РЕШЕНИЕ
№ 4735
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110162233 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А Г. А.
срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Предявени са за разглеждане установителни искове против ответника
„Кредисимо“ ЕАД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №
2886416/15.12.2023 г. поради противоречие със закона. В условията на евентуалност е
предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от
договора поради накърняване на добрите нрави.
Предявени за разглеждане са и установителни искове против ответника „Ай
Тръст“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем №
2886416/15.12.2023 г. поради противоречие със закона, евентуално накърняване на
добрите нрави и кумулативно предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично от 52,08
лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за
предоставяне на поръчителство към договор за заем № 2886416/15.12.2023 г.
Ищецът А. Г. А. твърди, че на 15.12.2023 г. сключил с ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2886416. По силата на договора му била
предоставена сумата от 300,00 лева при годишен лихвен процент от 40,00 % и годишен
процент на разходите – 49,42 %. Периодът на револвиране бил 16 дни. Сочи, че във
връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключил с втория ответник - „Ай Тръст“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем №
2886416/15.12.2023 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата
от 52,08 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било
разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица, като дружеството – кредитор
бил собственик на капитала на дружеството – поръчител.
1
Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД следвало да
осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител. Била реализирана втората възможност, поради което бил
сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният
процент на разходите ставал над 100 %. Намира, че договорът противоречи на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.
Евентуално счита, че в случай че не се установи нищожност на договора в неговата
цялост, то моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора, предвиждащ
задължение на заемателя да осигури обезпечение на кредита. Счита, че с оглед
предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването
на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е
свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Ай Тръст“
ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за
нищожен. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД
относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че
уговорената като възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер –
твърди да е уговорено почти сумата от отпуснатия заем да се заплати като
възнаграждение на поръчителя.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да
признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните
договори за заем и поръчителство. В условията на евентуалност по отношение на иска
за установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи
нищожността на чл. 4 от договора. Кумулативно предявява и иск за осъждането на
ответника „Ай Тръст“ ЕООД да му заплати сумата от 5 лева, частично от 52,08 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за предоставяне
на поръчителство към договор за заем № 2886416/15.12.2023 г. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 06.03.2025 г. съдът е допуснал на
осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата
от 52,08 лева, представляваща пълната претенция на ищеца, вместо първоначално
предявен частичен размер от 5 лева.
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Считат, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.
Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до
накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По отношение на
договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице
скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ
облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде
част от ГРП. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на
закона. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния
ГПР, като в случай че същият бъде включен, то ще се достигне до превишаване на
максимално допустимия по закон размер. По отношение на договора с поръчителя се
признава факта на погасяване на претендираната сума от 5 лева. Развиват се
съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на
договора с поръчителя, както и че кредиторът не е наясно какво е уговореното
2
възнаграждение за поръчителя, което следва да бъде заплатено от кредитополучателя.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: ищецът и ответниците са страни по процесните договор за
потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г. и договор за предоставяне на
поръчителство към него; че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от
формирания ГПР по договора за заем; че включването на възнаграждението за
поръчител при формирането на ГПР би довело до превишаване на максимално
допустимия в закона размер; че ищецът е заплатил в полза на дружеството –
поръчител претендираната сума от 5 лева, като част от сумата от 52,08 лева,
представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното
открито съдебно заседание от 06.03.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни
факти за доказано.
Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит
№ 2886416/15.12.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на
поръчителство към него от 15.12.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Към всеки от
тях е приложено Приложоение № 1; приети по делото са и приложимите Общи
условия.
По силата на сключения договор за договор за потребителски кредит №
2886416/15.12.2023 г. заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на
ищеца сума в размер на 300 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в
срок от 16 дни, с посочена падежна дата 30.12.2023 г. Видно е, че е уговорена една
погасителна вноска в размер на 305,33 лева. Уговореният ГПР бил в размер на 49,42
%, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40. Между страните не се спори, че
сумата е била предоставена на кредитополучателя.
Видно от договора за предоставяне на поръчителство от 15.12.2023, същият е
сключен във връзка с договора за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г.
между „Кредисимо“ ЕАД и Алексанъдр Г. А.. Ответникът по договора за предоставяне
на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението
да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора
солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по
договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер
на сумата от 52,08 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за
кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на
договора за предоставяне на гаранция:
В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26,
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД / и с правно
основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай
Тръст“ ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за
3
потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г. и договор за поръчителство от
15.12.2023 г., сключен във връзка с договора за потребителски кредит, както и че
първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на
нищожна сделка, респ. накърнява добрите нрави.
На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора
за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се
подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните
правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена
служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е заемодателят „Крпедисимо“
ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно
4
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия
случай сумата по договор за заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД е в размер на 300 лева,
а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на 52,08 лева,
представлява 17,36 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми,
формиращи ГПР по договора са в размер на 49,42 %. Ето защо може да се направи
законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като
се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Това обстоятелство е безспорно
между страните. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване
вземанията на “Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Следва да се посочи освен това, че съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по
дело № C‑337/23, имащо задължителния характер, разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от
него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да
се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в
§ 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Вписаният в договора параметър на ГПР не кореспондира на изискуемото съдържание
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
5
паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този смисъл са и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.
д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №
13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по
в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, Решение № 3321 от
21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. др.).
Същевременно, договорът, сключени между потребителя и “Кредисимо“ ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради
което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на обезпечение,
поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021
г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване
нищожността на процесния договор за паричен заем и за предоставяне на гаранция, са
нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
Съдът достигано до извод за основателност на предявените главни искове,
поради което не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
предявените в условията на евентуалност установителни искове.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е получил
процесната сума в размер на 52,08 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 15.12.2023 г. към
договор за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на процесния договор за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г.,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото справка за погасени суми,
издадена от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД се установява, че с извършените
от ищеца плащания по договора е погасена и сумата от 52,08 лева, представляваща
вноска по договора за поръчителство, да която е отразено, че е администрирана към
гаранта „Ай Тръст“ ЕООД.
Поради недействителността на процесния договор за обезпечение, се налага
извод, че сумата от 52,08 лева, представляваща договорна лихва, е платена при начална
липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане.
При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на
законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената
част от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата
по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
6
върху увеличената част - в този смисъл Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. дело №
2022/2020 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо законната
лихва върху пъроначално предявения размер от 5 лева следва да бъде присъдена,
считано от подаването на исковата молба, а върху пълния размер от 52,08 лева – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК , а именно – 04.03.2025 г.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, с който се претендира
сумата от 150,00 лева заплатена държавна такса /50 лева за иска срещу „Кредисимо“
ЕАД и 100 лева за исковете срещу „Ай тръст“ ЕООД/, която следва да му бъде
присъдена на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в полза на
процесуалния представител в размер на 1440 лева с ДДС. Претендира се
възнаграждение по всеки от предявените искове поотделно. Съгласно Определение №
29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. Ето защо съдът не следва да определя възнаграждение по всеки от исковете
поотделно.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно съдебната практика на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо да
бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
адвокатът представлява страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да
е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна адвокатска
помощ. В тези случаи възнаграждението на адвоката се определя от съда /чл. 38, ал. 2,
изр. 2 ЗАдв./. Ответниците са направили възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, като са посочили, че следва да се присъди размер
под минималния, като считат за справедлив такъв сумата от 150 лева.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или
фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в производството гласни
доказателствени средства или експертни заключения, като производството е
приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което
7
процесуалният представител на ищеца не се е явил. Касае се за спор с константна и
безпротиворечива съдебна практика. Предвид изложеното настоящият състав счита, че
в полза на адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № *********, представлявано от
адв. Д. М., следва да бъде определено адв. възнаграждение в размер на сумата от 700
лева /350 лева спрямо всекиго от ответниците/.
Следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. съдът определя размера на
дължимото възнаграждение, което следва да бъде заплатено на адвоката,
съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, като в случай че адвокатът
е регистрирано по ЗДДС лице, последният следва да съобрази дали за него е
възникнало задължение за внасяне на ДДС в хипотеза на присъдено възнаграждение
по осъществена безплатна правна помощ, или не.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. А., ЕГН **********
срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, че договор за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г. е нищожен поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. А., ЕГН **********
срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, че договор за предоставяне на поръчителство от 15.12.2023 г., сключен във
връзка с договор за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г., е нищожен.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. Г. А., ЕГН
********** сумите, както следва:
- 52,08 лева, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща платена без
основание сума по договор за предоставяне на поръчителство от 15.12.2023 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 5,00 лева, считано от 21.10.2024 г. до погасяване
на задължението и законна лихва върху сумата от 52,08 лева, считано от 04.03.2025 г.
до погасяване на задължението;
- 100,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на А. Г. А., ЕГН ********** сумата от 50 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ
№ , представлявано от управител адв. Д. М., сумата от 350 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на А. Г.
А..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ
№ представлявано от управител адв. Д. М., сумата от 350 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на А. Г.
А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9