Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     2290          Година  2016, 30.11.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 11.10.2016 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: Б.К.

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 92 по описа за 2016 година и като об­съ­ди:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на “Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седа­лище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Д.М., против Уведомително писмо за извършена оторизация и из­платено финан­сово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кам­пания 2014 г. изх. № 02-160-2600/15533 от 29.09.2015 г. на Зам. изпълнителен Ди­ректор на Държавен фон “Зе­меделие”, В ЧАСТТА му с който е отказано финан­сово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., а именно Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ по заяв­лението на “Д.” ЕООД с УИН 16/130614/46543 за кампа­ния 2014 г. Изло­жени са твърдения, че оспорваният акт е нищожен, поради неспазване на предви­дената от закона форма за издаването му, а именно – липса на обстоятелствена част. Пре­­тен­ди­ра се от­мя­­на на ак­та като незаконосъобразен, немотивиран, нея­сен, издаден при непълнота на доказателствения материал, при съществено на­рушение на административноправните правила и в противоречие с европейското и българското материално и процесуално законодателство по съоб­ражения, изло­же­ни в жалбата. Настоява се за отмяната му в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Зам. Изпълнителен Директор на ДФ ”Земеделие”, чрез проце­суал­ния си представител юриск. Г., оспорва жалбата. Претендира се при­съждане на сторените в процеса разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

По ДО­ПУС­ТИ­МОСТТА.

Процесният акт е съобщен на адресата му на дата 13.10.2015 г. /известие за доставяне на л. 44 по адм. д. № 11267/15г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и л.15 от настоящото/. Жалбата е входирана в ДФ “Земеделие” на дата 30.10.2015 г., но е била изпратена по пощата на 27.10.2015 г., видно от приложения пощенски плик на л. 16 по адм. д. № 11267/15 г. по описа на АССГ. В този смисъл, Съ­дът при­ема, че жал­бата като пода­де­на от лице, притежаващо правен ин­­терес от зая­ве­ното ос­пор­ва­не, против под­ле­­жащ на оспорване ИАА, в законоус­та­но­вения за то­ва срок, се явя­ва ПРОЦЕСУ­АЛ­НО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От материалите по административната преписка се установява, че “Д.” ЕООД е кандидатствало с общо заявление за плащания на площ с УИН № 16/130614/46543 за финансово подпомагане по Схемата за единно плаща­не на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за национал­ни доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и за Плащания за природни ог­раничения за земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) /л. 45 и сл. от адм. д. № 11267/15 г. по описа на АССГ/.

С процесното Уведомително писмо административният орган се е произне­съл по така подаденото общо заявление за подпомагане в частите му по СЕПП, СПП и НР2. С оглед на това, обаче, че жалбата касае единствено СЕПП и НР2, съображенията в това изложение от фактическа и правна страна се излагат ка­сателно тези две мерки.

Заявлението е подадено на 31.05.2014 г., съответно е и обработено, като според окончателните данни от таблица на използвани парцели 2014 година (л. 45-гръб и сл. от адм. д. 11267/15 г. по описа на АССГ), “Д.” ЕООД заявява за подпомагане 64 парцела, като по СЕПП са с площ 48,79 ха, а по НР2 – 40,12 ха в землищата на *** и ***, подробно изброени в Таб­лицата на л. 45-гръб по адм. д. № 11267/15 г. по описа на АССГ. Като правно ос­нование за ползването на заявените за подпомагане парце­ли, респ. БЗС е посо­чено “договор за наем”. Спо­ред резултатите от извършена автоматична проверка на въведените данни (л.47-гръб от адм. д. № 11267/15 г. на АССГ), част от заявените пар­цели са извън допустимия за подпомагане слой, актуален към момента на заявя­ване и очертаване на парцелите. Също така, за нуждите на производството по за­явлението на “Д.” ЕООД са изготвени и съответните карти на БЗС (л.48 и сл. от адм. д. № 11267/15 г. на АССГ).

До жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо за площи, декларира­ни от повече от един кандидат, в отговор на което от страна на “Д.” ЕООД на 06.10.2014 г. е входирана Декларация за изясняване принадлежността на пло­щи, декларирани от повече от един земеделски стопанин /л. 76 и сл. от адм. д. № 11267/15 г. на АССГ/, с която декларация са потвърдени част от установените двойно деклари­рани площи, като за тях са представени и документи съгласно чл. 2а ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.

Междувременно, с уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат с приложени към същите таблици за установените застъпвания, са уведомени и И.Б.Х., В.И.П., “Д.” ЕООД, “Ф.Б.” ЕООД, А.Х.С., ЕТ “А. Г.-Т.”, “С.-2008” ЕООД, В.М.Г.-З. и С.П.Б. за установените застъпвания, и е изискано от същите потвърж­даване на заявените от тяхна страна БЗС за подпомагане през 2014 г. И.Б.Х., “С.-2008” ЕООД и В.М.Г. – З. не са се явили и не са потвърдили, съответно не са представили изисканите дока­зателства /така и изрично изявление в молба на л.17/, В.И.П. из­цяло се е отказал от всички двойно установени декларирани площи, заявени от него за подпомагане, а останалите земеделски стопани са се явили, съответно потвърдили част от установените двойно деклари­рани площи и са представили доказателства в тази връзка.

Въз основа на това, са съставени съответните Списъци на потвърдени ка­дастрални имоти и предоставени за тях документи и по отношение на жалбо­подателя, административният орган е приел, че и по СЕПП, и по НР2 2,56 ха са неизяснени и нерешени в полза на кандидата застъпвания.

Отделно от това, 8,60 ха по СЕПП, съответно 8,37 ха по НР2 са приети като попадащи извън границата на слоя с подходящи за подпомагане площи въз основа на Заповеди № РД-09-807/05.12.2014 г. и Заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. и двете на на Министъ­ра на земеделието и храните, с втората от които е одоб­рен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 и е предаден на ДФ "Земеделие" - РА за извърш­ване на окон­чателна оторизация по заявленията за директни плащания за кампа­ния 2014.

Установява се от материалите по делото, че от страна на жалбоподателя е подадено Възражение срещу Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. по отношение обхвата на актуализирания слой, касателно 12 парцела /част от процесните таки­ва/, като с писмо от 29.05.2015 г. /л. 54/ “Д.” ЕООД е уведомено за резул­тата, касаещ тези парцели, видно от това писмо, обаче, възражението не е било уважено. Изрично в същото писмо са индивидуализирани парцели по възражението юридическото лице, респ. е посочено че въз основа на извършени Теренни проверки на МЗХ същото е възприето за неоснователно, респ. изрично е посочено, че окончателния вариант на специализирания слой ПДП е одобрен със Заповед № РД 46-287 он 06.03.2015г. на Министъра на земеделието и горите, указано е на обжалване пред Върховния административен съд подлежи не самото писмо, а цитираната Заповед на министъра и е даден 14-дневен срок за това от получаване на същия отговор. Самото писмо е редовно връчено на адресата му с писмо с обратна разписка на дата 04.06.2015г., като в посочения срок не се установява актът на министъра в посочените му части да е оспорен от “Д.”ЕООД /л.56/.

В резултат общо наддекларираната площ е приета да е в размер на 11,16 ха по СЕПП и 10,93 ха по НР2.

При тези данни е последвало издаването на процесното Уведомително пис­мо, с което на “Д.” ЕООД е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР2 на следните основания:

- чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, относно площта, за която са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, съответно не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването, за което кандидатът е уведомен с писмо;

- чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, плащането е отказано, доколкото, кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г.

- чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. на ДФ “Земеделие“ отказва частично или пълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г.

В хода на съдебното производство по искане на страните в процеса беше допуснато и изготвено заключение от вещо лице, съб­рани бяха и писмени дока­зателства.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по допусната СТЕ като ком­петентно дадено, съответно на събрания в хода на процеса доказателствен мате­риал и при неоспорени експертни изводи, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалите събрани по делото доказателства.

Като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за неосно­вателна.

Тук е мястото да се посочи с цел избягване на повторения в това изложе­ние, че при цитиране на разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за усло­вията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директ­ни плаща­ния /каза се по-горе наричана само Наредба № 5 от 27.02.2009г. в това изложение/ се има в предвид редакцията на същата съгласно изм. с ДВ бр.22 от 11.03.2014г., в сила от 11.03.2014г., до изм. с ДВ бр.16 от 27.02.2015г. и следващите такива; редакцията на На­редба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 “Пла­щане на зе­меделски стопани за природни ограничения в планинс­ките райони” и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограниче­ния, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските рай­они за периода 2007г. – 2013 г. в редакцията й съгласно доп. с ДВ бр. 24 от 18.03. 2014г. в сила от 18.03.2014г., до изм. с ДВ бр.16 от 27.02.2015г., в сила от 27.02. 2015г. /Наричана по-долу само Наредба № 11 от 03.04.2008г./; Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в редакцията й съгласно изм. с ДВ бр.43 от 23.05.2014г., в сила от 23.05.2014г. до изм. и дом. с ДВ бр.16 от 27.02.2015г.; разпоредбите на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфичното подпомагане в сега действащата й редакция съгласно изм. и доп. с ДВ бр.22 от 11.03.2014г., в сила от 11.03.2014г.; съ­ответно редак­цията на Закона за подпо­магане на земеделските производители /ЗПЗП/ в редак­цията му изм. и доп. с ДВ бр.12 от 13.02.2015г.

За разрешаването на настоящия правен спор изцяло приложими са и раз­поредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО)№ 1122/2009 НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 годиназа определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/ 2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната систе­ма за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земе­делски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по пред­видената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор /наричан по-долу са­мо Регламент № 1122/2009г. на Комисията и в последната му действащата редак­ция, съгласно изм. с Регламент (ЕС) № 426/2013г. на Комисията от 09.05.2013г./, и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 65/2011 НА КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагане­то на процедури за контрол, както и кръс­тосано спазване по отношение на мерки­те за подпомагане на развитието на сел­ските райони /също в последната му редакция, съгласно изм. с Регламент за из­менение № 937/2012г. на Комисиятаот 12.10.2012г., в сила от 13.10.2012г./, и два­та отменени с ДЕЛЕ­ГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европей­ския пар­ламент и на Съ­вета по отношение на интегрираната система за администри­ране и контрол и ус­ловията за отказ или оттегляне на плащанията и администра­тивните санкции, приложими към директните плащания, подпомагане­то на разви­тието на селските райони и кръстосаното съответствие, считано от 01.01.2015г.,но приложими в случаи като процесния съг­ласно правилото на 43 от последноцити­рания Деле­гиран Регламент.

На първо място, съдът намира, че оспореното уведомително писмо е изда­дено от компетентен орган, поради следните съображения.

Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП - Разплащателна агенция приема, прове­рява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство. Съответно, според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функ­циите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията, т.е. процедурата по признаване на статут на Разплащателна аген­ция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз (§ 1, т. 15 от ДР ЗПЗП), в случая е налице - ноторна в тази насока е Заповед № РД 09-863 от 25.11.2008 г. на Министъра на земеделието и храните.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, като органи­зира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, из­броени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция /чл. 10, т. 7 от Правилника/. Според чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол - Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място. Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления, като съпоставя включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните. Административните проверки на подадените заявления включват: проверки за допустимост на кандидата; проверки за допустимост на земеделските площи; кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в отделните заявления. Според организацията и правомощията на Специализираната администрация на Централното управление на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, на Отдел "Директни плащания на площ", с оглед разпоредбата на чл. 37 от действалия към момента Устройствен правилник на Държавен фонд "Земеделие", са предоставени следните правомощия: организира и осъществява обработването и оторизирането на заявленията за субсидии по схемите за плащане на единица площ; обработва основни документи за изчисляване на плащанията; отговаря за санкциите по отношение на основата за плащане; одобрява изчисленията на размера на плащанията; обработва документи, свързани с обработката и одобрението на плащанията. Осъществяването на тези именно правомощия, включва процедурата по изготвяне и издаване на уведомителните писма от категорията на процесното такова.

Най-сетне съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъщест­вяване на всички негови функции. Съгласно ал.4 на чл.20а пък от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, про­изтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно тери­ториалната им компетентност. В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г., допълнена със Заповед № 03-РД/323/11.06.2015 г. /л. 20 и сл. по адм. д. № 11267/15 г. на АССГ/ на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Живко Тодоров Живков са делегирани правомощия да издава и подписва уве­домителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с по­дадени заявления за подпомагане.

Следователно, административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

На следващо място, съдът намира, че издаденият акт е и в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимия минимум информация, съоб­разно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото описаните в уведомителното писмо факти, основания и таблици, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде осъществено в пълнота правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде упражнен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Ето защо, съдът намира направените възражения в тази връзка в жалбата, в т.ч. за наличие на нищожност на административния акт, за неоснователни.

При издаването на уведомителното писмо, административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е събрал в хода на административното производство служебно всички относими към случая доказа­телства. В уведомителното писмо се съдържа позоваване на извършени преди из­даването му проверки, изпратени до заявителя уведомителни писма за резулта­тите от тях и издадени актове на други органи. Тези документи са приобщени по административната преписка. В своята съвкупност, те изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания.

Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати соче­ните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените прави­ла.

Видно от съдържащите се в уведомителното писмо таблици, липсва попълване на колона 4, което е достатъчно да се приеме, че проверка на място не е извършвана. Попълване е налице в колона 5 от таблицата, което налага извода, че в случая са извършвани административни проверки, като последното се пот­върждава и от приложените към административната преписка документи. Обекти­вираната в оспорения акт наддекларирана площ, недопустима за подпомагане, е установена в резултат именно на извършените административни проверки, като в уведомителното писмо се съдържа подробно изложение в какво те се изразяват.

Съдът счита, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материално­правните разпоредби.

В конкретния случай, в уведомителното писмо отказът за подпомагане на заявените парцели е обоснован с наличието на хипотезите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. на ДФ “Земеделие“.

Цитираните разпоредби предвиждат, че Разплащателната агенция намаля­ва размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил пло­щи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3, когато за съответната площ са подадени две или по­вече заявления и застъпването на площи не е отстранено и когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП за съответната година, поради което и релевантните за установяване в случая обстоятелства са: налице ли е двойно застъпване по отношение заявени за подпомагане от жалбоподателя площи, което не е отстранено и включени ли са заявените от него за подпомагане площи в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП.

В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че установените зас­тъпвания в седем от имотите, заявени за подпомагане от жабоподателя, конкрет­но посочени в оспорения акт, несъмнено се установяват от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице.

От данните по делото е видно, че за кампания 2014 г., жалбоподателят “Д.” ЕООД е заявил за подпомагане 64 парцела в землищата на *** и *** като от тях по СЕПП са с площ 48,79 ха, а по НР2 – 40,12 ха, подробно описани в приложената таблица. По отношение на декларираните земеделски имоти, при извършените от РА административни проверки, са констатирани застъпвания с декларирани имоти от други земеделски стопани. В тази насока, в отговор на отправено до него уведомление, оспорва­щият, каза се, е представил по отношение на част от тези имоти, документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., като видно от заключението на вещото лице, са установени застъпвания на обща площ от 5,42 ха, като от тази площ об­що 2,86 ха са решени в полза на други кандидати и след решаване на застъп­ванията, е останала неизяснена застъпена площ в размер на общо на 2,56 ха.

Тук следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., която предвижда, че когато кандидатът се яви в ОПМСП в срока по ал. 2, лично или чрез упълномощен представител, попълва "Декларация за изяс­няване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земе­делски стопанин". Към декларацията се прилагат документи по чл. 2а, ал. 2, до­казващи правото на ползване на застъпените площи. Съответно, според чл. 17 ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. - Когато за една и съща площ, за която е установено зас­тъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на полз­ване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е пре­доставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на проце­дурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Такава декларация каза се, е попълнена както от жалбоподателя, така и от част от дру­гите земеделски стопани, по отношение на които е констатирано застъпване, те пък съответно са представили документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите.

В случая, назначеното по делото вещо лице, след като е извършило всички необходими проверки, е изготвило изключително детайлно и коректно заключе­ние, в което е изложило констатациите си за това кои са двойно заявените площи, като е посочило парцелите, и в чия полза е бил решен спорът пред администра­тивния орган. Съдът обаче констатира, че е допусната техническа грешка от ве­щото лице на л. 5 от заключението, където по отношение на БЗС 52221-96-2-1 е посочило, че в полза на “Д.” ЕООД е призната площ от 0,45 ха. Видно от процесното уведомително писмо, 0,45 ха е разликата между декларираната и ус­тановената площ на БЗС, а установената такава е в размер на 0,68 ха. Тази грешка, обаче, не влияе на окончателния размер застъпени площи, който в случая е в размер на 2,56 ха.

От така даденото заключени в съвкупната му преценка с приобщения дока­зателствен материал по делото /вкл. и документите по чл.2а ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009., представени от всеки един от кандидатите за подпомагане/ се ус­тановява, че коректно и в унисон с представените му доказателства ответникът е приложил разпоредбите на чл.17 и чл.18 от същата Наредба.

Съобразно тези данни, съдът намира, че правилно и законосъобразно ад­министративният орган е отказал плащането по схемите за директни плащания, тъй като е установено, че за една и съща площ са подадени две или повече заяв­ления и застъпването на площ не е отстранено. Тук следва да бъде съобразено обстоятелството, че правомощията на административния орган в случаите на ус­тановени застъпвания, са установени в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плаща­ния, и в случаи като тези, той /административният орган/ може само да преценява формалната редовност на документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, но разбира се, не и тяхната правна стойност и последици. Следва да се посочи също, че в случай, че се представят конкуриращи се документи, които явно сочат наличие на материалноправен спор за право на ползване на земеделски стопанства, то този материалноправен спор, не е възможно да бъде разрешен нито от администра­тивния орган в рамките на административната процедура, нито пък от съда в рам­ките на съдебното административно производство. В този смисъл, според чл. 17, ал. 6 от Наредбата /в приложимата й редакцията/ - когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказ­ващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпе­ната площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009.

От всичко изложено по-горе, съдът намира, че фондът е спазил процеду­рите по чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания при изясня­ване на застъпените площи на жалбоподателя, съответно не са налице твърде­ните нарушения на административнопроизводствените правила.

Досежно въпроса включени ли са процесните заявени от жалбоподателя за подпомагане площи в специализирания слой по чл. 33а, ал.1 от ЗПЗП, Съдът намира следното.

На първо място, следва да бъде съобразен фактът, че специализираният слой “Площи в добро земеделско състояние” за Кампания 2014 г. е одобрен със Заповеди № РД 09-807 от 05.12.2014 г. и окончателно със Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. и двете на Министъра на земеделието и храните.

На следващо място, видно от постъпилото по делото писмо от 13.05.2016 г. от Зам. министъра на земеделието и храните /л. 45/, заявените от “Д.”ЕООД площи за 2014 г. попадат в частта от територията на страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, т.е. за тези територии МЗХ не разполага с актуална за кампанията (за същата година) Цифрова ортофото карта (ЦОФК), която да бъде дешифрирана. За тези територии актуализацията на СИЗП и на специализирания слой “Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014 е извършена чрез теренни проверки, вкл. на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване “допустим слой”. Констатациите от проверката, касаещи физическите блокове, в които кандидатът е заявил парцели, описани в конкретни протоколи /л. 72 и сл./ са коректно отразени в СИЗП.

Следва да се има предвид, че тези специализирани теренни проверки са извършени за целите и в производството по издаване на заповедта на министъра, с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014 г., което производство е различно от това по из­даване на оспореното уведомително писмо. В мотивите на Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело №1/2015 г. на ВАС е посочено, че след извърш­ване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки, Министерството на земеделието и храните из­готвя окончателен специализиран слой, който се одобрява със заповед на минис­търа на земеделието и храните, издавана на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал.2, изм.ДВ бр16/2015 г.) от Наредба №105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и използване на ИСАК. Възприето е становището, че тази заповед се явява окончателният завършващ акт на проведената пред министъра на земеделието и храните процедура и по своята същност е подлежащ на съде­бен контрол за законосъобразност акт, с който се засягат конкретни права и закон­ни интереси на земеделския производител, свързани със заявените от него за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Изрично е посочено също, че очертаните в тази заповед площи са тези, за които Разплащателната агенция извършва окончателна отори­зация и плащания на площ за съответната година.

В случая по делото са налице доказателства, че от страна на жалбо­подателя е подадено възражение срещу Заповед № РД 09-807/05.12.2014г. (която обаче не е актът по чл.16г ал.4 от Наредба № 105 от 22.08.2006г.), което е било разгледано и не е било уважено, но от жалбоподателя не се твърди, а и по делото не е налична информация същият да е обжалвал Заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и горите, т.е. актът по чл.16га ал.4 от същата наредба, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014, както това изрично му е указано в писмо изх. № 70-2484 от 29.05.2015г. на Министъра, връчено му на 04.06.2015г. /л.55-56/.

В тази връзка, съдът приема, че по отношение на жалбоподателя Заповед № РД-46-287/06.03.2015 г., с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014, е влязла в сила. Предвид последното и с оглед становището, възприето с ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело №1/2015 г. на ВАС и диспозитива на същото по т.2, се налага изводът, че Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност, поради което няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако същата не е включена в заповедта по чл.16г, ал.4 от Наредба №105/22.08.2006г., а защитата на лицата в случаи като процесния и по пътя на оспорването на самата Заповед.

Ето защо, Съдът намира всички наведени от жалбоподателя възражения в тази връзка, за неотносим към настоящия правен спор, доколкото изрично следва да се посочи, че съгласно константната съдебна практика при разглеждането на конкретен правен спор по повод законосъобразността на конкретен администрати­вен акт съдът не може да упражни косвен съдебен контрол по отношение на друг подлежащ на самостоятелно оспорване административен акт.

В случая от съществено значение е, че при постановяване на процесното уведомително писмо ответникът изцяло се е съобразил с влязлата в сила Запо­вед № 70-2484 от 29.05.2015г. на Министъра на замеделието и горите в частта й относно заявените от “Д.”ЕООД за подпомагане земеделски парцели.

На следващо място, съдът намира и че отказаното в случая подпомагане за наддекларираните площи е и в съответствие с установените процент наддеклари­ране и санкционирана площ.

Разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ №1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 година определя няколко основни групи намаления и изключ­вания при изчисляване на отпусканата помощ в зависимост от разликата между заявените за подпомагане площи и установените допустими такива, изразена в % или в ха. Според ал. 1 на разпоредбата, ако по отношение на група култури площта, декларирана за целите на каквито и да било схеми за помощи, свързани с площи, превишава площта, определена в съответствие с чл. 57, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от определената площ. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи за въпросната група култури. Според ал. 3 на разпоредбата пък, ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от настоящия регламент. Съответната сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

В случая, се установява в т. ч. и от заключението по назначената експерти­за, че наддекларирането в проценти /съотношението на наддекларираната площ спрямо установената площ/ за СЕПП е 29,66 % и за НР2 е 37,44 %. С оглед така установения процент на наддеклариране, правилно и в съответствие с разпо­редбата на чл. 58, ал. 2 от Регламент /ЕО/ №1122/2009г. административният ор­ган е отказал претендираното финансово подпомагане по СЕПП и НР2.

Или иначе казано, следва да се приеме, че като постановен от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила за това, в предви­дената форма и при правилно приложение на материалния закон, атакуваният ин­ди­видуален административен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата про­тив същия – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, осъществената процесуална защита от юрис­кон­султ и заявена из­рич­на претенция за заплащане на сторените разноски, на ответната страна се дължат такива. Съобразно материалния ин­­­те­рес на спора и чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за ми­нималните размери на адвокатските възнаг­раж­дения, “Д.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФ ”Земеделие”, су­ма­та от общо 1 435,29 ле­ва, възнаграждение за осъществената процесуална защита от юри­с­консулт и заплатено възнаграждение за вещо лице. 

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Д.М., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финан­сово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-160-2600/15533 от 29.09.2015 г. на Зам. изпълнителен Директор на Държавен фон “Зе­меделие”, В ЧАСТТА с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР2 по заявлението на “Д.” ЕООД с УИН 16/130614/46543 за кампа­ния 2014 г.

ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Д.М. да заплати на Държавен Фонд “Земеделие” – гр. София, сумата от 1 435,29 /хиляда четиристотин тридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на стра­ните.

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: