Р Е Ш Е Н И Е
№ 260238
гр. Русе, 14.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2828 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 327 ТЗ.
Постъпила е искова
молба от „Топливо” АД против „ИМ Петрол“ ЕООД и И.Ц.Г., в която се твърди, че
между ищцовото дружество и първия ответник са налице търговски взаимоотношения
по рамков договор за продажба на горива от 01.11.2019г. В договора били
уговорени общите условия на доставка на светли течни горива, начините на
заявка, транспорт, плащане и други клаузи. Като лично обезпечение на
задълженията, породени от рамковия договор за ответното дружество,
представляващият го И.Г. – вторият ответник, сключил с ищеца Договор за
поръчителство от 01.11.2019г. По силата на този договор той се задължил да
отговаря заедно с първия ответник за всички негови задължения, възникнали по
повод доставката на горива, включително и задълженията за лихви, неустойки и
разноски при неизпълнение.
В изпълнение на
сключения договор, ищецът осъществил серия от доставки на горива на първия
ответник. Последните три доставки - на 20.01.2020г., на 25.01.2020г. и на 01.02.2020г.
останали неплатени. За тези три доставки на дизелово гориво в количества
съответно 5061 литра, 5044 литра и 5021 литра били издадени фактури с № ***от
20.01.2020г. на обща стойност 10093,66лв. с ДДС; № ***от 25.01.2020г. на обща
стойност 9896,33лв. с ДДС и № ***от 01.02.2020г. на обща стойност 9760,82лв.
Падежът и на трите фактури настъпил без да има плащане по тях, с оглед на което
ответникът изпаднал в забава. След изпадането му в забава, първият ответник
извършил три частични плащания, съответно на 19.02.2020г. в размер 2000лв., на
21.02.2020г. също 2000лв. и на 28.02.2020г. – 1000лв. Тъй като и при трите
плащания не било посочено по коя от падежиралите фактури се плаща, те били
отнесени към най-старото задължение – това по фактурата от 20.01.2020г., с
което салдото по нея от 10093,66лв. било намалено на 5093,66лв. Така общото
задължение на първия ответник към момента на депозиране на исковата молба било
в размер на 24750,81лв. и то било отразено в счетоводството на ищеца.
С оглед на
изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат
осъдени „ИМ Петрол“ ЕООД и И.Ц.Г. да заплатят солидарно на „Топливо“ АД сумата
от 24 750,81лв., представляващи задължение по извършени доставки на дизелово
гориво, съответно по фактури № ***от 20.01.2020г.; № ***от 25.01.2020г. и № ***от
01.02.2020г., ведно със законната лихва от предявяването на иска. Претендира се
и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК ответникът И. Цакова Г. изразява становище за допустимост, но за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че доколкото договорът за доставка
на горива между двете търговски дружества не е прекратен или изтекъл и не е
отправена покана до първия ответник - търговското дружество получател на
горивата, съгласно чл. 6 от Договора за поръчителство не са налице предпоставки
за реализиране и на неговата отговорност като поръчител.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „ИМ Петрол“ ЕООД изразява становище
за неоснователност на иска, тъй като срокът на процесния договор не е изтекъл и
същият не е прекратен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
„Топливо“ АД в качеството на продавач и „ИМ Петрол“ в качеството на купувач на
01.11.2019г. е сключен договор за продажба на светли течни горива, в който са
уредени начина на извършване на заявките, вида и качеството на горивата, техния
транспорт, доставка, цени, условията на плащане, рекламации и пр.
Също на
01.11.2019г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и втория
ответник И.Г. в качеството на поръчител е сключен договор за поръчителство, с
който поръчителят се е задължил да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на
всички задължения на „Им Петрол“ ЕООД по договора за продажба и доставка на
петролни продукти от дизелово гориво.
В изпълнение на
уговореното с договора, ищцовото дружество е извършило серия от доставки на
горива на ответното дружество, като три от тях извършени на 20.01.2020г.,
25.01.2020г. и на 01.02.2020г. са останали неплатени. За тези три доставки на
дизелово гориво в количества съответно 5061 литра, 5044 литра и 5021 литра ищцовото
дружество е издало фактури с № ***от 20.01.2020г. на обща стойност 10093,66лв.
с ДДС; № ***от 25.01.2020г. на обща стойност 9896,33лв. с ДДС и № ***от 01.02.2020г.
на обща стойност 9760,82лв. След падежа на фактурите ответното дружество е
извършило частично плащане на задължението си по тях в размер на 5000лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Страните по делото
нямат спор по изложената по-горе фактическа обстановка, т.е. не се спори
относно извършените доставки на горива, тяхното количество и стойност. Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ, купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В сключения между
страните договор липсва уговорка, която да отлага плащането на цената на
съответната доставка на горива за определено време или да го обвързва от
настъпването на определени други обстоятелства, още по-малко да е обвързано с
изтичането срока на договора, каквото възражение е направило ответното
дружество. Поради това следва да се приеме, че след доставянето на горивата на
ответника и издаването на съответните за тях фактури, за него е възникнало
задължението да плати тяхната цена. След като това не е направено и срещу
дължимостта й не са наведени основателни възражения, то исковата претенция по
отношение на ответника „Им Петрол“ ЕООД се явява доказана.
По отношение на
втория ответник и възражението му срещу основателността на иска: съгласно
установената съдебна практика, включително и задължителната такава за
съдилищата (ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по ТД №2/2017г. на ОСГТК), поръчителството
е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да
отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Касае се за лично
обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на чужд дълг - този на
главния длъжник. Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник
трябва да осъществи - и дължи това, което последният дължи, освен ако не е
уговорено друго или друго следва от естеството на дължимата престация.
Отговорността му е акцесорна - в генетична и функционална зависимост от главния
дълг, както и солидарна - длъжникът и поръчителят са солидарни длъжници и
спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на
вземането си и не е субсидиарна - длъжникът няма възражение за предварителен
иск или поредност, кредиторът може да насочи претенцията си както срещу
основния длъжник, така и срещу поръчителя (независимо от това дали първо се е
обърнал към главния длъжник), поръчителят няма право да иска от кредитора първо
да насочи иска си срещу главния длъжник, а срещу него -едва ако не бъде
удовлетворен при принудително изпълнение срещу главния длъжник. Тези характеристики
на отговорността на поръчителя - самостоятелност на договорното отношение,
солидарност и липса на субсидиарност - обуславят извода, че със сключването на
договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора. По
тези съображения не би могло да се приеме, че направеното от ответника И.Г.
възражение за неоснователност на предявения срещу него иск, основано на чл. 6
от договора за поръчителство е основателно. Уговорената поредност в тази клауза
за отправяне на претенция от кредитора първо към главния длъжник противоречи на
естеството на поръчителството и императивните законови разпоредби, които го
уреждат и в този смисъл чл. 6 от договора, ал.1 т.1 се явява нищожна клауза на
осн. чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД и не следва
да намери приложение. Нищожността на тази клауза не влече нищожност на целия
договор за поръчителство, в който смисъл са изложените доводи от процесуалния
представител на ищеца.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че „формално“ в случая са настъпили и
условията уговорени в чл. 6 от договора за поръчителство. Депозираната искова
молба в настоящото производство има характера на покана за изпълнение и до
двамата ответници и безспорно до настоящия момент никой от тях не е извършил
дължимото плащане.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК в тежест на двамата ответници следва да се възложат направените от
ищцовото дружество разноски за настоящото производство в размер на 2910,04лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ИМ ПЕТРОЛ“ ЕООД, ЕИК205752806, със седалище и адрес на управление
гр. Тетевен, ул. „Вършец“ №73, представлявано от управителя И.Ц.Г. и И.Ц.Г. ЕГН**********, с адрес *** да заплатят
солидарно на “ТОПЛИВО” АД, ЕИК831924394, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Солунска” №2, представлявано от изп. директор Преслав Красимиров
Козовски сумата от 24 750,81лв., представляваща
неизплатено задължение по извършени доставки на дизелово гориво по фактури №***от 20.01.2020г., №***от 25.01.2020г. и № ***от
01.02.2020г., ведно със законната лихва считано от 15.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ИМ ПЕТРОЛ“
ЕООД, ЕИК205752806, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, ул.
„Вършец“ №73, представлявано от управителя И.Ц.Г. и И.Ц.Г. ЕГН**********, с
адрес *** да
заплатят солидарно на “ТОПЛИВО” АД, ЕИК831924394, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Солунска” №2, представлявано от изп. директор
Преслав Красимиров Козовски сумата от 2910,04лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: