№ 1208
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100504643 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 20.12.2022 г., гр.д. 31918/2021 г., СРС, 118 с-в се
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ж. Д. срещу „ПКБ“ ЕООД главен иск с правно
основание чл. 26 , ал. 1, предл. 1, 2, 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на
договор за потребителски кредит № 30040036557 от 17.10.2019 г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Ж. Д. срещу „ПКБ“ ЕООД евентуални искове
с правно основание чл. 26 , ал. 1, предл. 1, 2, 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузите от договор за потребителски кредит № 30040036557
от 17.10.2019 г., с които е уговорена договорна възнаградителна лихва в
размер на 41,00 % и ГПР в размер на 49,14 %, ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖНИ клаузите на договор за потребителски кредит № 30040036557 от
17.10.2019 г., сключен между Л. Ж. Д. и „ПКБ“ ЕООД, предвиждащи
заплащането на възнаграждение за допълнителна услуга „FastФаст“ в размер
на 1 500 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Flexy-Флекси“ в
размер на 2 900 лева, като ОСЪЖДА ответника да заплати на ищцата сумата
408,94 лева – разноски, а ищцата да заплати на ответника сумата 60 лева –
1
разноски.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва
въззивна жалба от ищеца Л. Ж. Д.. Счита, че клаузите на договора за кредит
са неравноправни, поради което същият е изцяло нищожен. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете. Оспорва жалбата на ответника по исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „ПКБ“ ЕООД оспорва жалбата.
Възразява, че уговорената възнаградителна лихва не представлява единствено
възнаграждение за ползване на главницата, а е цената на услугата по
отпуснатия заем. ЗПК не изисква математически алгоритъм за изчисляване и
уговаряне на лихва и ГПР, който е уговорен в съответствие с чл. 19, ал. 4
ЗПК. Ищцата усвоява изцяло кредита, като с част от сумата е рефинансирано
старо задължение, а остатъкът е изплатен в брой.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
неправилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26 , ал. 1, предл. 1, 2 и 3
ЗЗД.
По силата на Договор за потребителски кредит № 30040036557 от
17.10.2019 г., ответникът по исковете „ПКБ“ ЕООД предоставя на ищцата Л.
Ж. Д. кредит от 5 000 лв., подлежащ на връщане на 36 анюитетни месечни
вноски от по 240,54 лв. Уговорен е годишен процент на разходите 49,14 % и
годишен лихвен процент от 41 %.
Сключеният между страните договор за кредит е потребителски по
смисъла на чл. 9 ЗПК.
Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно:
2
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителния план да съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Не е спазена и следващата т. 12 относно информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Допуснато е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В решение на СЕС по дело С-686/2019 г. се приема, че
„общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни
на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен
да заплати на кредитора.
В тази връзка, към процесния договор, освен липсата на подробен
погасителен план, отсъства и напълно изчерпателна информация за вида и
размера на компонентите, включени във всяка една анюитетна вноска.
Клаузите на договора не внасят достатъчно яснота кои точно са
3
компонентите, които формират годишния процент на разходите, включително
доколко касаят и възнаградителната лихва. Уговорените допълнителни
възнаграждения, такси и разноски за услуги по кредита са предвидени като
отделни задължения, вместо да бъдат включени изрично в ГПР. Такива са
допълнителна задължителна услуга „Поискани от клиента допълнителни
възможности“, допълнителна незадължителна услуга „FastФаст“ за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита - 1 500 лв.,
както и допълнителна незадължителна услуга „Flexy-Флекси“ относно
правото на клиента да променя погасителния си план при изпълнение на
специфичните изисквания - 2 900 лв. В резултат, задължението по кредита се
увеличава от 8 658,50 лв. на общо 13 058,50 лв., а месечната вноска се
увеличава от 240,54 лв. на 362,77 лв.
Отделно, при съотношение с усвоения кредит от 5 000 лв., размерът на
възнаградителната лихва, като компонент от ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, с
фиксиран размер от 41 %, неколкократно превишава размера на нормативния
минимум за законната лихва от 10 %, като очевидно включва и още едно
допълнително, но неуредено изрично, възнаграждение за кредитора. След
като тази лихва, участваща във формирането на ГПР, надвишава размера на
нормативния минимум, това неминуемо рефлектира и върху размера на ГПР,
като го повишава.
Така уговореният размер на ГПР от 49,14 %, но без посочените „скрити
възнаграждения“, които биха го оскъпили, води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4
ЗПК, регламентиращ императивното ограничение, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република *******, а именно 10 %,
т.е. ГПР да не е по-висок от 50 %. Налице е и поставяне на потребителя, като
по-слаба страна по правоотношението, в неизгодна позиция, което
противоречи с принципа за добрите нрави.
Предвид изложеното, нищожна е уговорката за фиксирания размер на
договорната възнаградителна лихва от 41 %, поради нарушен принцип на
справедливост и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. При
извършена преценка за нищожност към момента на договарянето, въззивният
съд съпоставя следните критерии: лихвата е предвидена като възнаградителна
4
за ползване на предоставения кредит, преди пълното му изплащане, а не като
мораторна за неизпълнение. Размерът значително превишава този на
предвидимите към момента на договарянето обичайни вреди за ищеца от
пропуснатите ползи при разсроченото изплащане. Същевременно
уговореният размер несправедливо и прекомерно оскъпява кредита за
потребителя, като икономически по-слабата страна в правоотношението.
Получаването на подобна възнаградителна лихва, вместо да обезщети
адекватно изправната страна, води до нейното неоснователно обогатяване за
сметка на потребителя.
Съобразно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Презумпцията на
чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят при договарянето
да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе върху
съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдените клаузи са
нищожни, като неравноправни поради противоречие със закона, неговото
заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, изключване и
ограничаване правата на потребителя – чл. 20, ал. 1 ЗПК, имащи за цел и
резултат заобикаляне на закона – чл. 21, ал. 1 ЗПК и с оглед неспазено
изискуемо съдържание – чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 вр. 19, ал. 1 ЗПК.
Главният иск с правно основание чл. 26 , ал. 1, предл. 1, 2, 3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит е основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не настъпва
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по същество относно
евентуалните искове с правно основание чл. 26 , ал. 1, предл. 1, 2, 3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на клаузите от договора за уговорена
възнаградителна лихва от 41,00 % и ГПР от 49,14 %, чието разглеждане е
предварително обусловено от отхвърляне на главния иск.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3
ГПК следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен главният иск и тази за
разноските, възложени в тежест на ищцата, като вместо него да се постанови
5
друго, с което същият се уважи. Решението следва да се обезсили в частта, с
която се отхвърлят евентуални искове.
Решението в останалата част, с която са уважени евентуални исковете,
като необжалвано е влязло в сила.
Ищцата пред първа инстанция реализира разноски за лв. – 522,34 д.т.,
200 лв. – депозит за ССЕ и 300 лв. – платено в брой възнаграждение за един
адвокат, от които след приспадане на присъдените от СРС 408,94 лв., остават
дължими разноски от 286,60, а пред въззивна установява 261,17 лв. - д.т. и 500
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, или общо 1 047,77 лв. за
двете инстанции.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.12.2022 г., гр.д. 31918/2021 г., СРС, 118 с-в в
частта, с която ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ж. Д. срещу „ПКБ“ ЕООД
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2, 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор за потребителски кредит № 30040036557 от 17.10.2019
г., ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Ж. Д. срещу „ПКБ“ ЕООД евентуални
искове с правно основание чл. 26 , ал. 1, предл. 1, 2, 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузите от договор за потребителски кредит № 30040036557
от 17.10.2019 г., с които е уговорена договорна възнаградителна лихва в
размер на 41,00 % и ГПР в размер на 49,14 % и ОСЪЖДА Л. Ж. Д. да заплати
на „ПКБ“ ЕООД сумата 60 лева – разноски, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26 , ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД
нищожност на договор за потребителски кредит № 30040036557 от 17.10.2019
г., сключен между „ПКБ“ АД и Л. Ж. Д..
ОБЕЗСИЛВА решение от 20.12.2022 г., гр.д. 31918/2021 г., СРС, 118 с-
в в частта, с която ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Ж. Д. срещу „ПКБ“ ЕООД
евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2, 3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на клаузите от договор за потребителски кредит №
30040036557 от 17.10.2019 г., с които е уговорена договорна възнаградителна
6
лихва в размер на 41,00 % и ГПР в размер на 49,14 %.
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, със седалище: гр. София, бул. „*******“ №
******* да заплати на Л. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„******* сумата 1 047,77 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7