№ 2537
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110150527 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Ц. В. Б. срещу “...” АД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 128 КТ за сумата от 11 808,90 лева, представляваща
сбор от дължими, но неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м. юли
2021г. до м. април 2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че заемал длъжността „хардуерен специалист“ за времето от
01.10.2015г. до 03.05.2022г. при ответното дружество по силата на трудово
правоотношение, възникнало от безсрочен трудов договор при уговорено нетно трудово
възнаграждение в размер на 1520 лв. С допълнително споразумение №...г. основното му
трудово възнаграждение при ответника било увеличено на 1720 лв. С допълнително
споразумение №114 от 01.04.2020г. страните уговорили основно месечно възнаграждение в
размер на 1400 лв. при 4 часов работен ден. Твърди, че изпълнявал добровъсествно
възложената му работа, но поради финансови затруднения работодателят не му заплатил
дължимите се нетни трудови възнаграждения за периода от м. юли 2021г. до м. април 2022г.
в претендирания размер.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника и размера на дължимото му се
нетно трудово възнаграждение за исковия период.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже
изпълнение на задължението си за заплащане на трудово възнаграждение.
Страните не спорят относно възникването, съществуването и прекратяването на
1
трудовото правоотношение помежду им, което от приетите неоспорени от ответника
писмени доказателства се установява за периода от 01.10.2015г. до 03.05.2022г. по силата
на трудов договор №...г. От последния се установява, че през посочения период ищецът е
заемал длъжността „хардуерен специалист“ при ответника при пълно работно време срещу
възнаграждение от 1520 лв.
С допълнително споразумение №...г. страните са уговорили, че основната месечна
заплата на ищеца е 1720 лв.
Видно от представеното допълнително споразумение №...г. със същото страните
уговарят 4-часово работно време и основна месечна заплата от 1 400 лв.
Със заповед №...г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.328, ал. 1 т. 3 КТ, считано от 03.05.2022г.
В приложение на установената от чл. 8, ал. 2 КТ презумпция съдът приема, че за
исковия период ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително
задължението си да престира работна сила.
Следователно за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и 2 КТ да
начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа на уговорения в
трудовия договор падеж, който е настъпил към датата на подаване на исковата молба за
всяко от месечните задължения, включени в периода.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е
обективирано признание на неизгодния за работодателя като издател на документа факт, че
дължимите се трудови възнаграждения на ищеца за месеците юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2021г. и за м. януари, февруари, март и април 2020г. не са
платени. В тази част цитирания документ има характера на частен свидетелстващ и се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверението с него
неизгодно за издателя му обстоятелство.
От представените фишове за работни заплати за същите месеци се установява, че
дължимите се трудови възнаграждения за тях са в претендирания размер.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
не е доказал да е погасил задължението си за плащане на дължимото трудово
възнаграждение за исковия период. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства
от ответника, поради което и съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил се.
С оглед изложеното се установява основателността на предявения иск за заплащане
на трудово възнаграждение на ищеца за сумата от 11808,90 лв., представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение по трудов договор №44 от 01.10.2015г. за периода от
м.07.2021г. до м.04.202г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 16.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има само ищецът. Налице са
предпоставките на чл. 38 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
предоставилия му безплатна адвокатска помощ по делото адв. К.. Размерът на дължимото се
адвокатско възнаграждение следва да се определи от съда по правилото на чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (т. 16 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г.
на ВКС, ОСГКТ). С постановление № 497 от 29 декември 2022 г.на Министерски съвет е
определн размер на минималната работна заплата за страната 780 лв., считано от
01.01.2023г., която сума следва да се присъди като възнаграждение в полза на адвоката на
ищеца по делото.
2
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл.78,
ал.6 ГПК сумата от 472,36 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от С. М. С.-член на Съвета на директорите да заплати на Ц. В. Б. с ЕГН
**********, с адрес ... на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 11 808,90 лева,
представляваща сбор от дължими, но неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода
от м. юли 2021г. до м. април 2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
16.09.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от С. М. С.-член на Съвета на директорите да заплати на адв. Г. С. К. с
ЕГН ********** със служебен адрес ... на основание чл. 38 ЗА сумата от 780 лв. за
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита на Ц. В. Б. с
ЕГН ********** като ищец в производството по гр.д. № 50527/2022г. по описа на СРС, 113
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., представлявано от С. М. С.-член на Съвета на директорите да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 472,36
лв. за държавна такса по делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението.
Решението в частта относно допуснатото предварително изпълнение подлежи
на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му, а в останалата част – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3