Присъда по дело №420/2009 на Районен съд - Балчик

Мотиви към присъда № 36 от 13.11.2009 год., постановена по н.о.х.д. № 420/2009 год. на БРС

          С обвинителен акт, внесен за разглеждане в Балчишкия районен съд е повдигнато и внесено обвинение срещу И.В.П. ЕГН **********, роден на *** год. в гр.С.,  затова, че на 01.05.2009 год. в с.К. , общ.Б. , от рецепцията на хотел „ С. П.” отнел чужди движими вещи – м. т., марка С. Д880, един чифт маратонки, марка Пума и сумата от 10 лв. на монети, всичко на стойност 430,00 лв. от владението на Д.В.П. ***, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои  -  престъпление по чл.194,ал.1 от НК.

          Съдебното производство се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК - СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.

В съдебно заседание подсъдимия  се явява лично и с адв. М. Ж., ДАК, заявява, че разбира в какво се състои повдигнатото му  обвинение, признава се за виновен по него. Заявява, че признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт на РП Б.  , и е съгласен  да не се събират доказателства за тези факти – чл.371,т.2 НПК.

В съдебно заседание представителят на       РП Б.  поддържа така повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано по несъмнен начин.Пледира на подс.П. да се наложи наказание съобразено с разпоредбата на чл.55, ал. 1 от НК, предвид обстоятелството, че делото по искане на подсъдимия и неговия защитник се разглежда по реда на чл.371,т.2 от НПК / съкратено следствие /, като за извършеното престъпление му се наложи наказание „ Пробация” по чл.42а,ал.1 от НК, с мерките предвидени в чл.42а,ал.2 от НК.

След направеното  самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, в съответствие с изискванията на закона, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимия И.В.П., ******** ЕГН ********** .

Според обвинителния акт  на 24.04.2009 год. подс.П. ***, общ.Б.  заедно с приятелката си св.А.Л. Г. от гр.Б.с намерението да търсят работа. До с.К.  двамата пътували на автостоп.През деня започнали да обикалят заведения и магазини, но не успели да намерят работа.Вечерта преспали при пазач на плажа, като на сутринта на 25.04.2009 год. тръгнали да обикалят селото, отново, за да търсят работа.Св.Г. тръгнала за гр.В., за да търси работа, като на пътя, на автостоп срещнала св.Г.Г. от гр.В.. Споделила с него, че търси работа и св.Г. със съдействието на свой приятел я уредил с подс. П. да започнат работа при св.Д.П., собственик и управител на хотел С. П. с.К. . На 25.04.2009 год. св. Г. подс.П. започнали работа, като П. им обяснила в какво ще се състои работата им и какво възнаграждение ще получат за нея, както и това,че ще спят в х.. Подс.П. трябвало да се грижи за подръжката на х., а Г. трябвало да бъде помощник в кухната и да чисти стаите. На третия ден св.Г.напуснала работ и си тръгнала за гр.Б., а в х. останал да работи подс.П.. На 01.05.2009 год. П. решил да си тръгне и той. В 06 часа сутринта отишъл в ресторанта на х., като от барплота взел м.т. марка С.Д880, който знаел, че е на собственичката на х. П., от чекмеджето взел всички монети, общо десет лева, а от дивана до масата за билярд взел чифт маратонки Пума. След това П. си взел багажа и напуснал х.. Прибирайки се в С. П. споделил с Георгиева, че е взел телефона на П.. От своя страна Георгиева провела разговор с нея и по свой познат върнала мобилния и телефон.

По-късно в хода на досъдебното производство, с протокол за доброволно предаване от 07.08.2009 год. на П. са били върнати и маратонките, марка „Пума”.

Общата стойност на вещите,предмет на престъплението според заключението на СОЕ е 430,00 лв.

Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства - от показанията на свидетелите Д.В.П., Г.И. Г. и А.Л.В., както и от самопризнанието на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящото производство. В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка, са и приобщените, по реда на чл. 281 НПК, писмени доказателства, които съдът възприе, тъй като същите допринасят за пълното изясняване на фактическата обстановка.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост подс. Ш. осъждан-реабилитиран.

Изготвената по делото СОЕ съдът възприе изцяло, тъй като намери, че е обективна и компетентно дадена, в съответствие със специалните знания на вещото лице в съответната област.

       От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

      От обективна и субективна страна с деянието си  подс. И.В.П. е осъществил състава на престъпление по чл.194,ал.1 от НК, като на 01.05.2009 год. в с.К. , общ.Б. , от рецепцията на х.„ С. П.” отнел чужди движими вещи – м.т., марка С. Д880, един чифт маратонки, марка Пума и сумата от 10 лв. на монети, всичко на стойност 430,00 лв. от владението на Д.В.П. ***, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

Обвинението се доказва: Делото се разгледа по реда на чл.370 и следващите от НПК, като подсъдимия П. запознат с правата си по чл.372,ал.1 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, т.е. признава престъплението, за което го обвинява прокуратурата.

Съдът дава вяра на самопризнанията на подс. П. ,тъй като съпоставени с останалите доказателства по делото ,приобщени по реда на чл. 281 НПК, се доказват едни и същи факти.

Непосредствен обект на престъплението кражба  са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост .

Предмет на престъплението кражба е чужда, движима вещ, с определена стойност.

 Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другито, т.е. деецът прекратява фактическата власт, която другото лице упражнява върху веща и установява своя фактическа власт върху нея.

За да е съставомерно деянието кражба, освен умишлено, то трябва да е извършено и с намерението  от страна на подсъдимия противозаконно да присвои чуждите движими вещи.

          Подсъдимият П. е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието и евентуалните последици от това и е искал и целял тяхното настъпване.

Причини за извършването на деянието са ниското правосъзнание, стремежа на подсъдимия към бързо и лесно облагодетелствуване, незачитането на установения в страната правов ред.

По вида и размера на наложените  наказания:

Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се съобразят вида и размера на предвидената в НК санкция за това престъпление.

За извършените от подс. П. престъпления по  чл.194, ал.1 от НК престъпления, особената част на НК предвижда наказание „ лишаване от свобода” до осем години.

Съобразно принципа за индивидуализация на наказанието, следва да се отчетат степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и др. смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следваше да наложи с присъдата си съдът съобрази следното: При определяне размера на наказанието съдът се съобрази с обстоятелството, че делото се разглежда по реда на чл.372,ал.4 от НПК ,при което наказанието се определя при условията на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.

С оглед на тези обстоятелства и за постигане целите на чл.36 от НК, съдът счете за необходимо да наложи  при условията на  чл.194, ал.1 от НК  и при приложението на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК съдът наложи на подс. И.В.П.  наказание по чл.42а,ал.1 от НК  “ ПРОБАЦИЯ” с мерките предвидени в чл.42а,ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно:

По чл.42а,ал.2,т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице, в периодичност три пъти седмично и по чл.42а,ал.2,т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Съдът намира, че така определеното наказание / в размер към минималния предвиден в закона / в максимална степен ще съдейства за поправяне на подсъдимия.

По разноските:

Подс. И.В.П. на осн. чл.189, ал.3 от НПК , беше осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на ВСС   направените по делото разноски в размер на 40 / четиридесет / лв.

Воден от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: