РЕШЕНИЕ
№…
17 .12. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №759 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от К. Д. Р. чрез адв. С.М. срещу Решение № 1355/ 17. 07. 2019 г. по гр. д. № 8965/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд, в ЧАСТТА, в която съдът е уважил предявеният иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 4415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от 1005, 60 лв.
Въззивната жалбоподателка твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като ищецът не е активно легитимиран да предяви исковата си претенция. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение с произтичащите от това законни последици.
Въззиваемата страна „***.“, клон Б. е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е признал за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.9 ал.1 ЗПК вр.чл.240 ЗЗД, че К.Д.Р., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана от особен представител – адвокат С.М. от ПлАК, ДЪЛЖИ на ***., П., рег. №***, чрез ***., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ж.к. ***, ***, сгр. ***, сумата 1005,60лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит от 26.09.2015год. и договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ***, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 25.07.2018год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5494/2018год. по описа на Плевенски районен съд, като за разликата до претендираната като дължима главница до сумата 1161,49лв. / или за сумата 155,89лв./, както и за сумата 603.52лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2016г. до 11.10.2017г. и за сумата 88.43лв., представляваща обезщетение за забава на основание чл.76 от ЗЗД за периода от 11.10.2017 до 11.07.2018, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
С решението районният съд е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Д.Р. ЕГН **********, адрес: ***, представлявана от особен представител – адвокат С.М. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на ***, рег. № ***, чрез ***., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ж.к. ***, ***, сгр. ***, разноски по делото, както следва : за заповедното производство по ч.гр.д.№ 5494/2018год. по описа на Плевенски районен съд – 47,24лв., а за исковото производство – 332лв.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява сключения между страните договор за потребителски кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е изпълнило в срок и съобразно условията на договора. Съгласно императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В процесния случай не е посочено от какви суми е формирана всяка от погасителните вноски и какво включва същата като главница и лихва. Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички елементи на договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12, а приложеният застрахователен сертификат и условия на застраховката по договора за кредит е с по-малък по размер шрифт и трудно се чете. Договорът за застраховка представлява елемент от договора за кредит, т.к. сумата за застрахователната премия също е отпусната на кредитополучателя като част от общия размер на кредита и включена като разсрочено погасяване в месечните погасителни вноски по кредита. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е недействителен като сключен в противоречие на чл.10,11,22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Т.И.а /л.91 и сл. от делото/ се установява, че теглените суми от ответницата по предоставената й кредитна карта са съответно на 13.03.2016год.- 400лв.; 16.03.2016год. – 550лв. и на 21.03.2016год. - 30лв., като общо усвоената сума, включваща такса от 25,60лв. възлиза на сумата 1005,60лв. Това е именно и сумата /представляваща главница по договора/, която ищецът има основание да претендира като съществуващо вземане спрямо ответницата и за същата предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част исковата претенция на ищеца за договорна и мораторна лихва, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Въззиввният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, като счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От доказателствата по делото се установява, че въззивницата е използвала предоставената като кредит главница и че не са налице действия от нейна страна за изплащане на месечните погасителни вноски след 01. 04. 2016 г. Видно от доказателствата по делото въззивницата е поканена от въззиваемата страна да изпълни задължението си, като заплати дължимите суми от главница, лихва, такса за обработка и лихва за забава общо в размер на 1766, 95 лв., като от доказателствата по делото е видно, че въззивницата не е изпълнила задължението си за връщане на кредита.
Във въззивната жалба са изложени доводи затова, че въззиваемата страна не е активно легитимирана да предяви иска с правно основание чл. 422 ГПК, тъй като не представлява кредитна институция по смисъла на ЗКИ и липсват доказателства за лицензиране на въззиваемия за извършване на кредитна дейност. Съдът счита, че твърденията на въззивницата са неоснователни, тъй като след извършване на справка в регистъра на БНБ на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република България се установява, че въззваемата страна е включена в този регистър на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки и може да осъществява кредитна дейност.
Във въззивната жалба са изложени доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като на това основание се твърди, че предявеният иск е неоснователен. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно застрахователния лиценз и общите условия, като е приел, че договорът между страните е недействителен и по тази причина е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като е приел, че въззивницата дължи само чистата стойност на кредита, без лихвите и другите разходи по кредита.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал. 1, пр. 1 ГПК, V граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно
Решение № 1355/ 17. 07. 2019 г. по гр. д. № 8965/ 2018 г. по описа на
Плевенския районен съд, в ЧАСТТА, в
която съдът е уважил предявеният иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 4415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД за сумата от 1005, 60 лв.
РЕШЕНИЕ№ 1355/ 17. 07. 2019 г. по
гр. д. № 8965/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в останалата част
като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и
8 ГПК К.Д.Р. ЕГН ********** да заплати на ***, рег. № ***, чрез ***, клон Б., ЕИК ***
деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :