РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Смолян , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
при участието на секретаря Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело №
20205440100855 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.Е. М. от гр. София е предявил иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
ответника ЗАД „****” АД – София за сумата от 3 071 лв..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до
следното: Собственик е на лек автомобил „****", рег. № ****, който е предоставил за
ползване и управление на ** ** ** от село ***, област Смолян. На 09.10.2019 г. същото лице
се е движило с предоставения му автомобил по пътя село *** - село ****. След него, със
собственият си автомобил „****“ с рег. № **** се е движило лицето Я. Н. М. от същото
село. Управлявайки автомобила с несъобразена скорост, този водач причинява ПТП, като
удря отзад автомобила на ищеца, управляван от ** ** **, в резултат на което причинява
щети на автомобила му. Мястото на произшествието е посетено от служители на МВР и по
тяхно указание, на основание чл. 123, ал.1, т 3, б."б" от ЗДвП, двамата водачи са съставили
двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП в който са отразили валидните
обстоятелства и нанесените върху автомобилите увреждания. Твърди, че виновен за
настъпилото произшествие е водачът на лек автомобил марка „****“ с № **** - ** *** М.,
който е нарушил императивните разпоредби на чл. 20, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП при
управлението на моторното превозно средство.
Към момента на произшествието виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ - застрахователна полица № **** при ответника, по силата на която е
ангажирана неговата отговорност за причинените от него имуществени вреди. По реда на
1
чл. 380, ал. 1 от КЗ ищецът е предявил своите претенции пред застрахователя за
констатиране и оценяване на причинените щети, както за заплащане на дължимото
обезщетение. Във връзка с направеното искане, на 16.10.2019 г. ответникът е образувал
преписка по щета № ***, като след събирането на съответните доказателства, с писмо №
4352 от 14.11.2019 г. е уведомил ищеца, че „не може да се ангажира с изплащане на
обезщетение“, тъй като било установено, „че в хипотезата на конкретното застрахователно
събитие е налице виновно поведение от страна на водача на лек автомобил с марка „****“,
модел „****“ с рег. № ****“. След последвало възражение от страна на ищеца, с писмо №
687 от 18.02.2020, ответникът е препотвърдил направения отказ за плащане, което обуславя
правният интерес на ищеца да реализира правата си по съдебен ред.
Видимите увреждания върху автомобила на ищеца са отразени в двустранния протокол,
съставен от двамата водачи на 09.10.2019 г. на мястото на произшествието, от последващи
огледи от страна на представител на ответника, извършени на 15 и 24 октомври 2019 г. и от
компютърната диагностика, направена на увредения автомобил в автосервиз „***“ ЕООД на
25.10.2019 г. в село ***, община **. С частна експертна оценка, извършена от лицензирания
оценител инж. ** ** на 20.07.2020 г. са остойностени нанесените от автопроизшествието
вреди, в това число за нови части, материали и труд, които са в следните размери: 1/
Подмяна на заден капак - 689.00 лева; 2/ Подмяна на основа на задна броня - 251.00 лева; 3/
Ремонт на заден-десен калник - 289.00 лева; 4/ Подмяна на заден-десен "стоп" - комплект-
204.00 лв.; 5/ Ремонт на задна дясна врата - 299.00 лева; 6/ Подмяна на кантар на еърбек -
90.00 лева; 7/ Подмяна на дебитомер - 258.00 лева; 8/ Подмяна на мембрана на ЕГЕЕР -
113.00 лева; 9/ Ремонт на задна греда на багажника -205.00 лева; 10/ Ремонт на под на
багажника - 161.00 лева; 11/ Ремонт на основа на заден десен калник - 220.00 лв.; 12/ Ремонт
на дясна греда - 202.00 лева; 13/ Подмяна на брава на пета врата - 90.00 лева. Общият размер
на причинените имуществени вреди на ищеца възлизат на 3 071 лева, които ответникът, в
качеството си на застраховател, му дължи като обезщетение. Поради несвоевременното
плащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, му дължи и законна лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането - 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 071 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
настъпилото на 09.10.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
09.10.2019 г. до окончателното плащане. Претендира за разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Твърди, че липсва противоправно поведение на водача Я.М..
Счита, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като водачът на
застрахования при ответника лек автомобил обективно не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди, че водачът на лекия автомобил **** ще реализира внезапно промяна в пътното си
поведение и ще създаде опасност за движението. Водачът на лекия автомобил **** не е
2
имал задължението да очаква във всеки един момент осъществяването на нарушение от
останалите участници в движението, включително и предприетото рязко и изненадващо
спиране или намаляване на скоростта на движещото се пред него МПС, собственост на
ищеца. Предвид факта, че водачът ** е спрял или намалил рязко и неочаквано, при това на
пътен участък, където това не е разрешено, Я.М., управляващ своето МПС, законосъобразно,
с напълно съобразени с конкретните пътни условия скорост и осигурена дистанция спрямо
движещия се пред него автомобил, въпреки че мигновено е намалил скоростта на своя
автомобил, технически не е могъл да избегне сблъсъка. Последното следва от
обстоятелството, че лек автомобил, марка „****“ вече се е намирал в опасната му зона,
когато водачът на застрахования при ответника автомобил обективно е имал възможността
да възприеме за първи път визираната промяна в пътното поведение, поради което не е
разполагал с нужното време за реакция, посредством която да предотврати ПТП. Въз основа
на гореизложеното, процесният пътен инцидент се явява технически непредотвратим за
Я.М., а предвид липсата на виновно поведение и пряка причинно-следствена връзка между
поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил, и настъпилите вреди
по притежаваното от ищеца МПС, няма основание да бъде ангажирана реципрочната
отговорност на застрахователя.
Признава факта на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответника и Я. Н. М. - собственик на лек автомобил, „****“, модел „****“, с рег. № **** по
силата на Застрахователна полица № ****, с валидно застрахователно покритие към датата
на процесното ПТП, а именно - 09.10.2019 г. Признава и факта, че въз основа на депозирано
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 16.10.2019 г. ответникът е образувал
щета № ***, по която е постановен мотивиран отказ.
Оспорва механизма на ПТП посочен в исковата молба, оспорва настъпването на ПТП при
описаните в исковата молба механизъм и участници. Не са посочени обстоятелства по
конкретните маневри, предприети от двамата участници, както и на скоростта на движение
на двата автомобила - преди сблъсъка, както и към момента на първоначалния контакт
помежду им.
Оспорва вината за ПТП да е на Я.М., тъй като не е установена с влязъл в сила съдебен акт и
може само да се презюмира. В приложеното към исковата молба копие на двустранен
констативен протокол (ДКП) няма признание на вината от страна на водача М.. Намира, че
вина за причиняване на конкретния пътен инцидент носи изцяло водачът на лек автомобил,
марка „****“, който с поведението си е създал опасност за движението, като единствено
навременната реакция от страна на водача на движещото се зад него МПС, изразяваща се в
екстрено задействане на спирачната система, е предотвратило настъпването на много по-
тежки последици.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51 ЗЗД
3
от водача ** за реализирането на процесното ПТП и причинените от същото вреди. Твърди,
че конкретната причина за настъпването на катастрофата е предприетото от водача на лек
автомобил, марка „****“ рязко и неочаквано спиране или намаляване на скоростта, което е
поставило в невъзможност движещият се с разрешена скорост автомобил да реализира
такава промяна в траекторията си на движение, с която безопасно да избегне удара. ** е
извършил грубо нарушение на правилото на чл. 24 от ЗДвП и ако не беше извършил
визираното нарушение на ЗДвП, удар в задната му част нямало да се случи, съответно
нямало да бъдат причинени каквито и да било неблагоприятни последици от имуществен
характер за ищеца. В тази връзка, смята, че претенцията на последния, в качеството му на
собственик на увреденото МПС, трябва да бъде насочена единствено към управлявалия го
**, на чиито виновни и противоправни действия се дължи нанасянето на щети по задната
част на автомобила.
Алтернативно твърди, че водачът на автомобил марка „****“ е управлявал МПС без
основателна причина с прекалено ниска скорост в нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗДвП.,
създавайки пречки за движението на останалите участници, и така е съпричинил
вредоносните последици.
Оспорва верността на представеното с исковата молба копие на ДКП за ПТП от 09.10.2019 г.
по отношение на неговото съдържание, тъй като същият няма материална доказателствена
сила, в него не е взето каквото и да било отношение по въпроса за вината за пътния
инцидент от двамата водачи и не е съставен при спазване на правилата на Наредба
1з/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд. Не са
посочени конкретните предприети от двамата водачи маневри и другите съществени факти
за настъпването на ПТП, и не се съдържа данни, отразяващи механизма на ПТП.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
претендираните щети по лек автомобил, марка „****“. Налице е несъответствие между
действителния механизъм на процесното ПТП и щетите, за които се твърди, че са в резултат
от същото. Твърди, че сочените увреждания са вследствие от друго събитие, настъпило по
друго време, на друго място и без участие на водач на застраховано при ответника МПС.
Твърди, че липсва съответствие между механизма на процесното ПТП и щетите по следните
детайли: кантар на аербек на предна дясна седалка, дебитомер и мембрана на ЕГЕЕР клапа.
Технически е невъзможно гореизброените детайли да бъдат увредени в резултат от
настъпването на удар в задната част на лек автомобил, марка „****“.
Липсват разходооправдателни документи, удостоверяващи извършването на ремонт на
МПС, собственост на ищеца, като и не се твърди, че след въпросното ПТП неговият
автомобил да е бил поправян. Счита, че ищецът цели неоснователно обогатяване за сметка
на ответника.
4
Алтернативно моли да бъде намален размера на търсеното от ищеца обезщетение, тъй като е
прекомерно завишен предвид това, че автомобилът е на повече от 15 години.
Евентуално твърди, че е настъпила тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ и
търсеният размер на обезщетението от ищеца – 3071 лв. надхвърля 70 % от неговата средна
пазарна цена и моли от действителната стойност на автомобила, считано към датата на
процесното ПТП, да бъде приспадната цената на запазените му части.
Тъй като е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, законната лихва следва да
се изчислява от датата на представяне на свидетелство за дерегистрация на процесния
автомобил. Единствено от тази дата застрахователят би изпаднал в забава, съгласно трайно
застъпваното становище в съдебната практика.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, евентуално да бъде
редуциран размера му по възраженията за прекомерност и за съпричиняване. Претендира за
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М. ****, който поддържа исковата
молба и моли да бъде уважена. Претендира за разноски.
Ответникът не се представлява, в писмено становище счита иска за неоснователен и моли да
бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца.
След като разгледа и обсъди становищата на страните, приложените и събраните в хода на
съдебното дирене доказателства Съдът установи от фактическа и правна страна следното:
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП /л. 5, 40/, на 09.10.2019 г. около 18,30
часа е настъпило ПТП на пътя с. *** – с. ****, до автосервиз „**“ между МПС **** ****, с
рег. № ****, собственост на Я.М. *** и управляван от същия от една страна и МПС **** с
рег. № ****, собственост на В.Е. М. и управляван от ** ** **. Автомобилът, управляван от
*** е ударил движещият се пред него автомобил, управляван от **, в задната му дясна част.
В протокола е посочено, че видимите щети на първия автомобил са: преден калник, преден
капак, фарове, предна броня, маска и др., а на втория – заден капак, задна броня, заден
калник, стоп, врата…/не се чете/…свети еърбег, свети лампа, турбо не работи, завърта на
дясно, тропане отдясно. Според протокола виновният водач е застрахованият в ответното
дружество. Протоколът е подписан от двамата водачи на превозните средства без
разногласия относно механизма на настъпването му и вината за това.
Собственикът на МПС **** има сключена застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите с ответника „****“ АД със застрахователна полица №
BG/301119002353168, валидна до 22.10.2020 г., следователно и към момента на
настъпилото ПТП.
5
Видно от свидетелство за регистрация на МПС, част II /л. 39/, лек автомобил **** ****, с
рег. № **** е регистриран на името на В.Е. М. на 27.10.2016 г..
С нотариално заверено пълномощно от 13.02.2020 г. /л. 45/ В.Е. М. от гр. София е
упълномощил ** ** ** да управлява лек автомобил **** ****, рег. № **** на територията
на страната и в чужбина; да го представлява пред застрахователните компании с право да
сключва застрахователни договори и да получава суми по щети, да го представлява пред
всички митнически и гранични власти и да продаде на когото намери за добре автомобила.
Водачът на лекия автомобил **** – ** Грудев е заявил щетата пред застрахователя „****“
АД.
На 16.10.2019 г. е съставен опис – заключение по щета от *** /л. 36/, който е описал като
увредени части на автомобила **** задна броня - начин на ремонт - П; врата пета –
необорудвана – П; панел заден десен – П; подкалник заден десен /ПВЦ/ - П и стоп десен – П.
В забележка допълнително са описани от допълнителен оглед – основа на задна броня; задна
маска; под на багажник; основа на заден десен панел и задно окачване.
На 24.10.2019 г. е съставен опис – заключение по щета от *** /л. 6/, който е описал основа
на задна броня /ПВЦ/ - начин на ремонт П; греда задна на багажник – З, под на багажника –
З; основа на заден д. калник /арка/ - З; греда дясна надлъжна – 2; брава на пета врата – П;
сензор за тегло пр.дясна седалка – П; дебитомер – П и мембрана на EGR – клапан - П.
Пак на 24.10.2019 г. е съставен друг опис – заключение по щета от *** /л. 57/, който е
описал основа на задна броня /ПВЦ/ - начин на ремонт П; греда задна на багажник – З, под
на багажника – З; основа на заден д. калник /арка/ - З; греда дясна надлъжна – 2 и брава на
пета врата - П. В забележка допълнително е посочено, че в служебната бележка са
описаните по поз. 7, 8 и 9 увредени елементи, повредата на сензора за тегло е свързана с
ПТП-то.
** ** е подал искане с вх. № 59/14.02.2020 г. за заплащане на обезщетение по щетата пред
ответника ЗАД „****“, на което последното е отговорило с писмо № 4352/14.11.2019 г.,
адресирано до ищеца В.М., че застрахователят не може да се ангажира с изплащане на
обезщетение по щетата, тъй като е прието, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на
лекия автомобил ****, тъй като в нарушение на чл. 22, ал. 1 ЗДвП се е движил с твърде
ниска скорост без основателна причина..
Срещу това писмо ** ** е подал възражение пред ответника № 59/14.02.2020 г. като
упълномощено лице.
В отговор застрахователят е потвърдил предходното си решение с писмото № 687/18.02.2020
г., с което повторно е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
** ** е подал жалба до КФН /л. 11 и 12/ срещу отказа на ЗАД „****“ АД, с която отново е
6
настоял за изплащане на щетата.
От страна на КФН му е отговорено с писмо от 24.04.2020 г. /л. 13 и 14/, с която са му
предоставени разяснения как да процедира по-нататък при реализирането на правата му.
Съгласно представения в съдебно заседание договор за покупко-продажба на МПС, на
29.06.2020 г. В.М. е продал на ** ** лек автомобил **** ****, с рег. № **** за сумата от
2 400 лв..
Според издадената служебна бележка № 024/25.10.2019 г. от „****“ ЕООД, представлявано
от **** – собственик на автосервиза, в който е извършена компютърната диагностика на
автомобила ****, са били констатирани още неизправности: повреден кантар на еърбег на
предна дясна седалка; счупен дебитомер, спукана мембрана на ЕГЕЕР – клапа. Тези
неизправности са настъпили вследствие на претърпян силен удар по автомобила.
От показанията на свид. ** се установява, че към датата 09.10.2019 г. автомобилът **** е
бил собственост на ищеца М. и свидетелят го управлявал с пълномощно. Пътувал към с.
****, за да измие колата в автомивката, а произшествието станало пред автосервиза на **
****. Движил се със скорост около 40 км/ч, тъй като там минава канализация и има шахти и
често се случва капаците на шахтите да изскачат и да чупят автомобилите. Има неравности
по пътя. Ударът станал на прав участък. Преди удара въобще не е правил опит да спира,
карал с една и съща скорост около 40 км./ч., за да може да мине шахтата да е по леко. Към
онзи момент автомобилът е бил на не повече от 120 000 км.. М. го ударил отзад в дясно.
Целият му панел с вратата били смачкани, бронята, подбронята и пода с носещата греда
била крива след удара. Цялата геометрия на съосието било нарушено. Докарал колата на
стенд в сервиз, където я мерили и разпъвали, съответно ремонтирали. При удара предната
дясна седалка щракнала, счупил се контролерът за еърбега и светнал. Светнала още една
лампа, която в последствие разбрах какво е. От удара двигателят е пресовал ЕГЕЕР и го
пука, така и дебитомерът и автомобилът е минал в авариен режим на работа. Вратата също
била огъната. Бронята на задния капак била счупена, голямата броня отзад и подбронята
също, била огъната цялата греда и счупена ключалката на вратата на багажника, огънат
десен панел. Вследствие на удара всичко е изтласкано напред. Цялата секция на заден десен
мигач била изпочупена. След разглобяване на автомобила, след около седмица имало и
втори оглед на автомобила.
Според свид. М. ПТП настъпило точно преди автосервиза, тъй като отнел вниманието си.
Забелязал, че на пътя имало неравности, имало повдигнат капак от шахта. Отнел вниманието
си, решил да избегна тази шахта, но на 3- 4 метра пред него имало светло син автомобил и
нямал възможност да го избегне, понеже бил близо до него, като при опит да избегне удара,
направил дясна маневра и се ударил в неговата дясна задна част. Не можал да заобиколи
шахтата отляво, защото идвал насрещен автомобил. При опит за заобикаляне на шахтата от
дясната страна, въпреки, че набил рязко спирачките, за да избегне удара, се ударил в
автомобила пред него, като ударът бил неизбежен. Знае каква е разрешената скорост в този
7
участък 50 км./ч и твърди, че се е движил със скорост около 50 км./ч.. Пътното платно в
този участък е с две ленти и е забранено изпреварване. Не забелязал индикация предният
автомобил да спира рязко или да му светят светлините за спирачките. Човекът бил изплашен
и афектиран от катастрофата, попитал го защо не внимава, не гледали, а той му се извинил и
признал, че има вина за катастрофата.
От заключението по назначената съдебно - автотехническа експертиза се установява, че
на път II-863 /*** - ****** - Смолян/ на км 2 + 10 метра, пред автосервиз „** ****“, община
***, лекият автомобил **** **** удря в задната част лек автомобил марка „**** ****” с рег.
№ ****, като предизвиква ПТП с материални щети. Основната причина от техническа гледна
точка за настъпването на процесното ПТП е, че водачът Я. Н. М., управлявал лек автомобил
„**** ****“ с рег.№****, не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
движил се е със скорост, която не е била съобразена с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие и при възникнала опасност за движението, не е направил всичко
възможно да намали скоростта си или да спре. Не е изпълнил задължението си като водач,
който при предприемане на каквато и да е маневра, като например да заобиколи движещия
се пред него автомобил, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение, като се е блъснал отзад в нормално
движещия се пред него лек автомобил марка „**** ****“ с рег.№***, управляван от ** **
**. Той е имал техническа възможност отдалече да възприеме движещия се пред него лек
автомобил марка „**** ****“ и да избегне настъпването на ПТП. Нанесените щети по лек
автомобил марка „**** ****“ с рег. № **** са: Броня задна - степен на увреждане –
Подмяна; Врата пета необорудвана - степен на увреждане – Подмяна; Панел заден десен -
степен на увреждане – Подмяна; Подкалник заден десен РУС - степен на увреждане –
Подмяна; Стоп десен - степен на увреждане – Подмяна; Основа на задна броня РУС - степен
на увреждане – Подмяна; Греда задна на багажник - степен на увреждане – 3; Под на
багажника - степен на увреждане – 3; Основа на заден десен калник (праг) - степен на
увреждане – 3; Греда дясна надлъжна (рог) - степен на увреждане – 2; Брава на пета врата -
степен на увреждане – Подмяна. Общата стойност на нанесените щети по лек автомобил
марка „****”, модел „****” с рег. № **** възлиза на 2 717,87 лева. Лек автомобил „****
****“ с рег.№****, управляван от Я. Н. М. се е движил от с.*** към с.**** в посока от изток
на запад. Лек автомобил марка „**** ****“ с рег.№ **** е бил отпред, а лек автомобил
„**** ****“ с рег. № **** е бил отзад. Лек автомобил марка и модел „**** ****“ с рег.№
**** се е движил със скорост 40,90 км/ч, а лек автомобил марка и модел „**** ****“ с рег.№
**** се е движил със скорост 92,20 км/ч., а разрешената скорост в дадения участък е 50 км/ч.
И двата автомобили са се движили правилно в дясната пътна лента. Водачът се е движил със
скорост около 40 км/ч и е внимавал за издадените шахти на пътното платно. Няма данни той
да е намалил рязко или да е спрял преди да настъпи процесното ПТП. Мястото, където е
8
настъпило то няма шахти и препятствия, които да са били предпоставка за предприемане на
такива действия. Водачът на лек автомобил, марка **** през цялото време е имал визуален
контакт с лек автомобил марка **** и е имал техническа възможност да избегне ПТП.
Пътният участък, в който са се движили двата автомобила, е прав и водачът на лек
автомобил, марка „**** ****“ с рег.№ **** през цялото време е имал визуален контакт и е
можел да възприеме всяка реакция на водача на лек автомобил марка „**** ****“ и да
предприеме действия или маневра с цел да избегне ПТП. На пътя е бил правен ремонт, на
места ревизионните и отводнителните шахти са на по-висока височина от пътното платно,
което е налагало предвижването на МПС с по ниска скорост. Ударът е бил челен, за лек
автомобил марка „**** ****“ той е бил отзад, а за лек автомобил, марка „**** ****“ той е
бил отпред. Няма данни за евентуално участие на автомобила **** в предходно ПТП и
неотремонтиране от такова събитие. Стойността на увредените части, цената и
необходимото време за труд за отремонтирането на лек автомобил, марка „****“, изчислено
по средни пазарни цени към датата на ПТП и с части от алтернативни доставчици на
резервни части са посочени в таблица № 1 и възлизат общо на 2 717,87 лв.. Има
допълнително повредени части, а именно повреден кантар, счупен дебитомер и спукана
мембрана на ЕГЕЕР клапа, които също са в причинно - следствена връзка от процесното
ПТП. Тяхната средна пазарна стойност за отстраняването им (кантар - 50 лева, дебитомер -
386 лева и спукана мембрана на ЕГЕЕР клапа - 580 лева - втора употреба), възлиза на 1016
лева. Стойността на лек автомобил марка „****”, модел „****” с рег. № ****, към
09.10.2019 г. е 3 835,63 лева. Не е налице тотал- щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ,
автомобилът е само увреден.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че
няма отразени спирачни следи и за да определя скоростта е използвал метода Delta V и
определените скорости на движение на двата автомобила са съобразно деформациите по
двата автомобила. Задният автомобил дава импулс на предния автомобил, тъй като се е
движил с по-висока скорост 92 км./ч. На места има ревизионни отводнителни шахти и те са
по-високи от пътното платно с 3-4 см., което е карало водачите да карат по-бавно. Тази
неравност, тази височина на капака на шахтите 3-4 см. не застрашава автомобилите от
увреждане. Състоянието на пътя от техническа гледна точка не е допринесло за настъпване
на ПТП. Към момента на ПТП няма данни за отремонтиране на автомобила ****. Към
днешна дата автомобилът е технически изправен, има платени винетни такси и гражданска
отговорност, което означава, че е отремонтиран след ПТП и сега е в движение. Общата
стойност на нанесените щети по лек автомобил **** **** възлиза на 2717.87 лв., взети от
двата протокола, констатирани от застрахователя.
Съдът кредитира заключението и допълнението към него като обективни и компетентни.
9
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г. и приложим към
настоящия казус/, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Освен това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен при настъпване на застрахователното събитие да
покрие всички причинени от застрахования на увреденото лице неимуществени и
имуществени вреди - причинени загуби, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Безспорно се установи по делото, че на 09.10.2019 г. е осъществено ПТП, при което е
увреден автомобил, който към момента на ПТП е бил собственост на ищеца. Безспорно се
установи и че към момента на настъпване на ПТП виновният водач - собственик на МПС
**** е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с
ответника.
Съставеният двустранен констативен протокол по чл. 2, ал. 1, т. 3 от наредба № Iз-
41/12.01.2019 г. за документите и реда за съставянето и при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Същият се използва в случаите, при които
от произшествието са причинени само материални щети и участниците в него имат съгласие
по обстоятелствата, свързани с него. Съставеният от участниците в ПТП двустранен
протокол се ползва с доказателствена сила относно вината за инцидента, тъй като водачът на
автомобила **** с подписа са и е признал вината си за инцидента – неизгоден за него факт.
Отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е функционално
обусловена от отговорността на виновния водач, поради което признанието на виновния
водач обвързва застрахователя и има доказателствена сила по отношение на него.
Съдът приема, че описаната в двустранния протокол за ПТП обстановка е достоверна, тъй
10
като се потвърждава от разпита на двамата водачи на автомобилите, участвали в ПТП и от
заключението по СТЕ. Безспорно се установи, че именно поведението на свид. М. – водачът
на автомобила ****, застрахован при ответника, с виновното си поведение е предизвикал
процесното ПТП и причиняването на заявените от ищеца имуществени вреди по автомобила
****. Това е така, тъй като същият се е движил със скорост 92 км/ч при разрешена скорост
от 50 км/ч, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като се е поставил в състояние да не може да
спре, за да избегне удара с движещия се пред него автомобил.
Безспорно се установи също от заключението по САТЕ, че всички заявен щети са в
причинно - следствена връзка с противоправното поведение на водача на застрахования по
застраховката ГО, сключена с ответното дружество.
Ето защо съдът приема за безспорно установено ПТП, настъпило от противоправното
поведение на водача на автомобила **** и причинените в резултат на това щети на
автомобила **** - собственост на ищеца, което представлява фактическото основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице по чл. 432,
ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ - отправена към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съдът е длъжен да отчете всички обстоятелства, настъпили към момента на приключване на
съдебното дирене. Като взе предвид обстоятелството, че собствеността върху увредения
автомобил е прехвърлена на 29.06.2020 г. – преди датата на подаването на исковата молба на
01.10.2020 г.. Формално увреденият от ПТП автомобил е бил собственост на ищеца М. към
момента на настъпване на ПТП, но щетите реално не са възникнали за него, а за ползвателя
**, който е управлявал автомобила като свой с предоставеното пълномощно. Именно затова
и щетите са възстановени от свид. **, който е отремонтирал увредения автомобил като негов
ползвател. Така увредено лице се явява ползвателят Грудев, а не собственикът към момента
на ПТП. Ето защо съдът счита, че ищецът не е активно материално легитимиран да
предявява исковата претенция срещу ответника. Напротив такъв е именно свид. **, който
като негов ползвател при ПТП има качеството на увредено лице. Ищецът не е носител на
вземане срещу ответника, както към момента на предявяване на исковата молба, така и към
настоящия момент. Още повече, че щетите на автомобила са били възстановени именно от
свид. **, който го е отремонтирал и отново го е привел в движение след ПТП – факт
безспорно установен от експертизата. В случай, че искът бъде уважен, ще бъде допуснато
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на застрахователя, при положение, че
същият не е увредено лице. Ищецът няма качеството и на процесуален субституент спрямо
свид. ** и не може да предявява правото му на вземане вместо него.
В тази връзка следва да се има предвид, че процесуалната легитимация се обуславя от
заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право и че съответствието
11
между процесуално-правната и материално-правната легитимация е въпрос по същество, на
който съдът следва да даде отговор с решението по делото и който обосновава
основателността, респ. неоснователността, но не и допустимостта, респ. недопустимостта на
иска.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски. Поради изхода
от делото на ищеца не се дължат разноски. Ответникът е представил списък за разноски по
чл. 80 ГПК, в който е посочил 200 лв. за СТЕ и минимално възнаграждение по НМРАВ. Не
представя доказателство за платено адвокатско възнаграждение, поради което такова не
следва да бъде присъдено.
Ще следва да бъде осъден ищецът да плати на ответника направените разноски за СТЕ в
размер на 200 лв.
Мотивиран от изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В.Е. М., ЕГН **********, от
гр. София, ул. „***“, бл. ****иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането срещу „Застрахователно акционерно дружество ****, ***, със седалище и
адрес на управление гр. С** **, бул. „Г.М. ****“ № 1, представлявано от **** за сумата от 3
071 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на автомобил марка
****, модел ****, с рег. № ****, в резултат от настъпило на 09.10.2019 г. на пътя с. *** - с.
**** пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Е. М., ЕГН **********, от гр. София, ул. „***“, бл. 139, ет. 1, ап. 1 да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Застрахователно акционерно дружество ****” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София 1172, бул. „Г.М. ****“ № 1,
представлявано от *** сумата от 200 лв. за направените съдебно-деловодни разноски за СТЕ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СмОС.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. **** и на ответника чрез адв.
Л**на посочения в отговора на исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12