Определение по дело №66/2010 на Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260558

гр. Пазарджик, 26.11.2021 г.

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в публично съдебно заседание на дванайсети ноември през две хиляди двайсет и първа година в състав:                      

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.

 

при секретаря Лилия Кирякова

като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 66/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 692, ал. 3 от ТЗ и е образувано по подадени:

= Възражение вх. № 266572 от 20.08.2021 г. от кредитора Л.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс Е., ул. „С.“ № *** и „В.Х.“ АД, ЕИК ***, чрез изп. директор Г.С., срещу приемане на вземане на „С.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на 10 651.02 лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на 9 343 кв. м. на собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот № **** (с идентификатор **** по КККР на гр. С.), находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С. поради разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост на несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за тримесечен период: април – юни 2021 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

Вземането на „С.“ ЕООД се оспорва, тъй като не е ликвидно, не е уточнено по основание, както и липсват каквито и да е доказателства, които да обосноват претендирания размер, налице е и разлика в самите претенции, като с молба от 13.04.2020 г. се претендира обезщетение за лишаване от ползване на имот с площ от 12 600 кв. м., а с друга молба от 20.04.2021 г. площта е по-малка - ******лева, но размерът на месечната претенция е същият – все по 4 000 лева (в действителност в случая се претендира по 3 550.34 лева месечно). Излагат се подробни съображения. Прави се доказателствено искане за изискване на документи за дерегистрацията на длъжника по ЗДДС, както и извлечение от счетоводни сметки за установяване какво е количеството готова продукция по видове към момента на прекратяване на дейността му – 25.11.2015 г. Правят се доказателствени искания за допускане на СТЕ за изчисляване на това количество и определяне на заетата площ, респ. за изчисляване съответния пазарен наем за процесния периода.

= Възражение вх. № 266573 от 20.08.2021 г. от кредитора „Б.И.“ АД, ЕИК *********, чрез изп. директор Г.С., срещу неприемане на вземане на дружеството в размер на 819 072 лева, представляваща цена за доставка на натриев полуфабрикат по фактура № 106 от 31.01.2010 г. и мораторна лихва върху главницата за сумата от 29 122.56 лева за периода 09.03.2021 г. - 14.07.2021 г., предявено с молба вх. № 266231/15.07.2021 г.

Излага се становище, че вземането не е нововъзникнало (така молба от 15.07.2021 г.), тъй като е надлежно предявено и прието от съда по реда на чл. 692 от ТЗ с определение № 534 от 28.12.2012 г. по настоящото дело, евентуално е нововъзникнало (както приема ПАС в определение № 124 от 09.07.2021 г. по т. д. № 472/2021 г.) предвид отпадане действието на прихващането на основание решение по в. т. д. № 195/2016 г. на ПАС, като вземането било не на основание чл. 648 от ТЗ, а на съответното основание, на което е възникнало вземането. Моли се за включване на вземането в допълнителния списък на приетите вземания.

Изготвените от синдика допълнителни списъци на предявени приети и неприети вземания, възникнали след датата на откриване производство по несъстоятелност по чл. 688, ал. 3 от ТЗ спрямо длъжника „Б.М. - С.“ АД, ЕИК ********* (н) са обявени в ТРРЮЛНЦ на 17.08.2021 г., с оглед на което подадените възражения от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са допустими.

В списъка с приети вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, срещу които няма подадени възражения, са включени още:

1/ вземане на Н. за сумата от 10 841.75 лева, включваща сумата от 4 528.16 лева - дължима по изпълнителен лист № 105/08.07.2020 г., издаден по влязло в сила решение по т. д. № 2494/2014 г. на СГС, и сумата от 6 313.59 лева - данък върху доходите на физическите лица и за задължителни осигурителни вноски, дължими съгласно подадени от синдика декларации обр. 6 и декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО;

2/ вземане на „С.“ ЕООД в размер на 2 490 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съгласно изпълнителен лист № 260033 от 23.03.2021 г., издаден по т. д. № 201/2018 г. на ОС - Пазарджик.

На 16.11.2021 г., т. е. четири дни след проведеното последно открито съдебно заседание по настоящото производство, е постъпила молба от подалите първото възражение кредитори за съобразяване от съда на постановено от ПАС решение № 186 от 15.11.2021 г. по в. т. д. № 731/2021 г.

Съдът намира, че не може да вземе предвид представеното с молбата решение, както не може да взема предвид и други доказателства, представени за приемане след провеждане на последното съдебно заседание, тъй като останалите участници в производството не могат да вземат отношение по него - чл. 621 от ТЗ вр. чл. 148 ГПК (доказателства се представят по време на производството до даване ход на устните състезания - чл. 149, ал. 1 ГПК).

От фактическа страна:

С решение № 35/21.03.2011 г. по т. д. № 66/2010 г. по описа на ОС – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на „Б.М. – С.“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици.

С Решение № 157/25.11.2015 г. по реда на чл. 711 от ТЗ „Б.М. - С.“ АД е обявено в несъстоятелност с произтичащите от това правни последици. За постоянен синдик на „Б.М. - С.“ АД е назначен И.Л.К..

Кредиторът „С.“ ЕООД е подал молба вх. № 266314/22.07.2021 г., с която предявява вземане в размер на 10 651.02 лева за 3-месечния период: април – юни 2021 г., или по 3 550.34 лева месечно, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на 9 343 кв. м., част от собствения му недвижим имот № ****, находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., с идентификатор № **** по КК на гр. С., видно от Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2017 г. Твърди, че на 30.09.2017 г. е изтекъл предоставеният на синдика срок, даден с покана вх. № 4903/25.05.2017 г. за освобождаване на тази част от имота от складираната там готова продукция, собственост на „Б.М. - С.“ АД (н). Твърди, че доколкото тази продукция не била премЕ.на от имота, длъжникът дължи обезщетение за ползване без основание, считано от 01.10.2017 г.

От изслушаните заключения на вещите лица Х.К. /геодезист/ и Л.Ц. /икономист/ по допуснатата съдебнотехническа и оценителска експертиза се установява, че в недвижимия имот на „С.“ ЕООД № ****, находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., с идентификатор № **** по КККР на гр. С., е складирана готова продукция пегматит, представляваща две пирамидални фигури с площ от 1 193 кв. м. и 3 536 кв. м., като е установена и разпиляна /свлечена/ продукция в западната част на имота с площ от 4 614 кв. м., или всичко общо 9 343 кв. м. Средният пазарен наем през процесния период е определен от вещото лице икономист в размер на 0.26 лева/кв. м., като при определяне на същия са съобразени имоти със сходно предназначение (за отдаване под наем) на територията на села в близост до гр. П. (с. С. - на 6 км, в регулация; с. Д. - на 3 км, в регулация; с. И. - на 1 км, в регулация) и в самия гр. С. - също имот в регулация.

В последното открито съдебно заседание кредиторът „С.“ ЕООД представи Договор за наем от 04.08.2020 г., с който „С.“ ЕООД отдава на „М.И. Б.“ ООД - гр. С. за временно и възмездно ползване част от собствения си недвижим имот № ****, находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., с идентификатор № **** по КККР на гр. С., а именно: западната част от имота с площ от 20 дка, заедно с находящите се там сгради и съоръжения, срещу наемна цена в размер на 37 761 лева без ДДС, от които за площадка промишлена товаро-разтоварна с площ от 5 295 кв. м. с находящите се в нея сгради - 20 480 лв. без ДДС, за асфалтова площадка с площ от 9 680 кв. м. с находящите се в нея сгради - 13 068 лв. без ДДС, за подкранова площадка с площ от 106 кв. м. - 143 лв., за останалата част от имота, необхваната от трите посочени площадки и находящите се в имота сгради с площ от 1 987 кв. м. - 1 530 лв без ДДС и т. н. Договорът се представя за съобразяване по делото на средната пазарна наемна цена, като се вземе предвид наемната цена за асфалтовата площадка от 9 680 кв. м. в размер на 13 068 лева без ДДС (или по 1.35 лева/кв. м.).

Договорът беше оспорен от другите кредитори в о. с. з. с твърдението, че същият е съставен и антидатиран за целите на настоящото производство.

За удостоверяване достоверността на датата кредиторът „С.“ ЕООД представя заявление вх. № 262124/30.06.2021 г., подадено по гр. д. № 322/2020 г. на РС - Панагюрище, за приемане на този договор (под т. 12).  

От правна страна:

Производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. В това производство целта е спорът относно съществуването на вземанията на кредиторите да се разреши при условия, които обезпечават възможността за пълното и главно доказване на вземането, както и по възможност да бъде избегнато пренасянето на спора в отделно исково производство по чл. 694 от ТЗ.

Претенцията на кредитора „С.“ ЕООД е с правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва имуществено разместване в патримониума на двете страни по спора, в резултат на което едната страна се е обогатила за сметка на другата; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Не се оспорва фактът, че върху имота на „С.“ ЕООД се съхранява готова продукция на несъстоятелния длъжник. Доколкото липсва правно основание за ползване на частта от имота от длъжника, собственикът действително има право на обезщетение, защото длъжникът се обогатява неоснователно, спестявайки си разходи за наем. Обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спЕ.ни средства за сметка на имуществото на друго лице – т. 1 от ППВС № 1/79 г.

Представените снимки не удостоверяват към коя дата са Н.равени, нито каква площ от имота заема натрупания отпадък, нито в каква връзка се представят, поради което представянето им в съдебното заседание от 12.11.2021 г. не може да има значение за процесния период: април – юни 2021 г.

В конкретиката на казуса, от едни и същи факти, а именно - упражняването на фактическа власт и ползване без основание от страна на несобственик (несъстоятелния длъжник) на част от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот, произтичат, както обедняването на собственика, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго през процесния период, така и обогатяването на длъжника „Б.М. - С.“ АД, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването на процесната част от имота през процесния период от време. Претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се изчислява на база месечен пазарен наем, като се вземат предвид и конкретните особености на спора. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че претенцията е доказана по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Видно от заключенията по приетата експертиза, готовата продукция пегматит е разположена върху 9 343 кв. м. от имота на собственика, като ирелевантно е обстоятелството, че същата е формирана от събрана (на две места пирамидални фигури) и разпиляна такава. Обстоятелството, че продукцията е разпиляна по терен с площ от 4 614 кв. м. не променя извода, че същата се държи без правно основание върху собствения на „С.“ ЕООД имот, по който начин собственикът ѝ (длъжникът) си спестява наемна цена.

На основание чл. 202 ГПК заключението на вещото лице не е задължително за съда, поради което, за да се Н.рави обективна преценка за средния пазарен наем, съдът приема, че следва да съобрази размерът на наемната цена на имота именно в гр. С. в размер на 0.13 лева/кв. м., като най-адекватен на процесния, въпреки че и този имот е подобрен в сравнение с него (същият е асфалтиран, с достъп до ток и водопровод и т. н.). Останалите имоти, посочени в експертизата са в близост до областен град, което логично повишава и тяхната наемна цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 621 от ТЗ вр. чл. 12 от ГПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.

Досежно представения в съдебното заседание Договор за наем от 04.08.2020 г. съдът намира, че същият има достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК от 30.06.2021 г., когато е приложен за приемане по делото пред РС - Панагюрище. В този смисъл съдът намира, че същият е неотносим за процесния период: април – юни 2021 г.

Отделно от това, наемната цена по него в размер на 1.35 лева/кв. м. е драстично по-голяма от пазарната наемна цена на всички изследвани в експертизата имоти (където най-голямата е в размер на 0.47 лева/кв. м.), което обстоятелство, преценено с факта, че липсват каквито и да е други доказателства за осчетоводяването на получените по него приходи от момента на сключването му, и при условие, че страна по договора за наем е именно кредиторът, който предявява и вземането за неоснователно ползване на собствения му имот, имащ интерес от доказване на възможно най-висока средна наемна цена, действително внася съмнение относно привидния характер на договора от 04.08.2020 г., поради което съдът не следва да го взема предвид.

Като обобщение, настоящият състав на съда намира обезщетение в размер на 1 214.59 лева месечно (9 343 кв. м. х 0.13 лв/кв.м. = 1 214.59 лева) за основателно, като за тримесечния период април – юни 2021 г. определя същото на сумата от 3 643.77 лева.

Възраженията спрямо вземането на „С.“ ЕООД се явяват частично основателни.

ІІ. По възражение вх. № 266573 от 20.08.2021 г.

Видно от фактура № 106/31.01.2010 г., „Б.М. - С.“ АД (БМС АД) дължи на „Б.И.“ АД (БМ АД) продажна цена в размер на 682 560 лв. без ДДС или 819 072 лева с ДДС за доставката на 17 064 тона натриев полуфабрикат, по 40 лв/тон. Покупката е осчетоводена, видно и от представеното извлечение от счетоводния регистър на БМС АД.

