Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 16.06.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на девети юни през
две хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА
БАЕВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№ 198/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.179 от ЗМВР.
С Решение № 621/27.12.2019г.,пост.по гр.д.№1324/2019г.
РС-Ловеч е осъдил Областна
дирекция на МВР-Ловеч ,с адрес гр.Ловеч,ул.„С.К.“№2,
представлявана от старши комисар М.М. - директор, на основание
чл.178,ал.1,т.3, във вр.с чл.179,ал.1 от ЗМВР, да
заплати на Д.Р.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1070.53лв. /хиляда седемдесет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска (15.07.2019г.) до
окончателното й изплащане. ОД на МВР-Ловеч е осъдена да заплати на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на Д.Р.М. сумата 300лв.(триста
лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък. ОД на МВР-Ловеч е осъдена да заплати на основание
чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на РС-Ловеч сумата
50лв.(петдесет лева), представляваща държавна такса върху размера на уважения
иск, както и 120лв.(сто и двайсет лева) възнаграждение за съдебната експертиза.
Постъпила е жалба от Областна
дирекция на МВР-гр.Ловеч,
с адрес гр.Ловеч,ул."С.К."№2, представлявана от Директора М.С.М., чрез
главен юрисконсулт Р.Р.,против Решение №621/27.12.2019г.,пост.по гр.д.№1324/2019г.на
РС-Ловеч.
Счита решението за неправилно, незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон, като правните изводи
противоречат на изложените факти и обстоятелства и на доказателствата по
делото.
Излага,че при постановяване на решението районния съд
не се е съобразил и обсъдил нормата на чл.179,ал.4 от ЗМВР за приложимостта на
законовите и подзаконовите актове по отношение на държавните служители в МВР,
във връзка с изплащане на допълнителните им възнаграждения. В нормата
законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по
ал.1 и по чл.178,ал. 1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР”. Счита,че с тази
законодателна разпоредба се ограничава прилагането на общото трудово
законодателства (КТ,ЗДСл и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове), по отношение на държавни служители-полицейски органи. Ако нещо следва
да се допълва, изменя или променя по отношение на възнагражденията на служителите, то трябва да стане със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР, какъвто акт Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) не е.
Сочи,че поради спецификата на полагания труд от
служителите на МВР, обоснован с основните функции на МВР, установени в чл.2,
ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието
на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общия ред и
пожарна безопасност и защита на населението", регламентацията му е в
специален закон-ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. Съгласно на чл.142,ал.2 от ЗМВР- „Статутът на държавните служители по
ал.1,т.1 се урежда с този закон”. Ищецът е от категорията държавни служители -
полицейски органи. Съгласно чл.179,ал.1 и ал.2 от ЗМВР на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., като е оказано в разпоредбата на чл.187,ал.9 от ЗМВР, че условията
и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед. Твърди,че
тези законови изисквания са изпълнени и министърът на вътрешните работи е издал
наредба и заповед, както е констатирал и районния съд.
Излага,че законодателят е делегирал на министъра на
вътрешните работи да определя условията, реда и размера на допълнителните
възнаграждения на държавни служители - полицейски органи, както в §121 от КТ е
делегирал на МС да издава нормативни актове по прилагане на КТ.
В случая са налице два подзаконови нормативни акта,
които уреждат различни правоотношения по полагане на труд и неговото заплащане,
касаят различни правни субекти и са неприложими извън регулираните от тях
самите правоотношения. Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г.. за реда, организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане,за компенсирането на работа извън
редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работни е неприложима за работниците и служителите, чиито
трудови правоотношения се уреждат от КТ, както и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) е неприложима за държавните
служители в МВР.
Заключава,че Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, като подзаконов нормативен акт, е неприложима за
държавните служители от МВР. Още повече, че в самата нея (чл.2, ал.З от НСОРЗ)
е ограничено прилагането й за служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В чл.107а,ал.14 от КТ са изброени изчерпателно допълнителните възнаграждения на служителите,
работещи по трудово правоотношение в
държавната администрация. Там не е предвидена трансформация
на нощен в дневен труд и
увеличаване на трудовото възнаграждение с коефициент, равен на отношението
между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и
действително отработените часове през месеца или установения друг период.
Алинея 18 на същия член не позволява определянето на допълнителни
възнаграждение, на основания различни от посочените в този кодекс. В други
закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на служителите.
За работещи по трудово правоотношение в държавната
администрация се прилага КТ, но не се прилага НСОРЗ и не им е предвидена
трансформация на нощен в дневен труд и няма празнота в правото и никой не
твърди „противоконституционност",
каквато вижда съда при липсата на
норма в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., която да урежда трансформацията на
нощен в дневен труд и увеличаване на трудовото възнаграждение с коефициент,
равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните
часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения
друг период. В цитираната наредба не е предвидено допълнително увеличение на
възнаграждението за положен нощен труд от служителите на МВР, чрез
трансформация на нощен в дневен труд. Напомня,че министърът на вътрешните
работи определя условията, редът и размера на допълнителните възнаграждения на
държавни служители - полицейски органи и той е сторил това в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г, която не е обявена за противоконституционна, действаща
е и урежда изчерпателно допълнителните възнаграждения на служителите, с който
факт съдът е следвало да се съобрази при постановяване на решението си, но не
го е направил.
На следващо място сочи, че в обжалваното решение
съдът не
прави разлика между допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за
нощен труд. Въпреки, че е цитирал в
решението си легалното определение за „извънреден труд", дадено в
чл.143,ал.1 от КТ, не се е съобразил с него, както не се е съобразил и с ПИСМО
№ 944103/22.07.2014г.на МТСП, в което се дават указания, свързани с
преизчисляването на нощен в дневен труд и изрично се посочва, че получените при това
преизчисляване часове не са извънреден труд и не следва да се посочват като такъв. Тези указания
са дадени във връзка с § 4 от НЗОРЗ, където се посочва, че министърът на труда
и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата.
Твърди,че не е установено нито от доказателствата по
делото, нито от съдебно-счетоводната експертиза, да е полаган труд от служителя
в повече
от установеното за него работно време (извънреден) и такъв труд да не му е заплатен. Напротив- всичкият
положен от служителя извънреден труд за процесния период, му е отчетен и
заплатен.
Възразява,че в самата НСОРЗ, която съдът смята за
приложима по отношение на държавни служители - полицейски органи от МВР, в чл.9
урежда увеличение
на трудовото възнаграждение, заработено
по трудови норми с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време при работа на смени, чиято
нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното. Никъде законодателят не говори за отчитане
на извънреден труд и
заплащане на извънреден труд. Как
съдът е стигнал до извод, че служителят е положил извънреден труд (реално
положен труд в повече от установеното за него работно време) по НСОРЗ не става
ясно. Прилагайки коефициента по чл.9,ал.2 от НСОРЗ за увеличение на трудовото
възнаграждение, съдът умножава часовете положен нощен труд от служителя, с
„произволно" избран от него коефициент със стойност 1,143 и получената
разлика в часовете приема за реално положен от
служителя труд в повече от установеното за него работно време - извънреден труд
и осъжда този труд да се заплати като извънреден с предвиденото увеличение на почасовото
възнаграждение за извънреден труд.
Твърди,че са налице два правни абсурда. Първият е, че
няма реално положен от служителя труд извън установеното за него работно време,
от което следва, че реално няма извънреден труд. Вторият е, че НСОРЗ увеличава
трудовото възнаграждение с нормалната почасова ставка (т.е за 7 реално
отработени часове през нощта на работника му се изплаща възнаграждение като за
8 часова смяна. Например ако почасовата ставка е 5 лв. на час, то за 7 часа
работникът няма да вземе 35 лв., а ще вземе 40лв. Като този един час който му
се заплаща в повече не се отчита като извънреден труд, защото той реално не го
е положил), а съдът постановявайки извънреден труд на служителя на МВР, на него
следва да му се заплати съгласно нормата на чл.187, ал.6 от ЗМВР с 50 на сто
увеличение.
Твърди,че с решението си съдът поставя в
неравностойно положение работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от КТ и за които се прилага НСОРЗ, спрямо държавните служители в МВР,
за които не следва да се прилага НСОРЗ. За първите увеличението на трудовото
възнаграждение е с нормалната почасова ставка и преобразувания нощен в дневен
труд не се отчита като извънреден, а за държавните служители в МВР
преобразуваният нощен в дневен труд е „извънреден" и се изплаща с 50 на сто увеличение.
Счита,че
този изкуствено
създаден и признат от съда „извънреден труд" води
след себе си значителни последици, за който съдът не се е замислил, не е отчел
и не е коментирал в решението си. Този „извънреден труд" следва да се
признае и отчете като трудов стаж на служителя и върху него да се внесат всички
осигурителни вноски, при положение, че такъв труд не е полаган.
Видно от решението е, че съдът, въпреки че смята
НСОРЗ за приложима в конкретния случай, не е вникнал в същността й и неправилно
я прилага. Наредбата предвижда две увеличения на заплащането на нощния труд,
едното в чл.8, а другото в чл.9. Едното е в размер не по-малък от 0,25 лв. за
всеки отработен нощен час, а другото е увеличаване на възнаграждението с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Съдът от левовата равностойност на изчисления от него
„извънреден труд" вади изплатения на служителя нощен труд, в съответствие с
принципа на недопускане на неоснователно обогатяване и присъжда разликата.
Получава се така, че законно регламентираното възнаграждение за нощен труд
изплатено на служителя се явява за съда „неоснователно обогатяване" и
следва да се приспадне от незаконосъобразно постановения от него „извънреден
труд". По принцип допълнително възнаграждение за положен нощен труд и
допълнително възнаграждение за извънреден труд са две отделни и самостоятелни
основания залегнали в нормативната база. Всеки служител може да ги получи
едновременно, когато са налице законовите основания за това, а именно да е
положил труд през нощта и този труд да е в повече от установеното за него
работно време (извънреден). На какво основание съдът приспада от
възнаграждението за „извънреден труд" възнаграждението за нощен труд, не
става ясно.
Не става ясно с решението и какви са доводите на съда
да приеме коефициент със стойност от 1,143, въпреки че коефициент с такова
цифрово изражение не се посочва в НСОРЗ. Разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ
определя методика по която се изчислява коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни. Коефициентът е равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Съгласно разпоредбата
на чл.187,ал.1 от ЗМВР "Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица.”. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на
работното време, изразено в броя на часовете („8") и заповядва на
адресатите -държавните служители в МВР изпълнението й. По смисъла на
чл.187,ал.1 ЗМВР „ 8 часа дневно" означава 8 астрономически часа (по 60
минути в час) като продължителност на работния ден, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - както в неговата
„светла" част - през деня, така и в неговата „тъмна" част-през нощта,
в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа. Следователно определението „дневно"
по смисъла на чл.187,ал.1 ЗМВР се отнася за "продължителността на работния
ден-както през дневната част на денонощието - като „дневен труд", така и
през нощната част от денонощието -като „нощен труд.". За разлика от
разпоредбата на чл.140,ал.1 от КТ където „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа."
Като нощен, трудът на държавните служители в МВР
съгласно чл.187,ал.3, изр. 4 ЗМВР се определя, както следва: „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.". Тази разпоредба е продължение на чл.187,ал.1 ЗМВР и предвижда,
че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до
6.00 часа е нощен. Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на
работното време е установена в закон (чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР) и се ползва с
презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. В
чл.187,ал.1 и 3 изр.4 от ЗМВР за държавните служители в МВР е установена
по-голяма нормална продължителност на работното време: обща и еднаква
продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа. Тя е
обусловено от основните функции на МВР, установени в чл.2, ал.1 ЗМВР - „за
защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на
престъпността, защита на националната сигурност , опазването на общия ред и
пожарна безопасност и защита на населението." Счита,че съдът не се е
съобразил с тези законови разпоредби при постановяването на решението си.
Съдът не е взел под внимание и не се е съобразил и с
разпоредбата на чл.9,ал1 от НСОРЗ , а именно че тя се прилага само при подневно
отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност
на работното време е по-малка от тази на дневното, от където идва и
неправилният извод, че чл.9,ал.2 от НСОРЗ не може да се тълкува стеснително.
Възразява,че разпоредбата не подлежи на тълкуване, тъй като тя определя точно и
ясно методиката по която се изчислява коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни, а именно отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Работното време за съответното работно
място е законово определено и е 8 часа дневно и 8 часа нощно. При това
положение коефициентът е 1 (единица), но съдът не го приема, определяйки го
като несправедлив и предпочита да приложи коефициент 1.143, като с това си
решение приема, че продължителността на нощния труд на служителите в МВР е 7
часа, без да се съобразява със разпоредбата на чл.187от ЗМВР.
Незаконосъобразното приемане на неистински факт, на който базира решението си, води до
незаконосъобразност и на самото решение. ( Защото само при съотношение 8 часа
дневно към 7 часа нощно работно време се получава коефициент 1,143).
Не приема и становището на съда, че липсата на
приравняване на нощния труд в дневен с този коефициент ще постави в
неравностойно положение държавните служители, чиито служебни правоотношения се
регламентират в ЗМВР, спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от КТ. Напротив, с решението си съдът поставя работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ, в неравностойно положение
спрямо държавните служители, чиито служебни правоотношения се регламентират в
ЗМВР. Обяснява,че ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на
държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги дискриминира, а напротив
дават им се допълнителни привилегии и права, които на другите държавни
служители, също по ЗДСл, както и на тези по КТ, не са предоставени. Това е така
поради спецификата на работата, която извършват и на задължителния непрекъсваем
процес. Правата, задълженията, възнагражденията за положен труд и
допълнителните възнаграждения на тези служители са изчерпателно посочени в ЗМВР
и в подзаконовите нормативни актове, издадени във връзка с него. Счита,че ако
законодателят е счел, че следва да се прилага по аналогия КТ и издадените въз
основа на него подзаконови актове, то той би изразил тази си воля изрично, с едно изречение и няма да променя ЗМВР в годините и
да урежда изчерпателно служебните правоотношения на държавните служители в МВР,
а да посочи както за лицата работещи по трудово правоотношение -чл.142, ал.5 от ЗМВР "Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда
при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон."
Позовава се на съдебна практика на ОС-Ловеч и
РС-Ловеч.
Моли да се постанови решение, с което се отмени
изцяло решението на РС-Ловеч, като неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон и се отхвърли предявеният иск, като
неоснователен. Моли да се присъдят разноски по делото за двете инстанции,
представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.78, ал.З от ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от Д.Р.М.
***.
В съдебно заседание въззивникът се представлява
от гл.юрисконсулт Р.Р.,който поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият Д.Р.М. не се явява лично.
Представлява се от пълномощника адв.В.В.-***. Оспорват жалбата. В пледоарията
по същество пълномощникът моли да се потвърди обжалваното решение.
Пълномощникът представя списък по чл.80 от ГПК с отразен адвокатски хонорар в
размер на 300лв.
От приложените по гр.д.№1324/2019г.по
описа на РС-Ловеч,преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270
от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са
налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните
констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че за процесния период от 15.07.2016г. до
15.07.2019г. ищецът е работил на длъжност „младши експерт” в ОДЧ-РУ-Ловеч, при
ОД на МВР-Ловеч.
По делото е
представена Заповед №295з-1976/30.12.2015г.на директора на ОД на МВР-Ловеч за преназначаването
му в на длъжност „младши оперативен дежурен”,в „Оперативна дежурна част” при
ОДМВР-Ловеч и Акт за встъпване в длъжност от 05.01.2016г. Със Заповед №2953-524/17.03.2017г.на
Директора на ОД на МВР-Ловеч е преназначен на длъжността „младши оперативен
дежурен”, в ”ОДЧ” при ОД на МВР-Ловеч с Акт за встъпване в длъжност от 31.03.2017г.
По делото са представени и длъжностните характеристики на длъжността,с които
видно ищецът е бил запознат
Не се спори,че с оглед тази му трудова заетост, е със
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1,пр.1 от ЗМВР-
„държавен служител-полицейски орган”.
Периодът, за който ищецът предявява претенцията си, е
от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. Твърди,че е полагал труд на 12-часови смени по
график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през
нощта – общо 1 822 часа. Работното му време е изчислявано сумарно,съгласно
чл.187,ал.3 от ЗМВР. Нормата предвижда,че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч.,като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187,ал.1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Твърди,че
редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, са били регламентирани с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.в „Д.в-к”бр.60/02.08.2016г.,в сила от
02.08.2016г.). Обяснява, че в тази наредба липсва предвиденият в предходната–Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. ред за преизчисление
на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143 към часовете дневен труд.
Счита,че е налице законодателен пропуск,който следва
да бъде преодолян с приложението на чл.9,ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвиждаща преизчисление на
нощните часове с коефициент 1.143 към отработените такива през деня.
Коефициентът представлява съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното
време. Прилагайки този коефициент твърди,че се явяват 260 часа извънреден труд,
които трябва да му бъдат заплатени допълнително. Съобразно заплатата му и
часовата ставка претендира сумата 2087.80лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза с в.л.Николина Русева,която след проверка в графиците, нарядните
ведомости и протоколите за отчетен положен труд през процесния период, дава заключение,че за времето от 15.07.2016г. до 15.07.2019г.
ищецът е положил труд при ответника при 12-часови смени- от 8ч. до 20ч. и 20ч.до
8ч.на следващия ден. Общият брой часове,положени през нощта,съгласно графиците
на дежурствата,отчетен на 1м. и на 3 м.,за процесния период,е 1315ч. Положеният
нощен труд е начислен и изплатен по 0.25лв.за всеки отработен час и е на
стойност 328.75лв. От работодателя не е извършвано преизчисление с
преобразуване на нощните часове към дневните. Експертът е направила изчисления
с приравняване на нощните часове към дневни с приложение на правилото на чл.9,ал.2
от НСОРЗ и дава заключение за изработени 1886ч. Явява се разлика от 196ч.между
положените и приравнени нощни часове. Паричната равностойност на часовете
положен труд след преобразуване на нощния към дневния труд,остойностени по
часовата ставка за съответните периоди при сумарно отчитане на работното
време,е 1399.28лв. Положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд
към дневен през процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и не му е платен. Експертът дава и справка за
часовата ставка за извънреден труд за процесния период.
Съставът приема заключението на съдебната експертиза
като обективно, а анализа на констатациите ще изложи по същество.
В съдебно заседание ищецът е направил изменение на
размера на претенцията си съгласно заключението на СИЕ,като я е намалил на
сумата 1070.53лв., прието от съда.
При така установената фактическа обстановка съставът
намира,че съдът е сезиран с иск с правно основание по
чл.178,ал.1,т.3,във вр.с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.140 и чл.143 от КТ – заплащане на стойността на положен от ищеца и
незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,а именно „..чрез превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време,установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място..”.
Съставът,като съобрази нормативната уредба и
спецификата на извършваната от ищеца работа, намира,че претенцията му е изцяло
неоснователна и недоказана.
Първият спорен между страните въпрос е приложима ли е
сочената от ищеца НСОРЗ при остойностяване на положения от него труд през
нощта, съгласно графиците за дежурствата и сумарното отчитане на
отработеното време.
Съставът
приема,че този поднормативен акт не е приложим,тъй като статутът на
държавните служители в МВР от категорията на ищеца е изцяло уреден в ЗМВР,
който се явява специален закон. Правилото е изрично въведено с нормата на чл.142,ал.2
от ЗМВР. Разпоредбите са конкретни и изчерпателни и не се налага субсидярно
приложение на общите правила на трудовото законодателство,а още по-малко
прилагане на аналогия.
Така в чл.176,ал.1 от ЗМВР е предвидено,че брутното
трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 от ЗМВР са
регламентирани допълнителните възнаграждения- т.1-т.5. В т.3 е
предвиденото допълнително възнаграждение
за извънреден труд. Отделно е уредено възнаграждението, което се полага на
държавните служители, полагащи труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч. Регламентацията
на това допълнително възнаграждение е предмет на специална уредба-съгласно ал.2
на чл.179 от ЗМВР- с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът за плащане,а
размерът–с негова заповед.
По отношение на работното време в чл.187,ал.1 от ЗМВР
е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 от нормата е предвидено
изключение,а именно, че за държавните
служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с
продължителност от 8, -12, - 24 - часа, като работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период. Предвидено е и, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., при което
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От това следва,че за този вид служители в МВР това е нормална продължителност
на работното време през нощта- 8 часа. В чл.187,ал.5 от ЗМВР е регламентиран
начинът за компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа.
Положеният извънреден труд до 70ч. на на тримесечен период за служителите,
работещи на смени (т.2), се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което
съгласно като съгласно ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.Лимит на полагания извънреден труд е установен в ал.7-
до 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Редът за организацията и разпределението
на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурство,времето
за отдих и почивките на държавните служители, е предвидено да се регламентира с
наредба на министъра на вътрешните работи(ал.9).
Известно е,че са издадени последователно
няколко наредби,като за преценка на актуалната за процесния период уредба,е
нужно да се проследи хронологията на действието им.
Така за периода 19.08.2014г. - 01.04.2015г.
е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.в ДВ, бр.69/19.08.2014г.- в
сила от 19.08.2014г., отм.с ДВ бр.40/02.06.2015г.- в сила от 01.04.2015г.).
Следва Наредба №
81213-592/25.05.2015г.,действала за времето от 01.04.2015г. до 29.07.2016г.Наредбата
е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г.на ВАС,пост. по адм.д.№5450/2016г.,обн.в
ДВ бр.59/29.07.2016г.
За периода от 02.08.2016г. до
10.01.2020г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.(обн.в ДВ
бр.60/02.08.2016г.-в сила от 02.08.2016г.и отм., считано от 10.01.2020г.със
следващата наредба).
В момента
действаща е Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(обн.в ДВ бр.3/10.01.2020г.,в сила от
10.01.2020г.)
Видно е,че независимо от отмяната на
издаваните наредби,във всеки един момент,включително и в процесния-
27.05.2016г.-31.03.2019г., е имало действаща норма, регламентираща реда за
организацията и разпределението на работното време…
(С § 4
от ЗР на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. Действието на последната е възстановено с отмяната на
Наредба №8121з-592/25.05.2015г.(с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016г., влязло в сила с обнародвано на 29.07.2016г.с ДВ-бр.59),но
отново е преустановено с приетата на 02.08.2016г. Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Последната пък е отменена с Наредба №8121з-36от
07.01.2020-в сила от 10.01.2020.)
Видно от приложената по делото Заповед 295з-355/23.02.2018г.на
Директора на ОД на МВР-Ловеч организирането и разпределението на работното
време е било регламентирано в съответствие с описаната по-горе нормативна
уредба и на местно ниво.
По същия начин е имало действаща и прилагана
уредба на размера на допълнителното възнаграждение за нощния труд на държавните
служители в МВР. Както се посочи по-горе,съгласно чл.179,ал.1 от ЗМВР е
предвидено да се регламентира с нарочна заповед на министъра на вътрешните
работи. По делото е приложена Заповед №8221з791 от 28.10.2014г.,с която в
съответствие с горните правомощия министърът е определил възнаграждение за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на държавните
служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0.25лв. Подобна е регламентацията и в последвалите нарочни актове - Заповед
№8121з-40/15.01.2015г.(отм.с Реш.№1694/17.02.2016г.на ВАС-ДВ бр.17/2016г.), Заповед
№8121з-663/05.06.2015г., Заповед №8121з-437/28.04.2016г.(отм.с
Реш.№5937/12.05.2017г.на ВАС-обн.ДВ бр.49/2017г.). Последните са отменени със Заповед
№8121з-1429/23.11.2017г.(обн.ДВ бр.98/08.12.2017г.),в която отново
допълнителното възнаграждение за нощен труд е в размер на 0.25лв.
Изводът,който се налага от изложената
по-горе хронология,е че през процесния период- 15.07.2016г.-15.07.2019г. е имало
и има действаща и прилагана нормативна уредба,както на организацията и
разпределението на работното време, така и на условията,реда за изплащане и
размера на полагащото се допълнително възнаграждение. Видно от приложената Справка
от ОД на МВР-Ловеч- №12130/29.08.2019г. на ищеца редовно е изплащан положеният
нощен труд,с конкретно посочени отчетени часове.
(друг
е въпросът дали това възнаграждение е достатъчно, обективно и съответстващо на
полагания специфичен труд от служителите на ОД на МВР, което,обаче не е предмет
на предявения тук иск)
По изложените съображения съставът приема,че
няма основание за субсидярно приложение на нормите на НСОРЗ при регламентиране
на служебното правоотношение на ищеца,като държавен служител – полицейски орган,
съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Няма основание за прилагане на чл.9,ал.2 от НСОРЗ и с
оглед определената й приложимост в
случаите на „подневно” отчитане на работното
време. Както се изясни работното време на ищеца,като работещ на смени,е
отчитано в часове,сумирано за периоди от 1 и от 3 месеца,а не подневно.
На следващо място тезата на ищеца не може да
се сподели,тъй като положеният труд през нощта неправилно се определя като
„извънреден”. Известна е дефиницията на извънредния труд, дадена в чл.143 от КТ, а именно „Извънреден е трудът,който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.”.
В случая претенцията на ищеца е за присъждане на
допълнително възнаграждение за положен труд в рамките на утвърденото работно
време, съгласно определения график и регламентация на работа смени. Както се
посочи по-горе (чл.187,ал.1 и ал.3 от ЗМВР) по отношение на държавните
служители в МВР изрично е регламентирано,че нормалната продължителност на
работното им време е 8 часа дневно,съответно в ал.3-при работа на смени и
полагане на труд през нощта- 8ч. за всеки 24-часов период. От тази конкретна уредба
следва,че по отношение на тази категория държавни служители е въведено изключение
от общия норматив на продължителност на нощния труд (чл.140,ал.1 от КТ) и тя е
8 ч. И това е обяснимо със спецификата и динамиката в работата на тази
категория държавни служители, обществените отношения,
които регламентира ЗМВР, насоките в дейността на ОД на МВР, съгласно чл.2 от ЗМВР. Именно заради специфичната натовареност в работата им са предвидени и
редица мерки за закрила,обезщетения,компенсации и т.н.
При така регламентираната нормална
продължителност на работното време от 8ч. няма нужда от търсеното от ищеца
преизчисление,тъй като не се явява разлика между положения през деня и през
нощта труд. Нещо повече-дори и да се приложи цитираното правило,то изчислението
би имало резултат 1 (8:8) и отново няма да има основание за търсеното допълнително
възнаграждение.
Изводът на състава е, че не е налице
извънреден труд при работата през нощта
на държавния служител-полицейски орган(съгл.чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР), в
случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа.
Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма и не се твърди от
него,поради което и не се открива основание за присъждане на допълнително
възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Регламентацията на нощния (чл.179) и на извънредния труд
(чл.178,ал.1,т.3,чл.187,ал.5,т.2,ал.6,ал.7) в
ЗМВР е отделна, ясна и изрична и няма основания за смесване на нормите. Приети
са и се прилагат и отделни подзаконови нормативни актове за реда, организацията
на полагането, отчитането и заплащането им.
Не може да се открие
основание за споделяне на тезата на ищеца и в нормата на чл.188,ал.2 от ЗМВР,предвиждаща
приложение по отношение на държавните служители,които полагат труд през
нощта,на специалната закрила съгласно КТ- нормите на чл.140-чл.142 от КТ. Тази
специална закрила е съобразена при регламентиране на нощния труд в ЗМВР,също и в
наредбите по чл.179,ал.2 и по чл.187,ал.9 от ЗМВР,като отново е отчетена и
спецификата на труда, полаган от тази категория държавни служители.
По изложените съображения
ОС-Ловеч намира,че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за положен
извънреден труд за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., на стойност 1070.53лв.,ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба,е неоснователна и недоказана.
Обжалваното Решение №621/27.12.2019г.,пост.по гр.д.№1324/2019г.на РС-Ловеч, с
което претенцията е уважена изцяло, е неправилно и следва да се отмени и вместо
него се постанови отхвърляне на иска за този размер.При този изход решението
следва да се отмени и в частта за осъждане на ОД на МВР-Ловеч да заплати на Д.Р.М.
разноски по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 300лв., по сметката на
РС-Ловеч-държавна такса в размер на 50лв. и възнаграждение за вещо лице 120лв.
При този изход на спора и
при заявеното изрично искане, на ответника-сега въззивник, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, ЗПП и Наредба за
заплащането на правната помощ. При съобразяване размера на претенцията и
липсата на особена правна и фактическа сложност на спора,съдът определя
възнаграждение в размер на 100лв. за
всяка инстанция,или общо 200лв. Следва да се присъди и внесената за въззвната
жалба държавна такса в размер на 25лв.Така общата сума,която Д.Р.М. следва да
заплати на ОД на МВР-Ловеч е 225 лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 621/27.12.2019г.,постановено по гр.д.№ 1324/2019г. по описа на РС-Ловеч, с което ОД
на МВР-Ловеч,с адрес гр.Ловеч,ул.„С.К.“№2,
представлявана от старши комисар М.М. - директор, на основание
чл.178,ал.1,т.3, във вр.с чл.179,ал.1 от ЗМВР, е осъдена да заплати на Д.Р.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1070.53лв. /хиляда седемдесет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска (15.07.2019г.) до
окончателното й изплащане,както и в частта за
осъждане на ОД на МВР-Ловеч да заплати на Д.Р.М. разноски по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 300лв., по сметката на РС-Ловеч-държавна такса в размер
на 50лв. и възнаграждение за вещо лице от 120лв., като неправилно
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Р.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.В. В.-***, със съдебен адрес ***,
против
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, с
адрес: гр.Ловеч,ул. „С.К.“ № 2, представлявана от Старши комисар М.М. –
директор, иск с правно основание чл.178,ал.1,т.3,във
вр.с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.140 и
чл.143 от КТ, за заплащане на сумата 1070.53лв.
/хиляда седемдесет лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.07.2016г.
до 15.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска (15.07.2019г.) до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Р.М. с ЕГН **********, с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР–ЛОВЕЧ, с
горните данни, сумата 225 (двеста
двайсет и пет) лева, представляваща разноски по чл.78,ал.8 от ГПК за представителството
пред РС-Ловеч по гр.д.№1324/2019г. и ОС-Ловеч по в.гр.д.№198/2020г. (по 100 лв.за
всяка инстанция) и внесената държавна такса за въззивно обжалване от 25лв..
С оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1
от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.