№ 640
гр. Сливен, 25.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова
Гражданско дело № 20242230100010 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:34 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Постъпила е молба с вх.№ 7376 от 03.04.2024 година от пълномощника
на ищцата адв. Д. М. от АК - ПЛОВДИВ, в която е отразил, че е служебно
ангажиран и възпрепятстван да се яви в настоящото с.з. Не възразява да бъде
даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло,
ведно с приложените към нея доказателства и доказателствени искания.
Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за
представителят на ответната страна и да бъде редуцирано до минимален
размер. Излага подробни съображения, относно нищожността на клаузата и
процесният договор. Сочи практика на Окръжен съд - Сливен. Моли да бъде
осъдена насрещната страна да му заплати адвокатско възнаграждение в
размер на 516 лв. с ДДС за установителният иск и 480 лв. с включено ДДС за
осъдителният иск. Сочи практика отново на Окръжен съд - Сливен, както и
практика на ВКС, досежно искането за заплащане на разноски. Представя
списък за разноските и договор за правна защита и съдействие.
Съдът с разпореждане е приобщил това писмено становище към делото
на 10.04.2024 г.
Ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител
или пълномощник.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
1
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на
фактическата страна по спора.
Постъпило е молба от ответното дружество, с която моли да се даде ход
на делото, въпреки отсъствие на представител. Поддържа депозирания
отговор на исковата молба и моли да не се назначава експертиза, т.к. счита, че
са налице безспорни факти по делото. Изразява становище по молбата за
увеличаване на иска. Счита, че в случай на уважаване молбата на ищцата на
осн. чл. 55 ал. 1 предл.1 от ЗЗД ще се дължи законна лихва, считано от
депозиране молбата за увеличаване на иска – 03.04. 2024г. до окончателното
вземане. При увеличаване на иска счита, че претендираната законна лихва
следва да се присъди, но от датата на изменение на иска, а не от датата на
входиране на исковата молба, т.е. намира, че молбата на осн. чл.214 от ГПК е
депозирана на 3.04.2024г., което е видно и от положения елекетронен подпис.
Излага своите възражения срещу претенцията за прекомерност на
адвокатския хонорар. Намира, че при определяне размера на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, разпоредбата на чл.2
ал.5 от НМРАВ не намира приложение, т.к. предявените искове се основават
на един и същ правоосноващ факт по договорно отношение, сочи практика на
ВКС. В този смисъл намира, че автоматичното прилагане по реда на чл.38
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗА на размера на дължимият адвокатски хонорар и
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
визира размера на възнаграждението според броя и цената на предявените
искове не отразява темпоралното измерение и усилие за организиране на
защитата. Счита, че това е неправилно. В тази връзка намира, че
производството имащо за предмет установителен иск за прогласяване на
нищожност на договор, респективно на клауза от договор за кредит
предвиждаща плащане на такса и обусловен от това произнасяне осъдителен
иск за връщане на получената сума без основание. Счита, че така предявените
претенции касаят определен тип потребителска защита и не се отличават с
експлозивност в тази връзка, т.к. претенциите са обусловени една от друга,
т.е. положителното произнасяне по едната води до положително произнасяне
и по втората претенция, то не е налице фактическа сложност на делото.
2
Вторият аргумент в тази насока е, че има многобройност на делата предявени
от ищцата и счита, че това е злоупотреба с процесуалните права на страната,
на която е указана безплатна правна помощ. Позовава се на Решение от
28.07.2016 г. по гр.д. С-57/2015г. на СЕС,съгласно което съдът може във
всеки случай който прилагане на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, то има право
да се отклони по изключение от съответния режим. Друг аргумент изтъкнат
от процесуалният представител на ответната страна извлича от разпоредбата
на чл.47 ал.6 от ГПК, според която възнаграждението на особения
представител, т.е. адвокатско възнаграждение на служебно назначен адвокат,
се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото,
като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл.36 ал.2 от ЗА, но не по-малко от ½ от
него. Още повече, че разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от ЗА изисква размерът на
адвокатското възнаграждение да е справедлив и обоснован. Намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв. се явява
прекомерно необосновано неразумно и несправедливо за решение предвид
цената на иска и ниската фактическа и правна сложност на делото. Сочи също
практика на ВКС. Моли да се отхвърлят изцяло предявеният от ищцата иск
като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на съдебно
деловодни разноски, включително и разноските за юрисконсултско
възнаграждение. Моли при определяне на адвокатското възнаграждение
дължимо на ищцовата страна, то да бъде под установения с Наредбата
минимум.
Съдът е направил проекто-доклад с определение № 1062/20.03.2024г. в
закрито заседание.
На осн. чл.146 ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ възможност за изразяване становище по доклада на
съда.
Съдът след като съобрази направеното от пълномощника на ищцата
искане, материализирано в писменото становище постъпило в електоронен
вид отразено в писмо с вх.№ 7376/3.04.2024 г. намира, че искането за
изменението на размера на предявения иск е допустимо, своевременно
3
заявено от лице имащо правен интерес да го направи и е основателно, поради
което и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на предявеният установителен иск от 150 лева
на 226,94 лева - представляваща дължима сума за такса за бързо разглеждане
по Договора за кредит с № **********, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА изменение на предявеният от ищцата главен осъдителен
иск от 200 лева на 234,35 лева , недължимо платена по недействителен
Договора за кредит с № **********, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
ДОПУСКА изменение, чрез увеличаване размера на евентуалния
осъдителен иск от 150 на 226.94 лв. , представляващ недължимо платена
такса разглеждане по Договор за кредит с № **********, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението.
На осн. чл.192 ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗИСКВА от третото неучастващо лице „ИЗИ ПЕЙ“ АД да представи
платежни бележки за извършения от ищцата плащания към „4финанс“ ЕООД,
сегашно „ВИВУС. БГ“ ЕООД за периода от 19.03.2021г. до 27.03.2021г.
включително.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от молбата входирана за това.
ПРИЕМА за безспорни следните обстоятелства: фактите на заплащане
на сумата от 1334,35 лв., от които главница 1100 лв., лихва 7,41лв., такса
бързо разглеждане – 226,94 лв., заплатени от ищцата на ответното дружество.
Същите са изрично признати от ответника, видно от отразеното в отговора на
исковата молба на стр.3.
Относно направеното възражение за допусната съдебно-икономическа
експертиза, съдът конкретизира, че в проекта за доклад нито в настоящото
заседание има допусната такава.
На осн. чл.146 ал.4 от ГПК, съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА доклада за окончателен.
С оглед направеното изменение на иска, съдът следва да предостави
възможност на ответната страна изрично да изрази становище по изменението
на иска, както и да изчерпят доказателствените си искания и двете страни
най-късно до следващото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 11.06.2024 година от 10,00 часа за
която дата и час страните да се считат редовно призовани при условията на
чл. 56 ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола на двете страни за сведение и
изпълнение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ молбата по чл.192 ал.2 от ГПК на „ИЗИ ПЕЙ“ АД.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.18 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5