№ 197
гр. Перник, 28.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20241700100286 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. М. С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и със съдебен адрес: *** срещу Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, и Софийски окръжен съд, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени осъдителни искове, както следва:
-Срещу СГС - за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата
от 30 000 лева, считано от датата 19.03.2024 г. /края на увреждането/ до окончателното
изплащане на сумата и
-Срещу СОС - за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата
от 30 000 лева, считано от датата 19.03.2024 г. /края на увреждането/ до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че на 02.12.2019 г. М. С. е депозирал иск срещу
Прокуратурата на РБ, закрития СНС и закрития АСНС в Софийски градски съд. С.
твърди, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е назначено вещо
лице и второ съдебно заседание, при което СГС си е дал отвод, тъй като е станал
правоприемник на СНС. В продължение се излага, че делото е изпратено в СОС,
където на 15.06.2023 г. е проведено открито съдебно заседание, в което е обявено, че
съдът ще се произнесе с решение в срок, като допълва, че до 19.03.2024 г. липсва
краен акт на съда. Поради изложените съображения ищеца смята, че претърпените от
него неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответниците на основание
чл. 2б от ЗОДОВ, като размера на тези вреди оценява на 30 000 лева по отделно срещу
всеки един от ответниците.
С исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на
съдебно-психологическа експертиза, която да докаже психическите болки и страдания
на ищеца. Иска се от съда да бъдат изискани преписи на гр.д. № 15730/2019 г. на СГС
и гр.д. № 977/2022 г. на СОС.
В изпълнение на разпореждане от 08.08.2024 г. на Окръжен съд – Перник е
постъпила уточняваща молба от назначения на ищеца служебен адвокат – адв. Н. Й., с
която се уточнява, че претендираните с исковата молба суми касаят единствено
1
претърпени от ищеца неимуществени вреди и конкретизира същите спрямо всеки един
от ответниците. Допълва, че всяка неразумна продължителност на производството
води до причиняване на неимуществени вреди. Уточнява, че претендира лихва за
забава върху претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на иска
19.03.2024 г. до изплащането им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СГС, представляван от и.ф. А.Т., чрез
пълномощника Д.Д. – съдебен помощник, е депозирал писмен отговор, с който се
навеждат твърдения, че исковата молба е нередовна, в същата липсва описание на
твърдените неимуществени вреди. Сочи се, че ищецът не е претърпял претендираните
вреди. По подробно изложени съображения се твърди, че СГС не следва да се държи
отговорен за настъпилите евентуално вреди. Отбелязва се, че малко след образуване
на делото пред СГС в страната се развива извънредна обстановка /същата е обявена на
13.03.2020 г./, свързана с пандемията от Ковид 19, което обстоятелство е довело до
затруднения в работата на съдилищата. С отговора подробно са описани приетите с
решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 15 от 12.05.2020 г. нарочни
правила и мерки за работа в съдилищата, включващи ненасрочване и пренасрочване
на съдебни заседания с цел опазване живота и здравето на гражданите, съдиите и
съдебните служители, в следствие на което са възникнали проблеми досежно
разглеждането на делата в срок. Отделно от това се излагат и аргументи, че СГС е
един от най – натоварените съдилища в страната, от което следва, че количеството
дела, които се разглеждат от един съдия докладчик е изключително голямо, като
същевременно не може да се даде приоритетност на нито едно с изключение на делата,
за които ЕСПЧ придава качеството на такива с висок залог. В продължени се навеждат
твърдения, че СГС в нито един момент не е допуснал неоснователно бездействие при
движение на делото, като се прави хронология на развитието на делото и се посочват
конкретни дати с конкретни действия. Въз основа на подробно развитите доводи за
неоснователност на исковата претенция спрямо СГС се моли съда при преценка за
разумността на срока на производството да се вземе предвид, че делото не е от
категорията на делата т.нар. „висок залог“, да се вземе предвид поведението на
съдебния състав в светлината и направилото, че бързината на съдебното производство
не е самоцел. В условията на евентуалност се моли съда изложените в отговора
обстоятелства да се ценят като основания за намаляване на отговорността на СГС.
Моли се, да бъде прието по делото, в случай, че се приеме, че СГС е предизвикал или
допринесъл за забавянето, че по делото не е доказано наличието на сочените от ищеца
вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални
такива и забавянето на процесното производство. Прави се искане предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност
присъждане на минимален размер на обезщетение. Прави се искане за присъждане на
разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност, в случай,
че ищецът претендира разноски. По отношение на направеното с исковата молба
доказателствено искане да бъде назначена съдебно-психологическа експертиза, моли
същото да не бъде допуснато. Солидализира се с направеното от ищеца
доказателствено искане да бъдат изискани преписи на гр.д. № 15730/2019 г. на СГС и
гр.д. № 977/2022 г. на СОС.
В срок е постъпил отговор на исковата молба и от Софийски окръжен съд,
представляван от председателя Пламен Димитров Петков, чрез процесуален
2
представител Ева Добрева, с който се оспорва изцяло предявения срещу СОС иск. На
първо място се правят твърдения, че исковата молба е нередовна, в същата липсват
каквито и да било фактически твърдения за това от чии действия и за какъв период
произтича твърдяната отговорност на ответниците, заявена като разделна. В
продължение се сочи, че в исковата молба не са релевирани никакви твърдения и
факти, които биха били относими към обема на вредите – имуществени и/или
неимуществени. На следващо място, в случай че молбата бъде приета за редовна се
твърди, че същата е неоснователна. Категорично се оспорва твърдението, че окръжния
съд с действията си е нарушил правото на ищеца и е създал предпоставки за забавяне
разглеждането на образуваното дело, от което произтича ангажирането на неговата
отговорност. С отговора се излагат съображения, че при преценка основателността на
иска по чл. 2б от ЗОДОВ, съдът има задължение да изследва фактическата и правна
сложност на делото, поведението на страните по делото и останалите участници в
процеса. Поддържа се становище, че изложените в исковата молба фактически
твърдения досежно претендираната отговорност на СОС са изцяло неоснователни. В
условията на евентуалност, ако искът бъде приет за основателен, същият се сочи за
завишен. Възразява по отношение на направеното с исковата молба доказателствено
искане да бъде назначена съдебно-психологическа експертиза, като моли същото да не
бъде допуснато. Не се противопоставя на направеното от ищеца доказателствено
искане да бъдат изискани преписи на гр.д. № 15730/2019 г. на СГС и гр.д. № 977/2022
г. на СОС.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК
на редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на
страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият съдебен състав намира предявената искова претенция за
процесуално допустима.
Съдът констатира, че в исковата молба липсва посочена банкова сметка на
ищеца, но същият е заявил три възможност като начин на плащане – с пощенски запис
на негово име, на ръка в счетоводството на ответника или на ръка пред нотариус.
Относно доказателствените искания на ищеца, съдът намира доказателственото
искане да бъде назначена съдебно-психологическа експертиза за неоснователно,
доколкото се твърдят емоционални страдания, подлежащи на доказване с други
доказателствени средства.
Следва да бъдат изискани преписи на гр.д. № 15730/2019 г. на СГС и гр.д. №
977/2022 г. на СОС.
Следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото
представените от ищеца писмени доказателства, доколкото същите са допустими и
относими към предмета на спора.
С оглед горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
3
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени от страна на ищеца са осъдителни искове с правно основание чл. 2б
от ЗОДОВ, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от по
30 000 лева всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева,
считано от датата 19.03.2024 г. /края на увреждането/ до окончателното изплащане на
сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на неразглеждане на делото в разумен срок.
-обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира обезщетяване на неимуществени вреди от неразглеждане и
решаване на делото в разумен срок.
- разпределение на доказателствената тежест – В тежест на ищеца по
предявения иск е да докаже, че е страна по твърдяното съдебно дело, по което са
допуснати забавяния извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията,
преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото, поведението на
компетентните органи и поведението на самия носител на правото, както и че е
претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица именно от продължителния срок на разглеждане на съдебните
производства, предмет на настоящото дело. В доказателствената тежест на ищеца е да
докаже вида, характера и продължителността на претърпените неимуществени вреди,
съотнесени към поведението на всеки един от ответниците.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, че делото е било
разгледано и решено в рамките на разумния срок, а ако има надвишаване на този срок,
то се дължи изцяло или отчасти на действия и/или бездействия на ищеца по делото.
Ответниците следва да докажат възраженията си, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за емоционалното си състояние преди образуване на процесното
съдебно производство, както и за емоционалното си състояние след образуване на
производството. Не сочи и доказателства, установяващи претърпяването на
твърдените неимуществени вреди, както и че същите са в резултат именно на
воденото съдебно производство, посочено в исковата молба. Не сочи доказателства и
за вида, характера и продължителността на твърдените емоционални страдания.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
на съдебно-психологическа експертиза, като неоснователно.
ДА СЕ ИЗИСКАТ заверени копия на гр.д. № 15730/2019 г. по описа на СГС и
гр.д. № 977/2022 г. по описа на СОС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2025г.
от 09.30 ч., за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекта на доклад най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
4
месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ
като ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба
дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
ПРЕПИС от настоящето определение да се връчи на страните, а на ответниците
– и с препис от уточнителната молба от 30.01.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5