Номер 124328.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100501846 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 35484/09.06.2020г. от Г. И. В. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, с.о. „****, * № *, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощник си адв.
М. Т., срещу решение № 1456 от 18.03.2020г., постановено по гр. дело № 16360/2019г. на
Районен съд – Варна, 26-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че въззивникът не
дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е сумата от
1701.02 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 17.05.2019г. до 04.07.2019г. за обект, находящ се гр. Разград,
ул. „***“ № *, аб. № **********, кл. № **********.
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост.
Въззивникът се позовава на законовата норма, че потребителите на доставчика – продавач
дължат само стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия
послредством законно монтиран и сертифициран електромер. Счита, че монтирания
електромер не е годно измервателно средство. Позовава се на липса на законово основание
за извършване на корекция на сметка от страна на доставчика. Оспорва констативния
протокол, фактурата, цената на ел. енергията. Отправеното искане е за отмяна на решението
и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск, както и за присъждане на
направените съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото
потвърждаване. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред
1
настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Г. И. В. срещу „Енергоразпределение Север” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1701.02 лева,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за периода от 17.05.2019г. до 04.07.2019г. за обект, находящ се гр. Разград, ул. „***“ № *, аб.
№ **********, кл. № **********.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Разград, ул.
„***“ № *, аб. № **********, кл. № **********. Излага, че е установил начисляване на
сумата от 1701.02 лева, след извършена от служители на „Електроразпределение Север” АД
проверка и корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Ищецът
намира за неправомерно начислена сумата. Оспорва констативния протокол, както да е
доставено и потребено посоченото количество ел. енергия.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
предявеният иск е оспорен като неоснователен, за което са изложени подробни съображения.
Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел.
енергия. Твърди се, че процесната сума е стойността на количество електрическа енергия, за
което е извършена служебно коригиране на сметката на основание чл.50, ал.1, т.“б“ от
ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.). Сочи се, че на 04.07.2019г. е извършена
проверка в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол.
С обжалваното решение предявения отрицателен установителен иск е отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол № 1801320/04.07.2019г. се
установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север” АД са
извършили техническа проверка на СТИ на обект с аб. № **********, кл. № **********,
находящ се в гр. Разград, ул. „***“ № *,. В протокола е вписано, че СТИ с фабр. №
1127031900367004 е демонтирано, запечатано в безшевна торба и ще бъде предадено в БИМ
за експертиза, като на обекта е монтирано ново СТИ. Протоколът е подписан от лицата,
извършили проверката, от един член на домакинството на клиента – Г. Х. Л. и от един
свидетели – Н. Д. Ц. (съсед).
Съгласно представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 1843/18.09.2019г., съставен от БИМ, РО – Русе, процесното СТИ
измерва с грешка от минус 1 % при максимално допустима такава +/- 2 %. Осъществен е
достъп до вътрешността на електромера. В схемата на същия е свързан (запоена)
допълнителна платка с елементи, включена към трите измервателни системи, поради което
електромерът не съответства на одобрения тип.
Въз основа на констатациите от проверката от „Електроразпределение Север” АД е
изготвена справка от 27.09.2019г. за корекция на аб. № **********, кл. № **********, с
титуляр Г. И. В. , на основание чл.50, ал.1, т.Б от ПИКЕЕ, за периода от 17.05.2019г. до
04.07.2019г.
Издадена е фактура № **********/01.10.2019г., с издател „Електроразпределение
Север” АД и получател Г. И. В. на стойност 1701.02 лева, представляваща отчетена ел.
2
енергия за аб. № **********, кл. № **********, за периода от 17.05.2019г. до 04.07.2019г.
Видно от констативен протокол № 1801307 от 16.05.2019г. на същата дата е
извършена проверка, при която след демонтиране на СТИ е монтирано СТИ с фабр. №
1127031900367004.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно -
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че СТИ е от одобрен тип, метрологичната му
проверка е от 2019г. (преди да бъде монтиран на 16.05.2019г.), метрологичната му годност е
4 години – трифазен, налице е вмешателство в схемата на електромера – свързана
допълнителна платка, посредством която електромерът може да бъде управляван /вероятно
дистанционно/, като на практика измерването не съответства на потреблението, т.е. може да
не се измерва потребената ел. енергия в пълен размер. Корекцията е изчислена при
„неправилно измерване“ - чл.50, ал.1, т.Б от ПИКЕЕ; извършените изчисления по корекцията
са математически точни; количеството електроенергия по корекцията е доставимо.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се
касае за неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, довело до
отклоняване на отчитаната ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г.,
доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
3
04.07.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2
от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1, б. Б ПИКЕЕ в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване или неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско измерване
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната
способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента. В конкретния случай се касае за липса на точен измерител,
доколкото е неустановимо кога е работило добавеното дистанционно в СТИ. От събраните
доказателства по делото се установи, че начислената сума по корекцията е съобразено с
методологията на чл. 50, ал.1, б. Б ПИКЕЕ, както и че количеството ел. енергия по
корекцията е доставимо. Периодът на корекцията също отговаря на изискванията, тъй като
видно от представените два броя констативни проверки същият включва времето от
монтиране на процесния електромер в обекта до демонтирането му, което е по-малко от 3
месеца.
Операторът е съставил констативен протокол за извършената проверка при спазване
на процедурата, разписана в ПИКЕЕ. Същият отговаря на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ
и е годен да удостовери фактите, отразени в него и е подписан от представителите на
оператора, от представител на клиента, а в допълнение и от един свидетел.
Посочената установеност по делото обосновава извод за наличието законно
основание на въззиваемата страна да извърши корекция на сметката на въззивника,
съобразно с действащите към датата на проверката ПИКЕЕ. Като недоказани се преценят
релевираните в жалбата въззивните оплаквания. Ето защо, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Съвпадащите прави изводи на двете съдебни
инстанции налагат потвърждаване на обжалваното решение.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 828 лв. с ДДС. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за
основателно. В случая спорът е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел.
енергия, производството е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е
имало спор по фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., в редакцията
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 07.07.2020г., а
именно 295,22 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1456 от 18.03.2020г., постановено по гр. дело №
16360/2019г. на Районен съд – Варна, 26-ти състав, с което е отхвърлен предявения от Г. И.
В. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. „****, * № *, вх.*, ет.*, ап.* срещу
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че въззивникът не
дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е сумата от
1701.02 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 17.05.2019г. до 04.07.2019г. за обект, находящ се гр. Разград,
ул. „***“ № *, аб. № **********, кл. № **********.
ОСЪЖДА Г. И. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. „****, * № *, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от
295,22 лв. /двеста деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5