РЕШЕНИЕ
№ 26.09.2019
г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 18.09. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието н.секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 324 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от „А.з.к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т.Я.К. против Т.С.С., ЕГН **********,***8.
Ищецът твърди, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на Т.С.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищцовото дружество възниквал правен интерес от завеждане
на установителен иск за вземанията си. Обстоятелството, въз основа, на което
била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за потребителски
кредит № ***/*** г. между „П.Ф.Б.“ ООД като кредитор и Т.С.С. като
кредитополучател. С подписването на договора за паричен заем, заемателят
удостоверявал, че получил Стандартен европейски формуляр, че му бил предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, с които се съгласил с факта на
подписване на договора за кредит. На 01.07.2017 г. бил сключен Договор за
продажба на вземания /цесия/ между „П.Ф.Б.“ ООД, с ново име „Ф.Б.“ ЕООД
/цедент/ и „И.А.М.“ АД /цесионер/, по силата н.който вземането било прехвърлено
в полза на „И.А.М.“ АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и прин.длежности.
Сключен бил Рамков договор за прехвърляне н.парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юли
2018 г. между „И.А.М.“ АД /цедент/ и „А.з.к.на п.з.“ /цесионер/, по силата на
който вземането било прехвърлено в полза на „А.з.к.на п.з.“ ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че съгласно сключения
договор за заем, кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя паричен
заем в общ размер на 1200,00 лева, а последният усвоявал цялата сума веднага
след сключване на процесния договор, с което кредиторът изпълнил задължението
си. Т.С.С. се задължила да ползва и върне заемната сума, ведно с начислената
договорна лихва и такси, в сроковете указани в договора, посредством
заплащането на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 42,01 лв.
По договора за потребителски кредит, Т.С.С. извършила плащания в общ размер на
1207,21 лева. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 685,37
лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
потребителски кредит № ***/*** г., ответникът дължал договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в
размер на 67,87 лв. за периода от 01.08.2016 г. датата на първата вноска до
18.09.2017 г. - падежа на договора. С подписване на договора,
кредитополучателят се съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни
услуги. Същите съставлявали: такса за оценка на кредитното досие, както и такса
за услуга „Кредит у дома“. Подписвайки договора, Клиентът удостоверил, че
разбирал и се съгласявал, че услугата „Кредит у дома“ била допълнителна и се
предоставяла единствено и само по негово желание срещу определена в договора за
кредит такса. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга Такса
„Кредит у дома“ била платима при подписване на договора, но страните постигнали
съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
кредитополучателя. В настоящия случай, таксите и комисионните за допълнителни
услуги били в размер на 559,83 лв. Твърди, че ответникът трябвало да изплати
целия заем на 18.09.2017 г. - последната падежна дата, като той продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължал и мораторна лихва
върху непогасената главница, в размер на 93,02 лв. от 19.09.2017 г. - датата на
настъпване на забавата до датата н.подаване на заявлението – 17.10.2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. От съда се иска да
постанови съдебно решение, с което да признае з.установено, че „А.за к.на п.з.“
ЕООД има следните вземания от Т.С.С. по Договор за потребителски кредит № ***/***
г.,както следва: 685,37 лв. - главница; 67,87 лв. - договорна лихва за периода от
01.08. 2016 г. - датата на първата вноска до 18.09.2017 г. - падежа на
договора; 559,83 лв. - такси и
комисионни за допълнителни услуги; мораторна лихва върху непогасената главница,
в размер на 93,02 лв. за периода от 19.09.2017 г. - датата на настъпване на
забавата до датата на подаване на заявлението – 17.10.2018 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответницата. Не
оспорвал обстоятелството за сключен и подписан между ответницата и „П.Ф.Б.“ ООД
Договор за кредит № *** от *** г., представен по делото с исковата молба. Не