По делото е наличен приемо-предавателен протокол от 31.01.2010 г., с който продавачът БМ АД предава на купувача БМС АД процесната суровина, предмет на доставка по договор от 09.06.2008 г., а именно: натриев полуфабрикат - 17 064 тона, за което е описано, че е издадена и фактура № 106/31.01.2010 г. В протокола е посочено, че суровината се намира в склад, находящ се във фабриката за преработване на фелдшпати в гр. С., ул. „Р.Ф.“ № ***, и същата е годна за преработване. Наред с това по делото е налична и стокова разписка от 31.01.2010 г. за предаването на 17 064 тона натриев полуфабрикат от продавача на купувача, като въпреки липсата на складова разписка, реалното приемане на стоката следва да се приеме за доказано.

Видно от Протокол от 30.04.2010 г. за прихващане на разчети между БМС АД и БМ АД, двете търговски дружества прихващат свои насрещни вземания и задължения, неописани по дата на възникване, основание и размер, както следва: БМС АД дължи на БМ АД по доставки 1 313 327.01 лева, респ. БМ АД дължи на БМС АД по доставки 820 800 лева. След прихващането със сумата от 820 800 лева, БМС АД остава да дължи на БМ АД сумата от 492 527.01 лева (л. 1197 от делото).

По делото не е спорно, че с Решение № 242 от 02.07.2015 г. по т. д. № 356/2015 г. на ПАС настоящото предявено вземане по фактура № 106/31.01.2010 г. е прието за несъществуващо по уважен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ поради извършено прихващане с протокола от 30.04.2010 г. Решението е влязло в сила на 22.06.2016 г. с определение на ВКС по т. д. № 3491/2015 г., І т. о.

Не се спори, че с влязло в сила решение по т. д. № 195/2016 г. на ПАС сделката по фактура № 37/29.01.2010 г. е обявена за относително недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

За да се приеме, че съществува вземането по фактура № 106/31.01.2010 г., прието за погасено чрез прихващане с вземането на БМС АД от БМ АД за сумата от 820 800 лева, следва това вземане от 820 800 лева да е именно вземането по фактура № 37/29.01.2010 г. Това е така, тъй като точно поради обявяването на относителната недействителност на сделката по фактура № 37/29.01.2010 г. би се достигнало до извод, че извършеното прихващане няма да е породило правно действие понеже  липсва вземане, с което да се прихване, от което корелативно ще последва и извод, че вземането по фактура № 106/31.01.2010 г. продължава да съществува.

Доказването на този факт е в тежест на кредитора, който твърди това обстоятелство и който черпи изгодни за себе си правни последици, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а именно БМ АД. Доказването следва да бъде при условията на пълно и главно доказване. Доказването е пълно, когато се цели създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или неистинността на съответно фактическо твърдение, да се създаде абсолютна достоверност за дадения факт.

В молбата вх. № 266231/15.07.2021 г. на БМ АД, с която е предявено вземането, предмет на настоящото производство, се сочи, че вземането е било включено в списъка на приети вземания с Определение № 534 от 28.12.2012 г. по настоящото дело, но впоследствие с Решение № 242 от 02.07.2015 г. по т. д. № 356/2015 г. на ПАС същото е прието за несъществуващо. Сочи се, че като причина да се признае вземането за несъществуващо е извършеното прихващане с насрещно вземане по фактура № 37/29.01.2010 г.

Това не отговаря на действителността.

Видно от мотивите на Решение № 242 от 02.07.2015 г. по т. д. № 356/2015 г. на ПАС, съдът изобщо не е обсъждал фактура № 37/29.01.2010 г., с която БМС АД продава на БМ АД части от технологична линия за сумата от 820 800 лева с ДДС. За да приеме, че вземането по фактура № 106/31.01.2010 г. несъществува, ПАС е приел, че вземанията на БМ АД към БМС АД в общ размер от 1 313 327.01 лева по протокола за прихващане, са две отделни групи непогасени задължения: първо – за плащане на остатък от цената с лихвите по нотариален акт от 06.06.2008 г. в общ размер на сумата 494 255.01 лева и второ – за плащане на цената на стоката по процесната фактура № 106/31.03.2010 г. в размер на сумата 819 072 лева (494 255.01 лева + 819 072 лева = 1 313 327.01 лева). И както ВКС е приел в Определение № 569 от 22.06.2016 г. по т. д. № 3491/2015 г., І т.о.: „След обстоен анализ на заключението на счетоводната експертиза за съществуващите задължения между двете дружества /ответници по делото/ към датата 30.04.2010 г. и обособяването им в две групи непогасени задължения - за плащане на остатъка от цената с лихви за продажбата на недвижим имот с нот. акт от 6.06.2008 г. и втората група задължения по фактура № 106/31.03.2010 г., ПАС е съобразил, че в споразумението от 30.04.2010 г. липсва яснота относно точния предмет на прихващането и кои точно задължения са били прихванати между двете търговски дружества. След анализ на счетоводните записвания на двете групи задължения към 30.04.2010 г. между двете търговски дружества – ответници, при съобразяване на процесуалното поведение на ответниците по образуваното по искова молба на касатора гр. д. № 1024/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд /с предмет разваляне на договора за продажба по нот. акт от 6.06.2008 г., на основание неплащане на остатъка от цената за продажбата/, както и поддържаното становище в образуваното производство по несъстоятелност, че БМС АД няма задължения към БМ АД за закупени суровини през 2010 г. в размер на 819 072 лв., е изведен извод, че намерението на страните по протокола за прихващане от 30.04.2010 г. е задълженията по нот. акт от 6.06.2008 г. да не са предмет на прихващането. Затова предмет на прихващане са втората група задължения, а именно тези по фактура № 106.“

Или, обсъждането в мотивите е било единствено в насока да се установи какво включва вземането на БМ АД от БМС АД за сумата от 1 313 327.01 лева, но нито в решение по т. д. № 13/2013 г. на ОС - Пазарджик, нито във въззивното решение по т. д. № 356/2015 г. на ПАС е прието, че прихващането по протокола от 30.04.2010 г. е с паричното вземане на БМС АД по фактура № 37/29.01.2010 г.

Аргумент в насока, че прихващането с протокола от 30.04.2010 г. не касае вземането на БМС АД по фактура № 37/29.01.2010 г. са и Н.равените в решението по т. д. № 13/2013 г. на ОС - Пазарджик изводи, че вземането продължава да съществува и след прихващането (но с друг длъжник: „Фърст майниг инвестмън груп“ LLC на основание договор от 01.04.2011 г. за заместване на БМ АД в дълга), както и в решението по т. д. № 74/2017 г. на ОС - Пазарджик, където е установено, че след 30.04.2010 г. в счетоводството на БМ АД продължава да съществува задължение в размер на 820 800 лева, възникнало на основание сделката по фактура № 37/29.01.2010 г., като липсват счетоводни записи, отразяващи погасяването му по какъвто и да е начин, в частност - чрез прихващане с протокола от 30.04.2010 г.

Що се отнася до решението на ПАС по т. д. № 377/2019 г., с предмет връщане на платена цена по фактура № 37/29.01.2010 г., за да приеме, че БМ АД няма вземане, съдът е тълкувал последиците по чл. 648 от ТЗ при уважени искове по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, като принципно е приел, че при обявяване на сделката по фактура № 37/29.01.2010 г. за относително недействителна, то отпадат и правата и задълженията по нея, и при условие, че по делото не се е спорило, че сумата не е реално платена, а прихваната срещу насрещно задължение, е Н.равен и крайният извод, че с обявената недействителност е отпаднало и основанието за твърдяното прихващане.

Като заключение, следва да се посочи, че кредиторът БМ АД не доказа при условията на пълно и главно доказване, че вземането по фактура № 106/31.01.2010 г. в размер на 819 072 лева съществува, като поради несъществуване на главното вземане не съществува и акцесорното за мораторна лихва.

Възражението е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОДОБРЯВА изготвения списък на приети вземания с правно основание чл. 688, ал. 3 ТЗ, публикуван на 17.08.2021 г. в ТРРЮЛНЦ, със следната промяна:

ИЗКЛЮЧВА от изготвения списък на приети вземания, вземането на кредитора „С.“ ЕООД, ЕИК ********, за разликата над 3 643.77 лева  до претендираните 10 651.02 лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот № ****, находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., с идентификатор № **** по КККР на гр. С. поради разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост на несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за тримесечен период април – юни 2021 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 266573 от 20.08.2021 г. на кредитора „Б.И.“ АД, ЕИК *********, чрез изп. директор Г.С., срещу неприемане на вземане на дружеството в размер на 819 072 лева, представляваща цена за доставка на натриев полуфабрикат по фактура № 106 от 31.01.2010 г. и мораторна лихва върху главницата за сумата от 29 122.56 лева за периода 09.03.2021 г. - 14.07.2021 г., предявено с молба вх. № 266231/15.07.2021 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

Определението да се обяви в Търговския регистър към АВп и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ.

 

        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: