№ 28084
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110120325 по описа за 2023 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи описаните в исковата
молба документи, както и искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
посочената в исковата молба информация, следва да бъдат оставени без уважение.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
оставено без уважение като ненеобходимо и неотносимо за правилното решаване на спора.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от
страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от Н. И. И. срещу (ФИРМА) обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 2 от
Договор за заем № 3450018 поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност на същата и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, предявена като частичен
иск от вземане в общ размер на 400,00 лева, представляваща недължимо платена сума по
договор за паричен заем № 3450018, ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 13.02.2019 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 3450018, по силата на който страните се уговорили отпуснатият заем да е в
размер на 800,00 лева, видът на вноската – седмична, като не бил упоменат размерът на
месечния лихвен процент. В чл. 4 от посочения Договор, било уговорено, че страните се
1
съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да
отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто
ЦКР и др. Съгласно ал. 2 в случай на непредоставяне на някое от посочените обезпечения,
било уговорено, че заемателят ще дължи неустойка в размер на 400 лева, платима
разсрочено, заедно с погасителните вноски. Твърди, че изцяло е погасил сумите по договора.
Аргументира, че когато не са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, то договорът за кредит е недействителен, в който случай заемателят
дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита. Твърди, че е налице
заобикаляне на закона, т.к. неустойката не била включена в размера на ГПР, както и че
клаузата, уреждаща неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Прави
възражение за нищожност на целия договор. Излага също и че клаузата, уреждаща
неустойката, е неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
развива съображения за недопустимост на установителния иск. Подробно аргументира, че
процесният договор за кредит е действителен и сключен при спазване на законовите
изисквания. Сочи, че размерът на ГПР е посочен ясно, че е фиксиран, както и че не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. Развива подробни съображения в насока, че
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, също е
валидно уговорена. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидна неустоечна клауза, както и че клаузите, от които
произтичатпроцеснитевземания са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за
получаването на сумата.
Съдът ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен договор за паричен заем
№ 3450018, по силата на който страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на
800,00 лева, видът на вноската – седмична; че съгласно чл. 4 от посочения Договор, е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически
лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институция, отпуснала кредита,
катопоръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева, да работи по безсрочен
трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др. Съгласно ал. 2 в случай на
непредоставяне на някое от посочените обезпечения, било уговорено, че заемателят ще
дължи неустойка в размер на 400 лева, платима разсрочено, заедно с погасителните вноски.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
2
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3