можело, обаче, да се съди за валидно възникнали облигационни отношения между
същите страни само по сочен от ищеца, но непредставен по делото писмен Договор
за потребителски кредит № *** от ***г., което било самостоятелно основание
искът да бъде отхвърлен. Съгласно
твърденията на ищеца, кредиторът „П.Ф.Б.“ ООД, по силата на непредставен по
делото договор за потребителски кредит № *** от *** г., предоставил на
ответницата - кредитополучател паричен заем в размер на 1200 лева, която се
задължила да върне заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси
посредством заплащането на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 42,01 лева. При така формирани срокови параметри, без изрично съставен и
подписан от страните погасителен план, трудно можело да се определи крайния
срок на договора за кредит. Съгласно твърденията на ищеца крайният срок на
договора бил 18.09.2017 г., към която дата ответницата извършила плащания в общ
размер на 1207,21 лева. Преди изтичането на крайния срок на договора -
18.09.2017 г., на 01.07.2017 г. бил сключен Договор за продажба на вземания
(цесия) между „П.Ф.Б.“ ООД, с ново име - „Ф.Б.“ ЕООД (цедент) и „И.А.М.“ АД
(цесионер), с който договор вземането с привилегиите, обезпеченията и
принадлежностите било прехвърлено изцяло в полза н.цесионера. По делото нямало
данни за извършената цесия да е бил уведомен длъжникът по договора за кредит от
предишния кредитор или от упълномощено от него лице, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Този договор за цесия не бил представен по делото за да се прецени за
какво се отнасял и как било индивидуализирано вземането на кредитора спрямо
длъжника (ответницата), както и за установяване на условията, при които бил
сключен. Ищецът основавал правата си на представения по делото Рамков договор з.прехвърляне
на вземания от 30.01.2017 г., сключен между него – „А.за к.на п.з.“ АД, като
цесионер и цесионера по договора за цесия от 01.07.2017 г. - „И.А.М.“ АД , вече
като цедент. С изрично пълномощно „И.А.М.“ АД упълномощил „Агенцията за контрол
на просрочени задължения“ АД да уведоми длъжника. Действително, законът изисквал
уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но нямало пречка
уведомяването да се извърши и от новия кредитор, ако му била предоставена
представителна власт за това. От съдържанието на приложеното пълномощно било
видно, че цедентът упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име
по отношение на всички длъжници на „И.А.М.“ АД за цедираните вземания, което не
противоречало на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнявало целите на
посочените разпоредби. Уведомлението за цесията не било достигнало до длъжника. В заповедното производство издадената
Заповед за изпълнение се смятала за връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК,
чрез залепване на обявление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. По тази причина не можело
да се счита, че била достигнала до длъжника. Ответницата била представлявана в
процеса от особен представител. Връчването на уведомлението за цесия заедно с
исковата молба и другите съдебни книжа на особения представител, не можело да
се приравни нито на лично връчване на ответницата, нито на неин упълномощен
адвокат, за който се предполага, че имал връзка с клиента си. Следвало да се
има предвид, че в представения по делото като писмено доказателство договор за
потребителски кредит имало неравноправни и заобикалящи закона клаузи, които
водели до неговата недействителност. В случая, с предоставянето на допълнителна
услуга „Кредит у дома“ на стойност 1023,57 лева - неясно каква услуга и какви
ще са последиците за клиента ако я откаже, счита че се заобикаляло ограничението
на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителите, който забранявал годишния процент
на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. С оглед
на гореизложеното, моли предявения иск за установяване на вземането н.ищеца да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което поддържа изложените в исковата молба доводи за
основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява, но чрез н.значения му особен представител, поддържа
изложеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд-К., съдът е издал в полз.на „А.за к.на п.з.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** против Т.С.С., ЕГН **********, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите в размер на:
685,37 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева и 37 ст.) главница; 67,87 лв.
договорна лихва от 01.08.2016 г. до 18.09.2017 г.; 559,83 лв. такси и
комисионни за допълнителни услуги; 93,02 лв. мораторна лихва за забава от
19.09.2017 г. до 17.10.2018 г.; законната лихва върху главницата от 23.10.2018
г. до изплащане на вземането, както и 78,12 лв. разноски по делото, от които:
28,12 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчен.на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 13.12.2018 г. съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск з.установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
„А.за
к.на п.з.“ ЕООД е предявил против Т.С.С. установителни искове за сумите по издадената заповед за
изпълнение.
Видно от Договор за потребителски кредит №
*** от *** г., „П.Ф.Б.“ ООД, в качеството на Кредитодател е отпуснало паричен
заем на ответницата Т.С.С., в качеството ѝ на Кредитополучател в размер на
1200,00 лева, платими на 60 седмични вноски.
Уговорен е лихвен процент от 31,82% и годишен процент на разходите
48,00%. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, кредитополучателят се
съгласявал, че сумата „Кредит у дома“ била допълнителна и се предоставяла по
желание. При тази услуга кредитът се предоставял на кредитополучателя в брой по
неговото местоживеене и погасителните вноски се събирали седмично, също по
местоживеене на кредитополучателя. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят удостоверил, че разбира, че 30% от таксата била равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, както и
че тази такса била дължима от кредитополучателя при подписването на договора,
но се заплащала на равни вноски през периода на кредита за улеснение н.кредитополучателя. Таксите „Кредит у дома“ били посочени като обща
сума в буква „Д“ н. първата страница на договора за кредит, а именно в размер
на 1023, 57 лв.
Видно от Рамков договор з.прехвърляне на
вземания от 30.01.2017 г., „И.А.М.“ АД, в качеството си на цедент е прехвърлило
вземането си срещу ответницата на „А.за к.на п.з.“ ООД, в качеството му на
цесионер. Вземането по договор № ***/***г.
е вписано в приложение № 1 към договора за цесия, под № 14. То е достатъчно
индивидуализирано, чрез посочване на номера н.договора и датата на сключването
му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената
лихва з.просрочие към датата н.засичане и др. елементи.
Представено е пълномощно, с което цедентът
„И.А.М.“ АД е упълномощил цесионера – „А.за к.на п.з.“ ООД да уведоми по
законоустановения ред, длъжниците за сключения на 30.01.2017 г. договор за
цесия, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с
оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същия
договор за цесия.
По делото е представено Уведомително писмо
з.извършено прехвърляне на вземания (цесия), без дата, адресирано до ответника
от „А.за к.на п.з.“ ЕООД, с което го уведомява, че вземането, произтичащо от
договор за паричен заем № ***/*** г. е прехвърлено на дружеството.
При опит за връчване на длъжника Т.С.С. на
исковата молба с приложенията, включително и на Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания (цесия), връчителят е установил, че ответникът не живее
на регистрирания постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че трудовият му
договор при последния работодател е бил прекратен. С оглед на установеното
съдът е назначил на ответника особен представител на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и
чл. 99 от ЗЗД.
Вземанията, предявени за установяване, имат договорен
характер – сключен договор между „П.Ф.Б.“ ООД
и ответницата Т.С. С. за предоставяне на
потребителски кредит № ***/***г. Налице е съвпадение по материалноправните характеристики и
размера на вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК и исковата молба. Уважаването на иска е предпоставено само от доказването н.съществуването на вземанията, за които
заповедта е издадена. По делото е представен като доказателство, сключен
между страните договор за потребителски договор от ***г., но под номер ***, различен от
посочения номер на договора в заповедта за изпълнение и исковата молба.
Въпреки, че основните характеристики на
договора за кредит, предоставен като доказателство под № *** и този,
описан в исковата молба под № ***
съвпадат, то в хода на производството ищецът не твърди, че при заявеното в
заповедното производство и исковата молба е допуснал техническа грешка при
изписване номера на договора. Доказателствените
средства, с които ищецът подкрепя твърденията си, не ги доказават – те
установяват само ирелевантния по делото
факт за сключен между трето за спора търговско
дружество - „П.Ф.Б.“ ООД и ответницата Т.С.С. договор за потребителски кредит № ***/ ***г. и
сключен договор з.цесия от 30.01.2017г.
между „И.А.М.“ АД и ищцовото дружество „А.за к.на п.з.“
ООД, с който са прехвърлени вземания срещу ответницата С., описани в приложение № 1 от
03.07.2018г. по договор за кредит № ***.
Процесните валидно възникнали вземания, според ищеца, са му
прехвърлени с договор за цесия от 30.01.2017г. от „И.А.М.“
АД, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия от 03.07.2018.
Цедентът изрично упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за сключения
договор за цесия. В исковата молба се твърди, че преди това, на 01.07.2017 г., бил сключен Договор за
продажба на вземания /цесия/ между „П.Ф.Б.“ ООД, с ново име „Ф.Б.“ ЕООД
/цедент/ и „И.А.М.“ АД /цесионер/, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Ищецът, чиято е и доказателствената тежест, не е представил по
делото препис от Договор
за продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2017 г., на който изрично се позовава
в исковата си молба, както и не е представил доказателства, конкретизиращи
цедираните от кредитодателя „П.Ф.Б.“ ООД
вземания.
На следващо място, за да произведе цесията действие
спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/, освен ако цесионерът не е изрично упълномощен от цедента
да извърши уведомяването. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на
исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото от пълномощник на цедента съобщение
по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано./ в този смисъл е
съдебната практика решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г.,
II т.о; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към
исковата молба н.цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на
делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Спорно по
делото е достигнало ли е до длъжника
уведомлението за извършените цесии. В конкретния случай по делото няма данни да
е налице надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането преди образуване на исковото производство. Уведомление, адресирано
до ответницата С., касаещо единствено сключения
договор з.цесия от 30.01.2017г. и Приложение № 1 от 03.07.2018г. от
„А.за к.на п.з.“ ЕООД представлява приложение към исковата молба. При
опит за връчването му, заедно с исковата молба, връчителят е установил, че С. не
живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес и не е извършено връчване по
месторабота. На ответницата е бил назначен особен представител, който
притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в
хода на съдебното производство. Настоящият съдебен състав счита, че не е
осъществено и връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията
в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същото
като част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда
особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на
длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда
по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия.
Длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията към него на нов
кредитор - ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си
от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от
момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния
кредитор или от упълномощено от него лице. /в този смисъл Определение №
567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. н.ВКС, ТК, II т.о.; Решение от
05.03.2019г., постановено по в.т.д. № 1387/2018г. по описа на ОС – Стара
Загора; Решение от 22.01.2019г.,
постановено по в.т.д. № 1342/2018г. по
описа на ОС-Стара Загора; Решение от 12.07.2019г., постановено по
въззивно търговско дело № 1163/2019г. по описа на ОС – Стара Загора /. След
като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя
все още не е произвела действието си спрямо ответника.
По всички изложени съображения предявените
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски
нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за
това не следва да се постановява, тъй като претенцията з.разноски не е иск и по
нея се дължи изрично произнасяне само, когато е основателна.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.за к.на п.з.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Я.К.
против Т.С.С., ЕГН **********,***8 за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумите, както следва: 685,37 лв., представляващи главница по договор за потребителски
кредит № ***/*** г., вземанията по който са прехвърлени с договори за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.07.2017г. и от 30.01.2017 г. и
приложение от 03.07.2018 г.; 67,87 лв., представляващи договорна лихва за
периода от 01.08.2016 г. до 18.09.2017 г.; 559,83 лв., представляващи такси и
комисионни за допълнителни услуги; 93,02 лв., представляващи мораторна лихва за
забава за периода от 19.09.2017 г. до 17.10.2018 г., както и законната лихва
върху главницата от 23.10.2018 г. до изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1557/24.10.2018 г. по ч.гр.д. №
*** г. по описа на РС-К., на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във
вр. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: