№ 619
гр. Сливен, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103439 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на Г. И. С. срещу лицето, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство Д. С. А., с която се иска издаване на
заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за
твърдян акт на домашно насилие, извършен на 21.06.2025 г., около 03.00 -
03:30 ч. в дома на страните в с. Желю Войвода, общ. Сливен от ответника
спрямо молителката, изразил се в упражняване на физическо и психическо
насилие чрез дърпане за косата, влачене, душене със златен синджир,
разкъсване на дрехите на молителката, счуване на телефона й, псуване и
заплашване, че „няма да се отърве толкова лесно“.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 33 от 23.06.2025
г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката и е забранил на извършителя да
приближава молителката на разстояние по-малко от 50 м., както и жилището й
на адрес ......................
В съдебно заседание молителката лично, както и чрез своя
пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба.
Ответникът, чрез своя пълномощник - адвокат, не оспорва молбата.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
1
преценка на събраните в хода на производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8,
т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от фактически
съжител - чл. 3, т. 2 ЗЗДН.
Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответникът и молителката. От дефиницията, дадена в
чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на
закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а
конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността
на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Безспорно е между страните по делото, че молителката и ответникът са
били във фактическо съпружеско съжителство.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се
установява, че на 21.06.2025 г., около 03.00 - 03:30 ч. в дома на страните в с.
Желю Войвода, общ. Сливен, ответникът извършил спрямо молителката акт
на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо и психическо
насилие чрез дърпане за косата, влачене, душене със златен синджир,
разкъсване на дрехите на молителката, счуване на телефона й, псуване и
заплашване, че „няма да се отърве толкова лесно“.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителката е доказан посредством подадената от молителката декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направено
оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в
декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника. Напротив, ответникът не оспорва молбата за защита.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителката следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи,
за да гарантира нейната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката.
Съдът намира, че е подходяща и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а
именно да се забрани на ответника да доближава молителката на разстояние
по-малко от 50 м., както и жилището й на адрес ..................... и жилището й на
адрес Република Германия, гр. Карлсруе, 76139, Валдщад, Льотзенер Щрасе
№ 16, като мярката, след извършено приспадане на срока на действие на
мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да
бъде наложена за срок от дванадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта
на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални отношения.
3
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати на молителката направените от нея разноски по делото в размер на
1200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. А., ЕГН: **********, с
адрес .................. е осъществил спрямо Г. И. С., ЕГН: **********, с адрес
....................., на 21.06.2025 г., около 03.00 - 03:30 ч., в дома на страните в с.
Желю Войвода, общ. Сливен, акт на домашно насилие, изразил се в
упражняване на физическо и психическо насилие чрез дърпане за косата,
влачене, душене със златен синджир, разкъсване на дрехите на молителката,
счуване на телефона й, псуване и заплашване, че „няма да се отърве толкова
лесно“.
НАЛАГА на Д. С. А., ЕГН: **********, с адрес .................. следните
мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Д. С. А., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Г. И. С., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на Д. С. А., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА
молителката Г. И. С., ЕГН: ********** на разстояние по-малко от 50 м.
/петдесет метра/, както и жилището й на адрес ..................... и жилището й на
адрес Република Германия, ................./, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
считано от датата на постановяване на решението.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Г. И. С., ЕГН: ********** с
цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя Д.
С. А., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. А., ЕГН: **********, с
адрес .................. ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. С., ЕГН: **********, с адрес
....................., сумата от 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща
направени от молителката разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Д. С. А., ЕГН: **********, с
адрес .................. да заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата от
25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5