№ 44898
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. Т.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т. Гражданско дело №
20221110154467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника "Л***" ЕАД за допълване на постановеното по делото
частично прекратително определение от 13.09.2024 г. в частта за разноските, като се иска
присъждане на адвокатско възнаграждение. Иска се същото да бъде присъдено в пълния
претендиран размер от 960 лева с вкл. ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „Д*** о*** з***“ ЕАД
изразява становище за неоснователност на искането.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустимо.
Действително, от молителя не е представен списък по чл. 80 ГПК, но с оглед етапа, на който
производството е частично прекратено - преди първо по делото ОСЗ, това не е необходимо.
В практиката на ВКС /Определение № 2241 от 19.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
2792/2023 г./ се приема, че действително съгласно т. 11 на ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде
заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция. В последващата си практика обаче ВКС приема, че
тълкуването касае само случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито
съдебно заседание и устни състезания, доколкото в мотивите към тълкувателното решение
изрично е посочено, че О***то събрание има предвид именно устните състезания като краен
момент, в който може да се прави искане за разноски. Когато делото е прекратено в закрито
заседание, устни състезания не се провеждат и поради това разрешението по т. 11 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е
неприложимо. Приема се, че в подобна хипотеза когато разглеждането на делото приключва
в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната
страна, тя може да поиска разноски и представи доказателства за извършването им в срока
1
по чл. 248 ГПК (определение № 688/27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на IV г. о. на
ВКС).
Разгледано по същество, същото е частично основателно, съображенията за което са
следните:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото.
В случая ответникът е претендирал разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 960 лева.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери,
включително то*** по чл. 11, не са обвързващи за съда.
В практиката на ВКС /Определение № 2448 от 20.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3158/2023
г./ се приема, че дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.
В разглеждания случай за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета
предвид освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че е производството срещу настоящия молител е прекратено с
определението за насрочване, поради което единственото действие, извършено от
процесуалния представител на "Л***" ЕАД, се изразява в продаването на отговор на искова
молба.
Ето защо съдът намира, че наред с горното видът и обемът на извършената работа не
обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от определения такъв от 400
лева. Към така определеният размер обаче следва да бъде добавен и дължимият ДДС в
размер на 80 лева.
Следователно дължимото от ищеца адвокатско възнаграждение е в общ размер на 480 лева
/с ДДС/.
При това положение дължимите в полза на ответника разноски възлизат на сумата в общ
размер на 480 лева.
Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното определение
в частта за присъдените в полза на ответника "Л***" ЕАД разноски се явява частично
основателна, като в полза на то*** ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 480 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 ГПК определение № 36896/13.09.2024 г., постановено по гр.
д. № 54467/2022 г. по описа на СРС, 178състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Д***
- О*** з***“ ЕАД, с ЕИК 1***, да заплати на "Л***" ЕАД, ЕИК 1***, на основание чл. 78,
ал. 2 и 4 ГПК сумата от 480 лева – разноски по делото за заплатена адвокатско
възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3