономическа дейност и следователно има качеството на
данъчнозадължено лице. Установява се в случая от доказателствата по делото
неначисляване по предвидения в ЗДДС ред на данък за периода 01.01.2017 г. –
31.01.2017 г., което всъщност не се оспорва дори от
самия жалбоподател. Правилно е определен периода, за който лицето,
ако беше регистрирано по ЗДДС е следвало да начислява данък за извършените от
него услуги, като точно е приложена нормата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС. С оглед на посоченото,
правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя при така установените
факти, подробно отразени в наказателното постановление. Нарушението
същият е извършил виновно, доколкото не е бил извършил задължителната
регистрация по ЗДДС в момента, в който са настъпили основанията за това и е бил
длъжен да го стори, като така е допуснал да осъществява дейността си, без да
начислява ДДС в период, в който е бил длъжен да начислява данъка за извършените
от него услуги.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от
ЗАНН, тъй като по време на съставянето му видно от разписката в самия акт е
присъствал не кой да е, а собственикът на санкционирания едноличен търговец, на
когото бил предявен и връчен препис от акта.
Неправилно се явява и
направеното възражение за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н.
д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН.
Тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Гореизложеното налага задължение
за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени
критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Но при
определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността
от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е
предвидено друго. В случаят е налице обективна
отговорност на нарушителя. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Определяща
е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга
на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно
увредените отношения. Издаденото наказателно
постановление е законосъобразно, тъй като преценката на
административнонаказващият орган, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, съответства на закона. За съставомерността на деянието като административно нарушение по
чл. 6 от ЗАНН е важно обективно установеното нарушение
на законово регламентирани задължения за търговеца, каквото в случая се съдържа
в разпоредбите на чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от
ЗДДС във вр. чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, във вр.
чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Нарушението е резултатно.
Настъпили са вредни последици. Безспорно
от страна на наказващият орган е отчетена значимостта на засегнатите отношения.
Спазени са разпоредбите на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. Целта на това административно наказание е не само да предупреди
търговеца към спазване на установения правен ред във фискалната политика, но и
да въздейства върху останалите субекти като предупреждение да не извършват
подобни нарушения. Предвид всичко изложено, настоящият
съдебен състав намира, че преценката на АНО е правилна и издаденото НП е
законосъобразно.
Ето защо законосъобразно
е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и правилно е приложена разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1
от ЗДДС, като е наложено наказание имуществена санкция в размера на
неначисления данък, който не следва да е по-малко от 500 лв. Правилно на
основание чл.67,ал.2 от ЗДДС, когато не е изрично
уговорено данъкът да се дължи отделно, се включва в уговорената цена и по
формулата, предвидена в чл. 53, ал.2 от Правилника за
прилагане на ЗДДС, е определен размерът от 991.67 лв.
При извършената служебната проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
По изложените
съображения обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и затова на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
337334-F367371/15.05.2018г., издадено от Директор на Дирекция ,,Контрол‘‘ при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,*******” ЕТ, ЕИК: *********, на основание чл.180, ал.2,
вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 991,67 /деветстотин деветдесет и един лева и
шейсет и седем стотинки / лв. за нарушение на чл.86,
ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 във вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК