Р Е Ш Е Н И Е
№ 1243
гр. Пловдив, 28.06.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVIII
състав, в публично съдебно заседание от осемнадесети април две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при
секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски,
като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 335 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „УОЛТЪН ТРАНСПОРТ БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище в с.Поповица, общ.Садово, обл.Пловдив, ул. „13-та“ № 11, представлявано
от управителя И.И., подадена чрез адв. К.К., против Ревизионен акт №
Р-16001621001454-091-001 от 12.10.2021г., издаден от органите на ТД на
НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 8 от 11.01.2022 г. на ИД директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр.Пловдив, при
Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за допълнително
установен корпоративен данък за 2019г. в размер на 88 012,35 лв. и прилежащи
лихви в размер на 11 466,97 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Сочат се допуснати в
ревизионното производство процесуални нарушения, по отношение неспазване
принципите, заложени в ДОПК. Твърди се, че изводите на приходната администрация
по отношение установените задължения по Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/ са неправилни, тъй като дружеството-жалбоподател е представило
всички необходими документи за доказване реалността на доставките, както и, че
разходите са извършени във връзка с дейността му, поради което неправилно е
увеличен финансовият резултат на дружеството. Според жалбоподателя, доказателствата, събрани в хода на
ревизионното производство не са преценени от ревизиращите органи в тяхната
съвкупност, което е довело до грешни правни изводи, необоснованост на
фактическите констатации на ревизиращите органи. Подробни съображения се излагат
в писмена защита и се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение,
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът - Директор дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от процесуалния си
представител юрисконсулт К., която оспорва жалбата като неоснователна. По
същество на спора в представена писмена защита счита, че липсват нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби при
издаване на акта. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура, дава заключение за неоснователност на жалбата,
като предлага тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като се запозна със становищата на страните,
съобрази събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621001454-020-001
от 11.03.2021 г. (л.572), издадена от Т.В.П., на длъжност началник сектор при
ТД на НАП - Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „Уолтън Транспорт БГ“ ЕООД
с обхват: - корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и данък
върху добавената стойност за същия период, като е определен срок за извършване
на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 22.03.2021 г. по електронен път (л.574). Издадени са заповеди за
изменение на ЗВР с № Р-16001621001454-020-002 от 18.06.2018 г. (л.398) и №
Р-16001621001454-020-003 от 16.07.2021 г. (л.377), с които крайният срок за
извършване на ревизията е продължен до 20.08.2021г. Органите по приходите
установили, че ревизираното лице е вписано дружество в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията на 19.02.2014г. и е регистрирано по реда на ЗДДС на
18.03.2014г.. Основната му дейност е международен превоз на товари, основно в
страни членки на ЕС и превоз на товари в България. Едноличен съдружник е чужд
гражданин -Д.И.У.. Дружеството се представлява заедно и поотделно от управителите
Д.И.У. и И.С.И..
При извършената на „Уолтън транспорт БГ“ ЕООД ревизия
е установено, че дружеството е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2019г. с положителен счетоводен финансов резултат в размер
на 93447,92 лв. и положителен данъчен финансов резултат (данъчна печалба) в
размер на 71628,42 лв., като не са установени разлики между декларираните и
посочените нетни приходи от продажби в ОПР към ГФО и ГДД за 2019г.. При извършена проверка в счетоводството на дружеството от страна на
органите по приходите са установени 4 бр. фактури, издадени от дружество Т.У.т.ЛТД
/„Thomas Walton Transport LTD“/, на обща стойност 450000 евро, всички с предмет
„възстановяване на разходи след преглед за теглене, автопарк и други“. Те
проверили фактура с №5010/01.11.2019г. на стойност 112500 евро, левова
равностойност 220030.88 лв.; фактура №5011/15.11.2019г. на стойност 112500 евро,
левова равностойност 220030.88лв.; фактура № 5012/01.12.2019г. на стойност 112500
евро, левова равностойност 220030.88лв. и фактура с №5013/15.12.2019г. на стойност
112 500 евро, левова равностойност 220030.88лв.. Установени били и 4бр. фактури на обща стойност
450 000 евро с предмет „възстановяване на разходи след преглед за теглене,
автопарк и други“ с посочен контрагент МР Д.У. /MR James Walton/: Фактура №
93/14.11.2019г. на стойност 112500 евро, левова равностойност 220030.88лв.;
Фактура № 94/21.11.2019г. на стойност 112500 евро, левова равностойност
220030.88лв.; Фактура № 96/12.12.2019г. на стойност 112500 евро, левова
равностойност 220030.88лв.; Фактура № 97/20.12.2019г. на стойност 112500евро,
левова равностойност 220030.88лв. С оглед нуждите на ревизията е осъществен
обмен на информация по Регламент на ЕСД 904/2010г. между приходните органи на Република
България и Ирландия, като е получен отговор, че дружеството Т.У.т.ЛТД е в процес
на ликвидация. Ликвидаторът и директорът на същото не са представили издадени
фактури от Т.У.т.ЛТД за Уолтън транспорт БГ ЕООД. Въз основа на тези
обстоятелства и анализ на представените им доказателства по линия на
международния обмен, ревизиращите органи изградили извод, че не са налице
конкретни доказателства, че доставките на услуги по горепосочените фактури са
реално извършени от Уолтън транспорт БГ ЕООД. Според приходните органи, представените
им фактури с издател Т.У.т.ЛТД са съставени единствено с цел ревизираното
дружество да намали основата за облагане с корпоративен данък, без да е налице
реално осъществена услуга. Затова приели, че такива разходи изобщо не са
извършвани и съставените документи не отразяват вярно стопанските операции. В
тази връзка, на основание чл.26, т.2 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО е
увеличен финансовият резултат за 2019г. на „Уолтън Транспорт БГ" ЕООД със
сумата от 880123.52лв., представляваща сбор от данъчните основи на процесните
фактури. За констатациите в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е съставен Ревизионен
доклад № Р-16001621001454-092-001/01.09.2021г., срещу който е депозирано
възражение от ревизираното дружество и са
предоставени допълнителни писмени доказателства. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният ревизионен акт,
връчен по електронен път на 27.10.2021г.. В РА е обсъдено направеното възражение,
като са приети изложените в РД факти и обстоятелства. „Уолтън
Транспорт БГ“ ЕООД е обжалвал по административен ред издадения РА. С издаденото
във връзка с обжалването Решение № 8 от 11.01.2022г. Директор на дирекция
„ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, е възприел изцяло констатациите на ревизиращите
органи и е потвърдил констатациите в РА в частта допълнително установения
корпоративен данък за 2019 г. в размер на 88 012,35 лв., с начислени лихви в
размер на 11466,97 лв, както и за допълнително установения ДДС за внасяне на
стойност 450 лв. и лихви в размер 114.01лв.. В решението е посочил и
допълнително основание за преобразуване в увеличение на декларирания СФР, а
именно това по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Недоволен от него жалбоподателят е
инициирал настоящото съдебно производство, като е обжалвал издадения РА само в
частта за допълнително установен корпоративен данък за 2019 година, а не и установените
задължения по ЗДДС.
В хода на производството по негово искане е проведена
ССчЕ и са ангажирани писмени доказателства. От приетото заключение се
установява, че дружеството е водело и отразявало
коректно стопанските си операции в счетоводните регистри съгласно приложения
хронологичен дневник за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г., като всички първични
счетоводни документи съдържат посочените в чл.6, ал.1 ЗСч реквизити, отразени са
коректно по съответните синтетични и аналитични сметки, всички счетоводни приходи и счетоводни разходи са
обосновани. По отношение на процесните фактури, издадени от Т.У.т.ЛТД е конкретизирано, че е налице счетоводна и документална обоснованост на процесните
фактури, като те са отразени в счетоводните регистри на жалбоподателя в
папка „покупки“, по дебит с/ка 602 „разходи за външни услуги, аналитичност, възстановяване
на разходи/префактурирани“ и кредит с/ка 401(24). Издадени са протоколи по
чл.117 от ЗДДС, декларирани в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС и отразени в
справка-декларация по чл. 125 от същия закон. При извършеният анализ за
съпоставка на приходите и спорните разходи е установено в заключението, че през
2019г. „Уолтън Транспорт БГ" ЕООД е получило фактури с №
5010 от 01.11.2019г., №5011 от 15.11.2019г., №5012 от 01.112.2019г. и №5013 от
15.12.2019г. с предмет „възстановяване на разходи след преглед на разходи за
превоз и разходи за автопарк“ на обща стойност 450000 евро, левова
равностойност 880123.52 лева. Посочено е, че е налице идентичност и
съпоставимост на приходи и разходи по отношение на на издадени от РЛ фактури с
№93/14.11.2019г., №94/21.11.2019г. №96/12.12.2019г. и №97/20.12.2019г. към МР Д.У.-Ирландия
също с предмет „възстановяване на разходи след преглед на разходи за превоз и
разходи за автопарк“. Установено, че се касае за търговски
взаимоотношения, съгласно които Т.У.т.ЛТД и МР
Д.У.- Ирландия като партньори на ревизираното дружество поемат всички направени разходи
за гориво, пътни такси и др., във връзка с извършени на територията на
Великобритания и Ирландия транспортни услуги от „Уолтън Транспорт БГ“ ЕООД. Ето
защо в изпълнение на посочените взаимоотношения получените фактури са били префактурирани
всеки месец. Установена е съпоставимост по стойност на приходите от получените
фактури от Т.У.т.ЛТД и издадените фактури от „Уолтън Транспорт БГ"
ЕООД към МР Д.У.. Посочено е, че тези сделки са в резултат на едни и същия
сделки и събития, а разходите по посочените фактури отговарят на счетоводното понятие за разход съгласно т.4.5
от НСС ОР и са свързани с осъществяваната от дружеството дейност. Направена е
обосновка, че липсват условия, които да касаят сделки, сключени с цел влияние
върху размера на данъчната основа. Налице е документална обоснованост на
извършените разходи от Уолтън транспорт БГ ЕООД. Префактурирането на разходи,
счетоводно отразени по абсолютна/идентична/ стойност в съответните сметки, не
води до формирането на въздействащ ефект върху счетоводния финансов резултат,
респ. формиране на счетоводна загуба или на счетоводна печалба.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните в производството писмени доказателства: заключение на проведената
Съдебно-счетоводна екпертиза с вещо лице П., което съдът кредитира като
логично, методологически правилно изготвено и обосновано, съответно на
останалите писмени доказателства: доклад на ликвидатора на Т.У.Т.Л./в
ликвидация/, в едно с приложение на номинални сметки към 31.12.2019г. и
консолидирани сметки по салда към 31.12.2019г.. Установява се и от материалите
по административната преписка по издаване на обжалвания административен акт и
приобщения вд- 1бр. диск.
При така изяснената фактическа обстановка, на база
събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна, за която административният акт е неблагоприятен, след
изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което същата
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
Ревизионният акт е
издаден в предвидената за това форма, като неизменна част от него са
констатациите по съставения ревизионен доклад и доказателствата към него
съобразно чл.120, ал.2 от ДОПК. Процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това
органи по приходите, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118
ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК. За
делегираните правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са
представени Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. (л.7), Заповед
№ РД-09-1530/30.09.2020г. и Заповед № 780/20.12.2021г., издадени от директора
на ТД на НАП Пловдив. Представени са и извлечения от публичния регистър на
електронните подписи на лицата, извършили всички действия в производството. На РЛ е дадена възможност
да представи всички съотносими доказателства. Изложеното до тук налага да се приеме, че в случая не е налице съществен
порок на проведения административен процес, обосноваващ нищожност на атакувания
административен акт.
По отношение
съответствието на РА с материалните правила, съдът прие следното:
По отношение на преобразуването на счетоводния
финансов резултат на дружеството-жалбоподател за 2019 г. по реда на чл.26, т.2
от ЗКПО следва да се прецени правилно ли административният
орган е тълкувал разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и законосъобразно ли е отказал да признае за данъчни цели разходите по
горецитираните фактури с предмет различни видове услуги. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за
данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. Съгласно чл.10 от същия закон „документална
обоснованост" е налице, когато стопанската операция е документално
обоснована чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно
стопанската операция. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗКПО, документална обоснованост
на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч
може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват. Признаването на разходите за
данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни
документи. Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в
зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от
извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на
предприятието. За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО
поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да
обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице
съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния
период, за които е намален финансовия резултат; разходът да не представлява
„скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО;
разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по
реда на раздел ІV от Глава първа на закона.
В случая, с оглед разпределената
доказателствена тежест в процеса, съдът намира, че по делото са представени доказателства,
че процесните услуги са били реално осъществени от посочения доставчик и че са
действително извършени във връзка с дейността на РЛ. На първо място се установява
от приетото по делото заключение на ССчЕ, а и не се спори от страна на ответния
административен орган, че счетоводството на жалбоподателя, през процесния
период е водено в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. На
следващо място, вещото лице посочва, че стопанските операции са отразявани коректно
в счетоводните регистри, като се позовава на приложения по делто Хронологичен
дневник на стопанските операции за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г..
Първичните счетоводни документи, издавани в процесния период, съдържат
посочените в чл.6, ал.1 ЗСч реквизити, съответно са преведени на български език
и така се съдържат в счетоводната документация на дружеството - жалбоподател. Безспорно
е изяснена и документалната обоснованост на процесните фактури. Не се касае за
направеният от ревизиращите органи извод, че извършените от Уолтън транспорт БГ
ЕООД разходи имат за цел да се определи по- ниска данъчна основа за облагане по
ЗКПО. Налице е документалната обоснованост на получените и издадени първични счетоводни
документи, които касаят основната дейност на ревизираното дружество. В ревизионното производство са наведени доводи и представени
писмени доказателства и обяснения от страна на РЛ, направени по конкретните
фактури, които доказателства не са обсъдени, респ. оборени от ревизиращите
органи. В тази връзка съдът намира, че с оглед представените от жалбоподателя още в
ревизионното производство писмени доказателства към процесните фактури и
извършените в счетоводството му записвания са законосъобразни и липсват
основания, направените разходи да не бъдат признати за данъчни цели на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО, съответно не е изпълнена и хипотезата на чл.
77, ал. 1 от ЗКПО. Разходите извършени по
цитираните доставки с описаните Фактури с №
5010/01.11.2019г., № 5011/15.11.2019г. № 5012/01.12.2019г. № 5013/15.12.2019г.
са документално удостоверени; първичните документи съдържат необходимите
изискуеми по закон реквизити; отчетени са счетоводно съгласно изискванията на
ЗСч и СС, отчетени са и изписани по реда на извършването им в съответния
период; съпоставими са с реализирани приходи от дружеството. Същите безспорно
са свързани с основната икономическа дейност на дружеството, така, както се
потвърждава и от ВЛ, че е описана в подадената за 2019 г. ГДД и реално е
извършвана през периода.
При
преценката дали в случая е налице съпоставимост между приходи и разходи съдът
съобрази, че в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗСч не е посочен какъв е
принципът на съпоставимост между приходите и разходи (каквато разпоредба се
съдържа в отменения Закон за счетоводството), същността му се изразява в това,
че разходите, извършени през даден отчетен период, следва да бъдат признати и докладвани
във финансовия отчет за същия отчетен период, през който се докладват и
съответстващите на извършените разходи приходи и обратното - приходите следва
да се отразяват във финансовия отчет за периода, през който са отчетени
разходите за тяхното получаване. В този
връзка, кредитираното от съда заключение на ССчЕ безспорно установи
съпоставимост между отчетените приходи по фактури с № 93/14.11.2019 г.,
94/21.11.2019 г., 96/12.12.2019 г. и 97/20.12.2019 г., издадени от „Уолтън Транспорт БГ”’ ЕООД към МР
Д.У. и отчетените разходи по фактури с № 5010/01.11.2019 г., 5011/15.11.2019
г., 5012/01.12.2019 г., и 5013/15.12.2019 г., получени от Т.У.т.ЛТД. Касае се за
префактурирани разходи по фактури с № 5010/01.11.2019г., №5011/15.11.2019г., №5012/01.12.2019г.
и №5013/15.12.2019г., при което предметът на доставките по тях съответства
напълно на предметът на доставките по издадените фактури към MR Д.У.. По отношение на данъчния финансов резултат при отразените стопански
операции по горепосочените фактури е направен законосъобразен извод, че в
случая не са налице основания преобразуване на СФР в увеличение и непризнаване за
данъчни цели на осчетоводени по сметки от група 60 текущи разходи. В тази
връзка, от приетото по делото заключение по ССчЕ е посочено, че „срещу
отчетените като текущи Разходи за външни услуги аналитична с/ка Възстановяване
на разходи/префактурирани са отчетени приходи, като по този начин „Уолтън
Транспорт БГ" ЕООД не е нарушило правилата за отчитане на разходите в
Общите разпоредби на НСС. Поради тази причина разходите не се явяват отчетени в
нарушение на счетоводното законодателство, приходите и разходите са резултат от
едни и същи сделки или други събития и съгласно дадената в НСС регламентация може
да се изведе заключение за съпоставимост
между тях. Според ВЛ в случая не е налице и отклонение и/или опит за отклонение
от данъчното облагане при отчитане и осчетоводяване разходите на дружеството –
жалбоподател. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя
направения от ревизиращите органи извод, че по отношение процесните фактури,
издадени за съответните доставки, не е доказано реално изпълнение на
договорените стопански операции, тъй като реалното наличие на доставка не се
доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в
счетоводни регистри или дневниците за покупки и продажби за съответния период.
Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки,
в случая, посочените като предмет в процесните фактури за доставки на описаните
услуги. От представените писмени доказателства по делото (договори, фактури, оборотни
ведомости, регистри, декларации, счетоводни отчети и извлечения, писмени
обяснения и др.) се установява, че е извършена доставка на услуга, а
ангажираните доказателства доказват по несъмнен начин, че тази услуга е
действително извършена. Налице е счетоводно записване с необходимите за това
категорични и несъмнени доказателства за неговото фактическо извършване. В тази
връзка по делото са налични данни, за представени още в ревизионното
производство доказателства - писмени обяснения и кореспонденция на РЛ с
данъчните власти Ирландия и коригираща VIES декларация за отчетен период, мес. декември
2019г.. С оглед приетите по делото писмени доказателства и констатациите на ВЛ по
приетата ССчЕ се налага изводът, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си
според приложимото законодателство като при осчетоводяване на спорните доставки
е спазен принципът на чл.26, ал.1 от ЗСч – същите се отразени вярно и честно в
счетоводните регистри на предприятието, съдържат нормативноустановените реквизити
по чл. 6, ал. 1 от ЗСЧ, отчетени са в момента на извършването им в съответния
период, съпоставими са с реализираните приходи на дружеството и са свързани с
основната икономическа дейност на предприятието, каквато реално е извършване
през периода. В този смисъл се явява неправилно преобразуването на финансовия
резултат на жалбоподателя за 2019г. с отчетените разходи, без да се дава
сметка, че срещу тях има и отчетени приходи, което води до нарушаване на
принципа за съпоставимост между приходи и разходи. Облагането означава да бъде
изпълнена хипотезата на данъчната норма, с която хипотеза законодателят свързва
определени правни последици. Щом хипотезата на данъчната норма не е налице,
няма основания за облагане. С оглед изложеното, са налице неправомерни изводи
на органите по приходите, които съставляват нарушение на материалноправните
разпоредби и са основание за отмяна на атакувания РА поради незаконосъобразността
по отношение на изложените за тях обстоятелства, свързани с прилагането на ЗКПО.
При този
изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателят на основание
чл.161 ал.1 ДОПК. По отношение на направеното от него искане, същите са
констатираха в размер на 4599.32 (четири хиляди петстотин деветдесет и девет
лева и тридесет и две ст.), съставляващи разноски за ДТ 50,00 лева, депозит
вещо лице 1065 лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат в полза на
адвокат К. по реда на чл.38 ал.2 Закон за адвокатурата съгласно разпоредбата на
чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 3484.32 лева.
По изложените мотиви и на
основание 160, ал. 1 ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Уолтън
Транспорт БГ“ЕООД, ЕИК:***, седалище в с.Поповица, общ.Садово, обл. Пловдив РЕВИЗИОНЕН
АКТ № Р-1600162100454-091-001 от 12.10.2021г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 8 от 11.01.2022 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установен корпоративен
данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 88012.35лева и прилежащи лихви в размер на
11466.97 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите – гр. София да заплати на „УОЛТЪН ТРАНСПОРТ БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, седалище с.Поповица, общ.Садово, обл. Пловдив сумата от 1115.00 (хиляда сто и
петнадесет ) лева разноски по производството.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр. София да
заплати на адвокат К.Л.К., личен
№********** адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от З Адвокатурата
в размер на 3484.32 /три хиляди
четиристотин осемдесет и четири лева и 32 стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: