Р Е Ш Е Н И Е
№ 207/25.11.2022 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети
административен състав
На осемнадесети ноември
2022 година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Велина Митева
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 268 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на „Кан-учтехспорт-Б.“
ЕООД, ЕИК *********, с. ****, община Т., чрез адвокат Пл. С. ***, офис 5 срещу
заповед за прилагане на ПАМ № 22-0274-000092 от 17.09.2022г. на Началник на РУ
Ихтиман, при ОД на МВР, София, с която
на оспорващия на основание чл. 171 т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на
ППС-товарен автомобил И.Д. с рег. № У1412АТ, за срок от 6 месеца, тъй
като е управлявано от неправоспособния водач Д.А.Д..
В жалбата се твърди, че в
конкретния случай, описаните в заповедта обстоятелства са отразени правилно, но
е пропуснато да се отбележи, че за същите установени факти и обстоятелства, от
същия орган е издадена предходна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
22-02743-000089/17.09.2022г. издадена от мл. автоконтрольор
при РУ, Ихтиман на физическото лице - водач на посоченото ППС - Д.А.Д.,
която му е връчена на 17.09.2022г. По жалбата срещу тази заповед е образувано адм.
дело № 269/2022г. в ЯАС. В
този смисъл оспорващия счита, че не е извършено нарушението, за което е
санкциониран с обжалваната заповед. Сочи се още, че обжалваната в настоящото
производство заповед е за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се акцентува, че в един и същи ден са
издадени две заповеди с правно основание чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП- заповед
№ 22-0274-000089 от 17.09.2022г. издадена от мл. автоконтрольор
РУ, Ихтиман и заповед № 22-0274-000092 от 17.09.2022г., издадени от Началник РУ,
Ихтиман при ОД на МВР, София, въз основа
на един и същ АУАН 681506. Правното основание на което е издадена оспорената в
настоящото производство заповед е чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП, за нарушение
по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
счита че е допуснато съществено нарушение с оглед на издадената заповед №
22-0274-000089 също на основание чл. 171, т. 2а, б, „а“от ЗДвП .
Иска се отмяна
на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващия, „Кан-учтехспорт-Б.“
ЕООД редовно
призован, се представлява от адвокат П.С., редовно упълномощена, която счита,
че жалбата е
основателна, с оглед подробно изложените в нея съображения.
Иска да бъде отменена
обжалваната заповед като незаконосъобразна, необоснована и неправилна,
ведно с присъждане на направените по
делото разноски, за което представя списък.
Ответната страна Началник
РУ, Ихтиман, редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
Обжалвана е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0274-000092
от 17.09.2022г., издадена от Началник РУ, Ихтиман при ОД на МВР, София, като основание за издаването й е
АУАН серия GA № 681506. Видно от съставения АУАН GA № 681506 на 17.09.2022г. около 8.20 часа в гр.
Ихтиман, Д.А.Д. управлява товарен автомобил И.Д. с рег. № У 1412 АТ,
собственост на Кан-Учтехспорт-Б., ЕООД, като е
установено следното нарушение-водача управлява автомобила без да е
правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.
Процесната ПАМ е издадена въз
основа на така съставения АУАН, на основание чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП-
прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
Заповедта е връчена на 03.10.2022г.
на представител на дружеството, жалбата е подадена в законовия срок.
По делото е представена адм.
преписка по издаване на оспорения акт, включително и заповеди, доказващи
наличието на компетентност на издателя на акта.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0274-000092 от 17.09.2022г.,
издадена от Началник РУ, Ихтиман при ОД на МВР, София, с която на оспорващия на основание чл. 171 т.
т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната
заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма.
Като
правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, в хипотезата прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
Административния орган се е позовал
на разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, т.е. за извършено нарушение по този текст, който гласи „На водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство: на водач,
който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен
водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство.
ЯАС, в настоящия състав намира, че е
налице основание за отмяна на оспорената заповед. Изрично с определението за
насрочване съдът указа на адм. орган, че е в негова
тежест да докаже фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед. Запознавайки се с представените писмени
доказателства, следва да се посочи, че адм. орган е
издал ПАМ при наличие на съществени процесуални нарушения довели до нарушаване
на правото на защита на оспорващия.
Както се посочи по-горе, в оспорената заповед
е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и макар в заповедта ясно
да е индивидуализиран правният субект, на който се налага ПАМ, то направеното в
случая описание от фактическа страна не е достатъчно да обоснове налагането на
същата по смисъла на приложената правна норма. Видно от АУАН, основание за процесната ПАМ е нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Фактическите
обстоятелства в ЗППАМ не са достатъчни на субекта, по отношение на който е
приложена мярката, да стане ясно защо същата му се налага. Това е така, защото
от една страна забраната (в чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) за предоставяне на МПС
на неправоспособен водач е относима както за
собственика на моторното превозно средство, така и за водача на същото. От
друга страна, с начина, по който е описано правното основание за издаване на
заповедта, е нарушено правото на защита на нейния адресат, който е поставен в ситуация да се защитава срещу неотносими към спора обстоятелства, посочени като
предпоставка за издаване на акта.
Нарушение на адм.
производствените правила е извършил адм.орган и като
е издал оспорената заповед в един и същи ден със заповед, издадена от мл. автоконтрольор към РУ, Ихтиман, за същите факти и
обстоятелства, т.е. две заповеди с
правно основание чл. 171, т.
2а, б.“а“ от ЗДвП, като по жалба срещу заповед № 22-0274-000089 от 17.09.2022г е образувано адм. дело № 269 /
2022г. на ЯАС. Единствено следва да се
посочи, че по заповед № 22-0274-000089 от 17.09.2022г. за нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 150 от ЗдвП, т.е. както е посочена в АУАН GA № 681506,
който също е вписан като основание за издаване на ПАМ № 22-0274-000089 от 17.09.2022г. от
мл. автоконтрольор в РУ, Ихтиман,
предмет на адм. дело № 269/2022г. А по отношение на
заповедта, предмет на настоящото производство е посочена за нарушена
разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗдвП,
въпреки, че в АУАН GA № 681506, основание за издаване и на процесната
ПАМ е посочен за нарушен чл. 150 от ЗДвП.
С оглед изложеното и въпреки изричните
указания на съда, че тежестта за
доказване на наличието на фактическите и правни основания за издаване на
оспорения акт е на адм. орган, последния не е доказал в пълнота наличие на
предпоставките за издаване на заповедта, а е издал същата при съществени
нарушения на адм. производствение
правила довели до нарушаване правото на защита на лицето, на което е наложена ПАМ.
Следва да се има предвид, че адм.акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава - основен принцип в адм.
правораздаване, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. АУАН се ползва с доказателствена сила за установените в него факти и
обстоятелства. Освен това, е основание за издаване на ПАМ, поради което няма
как да се посочват като нарушени различни правни норми. А в случай, че не са
безспорно и ясно установени, няма как АУАН да е основание за издаване на ПАМ от
рода на процесната.
По този начин се обосновава извод единствено за съществено нарушение на адм. производствените правила при издаване на заповедта,
основание за нейната отмяна.
С оглед изложеното, настоящия съдебен
състав намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспорената
заповед да се отмени като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото се явява
законосъобразно и искането за присъждане на разноски по делото, за което е
представен списък от оспорващата страна, в размер на 550 лева, от които 50 лева
за внесена държавна такса и 500 лева, договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна помощ. Възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е съобразено с минималния
размер на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Ямбол, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Кан-учтехспорт-Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с. ****,
община Т., чрез адвокат П.С. ***, офис 5 Заповед за прилагане на ПАМ №
22-0274-000092 от 17.09.2022г. на Началник на РУ Ихтиман, при ОД на МВР, София .
ОСЪЖДА ОД на МВР, София да
заплати на „Кан-учтехспорт-Б.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Б.В.Ц. направените по делото разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете