Решение по дело №475/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260003
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510200475
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                  Гр. Казанлък – 26.08.2020г.

 

                           В     И М Е Т О      НА     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия ,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на  седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

 

                                                      Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 475/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                     М     О     Т     И     В     И  ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0284-000018  от 11.01.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останала жалб.  С.Ц.Ц. която го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършила административно нарушение, както ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление.

Редовно призована  се явява,  чрез пълномощника си  поддържа жалбата  и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление .

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изразяват писмено становище  с което молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират и за разноски- юристконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се неоснователна.

В обстоятелствената част на наказателното постановление административно-наказващия орган /АНО/  е приел,че на 06.01.2019г. в 15.02ч. в  гр. Казанлък  на  ул.  **** нар. Ц. като водач управлява лек автомобил „БМВ“ 520И  с рег. № СТ 6647 ВС собственост на И. П. Г. като няма сключена и действаща застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката. Направена справка в РСОД. АУАН подписан без възражения, а нарушението не е маловажно  с което е извършила ;

1. Лице което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор  гражданска отговорност на автомобилистите с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

На основание същия законов текст, АНО е наложил  административно наказание глоба в размер от 400 лв..

От  показанията на св. Н.- актосъставител и М.- полицейски служители се установява,че на приетата дата и място от АНО   при обход в централната градска част констатирали неправилно паркирани автомобили. При извършването на проверка на место пристигнали жалб. Ц. и св.Г.. Полицейските служители обяснили,че неправилно е паркиран автомобила,след което  жалб. Ц. се качила и преместила автомобила северно от блока в който живеела. Полицейските служители извършили  справка в служебния таблет при която се установили,че за автомобила няма сключена застраховка гражданска отговорност.

Същото в показанията си твърди и собственика на автомобила И. Г.- „…… Колата я премести С. след като ми съставиха фиш за неправилно паркиране……..“.

Предвид установената фактическа обстановка съдът прави извода,че на мястото и датата посочени от АНО жалб. Ц. е управлявал макар и за кратко време лек автомобил за който не е имало сключена застраховка гражданска отговорност  с което е извършила формално административно по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗАНН.

Предвид на така установената фактическа обстановка, съдът не приема възражението на жалб. , посочено в жалбата и против обжалваното наказателно постановление,че не е извършила административно нарушение.

Разпоредбата на чл.638 ал.3 от Кодекса  за застраховането  забранява на  несобственик   да управлява МПС за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност.

В съответствие с  разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление , АНО е посочил място на осъществяване на нарушението ******* датата на извършването му / 06.01.2019г./, кой е извършителя / жалб. Ц./, как е било извършено нарушението / при управлението на конкретно посочен автомобил/,  и др.  поради което съдът намира,че са посочени всички обективни и субективни признаци от значение на състава на нарушението и имащи отношение към правната квалификация на деянието.

Съдът  обмисли  дали  следва да  се приложи   разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В ЗАНН няма легална дефиниция за понятието маловажен случай а и разпоредбата на чл.85 от ЗАНН  не препраща към НК. Понятието ‘маловажен случай’ на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради което следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН.

Съдът счита, че не са налице условия за квалифициране на случая като маловажен по следните съображения: Ползването на процесното МПС и участието му в движението по пътищата/ макар и за кратко/ е потенциална предпоставка за пътни инциденти, при които евентуалните щети за трети лица, задължително следва да се обезщетяват по реда на застрахователен договор за "ГО". За това съдът приема, че нарушението не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид и не приложи чл. 28 от ЗАНН.

Предвид  изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

В писменото си становище по делото изпратено от юристконсулта на възз. страна претендира за юристконсултско възнаграждение.

Предвид на това и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.5  от ЗАНН ,вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва бъде определено юристконсулстко възнаграждение в   минималния размер предвиден в закона от 80 лв..

Поради това жалб. следва да бъде осъдена да заплати и юристконсултското възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът,

                              

 

                                   Р     Е     Ш     И   ;

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 19-0284-000018  от 11.01.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което  на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер от 400 лв. на С.Ц. *** с ЕГН ********** като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА  С.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** юристконсултско възнаграждение в размер от 80 лв..

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ ;