№ 213
гр. Габрово , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500152 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.275 вр. с чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ " ЕООД, гр. София против разпореждане по
ч.гр.д. № 209/2021 г. по описа на Районен съд Габрово, в частта му, с която са
отхвърлени исканията за издаване на заповед за изпълнение за сумата 684.87
лв., възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ и сумата 27 лв. –
разходи и такси по извънсъдебно събиране на вземането.
В жалбата се твърди, че в заповедното производство съдът бил в
невъзможност да извърши преценка дали са налице предпоставките за
неравноправност, тъй като черпи информация само на база съдържанието на
т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.Неправилно било прието, че не се дължи възнаграждение по
гаранционната сделка/поръчителство/, тъй като „Файненшъл България“ЕООД
било търговско дружество и като търговец следва да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка. Неправилно
било прието също, че договорът за поръчителство бил сключен в
противоречие на добрите нрави, тъй като между правните субекти действал
принципът на свободното договаряне.необосновано съдът отхвърлил и
искането за издаване на заповед за изпълнение за сума за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, тъй като тези допълнителни услуги
били следствие от виновното неизпълнение от страна на заемателя на
договорното му задължение да върне в срок получената сума.
Иска се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъде
издадена заповед за изпълнение за всички претендирани суми.
Частната жалба е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за сумата 684. 87 лв. – възнаграждение за
поръчителство и 27 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането. На основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК –тъй като се основават на
вероятно неравноправна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК/ ДВ бр. 100/2019 г. /,
съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е
императивна и задължава заповедния съд, във всяко едно производство при
наличие на договор, сключен с потребител да преценява наличието или
липсата на неравноправни клаузи. В конкретната хипотеза безспорно е налице
договор, сключен с потребител, тъй като се касае за договор за паричен заем,
сключен с физическо лице . По отношение на процесния договор намират
приложение нормите на ЗПК и на ЗЗП.
Нищожна е клаузата на чл. 4 от договора, която вменява на заемателя
задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните три обезпечения: 1. / две физически лица –
поръчители, които следва да отговарят на няколко кумулативно посочени
изисквания в т. ч. да имат осигурителен доход в размер над 1000 лв.;
2/банкова гаранция с бенефициер –заемодателя за цялата сума предмет на
договора и 3. /одобрено от заемодателя дружество поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. Клаузата на чл. 4 от договора е в
противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на
потребителя, от др. страна вменява на потребителя фактически неизпълними
задължения за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в
изключително кратък срок. Обезпечението на кредита е свързано с
процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по
усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на
същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Дори да се приеме, че
се касае за възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между
страните по договора по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, претендираната сума
като възнаграждение за сключен договор за поръчителство не е посочена в
договора за заем като дължима сума от потребителя, което е в нарушение на
чл. 10а ал. 4 ЗПК. Цитираната разпоредба предвижда че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая сумата от
684.87 лв. не е част общото задължение по договора, не е включена като
2
дължима такса в него, а се претендира на основание договор за
поръчителство, сключен на датата на сключване на процесния договор за заем
8.08.2019 г. между трета страна"Файненшъл България"ЕООД, по силата на
който дружеството поръчител се е задължило да отговаря солидарно с
потребителя за задължението, предмет на договора за заем, а потребителят се
е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1160.94 лв. Така
договореното възнаграждение касае отношенията между дружеството
поръчител и потребителя, не е включено в общия размер на задължението по
процесния договор за заем, поради което неоснователно се претендира за
присъждане с подаденото заявление по чл. 410 ГПК от кредитора срещу
потребителя, при положение, че няма данни дали договорът за поръчителство
е породил действие, след като поръчителят "Файненшъл България"ЕООД не е
привлечен като солидарен длъжник заедно със заемополучателя . Така
уговореното възнаграждение за поръчителство в размер на 1160.94 лв. е с
необосновано висок размер с оглед размера на отпуснататия заем от 1500 лв.
Нищожна е и клаузата за дължимост на такса 27 лв., разходи за
извънсъдебно събиране, тъй като с въвеждането на това плащане се заобикаля
чл. 33 ЗПК. Вземането за такси за извънсъдебно събиране е обусловено
единствено от изпадането на длъжника в забава и не е обосновано като
конкретно и реално направен разход във връзка с неизпълнението на
длъжника, поради което следва да се възприеме като обезщетение за забавено
изпълнение, уговорено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право
единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на
самия договор, за които не е изрично посочено, че са обезщетение за
кредитора, чиито размер да бъде съобразен при условията на чл. 21, ал. 2 от
ЗПК води до заобикаляне на закона, което е самостоятелно основание за
нищожност на клаузата по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Не е ясно също как
е определен размера на тези извънсъдебни разходи, нито има някакви данни
такива разходи реално да са направени.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде постановен отказ за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно сумата
684.87 лв., претендирана като възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство / и за сумата 27 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението, поради наличие на нищожни и неравноправни клаузи.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, поради
което и обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено изцяло.
На основание изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 103/4.02.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 209/2021 г. по описа на Районен съд Габрово в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
за сумата 684.87 лв. възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ и
сумата 27 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4