№ 225
гр. Пазарджик , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано от М. Ф. М. против НП № 36-
0000639 от 05.11.2020 год. на началника на ОО „АА“-Пловдив, с което на
основание чл.178а ал.4, т.1, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.24 ал.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
пълномощник, който поддържа жалбата и иска отмяна на НП.
За АНО, редовно призован, не се явява представител, но постъпва
писмен становище, с което се излагат съображения за потвърждаване на
обжалваното НП.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП затова, че на 23.06.2020 г., около
00:01 часа, в гр. Пазарджик, ул. “Христо Смирненски“ № 26, в сградата на ОО
“АА“ – Пазарджик /това, че се касае за отделът в гр.Пазарджик не е записано
в НП, но се извлича от посочения административен адрес, доколкото за
настоящия съдебен състав е ноторно, че това е адресът на ОО „АА“-
Пазарджик/, лицето по чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС -
"А.“ АД, с Разрешение № 340/27.04.2018г. за извършване на периодични
технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, ІІІ – та категория, извършва следното нарушение:
При настъпили промени в обстоятелствата на 15.06.2020 година на
документи по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 на МТИТС, а именно
издадени нови свидетелства за проверка № 0191321 от 15.06.2020г. за
димомер и № 018877 от 15.06.2020г. за газанализатор, лицето по чл.16 от
Наредба № Н-32 не е уведомило писмено изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез ръководителя на
съответното регионално звено до 24:00 часа на 22.06.2020 година, т.е. в 7-
дневен срок от настъпилите промени.
Това било установено на 13.10.2020г. след приключване на комплексна
проверка на дружеството от служители на автомобилната администрация, за
което бил съставен КП от същата дата.
Горното съставлява административно нарушение чл.24 ал.1 от Наредба
№ Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, поради което против дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение от 13.10.2020
година. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било
връчено на нарушителя на 02.02.2021 година, а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 08.02.2021г., при което следва да се приеме, че е
процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
2
законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя - св. Д.С..
При гореустановената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна.
Не е спорно по делото, че дружеството притежава Разрешение №
340/27.04.2018г. за извършване на периодични технически прегледи за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, ІІІ – та
категория.
Не е спорно и това, че на 15.06.2020 год. на дружеството са били
издадени нови свидетелства за проверка съответно с № 0191321 за
притежаван димомер и № 018877 за притежаван газанализатор, които уреди
несъмнено се използват в процеса на извършваните технически прегледи.
Накрая, не е спорно също и обстоятелството, че дружеството, в
качеството му на лице по чл.16 от Наредба № Н-32, не е уведомило писмено
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, чрез ръководителя на съответното регионално звено до
24:00 часа на 22.06.2020 година, т.е. в 7-дневен срок от настъпилите промени.
Няма съмнение, че горепосочените две нови свидетелства съставляват
документи по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32, респ. съставляват
„промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т.
4, 6 – 10“ по смисъла на чл.24 ал.1 от цитираната наредба, доколкото в чл.24
ал.5 от същата наредба /в редакцията й към инкриминираната дата, а сега вече
ал.6/ е посочено, че: „За промяна в обстоятелствата по ал. 1 се счита и
преиздаването на документ по чл. 18, ал. 1 поради изтичане на неговия срок
на валидност“.
С оглед на всичко казано до тук настоящият съдебен състав намира, че
поведението на дружеството формално запълва обективните признаци на
състава на административното нарушение по чл.178а ал.4, т.1, пр.1 от ЗДП, за
нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32.
3
В същото време обаче според настоящия съдебен състав издаденото НП
е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Първото основание за отмяна на НП се свежда до това, че то е издадено
от наказващ орган, който не притежава съответната териториална
компетентност. Вече се посочи по-горе, че от обстоятелствената част на НП
става ясно, че вмененото административно нарушение е извършено чрез
бездействие на територията на гр.Пазарджик, а именно в сградата на ОО
„АА“-Пазарджик на ул. “Христо Смирненски“ № 26, доколкото именно това е
съответното регионално звено на ИА „Автомобилна администрация“, по
смисъла на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32, съобразно седалището на
санкционираното дружество.
В същото време обаче обжалваното НП е било издадено от началника
на ОО „АА“ в гр.Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 82, ет.2, който видно от
отразеното най-горе в постановлението е обосновал своята компетентност със
заповед на министъра на МТИС, т.е. че е оправомощен като длъжностно лице
по чл.189 ал.12 от ЗДвП. Тази правна норма гласи, че наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Видно от приложената по делото Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на
министъра на МТИТС, в т.9 от същата е разписано, че са оправомощени за
издават НП за нарушения по ЗДвП – началник на областен отдел „АА“ в РД
„АА“.
Изразът употребен в нормата на 189 ал.12 от ЗДвП обаче досежно
оправомощените от министъра длъжностни лица - „съобразно тяхната
компетентност“, предполага наличието на материална и на териториална
компетентност. В конкретния казус обаче началникът на ОО „АА“-Пловдив
категорично не разполага с териториална компетентност да издава НП за
нарушения, извършени на територията на гр.Пазарджик. С такава разполага
единствено директорът на РД „АА“-Пловдив, към която дирекция е
структуриран ОО „АА“-Пазарджик, на чиято територия е извършено
нарушението.
4
Обобщено казано, липсата, както на материална, така и на териториална
компетентност у издателя на едно НП опорочава последното до степен на
нищожност и е абсолютно основание за неговата отмяна.
Второто основание за отмяна на НП се свежда до това, че според
настоящия съдебен състав, вмененото административно нарушение
съставлява маловажен случай. Тук веднага следва да се отвори една скоба и
да се каже, че наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано
в чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на АНО за
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган не е изложил никакви
мотиви в НП (което по същество е съществено процесуално нарушение) защо
приема, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с което пък е
нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е
изложил мотиви в НП защо счита случая за немаловажен, а само
декларативно е отбелязал това. В същото време, когато съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващия орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в
чл.93, т.9 от НК, чийто разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК
„маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Според чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
5
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл. 93, т.9 от НК,
във вр. с чл. 11 от ЗАНН, да се определи извършеното административно
нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в ЗДвП нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.
При съвкупна преценка на всички обстоятелствата по извършване на
нарушението съдът установи следното: Няма данни от страна на АНО, върху
когото лежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства
по делото, дружеството-жалбоподател да е наказвано друг път за подобно
нарушение или за каквото и да е друго нарушение на Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. По отношение на обществената
опасност следва да се отбележат няколко неща. Действително процесните
документи, съставляващи промяна на обстоятелствата по чл.24 ал.1 от
наредбата, не са били подадени в предвидения от закона срок, но в същото
време не се установява по делото, че това е повлякло след себе си някакви
вредни последици. АНО не ангажира такива доказателства. В действителност
липсват каквито и да е причинени вреди. Вярно е, че се касае за нарушение на
формално извършване и не е необходимо такива да са настъпили реално, но
във всички случаи и това следва да бъде отчетено. В настоящия случай
нарушението само по себе си не е довело до съществено засягане на
обществените отношения регулирани от посочената правна норма. В крайна
сметка за обществените отношения, регулирани от горецитираната наредба, е
по-важно това, че за уредите, които дружеството е използвало при извършени
не прегледи за техническа изправност на ППС, са били издадени съответните
документи за изправност, а не толкова, че тези документи не са представени
пред директора на Изпълнителна агенция „АА“ чрез ръководителя на
съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „АА“ в 7-дневен
срок от издаването им.
Всичко дотук навежда съда на извода, че нарушението е със значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. В случая са били налице предпоставките на чл. 28
6
от ЗАНН, като се дадат указания на нарушителя да изпълнява изискванията на
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Още повече, че за
вмененото нарушение се предвижда санкция в абсолютен размер от 1000 лв.,
която се явява прекомерно тежка с оглед конкретното деяние и съответно е
явно несправедливо наказание за извършеното. Поради това, че не са
засегнати съществено обществените отношения, регулирани с Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г., са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като се
дадат указания на нарушителя, но АНО не ги е отчел и не е приложил тази
разпоредба, с което е постановил един незаконосъобразен акт. ТР № 1 от
12.12.2007 г., постановено по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС, което
е задължително за прилагане както от правораздавателните органи, така и от
административните органи, действащи като овластени от закона да издават
съответните наказателни постановления, категорично приема, че изразът в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН „може“ не предполага действие при
„оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност на
съответния административен орган. Следователно при издаване на НП
съответният компетентен орган е длъжен да извърши и преценка дали са
налице основанията на чл. 28 от ЗАНН и съответно да приложи правилно
закона, като ограничи маловажните случаи на административно нарушение от
нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Това обстоятелство налага извода,
че чл. 28 от ЗАНН може да бъде приложен от административнонаказващия
орган във всички случаи на осъществен състав на административно
нарушение, независимо от нарушение на кой закон или кодекс произтичат,
дали нарушението е формално или не, стига то да е маловажно. Преценката за
наличието на маловажност е оставена на наказващия орган, но същият дължи
мотиви по отношение на приложението й в самото НП. Тази преценка
подлежи на съдебен контрол. АНО не е обсъдил изложените от съда по-горе
обстоятелства, което сочи, че преценката му /ако въобще е имало такава при
липса на подробни мотиви в тази насока, което се спомена по-горе/ относно
наличието на маловажност по чл. 28 от ЗАНН не е била задълбочена и
съобразена с фактите по конкретния случай, а е подходено формално. Вярно
е, че обществените отношения, които регулира Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, са от особена обществена важност, но това не
7
може да игнорира задължението на АНО за индивидуална преценка на всеки
отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние.
Поради това съдът приема, че не са засегнати съществено целите на Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства и нарушението е с
явно незначителна степен на обществена опасност. Освен това съдът счита, че
с оглед случилото се предупреждаването на нарушителя по реда на чл.28 от
ЗАНН ще изиграе своята превантивна роля по отношение на дееца в
достатъчна степен, за да се въздържа в бъдеще от извършването на други
подобни нарушения, след като и преди това не е извършвал такива.
Всичко това налага НП да бъде отменено. Поради липса на съответни
искания за присъждане на разноски, съдът служебно не следва да се занимава
с този въпрос.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 36-0000639 от 05.11.2020 год. на началника на ОО
„АА“-Пловдив, с което на „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано от М. Ф. М., на основание
чл.178а ал.4, т.1, пр.1 от ЗДП, във вр. с чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8