МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 06.02.2019 Г. ПО ВНОХД № 3256/2018 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Производство по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда от 30.05.2018 г. по НОХД № 4221/2018 г. Софийският районен съд, Наказателно
отделение, 5-ти с-в е признал
подсъдимата М.Д.Р. за виновна в това, че на 13.06.2017 г.,**Основно училище „Б.Х.”,
находящо се в гр. София, ул. „*******, противозаконно пречила на орган на властта
да изпълни задълженията си – прекъснала провеждането на разпит на свидетел като
попречила на сина сиМ.Г.Р.да дава показания по досъдебно производство № 3382
ЗМК 856/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 11127/2016 г. по описа на
СРП, пред водещия разследването М.Г.М., и да подпише протокола за разпит на
свидетел – престъпление по чл. 270, ал.1
от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК, я осъдил на наказание „глоба”
в размер на 1000 (хиляда) лева.
С така постановената присъда подсъдимата Р.
е осъдена да заплати направените по делото разноски.
Против присъдата на
първата инстанция е подадена въззивна жалба от защитника на подс. Р. – адв. З.М.
– САК. С жалбата се твърди, че изводите на районния съд са неправилни, необосновани
и незаконосъобразни. Посочва се, че не са обсъдени достатъчно задълбочено
всички доказателства по делото, като се моли присъдата на първия съд да бъде
отменена, а на нейно място да бъде постановена нова, оправдана такава.
В постъпилото по делото допълнение към
въззивната жалба се доразвиват застъпените в жалбата доводи за неправилност и
необоснованост на присъдата. Посочва, че по делото не е установено дали
водещият разследването М. М. е предоставил възможност или e информирал малолетния М.Г.Р., че може да
се възползва от привилегиите, визирани в чл. 119, чл. 121 и чл. 123 от НПК.
Твърди се още, че поведението на подсъдимата е проявление на майчинския ѝ
инстинкт, както и израз на стремежа ѝ да
закриля детето си. Оспорват се доводите на първия съд, обосноваващи извод за
висока обществена опасност на подсъдимата. Посочва се още, че по делото не е
установено с категоричност, че подсъдимата Р. се е укривала, доколкото не е
представено доказателство относно това твърдение. Според защитата подсъдимата
не е била призована по реда на чл. 178 от НПК, нито чрез кварталния, като по
делото не е приложена по изискуемия ред „призовка с отказ“, както и няма данни
от приложението на разпоредбата на ал. 8 от чл. 178 от НПК – призоваване по
телефона. В заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде отменена,
като на нейно място бъде постановена нова оправдателна такава.
С жалбата и допълнението към жалбата не се
прави искане за събиране на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 31.12.2018 г.
въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на делото от
фактическа страна се налага допълнителен разпит на свидетеля М.Г.М..
В открито съдебно заседание, провело се на
06.02.2019 г., с оглед изясняването на делото от фактическа страна е извършен и
повторен разпит на свидетеля М.М..
В хода на съдебните прения защитникът на
подс. Р. – адв. М. изразява становище, че изцяло поддържа изложените във
въззивната жалба доводи.
Представителят на държавното обвинение моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Намира присъдата на първоинстанционния
съд за правилна, обоснована и законосъобразна, като моли последната да бъде
оставена в сила.
Софийски градски съд, Наказателна колегия,
ІІ въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея,
както и съображенията, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността и обосноваността на
атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Д.Р., с ЕГН ********** е
родена на *** ***, българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, със
средно образование, с постоянен адрес ***, ж. к. ********
Към 2017 г., свидетелят М.Г.М. бил
служител на МВР, назначен на длъжност „разследващ полицай“ при 07 РУ-СДВР. В
качеството си на разследващ орган по смисъла на чл. 52 от НПК на последния били
възложени правомощия да извършва действия по разследването, включително да
провежда разпити на свидетели по реда на чл. 139 и чл. 140 от НПК.
Свидетелят М.М. водел разследването по
досъдебно производство № 3382 ЗМК 856/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №
11127/2016 г. по описа СРП, образувано срещу неизвестен извършител, за това, че
на 20.02.2016 г. в гр. София отнел чужда движима вещ – мобилен телефона марка
„Сони“, модел „Експерия Зет“с ИМЕИ: 359775056285814 от владението на Р.Ю.С. без
нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои. В хода на разследването
с оглед изискани справки за трафични данни от инкриминирания мобилен телефон
бил установено, че последният е бил активиран с карта на подсъдимата М.Д.Р., с
оглед на което последната била разпитана като свидетел. По време на разпита
последната заявила пред свидетеля М., че е закупила въпросния телефон от
интернет сайт като подарък за сина си, както и че телефонът е бил ползван от сина
ѝ няколко дни, но след оплаквания от негова страна, че телефонът не
работи добре, последната го била пуснала за продажба интернет сайт.
Впоследствие телефонът бил намерен и приобщен по делото. С оглед събраните в хода
на производството доказателства, по указания на наблюдаващия прокурор и с оглед
установяване на обективната истина по случая, свидетелят М. получил указание да
разпита по делото, в качеството му на свидетел, малолетнияМ.Г.Р.– син на
подсъдимата Р., за който имало данни, че е ползвал инкриминирания телефон. За
целта, разследващият орган няколкократно призовавал лицето чрез изпращане на
призовки на домашния му адрес и по телефона чрез неговата майка – подсъдимата М.Д.Р..
Последна обаче отказвала да доведе сина си в полицейското управление и заявила
нежеланието си, същият да бъде разпитван. Независимо от горното органите на
досъдебното производство преценили, че разпит наМ.Г.Р.следва да бъде проведен,
като решили последният да бъде извършен в училището, в което се обучавало
малолетното дете, а именно 49 Основно училище „Б.Х.”.
На 13.06.2017 г., свидетелят М.М. отишъл в
посоченото учебно заведение, находящо се в гр. София, ул. „*******. Разпитът
следвало да бъде извършен в кабинета на заместник-директора, в присъствието на
свидетелите Й.В.Й. – заместник-директор на училището, Р.В.М.– педагогически
съветник и К.В.А.– учител и класен ръководител на момчето. Преди започване на
разпита на свидетеля Р., класният ръководител на момчето – св. А. се обадил по
телефона на подсъдимата М.Д.Р. и я уведомил, че в училището ще се проведе
разпит на сина ѝ, при което същата заявила, че веднага ще дойде.
Свидетелят М. се консултирал по телефона с наблюдаващия прокурор относно
обстоятелството, дали майката на момчето следва да присъства, но след като
получил отговор, че не следва да изчаква пристигането ѝ, последният
пристъпил към извършване на разпит на момчето. Преди започването му св. М. изрично уведомил
малолетния Р., че може да откаже да свидетелства, ако с показанията си би уличил
себе си или свои близки роднини в извършване на престъпление. Въпреки така
направените разяснения малолетното лице започнало да разказва за случилото се. Момчето
обяснило, че в началото на 2016г. той, сестра му, майка му и кака му Рени
посетили столичен търговски център „The Mall“, като при посещение в
сладкарница „Неделя“ намерили на една от масите мобилен телефон марка „Сони“,
модел „Експерия Зет“. Момчето разказало още, че в момента, в който забелязали
телефона, последният започнал да звъни, като на позвъняването отговорила майка
му, от която впоследствие разбрал, че се е обадил собственика на телефона, който
ѝ заявил, че ще дойде да си вземе. Свидетелят Р. посочил още, че те чакали
в сладкарницата около четиридесет минути, но никой не се появил, след което си
тръгнали. Пред разследващия орган момчето посочило с категоричност, че не е
пипал, нито ползвал телефона, който стоял в шкаф в дома му. Всичко казано от
момчето било записано в протокола за разпит на свидетел от 13.06.2017г. по досъдебно
производство 856/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР. Малко по-късно, докато
свидетелят М.М. все още разпитвал свидетеля Р., в присъствието на посочените
по-горе лица, в стаята, в която се провеждал разпита, влязла подсъдимата М.Д.Р..
Последната хванала сина си за ръката и заявила, че той няма бъде разпитван и че
няма да подписва нищо, както и че всичко, което бил казал до момента, е било
шега, след което извела детето от помещението, въпреки предупреждението на
разследващия полицай, че следва да довърши разпита, а свидетелят да подпише
протокола.
Прекъсването на провежданото процесуално-следственото
действие и неподписването на протокола за разпит от страна разпитваното лице
било отразено в протокола, като било удостоверено с подписите на присъствалите
лица.
Описаната фактическа обстановка въззивният
съд установи след анализ на събрания в хода на производството доказателствен
материали, а именно показанията на свидетелите Й.В.Й., Р.В.М.и К.В.А., дадени
от тях по време разпита им пред първия съд, показанията на свидетеля М.Г.М.,
дадени от него по време на разпита му пред първия съд и пред въззивната
инстанция, ангажираните по делото писмени доказателства, сред които:
постановление за образуване на наказателно производство от 28.03.2016г.
констативен протокол (л.1 от ДП), констативен протокол (л. 2 от ДП), писмо от
МОН до СРП (л. 8 от ДП), протокол за разпит свидетел от 13.06.2017г. по
досъдебно производство № 856/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР (л. 9 от ДП), удостоверение
с рег. № 513р-95433 от 15.12.2017г., издадено от Началник на 03 сектор към
отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, справка за съдимост на подсъдимото лице и др.
Посочените по-горе доказателства са
приобщени по реда и начина предвиден в НПК. Същите са годна доказателствена основа
за обосноваване изводите на съда, относно подлежащите на доказване факти и
обстоятелства.
Така установената от въззивната инстанция фактическа
обстановка не се различава съществено от приетото за установено от страна на районния
съд. В
тази връзка следва да се отбележи, че първата инстанция е събрала
необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на
обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални
нарушения, с които да е ограничила правата на страните да сочат доказателства. От
своя страна, въззивната инстанция, с оглед доводите на защитата и с цел
изясняване на обстоятелствата по делото, проведе въззивно съдебно следствие, в
рамките на което беше извършен допълнителен разпит на свидетеля М.М., което процесуално
действие от своя страна не доведе до установяване на нови фактически положения.
Предвид горното настоящият въззивен състав се съгласява с
изводите на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят
изложените от първия съд фактически положения, в каквато насока СРС е направил
съответен доказателствен анализ, който според въззивната инстанция не следва да
бъде преповтарян за целите на настоящите мотиви.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи,
че от ангажираните по делото преимуществено гласни доказателствени средства, а
именно показанията на свидетелите: Й.В.Й., Р.В.М., К.В.А.и М.Г.М., се
установяват по категоричен начин обстоятелствата около проведения на
инкриминираната дата разпит на малолетнияМ.Г.Р., както
и намесата на подсъдимата Р. в него, с оглед на която протоколът за разпит на
свидетел по досъдебно производство № 856/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР е
останал неподписан от разпитваното лице. От показанията на свидетеля М., дадени
от него по време на повторния му разпит пред въззивната инстанция, се
потвърждава изложената от свидетелите очевидци хронология на случилите се на
инкриминираната дата събития, като се установява с категоричност записаното и в
самия протокол за разпит обстоятелство, че свидетелят М. изрично е уведомил
малолетния Р. преди да започне разпита, че може да откаже да свидетелства ако с
показанията си би уличил себе си или свои близки роднини в престъпление.
Настоящата
инстанция подобно на първата инстанция не намира основания да се поставя под
съмнение достоверността на разгледаните свидетелски показания, както и
обективността и добросъвестността на депозиралите ги лица, доколкото последните
са непротиворечиви и последователни, с оглед на което изцяло им се довери.
В подкрепа на фактологията на
събитията настоящата въззивната инстанция кредитира приложените по делото
писмени доказателства (описани по-горе), като намери, че последните изхождат от
лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приеме, че отразените в тях обстоятелства са недостоверни и
неотговарящи на обективната действителност
Независимо от
констатираните обстоятелства, обосноваващи законосъобразност на атакувания
съдебен акт, първата инстанция е достигнала до погрешни крайни правни изводи, което
обстоятелство от своя страна, налага цялостно отменяне на присъдата и постановяването
на нова, оправдателна такава.
Въз основа на така
изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи се от събраните
по делото доказателства и възприети от въззивната инстанция, настоящият съдебен
състав достигна до различни изводи от правна страна, а именно че подсъдимата Р.
не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 270, ал. 1 от НК.
От обективна страна
по делото безспорно се установи, че на 13.06.2017 г.,**Основно училище „Б.Х.”,
находящо се в гр. София, ул. „*******, подсъдимата М.Д.Р. е прекъснала
провеждането на разпит на свидетел, като не е позволила на малолетния си син –М.
Г.Р.да продължи да дава показания по досъдебно производство № 3382 ЗМК 856/2016
г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 11127/2016 г. по описа на СРП, пред водещия
разследването М.Г.М., и да подпише протокола за разпит на свидетел.
Горното обаче според
настоящия съдебен състав не обуславя извод за извършено от страна на
подсъдимата престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, доколкото за съставомерността
на деянието от обективна страна е необходимо да се установи, че с горните действия
подсъдимата противозаконно е попречила на орган на властта да изпълни
задълженията си.
В настоящия случай безспорно
се установи, че по време на провеждания разпит на малолетния Р. свидетелят М.М.
е иамл качеството орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, с оглед
заеманата от него длъжност – разследващ полицай в 07 РУ-СДВР, както и че
последният е изпълнявал служебните си за задължения – извършвал е процесуално-следствено действие –
разпит на свидетел, във връзка с образувано досъдебно производство № 3382 ЗМК
856/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 11127/2016 г. по описа на СРП. По
делото не се установи обаче, подсъдимото лице противозаконно да е попречило на
орган на властта да изпълни задълженията си. Аргумент в подкрепа на горния
извод се явява обстоятелството, че свидетелят М. е извършвал разпит на
малолетно лице, явяващо се син на подсъдимата Р., върху която видно от приобщените
по делото материали е имало подозрения за извършено от нея престъпно деяние,
във връзка с което се е налагало и
провеждане на разпит на сина ѝ. Предвид горното независимо от
факта, че разпоредбата на чл. 140 от НПК не предвижда задължително присъствието
на родителя или настойника по време на провеждане разпит на малолетни лица, като
преценката за присъствието им по време на разпита се взема от страна на съответния
орган (който в конкретния случай е заключил, че не следва да допуска участие на
родител в провеждащото се процесуално-следствено действие), то според настоящия
въззивен съд, правото, уредено чл. 121 от НПК, а именно възможността на
малолетно лице да откаже да свидетелства, ако с показанията си би уличил себе
си или свои близки роднини в престъпление, е следвало да бъде разяснено в
присъствието на законния представител на лицето. В подкрепа на горния извод се
явява обстоятелството, че съгласно чл.3, ал.2 от Закона за лицата и семейството
(ЗЛС), вместо малолетните и от тяхно име правни действия извършват техните законни
представители – родители или настойници, доколко малолетните са правоспособни
/правосубектни/, но недееспособни, като това означава, че те могат да бъдат
носители на права и задължения, но не могат сами да ги упражняват и поемат. В
конкретния случай, макар по делото да се установи, че свидетелят М. е уведомил
малолетния Р. преди да започне разпита, че може да откаже да свидетелства, ако
с показанията си би уличил свои близки роднини в престъпление, като последният
не е упражнил това свое право, а е започнал да дава показания, то според
въззивната инстанция доклкото става въпрос за извършването на правна преценка, каквато
малолетното лице безспорно не е имало възможност да направи, то последната е
следвало да бъде извършена от негов родител, какъвто именно се явява
подсъдимата Р.. В разглежданата хипотеза разследващите органи е следвало да
допуснат майката – подс. Р., или ако не нея, то да допуснат другия родител на
момчето, пред който да разяснят правата на свидетеля по чл. 121 от НПК, и който
родител именно да извърши преценката дали малолетното лице трябва да дава
показания или ще се възползва от правото си да откаже да свидетелства. Подобни действия
безспорно не са предприети от органите на разследването, с оглед на което
намесата на подсъдимата Р., с която последната е прекъснала провеждането на
процесния разпит, след което не е позволила на сина си да подпише протокола, не
следва да бъде оценявана като противозаконно действие, с което последната да е попречила
на орган на властта да изпълни задълженията си.
От друга стрна,
следва да се отбележи, че от приложения по делото като писмено доказателство –
протокол за разпит на свидетеляМ.Г.Р.от 13.06.2017 г. по досъдебно производство
№ 856/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР се установява, че
въпросното процесуално-следствено действие е било завършено, независимо от
намесата на подсъдимата Р. в него. Аргумент в подкрепа на горната теза се
явява, фактът, че видно от съдържанието на процесния протокол, същинските факти
около инцидента с инкриминирания телефон са били вече казани от свидетеля Р.,
още преди намесата на подсъдимата, като с положените подписи на присъствалите
по време на разпита лица (с които последните са удостоверили неподписването на
протокола от страна разпитваното лице), протоколът за разпит е бил надлежно
оформен, като е могъл да бъде използван като годно доказателствено средство в
образуваното досъдебно производство № 3382 ЗМК 856/2016 г. по описа на 07
РУ-СДВР, пр. пр. № 11127/2016 г. по описа на СРП. С оглед горното, действията
на подсъдимото лице се явяват обективно несъставомерни.
С оглед изложените аргументи за липса на съставомерност
на извършеното от подсъдимата от обективна страна, безпредметно се явява
обсъждането на субективна страна на инкриминираното деяние.
Предвид така изложените съображения,
въззивният съд намира за изцяло погрешни изводите на първоинстанционният съд от
правна страна, а именно, че поведението на подсъдимата следва бъде подведено под
хипотезата на престъплението по чл. 270, ал.1 от НК, за което на последната е
повдигнато обвинение, като счита, че оправдателната присъда се явява единствен
законосъобразен завършек на наказателното производство.
Предвид крайния изход на делото и
съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК, направените
по делото разноски се остават за сметка на държавата.
Мотивиран от горното, въззивният съд
постанови новата си присъда по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.