№ 2949
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Л. Луканов Въззивно гражданско дело №
20211100512879 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 274 – чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна жалба вх. № 25123258/26.07.2021 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), изходяща от ответника Л. М. С., действаща чрез
упълномощения адвокат М. В. Д., срещу определение № 20154259 от 08.07.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 63397/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, с
което се постановява връщане на детето А.В. П.а при нейния родител и законен
представител – В. Л. П..
Обжалваното определение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че не са събрани доказателства за наличие на важни причини по смисъла на
чл. 126, ал. 2 от СК. Жалбоподателят сочи, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 15
от ЗЗДт, тъй като не е изслушал детето, нито е приел социален доклад по делото. Моли
обжалваното определение да бъде отменено. Не сочи доказателства. Не претендира
разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Л. П., чрез
упълномощения адв. П. Е. Б. от АК – гр. Перник, оспорва частната жалба като
неоснователна. Излага съображенията си и претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, като прецени данни по делото и обсъди изложените
доводи и възражения, приема следното от фактическа страна:
С обжалваното определение районният съд, на основание чл. 126, ал. 2 от СК, е
постановил връщане на детето А.В. П.а при нейния родител и законен представител -
В. Л. П. (молител по делото) с адрес в гр. София, кв. ******* на когото са възложени
родителските права и е определено местоживеенето на детето при него, съгласно
влязло в сила решение № 206270/01.09.2017 г., постановено по гр. д. № 2606/2017 г. по
описа на СРС, потвърдено от СГС и ВКС при осъществен инстанционен контрол.
1
Съгласно цитираното решение на СРС, на майката Л. М. С. е определен режим на
виждане с детето. В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за
недоказано наличието на важни причини, които да налагат детето А. да живее отделно
от баща си и в този смисъл е намерил за неоснователно отклоняването на детето от
местоживеенето му. Не е кредитирал твърденията за „емоционална привързаност“ на
детето към майката, доколкото е приел това за нормално предвид възрастта на детето и
не представляващо „важна причина“. Счел е, че бащата не е имал възможност да поеме
грижите за детето си, поради доминантното поведение на майката, което е
възпрепятствало адаптацията на детето към членовете на новото си семейство. Приел е,
че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че бащата не
желае или е в невъзможност да се грижи за детето, че не притежава материални или
финансови невъзможности за това, или пък че поведението му е опасно за личността,
здравето и възпитанието или имуществото на детето.
При така изложеното от фактическа страна, Софийски градски съд, в настоящия
си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото,
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок.
Наличието на образувано производство с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК,
инициирано от майката Л. С. пред СРС, не е преюдициално по отношение на искането
с правно основание чл. 126, ал. 2 от СК, доколкото по спора за упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето е постановено съдебно решение, което
има действие по отношение на всички (арг. от чл. 297 от ГПК). С оглед изложеното и
съобразявайки задължителните указания, дадени с определение № 844 от 25.03.2022г.,
постановено по ч. гр. д. № 790/2022г. по описа на Апелативен съд – София, жалбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Пред Софийски районен съд е образувано дело по молба на В. Л. П. - баща на
А.В. П.а, родена на 12.05.2006 г. за връщане на детето, отклонено от местоживеенето
му - с правно основание чл. 126, ал. 2 от СК. Съгласно чл. 126, ал. 1 и ал. 2 от СК
родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно и когато детето се отклони или бъде отклонено от
местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане
постановява връщане на детето, след като го изслуша.
От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, както и проведеното лично изслушване на молителя (въззиваем по
настоящото производство) е установено неизпълнение на съдебно решение относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето А. П.а, като
последното е преустановило изцяло връзката със своя баща и е било отклонено от
местоживеенето си от майка си през м. декември 2020 г., когато според установения
режим на лични отношения детето е отшило при нея и не е върнато при баща си.
Настоящата съдебна инстанция е изискала на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт,
социален доклад от ДСП – Красно село. В социалния доклад на ДСП – Красно село,
актуален към 07.12.2022 г., е посочено, че майката не оказва необходимото съдействие
нито за изпълнение плана за действие и постигането на заложените в него цели, нито за
изготвянето на социалния доклад, изискан от настоящата инстанция. ДСП – Красно
село сочи, че майката отказва да сътрудничи, независимо от отправените официални
покани към нея, поради което органът на закрила е в невъзможност да даде разрешение
на създалата се ситуация, която да бъде адекватна за нуждите на детето.
2
Във въззивното производство по реда на 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето
А.В. П.а, което заявява пред съда, че е живяла при баща си, заедно с неговото
семейство (жена му К. и общото им дете К.) в края на 2019 г. и 2020 г. Посочва, че не
желае да живее при баща си и новото му семейство, а иска да живее при своята майка.
Други доказателства не са събрани от въззивната инстанция.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Правната уредбата за местоживеенето на детето има съществено значение за
защитата на неговите права и интереси. Местоживеенето на детето създава отношения
между детето и родителя, който упражнява родителските права и задължения.
Последното гарантира и правото на родителя да споделя общо домакинство с детето.
От една страна така се обезпечава изпълнението на родителските задължения, а от
друга се осигурява създаването и поддържането на емоционална, психологическа и
социална близост между родител – дете. Разпоредбата на чл. 126 от СК урежда
съвместно споделено живеене на ненавършилото пълнолетие дете с родителите си.
Общото живеене се приема като един от защитимите белези на семеен живот,
регламентиран в чл. 8 от ЕКПЧ и държавата следва да осигури защитата на това право.
В българското законодателство защитата на съвместното живеене се осигурява с
производството по реда на чл. 126, ал. 2 от СК, който предвижда връщане на детето,
което се е отклонило или е било отклонено от неговото местоживеене. Връщането се
извършва по административен ред и касае възстановяването на положението отпреди
отклонението на детето. Процедурата по чл. 126 от СК не представлява производство
за решаване на спор за родителски права. В това производство съдът не изследва
разногласията между родителите относно местоживеенето на детето. Предмет не е
спор относно упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, тъй
като в тези случаи родителите разполагат с иск по чл. 123, ал. 2, изр. 2 от СК – когато
родителите живеят заедно и по чл. 127, ал. 2 от СК, ако са разделени.
В настоящия случай от данните по делото се установява, че по отношение на
упражняването на родителските права върху детето има постановено влязло в сила
решение, с което тези права са предоставени за упражняване на бащата. Съгласно
нормата на чл. 297 от ГПК страните следва да съобразяват своето поведение занапред с
установеното от съда правно положение. Влязлото в сила решение е задължително не
само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България. Настоящият съдебен състав също е длъжен да се
съобрази със съдебно установеното правно положение и следва да постанови връщане
на детето А. П.а при своя баща, макар и от изслушването на детето да се установи
неговата воля и желание да живее със своята майка.
В хода на въззивното производството не бяха събраните доказателства за
наличието на „важни причини“ по смисъла на чл. 126, ал. 1 от СК, които да налагат
детето А. П.а да не живее с баща си. В настоящото производство съдът няма
правомощие да пререшава спора относно упражняването на родителските права и да
определя друго местоживеене на детето.
По изложените съображения въззивният състав приема, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от
въззиваемата страна, поради което съдът дължи произнасяне.
Предвид изхода от дело и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът дължи
3
направените от въззиваемия разноски в настоящата инстанция, които са в доказан
размер на 1215 лв., от които 1200 лв. – заплатен адвокатски хонорар за производството
пред въззивната инстанция и 15 лв. – за държавна такса (съгласно списък по чл. 80 от
ГПК – лист 91 от делото).
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от въззиваемия, е неоснователно по съображенията изложени в писмената
защита от пълномощника на страната.
Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 2 и ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 271,
ал. 1, пр. 1 от ГПК, Софийският градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20154259 от 08.07.2021 г. по гр. д. №
63397/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 83-ти състав.
ОСЪЖДА Л. М. С., ЕГН **********, да заплати на В. Л. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1215 (хиляда двеста
и петнадесет) лева - разноски по въззивно частно гр. дело № 12879/2021г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4