Р Е Ш
Е Н И Е №1149
гр.
Бургас, 21 юли
2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Г. РАДИКОВА
при секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия Г. РАДИКОВА адм. д. № 583 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба, подадена от К.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален
представител адв. Г.К. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769- 000308/11.02.2021г., издадена от началник
група към ОД МВР – гр. Бургас, сектор Пътна полиция – Бургас, с която на
основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ********* на водача К.Й.Н., до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на
материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва установената фактическа
обстановка, като твърди, че не е управлявал трактора след употреба на алкохол.
Претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К.,
поддържа жалбата и направените с нея, искания. Ответникът-
началник група, сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Бургас, не се
явява и не изразява становище по спора.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от
оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На
10.02.2021г. около 17.48ч. мл. автоконтрольор Адамов и мл. автоконтрольор М.
били изпратени в с. Маринка, ул. „Стефан Караджа“ № 20 във връзка с настъпило
ПТП.
При
пристигане на място, полицейските служители установили лицето С. Б., който
заявил, че съседът му К.Й., при управление на колесен трактор, го е ударил в
областта на коляното, докато Б. е стоял на тротоара срещу дома си. На място
вече бил и екип на ЦСМП при УМБАЛ – Бургас.
Впоследствие
бил установен водача Н. и управлявания от него трактор марка „ISEKI“, модел „TA227F“, с рег.№ А 09916,
регистриран като селскостопанска техника.
На
посочената дата в 18,50ч. Н. бил изпробван за наличие на алкохол с техническо
средство алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARNA 0186, който в 18:50ч. отчел положителен резултат -
1,54 промила.
Бил
издаден талон за медицинско изследване № 091478. Талонът бил връчен на водача
на 10.02.21г. в 21,20ч., с указание същият да се яви в ЦСМП към УМБАЛ Бургас до
1 час от връчването на протокола.
Според
протокола за медицинско изследване Н. се явил в центъра в 21,45ч.
Изследване
на кръвта било извършено на 12.02.2021г. в 15,05ч., като било отчетено
съдържание на алкохол в кръвта 0,84 промила.
Мл.
автоконтрольор М. съставил и констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
който не бил подписан от лицата, участвали в произшествието- С. Б. и К.Н..
В
констативния протокол било посочено, че водачът Н. при управление на МПС след
употреба на алкохол 1,54 промила поставя в опасност живота и здравето на
намиращия се на тротоара пешеходец С. Х.
Б., като допуска ПТП с него.
На
10.02.2021г. против Н. бил съставен АУАН с бланков № 856701 за
извършено на същата дата нарушение по чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП – за
това, че на 10.02.2021 г. около 17:40 часа, като водач на МПС -„ISEKI TA227F“,
с рег.№ А 09916, в с.Маринка, на ул.Стефан Караджа срещу дом №20 в посока дом
№18 управлява колесен трактор, регистриран като земеделска техника и с
поведението си поставя в опасност живота и здравето на намиращия се на тротоара пешеходец С. Х. Б., като
допуска ПТП с него, след употреба на алкохол-
1,54 промила, установени с техническо средство алкотест дрегер 7510, с
фабр. № ARNA 0186.
Нарушителят
подписал акта, като възразил, че не е съгласен с фактическата обстановка.
Посочил, че има камери, които биха доказали невинността му. В писмено сведение Н.
заявил, че по никакъв начин не е засегнал с трактора С. Х. Б. и акцентирал
върху наличието на камери, записите от които биха установили точно случилото
се. Посочил, че е изпил две бири.
Въз
основа на констатациите, изложени в акта, на 11.02.2021г. бил издаден оспорения
акт.
Било
образувано и досъдебно производство № 3292БП-92 от 10.02.2021 по описа на
Четвърто РУ при ОД МВР – Бургас за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В хода
на разследването, в качеството на свидетел, е бил разпитан и пострадалият С. Б.,
който заявил, че веднага след произшествието Н. влязъл с трактора си в имота на
чичо си, където разкачил плуга, след което прибрал трактора в собствения си
двор.
В хода
на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитана Р.К.Н.- дъщеря
на жалбоподателя К.Н.. Н. заявява, че на процесната дата (10.02.2021г.) баща й
се прибрал към 17:30ч. и седнали да
вечерят, след което той изпил няколко бири.
След
около час в дома им дошли полицейски служители, които уведомили баща й, че има
оплакване срещу него, че е блъснал с трактора съседа им С.. Жалбоподателят
отрекъл твърденията и казал на
полицаите, че в двора на съседа му има камери, които могат да погледнат. Служителите
отишли, но след 15-20 минути се върнали и поискали да тестват Н. с дрегер.
Последният отказал, като обяснил, че е вечерял и пил. Въпреки първоначалния
отказ на нарушителя, впоследствие същият се съгласил и дал проба. След като
оспорил резултатите от проведения тест, Н. тръгнал с полицейските служители, за
да даде кръвна проба. Свидетелката посочва, че когато баща й се е прибрал, не е
споделял за възникнали инциденти. Сочи още, че между жалбоподателя Н. и С. Б.
са налице предходни конфликти, но не знае какви са причините за тях.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът
намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1
от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед №
8121з-1524/09.12.2016г., министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия
на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по
пътищата.
Със заповед № №
251з-209/18.01.2017г. директорът на ОД МВР Бургас е оправомощил съответните
длъжностни лица да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки, сред които изрично са посочени началниците на групи в сектор "Пътна
полиция" при ОД МВР – Бургас.
Оспореният акт е
издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити
/по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/. В производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и същата е съобразена с целта на
закона – гарантиране безопасността на движението по пътищата.
Оспорената заповед обаче е постановена при неправилно
приложение на материалния закон.
Според нормата на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна
мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
При тази законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката, е установено по надлежен ред управление на
МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
В случая съдът намира за недоказан факта на управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта 1,54 промила.
Съставеният АУАН констатира, че произшествието е настъпило на
10.02.2021г. около 17,40ч.
Същевременно в предоставения на жалбоподателя талон за
медицинско изследване изрично е посочено, че проверката е започнала в 18,50ч.,
т.е. близо час след настъпване на произшествието.
В представените по делото писмени доказателства не се съдържа
друга информация относно времето на установяване на Н., времето на започване на
проверката и времето на тестването му с техническото средство.
Свидетелката Н. посочва, че към 17,30ч. баща й се прибрал
вкъщи и изпил няколко бири.
Съдът дава вяра показанията на свидетелката относно часа на
прибирането на Н. в дома си, защото в същата насока са и сведенията, дадени от
пострадалия Б. в хода на досъдебното производство.
Същият сочи, че веднага
след произшествието Н. влязъл с трактора си в имота на чичо си, където разкачил
плуга, след което прибрал трактора в собствения си двор.
При това положение, е вероятно настоящият жалбоподател да е
употребил алкохол в един по- късен момент, както самият той е заявил с жалбата
си и както сочи св. Н..
Тази вероятност изключва възможността да се приеме за
категорично доказано, че към 17,40ч. (времето за което се твърди, че е
управлявано превозното средство) Н. е управлявал трактора след употребата на
алкохол.
При липса на безспорни доказателства, че на 10.02.2021г.,
около 17:40ч К.Н. е управлявал трактор
марка „ISEKI“, модел „TA227F“, с рег.№ А 09916, регистриран като селскостопанска
техника след употреба на алкохол, съдът намира, че административният орган,
чиято е доказателствената тежест съгласно чл.170, ал.1 от АПК, не е доказал
наличието на релевантните факти, с които правната норма на чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДвП свързва налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността”, а именно, че на посочените в оспорената заповед дата, час и
място Н. е управлявал собствения си трактор с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда.
Ето защо оспореният акт следва да бъде отменен, като
постановен при неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 10,00 лева, представляващи заплатена държавна
такса за образуване на настоящото дело. Разноски за адвокатско възнаграждение
не следва да бъдат присъждане в полза на жалбоподателя, доколкото по делото не
е представен списък с разноски, съгласно чл.80 от ГПК, нито договор за правна
защита или други доказателства /преводни нареждания, ордери и т.н./ , от които
да е видно извършено плащане.
Затова
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-
000308/11.02.2021г., издадена от началник група към ОД МВР – гр. Бургас, сектор
Пътна полиция – Бургас, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно
е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на
К.Й.Н., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на К.Й.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** сума в
размер на 10 лв. (десет лева), представляваща разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: